РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Русе, 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VII - ми състав, в публично заседание
на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА като разгледа
докладваното от съдия АГУШ административно дело № 211
по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.
118, във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „в“ от Кодекса за социално
осигуряване (КСО), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Постъпила е жалба от
„Иванов Къмпани“ ЕООД, със седалище: гр. Русе против Решение № 1040-17-13 от 04.03.2021
г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен
институт (НОИ) - Русе, с което е потвърдено изцяло Разпореждане № РЖ-5-17-00870857
от 27.01.2021 г. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното
обществено осигуряване (ДОО) в ТП на НОИ - Русе за внасяне в приход на ДОО на
сумата от 2 707.70 лева общо, от които 2 630.09 лева главница и 77.61
лева лихва и е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу посоченото
разпореждане за събиране на суми по
ревизионен акт за начет.
В жалбата се навеждат оплаквания, че решението е постановено
при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби.
Претенцията е да се
отмени оспореното решение като незаконосъобразно.
Претендират се и направените
в производството разноски, съгласно представен списък на разноските (л. 108 от
делото).
Ответната страна в
производството – Директорът на ТП на НОИ - Русе, чрез процесуален представител гл.
юрисконсулт Ц.Р. в проведеното по делото открито съдебно заседание на
07.06.2021 г. и в представена писмена защита по делото оспорва основателността
на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. (л. л. 109 и 110 от делото)
Съдът, след като обсъди оплакванията в жалбата,
писмените доказателства по делото, становищата на страните и при направената
служебна проверка за законосъобразност на административния акт, съгласно чл.
168, ал.1 от АПК, приема за установено следното:
По
фактите
На основание разпоредбата
на чл. 110, ал. 1 от КСО, на осигурителя „Иванов Къмпани“ ЕООД, със седалище:
гр. Русе е съставен Ревизионен акт за начет № РА-5-17-00864378 от 14.01.2021
г., за извършена частична ревизия по разходите на ДОО за сумата от 2 707.70
лева, от които 2 630.09 лева главница и 77.61 лева лихва, за неправомерно
изплатени пенсии за инвалидност поради общо заболяване на лицето И.Х.Ш. (л. 8
от преписката).
Установява се, че на
посоченото лице е било издадено от осигурителя „Иванов Къмпани“ ЕООД, със
седалище: гр. Русе, в качеството му на правоприемник на АС „Товарни превози 1“,
Удостоверение за осигурителен стаж обр. УП-3 изх. № 538 от 21.07.2020 г., в което
от дружеството-осигурител е било удостоверено, че И.А.Ш. /И.Х.Ш./ е работил на
длъжност „т.р. работник“ за периода от 16.10.1986 г. до 17.01.1987 г. без
прекъсване – 00 г., 03 м., 01 д. (л. 28 от преписката).
Във връзка с
подадено заявление за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване
лицето И.Х.Ш. е представило издаденото от жалбоподателя Удостоверение за
осигурителен стаж обр. УП-3 изх. № 538 от 21.07.2020 г. като доказателство за наличието
на осигурителен стаж за период от 16.10.1986 г. до 17.01.1987 г. без прекъсване
– 00 г., 03 м., 01 д. (л. л. 21 – 24 от преписката).
С Разпореждане № 13
от 21.08.2020 г. на Ръководителя на ПО (л. 25 от преписката), на лицето И.Х.Ш.
е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на
основание чл. 74, ал. 1 от КСО в минимален размер, считано от 04.12.2019 г.
като при извършената преценка дали лицето е придобило право на пенсия за
инвалидност поради общо заболяване – наличие на пет години осигурителен стаж до
датата на инвалидизиране е било съобразено посоченото в Удостоверение за
осигурителен стаж обр. УП-3 изх. № 538 от 21.07.2020 г., издадено от
жалбоподателя (л. л. 9 и 10, л. 16 от преписката).
