№ 106
гр. София, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20221000502242 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260990 от 18.03.2022г., постановено по гр.д.№12912/2020г., СГС е
осъдил Районен съд – гр.Сливница да заплати на О. Е., турски гражданин, род. на
**********г., на основание чл.2в от ЗОДОВ, вр. чл.4, §3 от ДЕС сумата от 114 135.61лв. –
обезщетение за имуществени вреди от нарушение на общностното право, представляващо
постановяване на краен съдебен акт – определение от 19.05.2017г. по НОХД№408/2017г. на
Районен съд – гр.Сливница, с което е одобрено споразумение по чл.381 от НК, в
противоречие с чл.4, пар.2 и чл.9, пар.1 от Регламент /ЕО/ №1889 на Европейския парламент
и на Съвета от 26.10.2005г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от
Общността, ведно със законната лихва от 24.11.2017г. до окончателното плащане, като е
отхвърлил предявения иск против солидарния ответник Народно събрание на РБ.
Срещу решението в осъдителната му част е постъпила жалба от ответника РС-
гр.Сливница, в която се правят оплаквания за неговата неправилност.За да уважи
предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди поради нарушение на
общностното право първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай е налице
достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, тъй като съд от последна
инстанция е постановил съдебен акт, който се е оказал неправилен с оглед на последващото
тълкуване правото на Съюза, извършено от Съда на ЕС.Този извод е неправилен, тъй като за
1
да се приеме, че е налице съществено нарушение, извършено от национален съд, който се
произнася като последна по спора инстанция, трябва този съд да е допуснал очевидно
нарушение на правото на Съюза или явно да не се е съобразил с практиката на Съда на ЕС в
съответната област.Това в процесния случай не е сторено от страна на РС-
гр.Сливница.Съгласно чл.4, §2 от Регламент №1889/2005г., ако задължението за
деклариране, предвидено по чл.3, не е изпълнено, парите в брой могат да бъдат задържани
след издаване на административно решение в съответствие с условията, предвидени по
националното законодателство, а чл.9, §1 предвижда, че всяка държава-членка въвежда
санкции, които се налагат при неспазване на задължението за деклариране, предвидено в
чл.3.Тези санкции трябва да се ефективни, съразмерни и възпиращи.От изложеното не може
да се изведе по очевиден начин несъвместимостта на чл.251, ал.2 от НК с цитираните
разпоредби.Следва да се съобрази и това, че към момента на одобряване на споразумението
за прекратяване на наказателното производство – 19.05.2017г., разпоредбите на чл.4, §2 и
чл.9, §1 от Регламент №1889/2005г. са обект на тълкуване единствено в едно решение на
Съда на ЕС, в което се приема, че национална уредба, съгласно която за неизпълнение на
задължението за деклариране се налага административна глоба, чийто размер съответства на
60% от недекларираната сума, когато тази сума е по-голяма от 50 000евро, е несъвместима с
правото на ЕС.Тълкуването в това решение засяга съразмерността на административно
наказание и по никакъв начин не обхваща мярка като тази по чл.251, ал.2 от НК.Едва след
постановяване на определението на съда на ЕС по делото С-335/18 и С-336/18 става ясен
въпроса, че отнемането в полза на държавата на недекларираната сума, предмет на
престъплението, противоречи на правото на ЕС.В процесния случай правоотношенията,
уредени с определение от 19.05.2917г. по НОХД№408/2017г., са възникнали преди
тълкуването на правото на Съда на ЕС, поради което ни биха могли да бъдат засегнати от
това тълкуване.Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго по същество,
с което да отхвърли предявения иск.