В хода на
пенсионното производство, при определяне на действителния размер на пенсията,
на основание чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС),
от началник сектор „Отпускане на пенсии“ е било изискано от „Иванов Къмпани“
ЕООД, след проверка на разчетно-платежните документи на АС „Товарни превози 1“
да изготви и представи Удостоверение за осигурителен стаж и доход обр. УП-2 на И.А.Ш.
/И.Х.Ш./ за периода от 16.10.1986 г. до 17.01.1987 г., в което да е посочен
брутния доход на лицето за периода по месеци с брой отработени дни (вж. Писмо
изх. № Ц2112-17-193#5 от 24.08.2020 г. на л. 51 от делото).
В тази връзка
осигурителят представя Удостоверение за осигурителен стаж и доход обр. УП-2
изх. № 407 от 05.10.2020 г., издадено на И.А.Ш. /И.Х.Ш./, като за м. 10.1986 г.
са зачетени 16 д., за м. 11 – м. 12.1986 г. са зачетени два месеца стаж без
посочено възнаграждение и за м. 01.1987 г. са зачетени 17 д. В забележка към
документа „Иванов Къмпани“ ЕООД удостоверява, че прилага към него Заповед за
прекратяване на трудов договор с И.А.Ш. на основание „неявяване на работа на
лицето без уважителни причини от 11.11.1986 г.“ (л. л. 29 – 31 от преписката).
Предвид посочените
обстоятелства, началникът на сектор ОП е изискал от осигурителя да извърши
повторна проверка на счетоводните документи, като уведоми отдел „Пенсии“ при ТП
на НОИ – Русе лицето има ли отработени дни и съответно начислени възнаграждения,
неплатен отпуск с и без право на стаж и/или самоотлъчки за периода от
01.11.1986 г. до 17.01.1987 г., тъй като ако лицето има самоотлъчки, няма право
на отпуснатата пенсия и като уточни кой е верният документ, да анулира грешно
издадения (вж. Писмо изх. № Ц2112-17-193#11 от 17.11.2020 г. на л. 53 от делото
и л. 35 от преписката).
„Иванов Къмпани“
ЕООД представя ново Удостоверение за осигурителен стаж и доход обр. УП-2 изх. №
411 от 17.11.2020 г., издадено на И.А.Ш. /И.Х.Ш./, като посочва за периодите 16.10.1986
г. – 31.10.1986 г. – стаж 16 д. и 01.11.1986 г. - 15.11.1986 г. – стаж 15 д.,
като за последния период, съгласно разплащателна ведомост лицето е с
обезщетение по болест. В забележка към документа дружеството удостоверява, че
за м. 12.1986 г. и за м. 01.1987 г. лицето не фигурира и няма начислено
възнаграждение. Отразено е, че с това УП-2 се анулира предходно издадено
Удостоверение за осигурителен стаж и доход обр. УП-2 изх. № 407 от 05.10.2020
г. (л. л. 32 и 33 от преписката). Анулирано е и Удостоверение за осигурителен
стаж обр. УП-3 изх. № 538 от 21.07.2020 г., въз основа на което е била
извършена преценката за правото на пенсия (вж. обяснение на осигурителя на л.
36 от делото).
С новото, последващо Удостоверение за
осигурителен стаж и доход обр. УП-2 изх. № 411 от 17.11.2020 г., издадено на И.А.Ш.
/И.Х.Ш./, за по-кратък период, зачетен за стаж, правоприемникът „Иванов
Къмпани“ ЕООД отстранява допуснатата грешка в стажа, удостоверен в
Удостоверение за осигурителен стаж обр. УП-3 изх. № 538 от 21.07.2020 г. /въз
основа на което е била извършена преценката за правото на пенсия/ и
Удостоверение за осигурителен стаж и доход обр. УП-2 изх. № 407 от 05.10.2020
г.
С оглед на
установеното, е постановено Разпореждане № Ц2140-17-155 от 24.11.2020 г. на
Ръководител ПО, с което на основание чл. 74, ал. 1, т. 4 и чл. 99, ал. 2, т. 2
от КСО,
след като е била извършена нова преценка на правото на пенсия на лицето, е отменено
Разпореждане № 13 от 21.08.2020 г., като е постановен отказ да бъде отпусната
лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на И.Х.Ш.. Посочено е, че
предвид установените по преписката данни лицето не отговаря на условието за
придобит осигурителен стаж до датата на инвалидизиране – 5 години, като
предходното разпореждане, с което е била отпусната пенсията, се явява
неправилно постановено по вина на осигурителя (л. л. 26 и 27 от преписката).
На основание чл. 107
от КСО и
Заповед № ЗР-5-17-00862746 от 11.01.2021 г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Русе
е извършена частична ревизия по разходите на ДОО на осигурителя „Иванов
Къмпани“ ЕООД за периода 04.12.2019 г. – 30.11.2020 г.
С Ревизионен акт за
начет № РА-5-17-00864378 от 14.01.2021 г., съставен на основание чл. 110, ал. 1
от КСО, е
установено задължение в размер на 2 707.70 лева, от които 2 630.09 лева
главница и 77.61 лева лихва, за причинени щети на държавното обществено
осигуряване от неоснователно изплатена пенсия за инвалидност поради общо
заболяване на И.Х.Ш., за периода от 04.12.2019 г. до 30.11.2020 г., в нарушение
на чл. 5, ал.7, т. 2 и чл. 9 от КСО, във връзка с чл. 40 от НПОС, като е
прието, че на база издадения документ за осигурителен стаж - Удостоверение за
осигурителен стаж обр. УП-3 изх. № 538 от 21.07.2020 г. е била извършена и
преценката, че лицето има право на пенсия за инвалидност поради общо
заболяване. Направено е заключение, че Удостоверение за осигурителен стаж обр.
УП-3 изх. № 538 от 21.07.2020 г. и Удостоверение за осигурителен стаж и доход
обр. УП-2 изх. № 407 от 05.10.2020 г., със зачетен осигурителен стаж до датата
на инвалидизиране 05 г., 00 м., 12 д., са документи с невярно съдържание по
смисъла на ГПК, тъй като съдържанието им не съответства на действителното
фактическо положение. Новопредставеният от осигурителя документ - Удостоверение
за осигурителен стаж и доход обр. УП-2 изх. № 411 от 17.11.2020 г. удостоверява
наличието на обстоятелства, които водят до промяна при зачитане на
осигурителния стаж от пенсионния орган, тъй като за част от м. 11.1986 г. и за
периода м. 12.1986 г. и м. 01.1987 г. лицето не се е явявало на работа без
уважителни причини, поради което 00 г., 02 м., 01 д. не следва да се зачитат за
стаж.
С Възражение вх. №
1054-17-1 от 21.01.2021 г. осигурителят е възразил по съставения му акт за
начет по реда на чл.
110, ал. 2, изр. 1 от КСО (л. л. 11 и 12 от преписката).
На основание разпоредбата
на чл. 110, ал. 2, изр. 2 от КСО, с мотивирано заключение контролният орган е
потвърдил ревизионния акт за начет (л. 16 от преписката).
Въз основа на
ревизионния акт за начет е издадено Разпореждане № РЖ-5-17-00870857 от
27.01.2021 г. за внасяне на установения начет за причинените вреди на ДОО (л. 7
от преписката).
Разпореждането е
обжалвано по административен ред с жалба вх. № 1012-17-26 от 08.02.2021 г. (л.
л. 4 – 6 от преписката).
С оспореното в
настоящото производство решение жалбата е оставена без уважение като
неоснователна и е потвърдено изцяло Разпореждане № РЖ-5-17-00870857 от
27.01.2021 г. (л. л. 1 и 2 от преписката).
Решението е връчено
на 15.03.2021 г., видно от известието за доставяне на л. 3 от преписката.