Решението в осъдителната му част е било обжалвано от Прокуратура на РБ, в жалбата
на която се привежда аргументация за неговата неправилност.За да възникне отговорността
на държавата за имуществени вреди е необходимо ищецът да установи, че е пренасял
собствена сума пари, която в нарушение на законодателството на ЕС не е декларирал по
установения за това ред, която е била отнета като предмет на престъплението.Този факт не
се презумира, а подлежи на доказване.Следва да се съобрази и това, че одобреното от съда
споразумение, с което недекларираната сума е била отнета в полза на държавата не е било
възобновено по предвидения от НПК ред, което съставлява пречка отнетата сума да бъде
върната по предвидения от закона ред. Привежда се подробна аргументация, че РС –
гр.Сливница не е допуснал съществено нарушение на правото на ЕС и липсва
несъобразяване с практиката на съда в съответната област. Моли съда да отмени
обжалваното решение и отхвърли предявения иск, а в условията на евентуалност да намали
размера на обезщетението.
Ищецът не е депозирал отговор по подадените жалби.
2
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбите на ответника РС – гр.Сливница и на контролиращата страна Прокуратура на
РБ са в срок и производството пред въззивния съд е допустимо.Разгледани по същество са
неоснователни.
Производството по делото е било образувано по искова молба на О. Е. срещу
Народно събрание на РБ и Районен съд – гр.Сливница, като претенцията е била за
солидарното осъждане на двамата ответника да заплатят сумата от 58 510евро.С решение от
18.03.2022г., СГС е отхвърлил предявения срещу Народно събрание на РБ иск, решението в
посочената част не е било обжалвано както от ищеца, така и от другия съответник и
контролиращата страна, поради което следва да се приеме, че акта на съда е влязъл в законна
сила по отношение на този ответник, който не се явява надлежна страна в производството
пред въззивния съд/между солидарните длъжници е налице обикновено другарство в
процеса/.
Не е спорно между страните, а се установява от изисканото и приложено
НОХД№408/2017г. по описа на РС-гр.Сливница, че с определение от 19.05.2017г., РС-
гр.Сливница е одобрил споразумение за решаване на делото, с което подс.О. Е. се е признал
за виновен в извършването на престъпление по чл.251, ал.1 от НК, като на дееца е било
определено наказание лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено по реда
на чл.66 от НК, а на основание чл.251, ал.2 от НК, сумата от 58 510евро, която е била
предмет на престъплението, е била отнета в полза на държавата.
С постановяване на определението си от 19.05.2017 г., с което е одобрено
споразумение по чл. 382 от НПК по НОХД № 408/2017 г., Районен съд – Сливница, е
действал като последна съдебна инстанция, доколкото разпоредбата на чл. 382, ал. 9 от
НПК, предвижда необжалваемост на таза категория определения.Към момента на
одобряване на споразумението на 19.05.2017г. разпоредбата на чл. 251, ал. 2 от НК не е била
отменена, същата е била в противоречие с разпоредбата на чл. 4, § 2 от Регламент 1889/2005
г., която не допуска отнемането на недекларираната сума като санкция за неизпълнение
задължението за деклариране, а единствено задържането й с цел да се позволи на
компетентните органи да извършат необходимия контрол и проверка във връзка с произхода
на сумата, предназначението и местоназначението й.
Неоснователно е оплакването на контролиращата страна за неполагане на разумната
грижа от страна на увреденото лице, за да бъдат избегнати вредите, или да бъдат ограничени
по размер.Прилагането на нормата на чл. 251, ал. 2 от НК е предвидено кумулативно с
наказанието по чл. 251, ал. 1 от НК, поради което ищецът не би могъл да се признае за
виновен в това, че е извършил престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК, без да се съгласи да
настъпят последиците на чл. 251, ал. 2 от НК.Следователно, ако не се съгласи с
настъпването на предвидените в НК последици, ищецът не би могъл да се възползва от
облекчението при определянето на вида и размера на предвиденото в чл. 251, ал. 1 от НК
наказание, както и да направи възраженията си пред РС – Сливница, без да утежни
3
значително правното си положение. Определението, с което е одобрено споразумението, е
окончателно, и ищецът не би могъл да предяви възраженията си по реда на
обжалването.Привлеченото към наказателна отговорност лице не е било длъжно да използва
извънредните способи за отмяна по реда на НПК.