По правото
Жалбата е подадена в
14-дневния срок, срещу подлежащ на оспорване административен акт, от лице,
имащо правен интерес от обжалването, поради което същата се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 168,
ал. 1 от АПК, съдът
не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „в“ от КСО, пред ръководителя на съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби
срещу разпореждания за събиране на сумите
по ревизионните актове за начет.
Съгласно ал. 3 на
посочената разпоредба ръководителят на териториалното поделение се произнася по
жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването
им. С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и
връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган,
когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на
разпореждането.
Ето защо, настоящият
състав приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, като е
спазено изискването за форма и съдържание. Същото не страда от пороци, водещи
до неговата нищожност.
Страните по делото
не спорят досежно факта на причинена щета на ДОО и съответния й изчислен
размер.
Спорен е въпросът
дали щетата е възникнала по вина на осигурителя и правилно ли е било проведено
производството.
Съдът не констатира допуснати
в хода на проведеното административно производство процесуални нарушения от
категорията на съществените, ограничаващи процесуалните права на жалбоподателя.
По материалната
законосъобразност на акта, съдът намира следното:
Според разпоредбата
на чл.
110, ал. 1, т. 1 от КСО, контролните органи на НОИ съставят на физическите лица
или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети
на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни
разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или
осигурителен доход.
В проведеното
административно производство, въз основа на събраните писмени доказателства
безспорно е установено, че осигурителят „Иванов Къмпани“ ЕООД е издал документ
с невярно съдържание по смисъла на ГПК - Удостоверение за осигурителен стаж
обр. УП-3 изх. № 538 от 21.07.2020 г., послужило за определяне правото на
пенсия за инвалидност поради общо заболяване на лицето И.Х.Ш.. Този извод не е
опроверган в хода на настоящото съдебно производство. Несъмнено той се подкрепя
и от факта, че с новото, последващо Удостоверение за осигурителен стаж и доход
обр. УП-2 изх. № 411 от 17.11.2020 г., издадено на И.А.Ш. /И.Х.Ш./, за
по-кратък период, зачетен за стаж, правоприемникът „Иванов Къмпани“ ЕООД
отстранява допуснатата грешка в стажа, удостоверен в Удостоверение за
осигурителен стаж обр. УП-3 изх. № 538 от 21.07.2020 г. /въз основа на което е
била извършена преценката за правото на пенсия/ и Удостоверение за осигурителен
стаж и доход обр. УП-2 изх. № 407 от 05.10.2020 г., като анулира и двете
удостоверения (вж. л. л. 36 - 38 от делото).
Удостоверение за
осигурителен стаж обр. УП-3 изх. № 538 от 21.07.2020г. представлява официален
удостоверителен документ, издаден от осигурителя на основание чл. 5, ал. 7, т.
2 от КСО, във вр. с чл. 40, ал. 3 и ал. 5 от НПОС.
Осигурителят следва
да издаде документ, установяващ осигурителен стаж на лицето въз основа на ведомости за заплати, други
разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, а в случаите,
когато документите по ал. 3 на чл. 40 от НПОС липсват, осигурителите или
техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за
осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз
основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за
осигурителния стаж.
Осигурителят носи
отговорност за верността на съдържанието на удостоверенията, които имат
характер на официални свидетелстващи документи.
От горното следва,
че административният орган отпуска пенсията, поискана от лицето, придобило това
право, именно въз основа на установените в официалните документи стаж и доход.
В настоящия случай с
издаденото последващо УП-2 от 17.11.2020 г. за същия период осигурителят
отстранява допуснатата грешка в осигурителния стаж, удостоверен с УП-3 от
21.07.2020 г. и УП-2 от 05.10.2020 г.
Следователно УП-3 от
21.07.2020 г., послужило за определяне правото на пенсия на лицето, е документ
с невярно съдържание по смисъла на ГПК, тъй като съдържането му не съответства
на действителното фактическо положение.
При тези данни
настоящият състав на съда приема, че „Иванов Къмпани“ ЕООД, със седалище: гр.