Съвместното прилагане на наказанието лишаване от свобода по чл. 251, ал. 1 НК с
отнемане на недекларираната сума в полза на държавата по чл. 251, ал. 2 НК е в явно
нарушение на принципа на пропорционалност.Такова е тълкуването, дадено от СЕС от
12.07.2018 г. по дело № С-707/17 и от 30.01.2019 г. по дела С-335/18 и С-336/2018,
постановени по преюдициални запитвания, отправени от национални съдилища.По тези
дела е прието, че кумулирането на някое от наказанията по чл. 251, ал. 1 НК с отнемането на
недекларираната сума по чл. 251, ал. 2 НК е в пряко противоречие с разпоредбите на чл. 4, §
2 и чл. 9, § 1 от Регламент 1889/2005 г. на ЕС и Съвета. Това тълкуване действа от момента
на влизане в сила на тълкуваната норма или в случая от 2007 г., когато Р България става
член на ЕС.Прeюдициалните тълкувателни решения действат с обратна сила, което
означава, че към 19.05.2017 г. Народното събрание, като законодателен орган на Държавата,
не е изпълнило задължението си да хармонизира вътрешното право с правото на ЕС, като
отмени кумулативното приложение на санкцията на чл. 251, ал. 2 НК с някоя от санкциите
по чл. 251, ал. 1 НК.
Районен съд - Сливница е бил длъжен да отчете противоречието на нормата на чл.
251, ал. 2 НК с нормите на чл. 4 и чл. 9 от Регламента, и в изпълнение на чл. 5, ал. 4 от
Конституцията на Република България, да не я приложи.
Така допуснатото нарушение е достатъчно съществено, съобразно критериите,
установени в практиката на СЕС (решението на Съда по съединени дела С 46/93 и С 48/93 -
делото Brasserie du pкcheur et Factortame). При постановяване на акта на РС – Сливница е
била налице установена към този момент практика на Съда на ЕС в тази област,
инкорпорирана в постановеното по-рано Решение на СЕС от 16.07.2015 г. по дело С- 255/14
Chmielewski, с което е прието, че член 9, пар. 1 от Регламент № 1889/2005 г. трябва да се
тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която за неизпълнение
на предвиденото в чл. 3 от Регламента задължение за деклариране се налага като санкция
глоба, съответстваща на 60 процента от недекларираната сума, когато последната е по-
голяма от 50 000 евро.Към датата на одобряване на споразумението решението е съдържало
приложимото тълкуване, с което РС–Сливница е следвало да се съобрази.РС – Сливница е
бил длъжен служебно да отправи преюдициално тълкувателно запитване за съответствието
на чл. 251, ал. 2 НК с общностното право, което неизпълнение, съчетано с постановяване на
необжалваем съдебен акт, който противоречи на правото на ЕС, следва да бъде
квалифицирано като „достатъчно съществено“ нарушение на правото на ЕС.
Налице е пряка причинно - следствена връзка между нарушението на правото на ЕС
от страна на РС - Сливница и понесената от ищеца вреда в размер на отнетата сума, като
следствие от постановената от съда мярка по чл. 251, ал. 2 НК, която следва да бъде
обезщетена чрез паричната равностойност на отнетото.
4
Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в предявения размер.
Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260990 от 18.03.2022г., постановено по гр.д.
№12912/2020г. на СГС в частта, в която Районен съд – гр.Сливница е осъден да заплати на
О. Е., турски гражданин, род. на **********г., на основание чл.2в от ЗОДОВ, вр. чл.4, §3 от
ДЕС сумата от 114 135.61лв. – обезщетение за имуществени вреди от нарушение на
общностното право, представляващо постановяване на краен съдебен акт – определение от
19.05.2017г. по НОХД№408/2017г. на Районен съд – гр.Сливница, с което е одобрено
споразумение по чл.381 от НК, в противоречие с чл.4, пар.2 и чл.9, пар.1 от Регламент /ЕО/
№1889 на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005г. относно контрола на пари в
брой, които се внасят и изнасят от Общността, ведно със законната лихва от 24.11.2017г. до
окончателното плащане.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5