Русе, в качеството му на правоприемник на АС „Товарни превози 1“, в нарушение
на чл. 40, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 от НПОС неправилно е посочил осигурителния период в
издаденото УП-3, обективиращ по-дълъг осигурителен период, който не отговаря на
данните от разплащателните ведомости и на първичната счетоводна документация,
както и на други автентични документи, съдържащи данни за осигурителния стаж на
лицето.
Фактическият състав
на основанието за ангажиране на имуществената отговорност по осигурителните
правоотношения по чл. 110 от КСО включва освен вреда и противоправно поведение
на задълженото лице, т.е. неизпълнение на вменени му задължения по
правоотношението с осигурителния орган. В този смисъл форма на неизпълнение се
явява издаването на документ с невярно съдържание. Касае се за документи, които
се отнасят и съответно материализират някоя от предпоставките за отпускане или
определяне размера на конкретното осигурително плащане. В случая нарушението е
извършено от осигурителя, като това обстоятелство се установява по несъмнен
начин по делото.
Уредената в разпоредбата
на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО имуществена отговорност за причинени на
осигурителния орган щети от издаден документ с невярно съдържание е гражданскоправна
и за реализирането й е необходимо да се установи щетата, понесена от ДОО, и
причинната връзка между вредоносния резултат и неизпълнението на задължението
на осигурителя да издаде предписания от закона удостоверителен документ,
съответстващ на действителното фактическо положение.
Безспорно е, че в
резултат на представеното пред административния орган УП-3 от 21.07.2020 г. на
лицето И.Х.Ш. е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване, с което неправомерно са намалени фондовете на ДОО.
Неоснователен е
доводът на жалбоподателя, че не е бил осъществен от страна на пенсионния орган
нужният текущ контрол при преценката на правото на пенсия за инвалидност поради
общо заболяване на лицето И.Х.Ш. преди отпускането й.
В случая несъмнено в
резултат на представеното УП-3 от 21.07.2020 г. е била отпусната пенсия на
лицето. С оглед разпоредбата на чл. 1, ал. 5 от НПОС задължението за
административните органи да проверяват истинността на обстоятелствата, отразени
с удостоверението за пенсиониране, не съществува.
Преценката на органа
по чл. 1, ал. 5 от НПОС относно
редовността на обр. УП-3 се осъществява само от външна страна, както и дали
документът съдържа реквизитите на официален свидетелстващ документ. Като такъв
органът следва да зачете неговата материална доказателствена сила.
Освен това фактът,
че в удостоверение обр. УП-13 (л. 28 от делото) е удостоверено, че И.Х.Ш. е
работил в ЗММ „Стефан Караджа“ Русе през периода от м. 01.1987 г. до м. 09.1987
г. – 00 г., 07 м., 23 д., като в забележка е посочено, че за м. 01 лицето
фигурира с 10 р.д. не е идикация за допуснато несъответствие в отразеното в
процесното УП-3, издадено от жалбоподателя, с действителното фактическо
положение. Допуснатата грешка в УП-3 от 21.07.2020 г. не е била видима и
установима за пенсионния орган към момента на издаване на Разпореждане № 13 от
21.08.2020 г., с което е била отпусната пенсия на лицето, тъй като органът не е
разполагал с необходимите данни, а и както беше посочено по-горе след като
документът е надлежно издаден и редовен от външна страна, органът е бил длъжен
да зачете неговата материална доказателствена сила.
Именно осигурителят
„Иванов Къмпани“ ЕООД, като правоприемник на АС „Товарни превози 1“, е разполагал
е разчетно-платежните ведомости и други автентични документи, съдържащи
достатъчно данни за осигурителния стаж и осигурителния доход на лицето, като
едва след нужната им проверка от негова страна е следвало да издаде и документа
по чл. 5, ал. 7, т. 2 от КСО, във връзка с чл. 40 от НПОС и предвид
обстоятелството, че носи отговорност за верността на съдържанието на издаваните
от него удостоверения. В тази връзка жалбоподателят е следвало да съобрази
данните от наличните при него разплащателни ведомости, както и заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение на лицето, от които се установява за
периодите 16.10.1986 г. – 31.10.1986 г. – стаж 16 д. и за 01.11.1986 г. -
15.11.1986 г. – стаж 15 д., като за последния период, съгласно разплащателна
ведомост лицето е с обезщетение по болест, че за м. 12.1986 г. и за м. 01.1987
г. лицето не фигурира и няма начислено възнаграждение и че не се явява на
работа без уважителни причини от 11.11.1986 г. още към датата на издаване на
УП-3 от 21.07.2020 г.
Правилен е изводът в
процесното Решение № 1040-17-13 от 04.03.2021 г. на Директора на ТП на НОИ –
Русе, че е налице нарушение, обуславящо имуществената отговорност на
осигурителя „Иванов Къмпани“ ЕООД по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО.
Спорен е и въпросът
относно наличието на пряка причинно следствена връзка между щетата и
поведението на осигурителя.
За реализиране на
отговорността по чл. 110, ал. 1 от КСО е достатъчно да се удостовери наличието на
пряка причинна връзка между причинената щета на ДОО и издадения удостоверителен
документ с невярно съдържание. В случая такава пряка причинна връзка е налице и
имуществената отговорност за тази щета следва да бъде понесена именно от
издателя на документа с невярно съдържание, който е осигурителят „Иванов Къмпани“
ЕООД, със седалище: гр.Русе /жалбоподател в настоящото производство/, в
качеството му на правоприемник на АС „Товарни превози 1“.
Щетата, която е
причинена на ДОО, като правопораждащ елемент от фактическия състав за
реализиране на отговорността, е доказана по основание и размер. Същата се
изразява в обстоятелството, че в резултат на невярно удостоверяване на осигурителен
период, на лицето И.Х.Ш. са били извършени осигурителни плащания –
неоснователно изплатена пенсия за инвалидност поради общо заболяване, за
периода от 04.12.2019 г. до 30.11.2020 г. (л. 18 от преписката).
По така изтъкнатите
съображения и при доказана пряка причинна връзка между настъпилия вредоносен
резултат и поведението на осигурителя е налице основанието по чл. 110, ал. 1,
т. 1 от КСО за
търсене на имуществена отговорност.
В този смисъл е и
практиката на Върховния административен съд, намерила отражение в Решение № 4687 от 13.04.2021 г. на ВАС по адм. д. №
1882/2021 г., VI о.; Решение № 149 от
7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9514/2019 г., VI о.; Решение № 15535 от 16.12.2010 г. на ВАС по адм. д. №
7593/2010 г., VI о. и др.
С оглед
гореизложеното Решение № 1040-17-13 от 04.03.2021 г. на Директора на ТП на НОИ
– Русе е издадено от компетентен административен орган, в предвидената от
закона форма, не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, актът е съответен на приложимите
материалноправни норми и целта на закона. Поради това, жалбата срещу
административния акт следва да се отхвърли като неоснователна.
По разноските
С оглед изхода от
делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Мотивиран така и на основание чл.
172, ал. 2, предложение последно от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването
по жалба на „Иванов
Къмпани“ ЕООД, със седалище: гр. Русе против Решение № 1040-17-13 от 04.03.2021
г. на Директора на ТП на НОИ - Русе, с което е потвърдено изцяло Разпореждане №
РЖ-5-17-00870857 от 27.01.2021 г. на Ръководителя на контрола по разходите на
ДОО в ТП на НОИ - Русе за внасяне в приход на ДОО на сумата 2 707.70 лева
общо, от които 2 630.09 лева главница и 77.61 лева лихва.
ОСЪЖДА „Иванов
Къмпани“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул.
„Тулча“ № 15, да заплати
на Националния
осигурителен институт, гр. София сумата 100 (сто) лева разноски по делото -
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на
страните.
СЪДИЯ: