МОТИВИ към присъда № 39 от 01.03.2016 г.,
постановена по НОХД № 264/ 2016 г. по описа
на Районен съд-гр.Бургас
Съдебното
производство по делото е образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт
на Районна прокуратура - Бургас, с който против подсъдимия С.Г.С. ЕГН **********
*** е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 198
ал.1 от НК - за това, че на 10.01.2015 г. в гр. Бургас, на ул. „Св.
Патриарх Евтимий“, отнел чужди движими вещи - яке марка „Canterbury“ на стойност 199,50 лева,
портфейл на стойност 15,00 лева, шапка на стойност 10,00 лева и парични суми в
размер на 45,00 лева и 120,00 евро с левова равностойност в размер на 234,70 лева, всички вещи на обща стойност 504,20 (петстотин и четири лева и 0,20
ст) лева, от владението на Д.М. О, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила -
нанесъл му удари с ръце по тялото и го съборил на терена.
Производството е служебно
насрочено от съда по реда на чл.371 т.2 и следващите от Глава ХХVІІ НПК –
„Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”, и е
разгледано по същия ред по инициатива на защитника на подс. С..
В съдебно заседание,
представителят на Районна прокуратура - Бургас поддържа обвинението, което счита
доказано по безспорен начин, и с оглед императивната разпоредба на чл.373 ал.3 НПК, с оглед факта, че при извършването на престъплението С. е бил неосъждан, пледира
на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3
години и 6 месеца, което да бъде
редуцирано по реда на чл. 58а ал.1 от НК до окончателен размер от 2 години и 4
месеца, чието изпълнение да се отложи на основание чл. 66 ал.1 от НК за
изпитателен срок от 4 години.
Подсъдимият и защитникът му не
оспорват фактическата обстановка по обвинението, подсъдимият признава
посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, и се съгласява
да не се събират доказателства за тях. Защитникът пледира за определяне на
наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години, което след редукцията по
чл. 58а ал.1 от НК да бъде сведено до окончателен размер от 2 години и да бъде
отложено на основание чл. 66 ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години. Позовава
се на младата възраст и необремененото съдебно минало на подсъдимия при
осъществяване на деянието.
В последната си дума подс. С.С.
признава виновно поведение при осъществяване на престъплението, твърди, че в
този период страдал от недостиг на финансови средства, и наемът за квалтирата
му в този момент бил неплатен за последните три месеца. Твърди, че внезапно е
решил да извърши деянието, но впоследствие осъзнал, че грабежът не е начин за
снабдяване с пари, катомоли наказанието му да не е ефективно, тъй като вече е
преоценил поведението си и ще се въздържа от неправомерни деяния в бъдеще.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
На основание чл. 373 ал.3 вр. чл.
372 ал.4 НПК, съдът прие за установени обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, по отношение на които подсъдимият С.
е направил самопризнание, одобрено от съда с определение по чл. 372 ал.4 вр.
чл. 371 т.2 НПК, а именно:
Подсъдимият С.Г.С. ЕГН **********
е роден на *** г. в гр. Сливен, с постоянен адрес ***,
партер, и е българин, български гражданин, с основно образование, неженен, към
датата на настоящото деяние неосъждан, при решаване на делото осъждан, не
работи и не учи.
След
полунощ на 10.01.2015 г. пос. С. бил навън и се движел в гр.Бургас, в района на
Борисовата градина в ж.к. „Възраждане”. В този район случайно срещнал познатия
си свид. Иван И., коъто по това време отивал в Караоке бар в сградата на
Държавна опера-гр.Бургас на ул. „Христо Ботев”. Подсъдимият се присъединил към
свид. И. и двамата стигнали до споменатото заведение, пред чийто вход
подсъдимият срещнал друг свой познат – свид. К.Ч., охранител в бара. Вече било
около 05.00 часа сутринта, а в този момент С. видял, че от заведението излиза
свид. Д. О‘К, гражданин на Република Ирландия, който платил на изхода и прибрал
портфейла си във вътрешния джоб на якето, с което бил облечен. Свид. О‘К прекарал
последните близо пет часа в бара и бил изпил над половин литър концентриран
алкохол, поради което се чувствал силно пиян. След напускане на заведението,
свид. О‘К пешком се отправил по ул. „Христо Ботев” в посока към Борисовата
градина, и след като подминал сградата на СОУ „Иван Вазов”, се отклонил вляво
през градината, достигайки до ул. „Патриарх Евтимий”, на която се намирало жилището
му. През това време подс. С. от разстояние следвал свид. О‘К, и при това
движение бил заснет от охранителни видеокамери (кадри на л. л. 30-34 от ДП),
монтирана пред офиса на куриерска компания „Еконт” на ул. „Патриарх Евтимий” №
72 и пред магазин „Тришър” на ул. „Христо Ботев”. По-нататък по същата улица,
подс. С. застигнал и нападнал в гръб свид. О‘К, като му нанесъл няколко удара в
тялото и го съборил на тротоара точно пред жилищната сграда на ул. „Патриарх
Евтимий” № 77, където на първия етаж живеела свид. Ф.Д.. След падането на свид.
О‘К, подс. С. съблякъл якето му, марка „Canterbury“,
а през
това време пострадалият започнал високо да вика за помощ на английски език. Подсъдимият
тичешком се отдалечил с якето на пострадалия. Падането на О‘К и виковете му за
помощ привлекли вниманието на свид. Д., чиято спалня била с изглед към ул.
„Патриарх Евтимий”, свид. Д. повдигнала донякъде щорите и видяла О‘К да лежи на
тротоара и да вика. Свид. Д. подала по телефона сигнал на ЕЕН 112. На място
пристигнали полицейските служители В.А. и С.С. (доклад на патрула на л. 6 от
ДП), които вдигнали пострадалия и го отвели в сградата на І РУ на МВР-гр.Бургас
за изясняване на случая. Полицейските служители влезли във връзка със свид.
Иван Добрев, служител в дружеството на пострадалия Д. О‘К, Добрев също дошъл в
управлението и послед придружил О‘К до МБАЛ Бургас АД, където пострадалият бил
прегледан и освидетелстван. Не били установени фрактури, а само натъртвания и
кръвонасядания по лицето на О‘К, който бил освободен за домашно лечение.
Междувременно,
подс. С. успял да установи съдържанието на джобовете на якето, което отнел от
пострадалия. В него открил портфейл, съдържащ 45 лева и 120 евро (234.70 лева
по фиксирания курс на БНБ), които взел, както и шапка. С. изхвърлил якето, шапката
и портфейла с другите намиращи се в него вещи-дебитни и кредитни карти,
ирландско свидетелство за управление на МПС на пострадалия Д. О‘К, в контейнер
за отпадъци, а по-късно същия ден посетил обменно бюро на ул. „Александровска”
№ 32 с касиер свид. Д.А., където обменил в лева сумата от 120 евро (кадри от
отхранителната видеокамера в обменното бюро на л. 25 и л. 26 от ДП, дневник за
обменните сделки на 10.01.2015 г. на л.
57). Подс. С. почти веднага след започване на разследването попаднал в
полезрението на съответните полицейски органи, натоварени с разкриването на
извършителя на деянието. Независимо от опита му да насочи търсенията им в
погрешна насока, като посочи свид. И.Г. И. като вероятен извършител на грабежа,
след съответните проверки и повторни беседи, подс. С. признал, че сам е
осъществил деянието, описал причините и механизма на извършването му и предал
на разследващите с протокол за доброволно предаване дрехите, с които е бил
облечен при извършване на престъплението – черно яке, черна долница на анцуг,
маратонки в черно и сребристо (протокол за предаване на л. 51 от ДП, протокол
за оглед на веществени доказателства и фотоалбум на л. 113-115, разписка за
връщане на тези вещи на л. 116 от ДП).
Видно от
заключението на извършената съдебно-оценъчна експертиза (л. 37, 38 от ДП), към
процесната дата стойността на употребявано яке марка „Canterbury“ е възлизала
на 199.50 лева, стойността на употребяван черен портфейл от естествена кожа е
възлизала на 15 лева, а стойността на употребявана плетена шапка е възлизала на
10 лева, тъй щото общата стойност на отнетите при деянието вещи и пари в лева и
евро е възлизала на 504,20 лева.
Съгласно
заключението на извършената по делото съдебномедицинска експертиза по писени
данни (л.41, 42 от ДП), вследствие нанесените удари и
падането на тротоарната настилка, на пострадалия Д. О‘К са причиненидраскотини
и охлузвания по лицето, отговарящи на контакт с твърд тъп предмет и падане на
неравен терен, водещи до болка и страдание.
По делото
са извършени и две технически експертизи за идентификация на лице по
фотоснимки, извлечени от записите на охранителните видеокамери пред офиса на
„Еконт” и пред магазин „Тришър” (Протокол № 49 на л.30-34 от ДП), и от камерата
в обменното бюро на ул. „Александровска” № 32 (Протокол № 50 на л. 25-27 от
ДП). Кадрите, извлечени от първите два видеозаписа, не са достатъчни за
идентифициране на заснетото на тях лице от мъжки пол, но дават обща представа
за облеклото и обувките му в момента на заснемането, докато заключението от
кадрите от обменното бюро са мотивирали извод, че заснетото на тях лице смалко
куче под ръка вероятно е подс. С.С..
Така описаната
фактическа обстановка се приема от съда за безспорно установена въз основа на
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, по отношение на които подсъдимият
С. е направил самопризнание по смисъла на чл. 371 т.2 НПК, и се подкрепят от упоменатите
по-горе, събрани в досъдебното производство доказателства – обясненията му в
качеството на обвиняем, показанията на свидетелите Д.М. О‘К, Иван И., К.Ч., Ф.Д., Д.А., Борис Борисов, Георги Гочев,
заключенията на оценителната, съдебномедицинската и двете технически
идентификационни експертизи, протокол за доброволно предаване, разписка,
протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум, справка
за съдимост на подсъдимия и другите събрани в досъдебното производство писмени
доказателства – докладни записки, рапорти, доклад на полицейски патрул и други.
ПРАВНИ ИЗВОДИ
С
оглед установена по делото фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимият С.Г.С.
действително е осъществил от обективна страна престъпния състав на чл. 198 ал.1
от НК – отнел
чужди движими вещи и пари в лева и евро на обща стойност 504,20 лева от владението на ирландския гражданин Д.М.
О‘К
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила – нанесъл му удари с ръце по тялото и го съборил на тротоара. Съдът намира за нужно да
отбележи, че подсъдимият е нанесъл удар на жертвата и след като тя вече е била
на земята, при опита й да се съпротивлява на усилията на С. да съблече връхната
й дреха.
От субективна страна, деянието е
извършено виновно, при форма на вината “пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал.
2, предл.1 НК, и с характерната за престъплението по чл. 198 от НК користна
присвоителна цел. Подсъдимият несъмнено е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване, неглижирайки установените обществени отношения във връзка със
собствеността. Този извод следва както от признанието и дадените от него в
досъдебното производство обяснения в качеството на обвиняем, така и от анализа
на поведението му преди, по време и след осъществяване на отнемането. Присвоителното
намерение С. обективирал непосредствено след деянието, изхвърляйки якето,
шапката и портфейла на О‘К в контейнер за отпадъци, и чрез осъществената
няколко часа по-късно обмяна в лева на отнетата сума от 120 евро. Според
обясненията на дееца, престъпно придобитите пари ползвал да покрие неплатените
наеми за квалтирата си и за негови собствени нужди.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА
НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по чл. 198 ал.
1 от НК в закона е предвидено наказание „Лишаване от свобода” от 3 до 10
години. Нормата на чл. 373 ал.2 НПК, във връзка с чл. 58 а ал. 1 НК обаче,
задължава съда в случаите, когато деецът е направил самопризнание на
обстоятелствата по обвинението по реда на чл. 371 т.2 НПК, одобрено от съда с
определение по чл. 372 ал.4 НПК, след като
индивидуализира наказанието „Лишаване от свобода” по реда, предвиден в
Общата част на НК, да го намали с една трета. Настоящият случай е именно такъв,
и при определяне вида на наказанието съдът съобрази, че по делото не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, годни да
обосноват приложение на привилегията по чл. 55 ал.1 т.1 от НК, във връзка с чл.
58а ал. 4 от НК, а с оглед установения за това престъпление специален минимум
от 3 години за наказанието „Лишаване от свобода”, надлежното наказание за стореното по вид във
всички случаи следва да е „Лишаване от свобода”.
При определяне размера на
наказанието, съдът отчете като смекчаващи обстоятелства направеното на
досъдебното и съдебнотго производство признание, както и решението на
подсъдимия признае фактите по повдигнатите му с обвинителния акт обвинение в контекста
на диференцираната процедура по Глава ХХVІІ от НПК, младата му календарна
възраст - 22 години при извършване на
престъплението, необременото му към същия момент съдебно минало (към този
момент подсъдимият двукратно е бил освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административни наказания по реда на чл. 78а от НК за маловажна
кражба и маловажен случай на държане на наркотични вещества без надлежно
разрешение), и ниската стойност на причинените с конкретното деяние имуществени
вреди, отнесени към размера на действащата за страната минимална работна
заплата за м. януари 2015 г. – 360 лева, определена с ПМС № 419 от 17.12.2014
г.
Като отегчаващи обстоятелства,
съдът прецени относително високия интензитет на употребеното при извършване на
отнемането насилие, довело до установените от съдебномедицинската експертиза
увреждания по главата на пострадалия, обстоятелството, че жертвата е била в
голяма степен беззащитна и в невъзможност да окаже съпротива поради употребения
алкохол, както и пълната липса у дееца на каквито да е скрупули и задръжки от
морално или човешко естество, които да разколебаят решението му да извърши
посегателството. По делото са налице доказателства и за други престъпления,
осъществени от С. преди настоящото деяние.
Престъплението „Грабеж”, в
сравнение с други престъпления против собствеността – „кражба, „обсебване”,
„измама” и т.н., поначало се отличава с по-висока степен на обществена
опасност, и съответно по-тежка наказуемост, именно поради употребата спрямо
пострадалия на директна принуда – в случая физическа сила. Този извод изцяло се
подкрепя от установения по делото механизъм на извършване на инкриминираното
престъпление, като употребеното от С. насилие е насочено изключително към
отнемане вещите на жертвата.
При така установените факти
досежно деянието и дееца съдът намери, че за извършеното престъпление, при превес на смекчаващите вината и
отговорността обстоятелства, на подс. С.С. следва да се определи наказание „Лишаване
от свобода” за срок, близък до установения в закона минимум от 3 години, и
по-конкретно за срок от 3 години и 6 месеца. Така отмерената продължителност на
наказанието по убеждението на съда в полна степен съответства на естеството на
извършеното и на личните характеристики на подсъдимия. Съгласно императивното
правило на чл. 58а ал.1 от НК, срокът на определеното наказание следва да се
редуцира с 1/3, до окончателен размер от 2 година и 4 месеца „Лишаване от
свобода”. След указаната от закона задължителна редукция окончателното наказание,
като вид и размер, е адекватно на извършеното престъпление, и е достатъчно да
способства за постигане визираните в чл. 36 от НК цели на персоналната и
генералната превенция. Отчитайки младата възраст, нелошите характеристични
данни,коректното процесуално поведение на подсъдимия и заявеното от него
преосмисляне на поведението му, съдът прие, че за неговото поправяне и
превъзпитание не е наложително да изтърпи ефективно определеното наказание
„Лишаване от свобода”, а ще е достатъчно изпълнението му да бъде отложено на
основание чл. 66 ал.1 от НК за изпитателен срок от 4 години, чиято по-голяма
продължителност да въздейства за по-дълъг период от време корекционно и
възпиращо спрямо подсъдимия.
Съгласно изисканата актуална
справка за съдимост на подс. С., след извършване на настоящото престъпление
спрямо него е влязло в сила ново осъждане със споразумение по НОХД № 4632/2015
г. по описа на Районен съд-гр.Бургас, в сила от 17.11.2015 г., с което за
извършено на 12.02.2014 г. престъпление по чл. 354а ал. 5 вр. ал. 3 т. 1 от НК
му е наложено наказание „Глоба” в размер на 500 лева. Това обстоятелство налага
групиране по реда на чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК на наказанието, наложено
на С. по настоящото дело, и наказанието „Глоба” по НОХД № 4632/2015 г., като на подсъдимия следва
да се наложи по-тежкото от тях, а именно
„Лишаване от свобода” за срок от 2 година и 4 месеца. Изпълнението на
определеното общо най-тежко наказание следва на основание чл. 66 ал.1 от НК да
бъде отложено за изпитателен срок от 4 години, а на основание чл. 23, ал. 3 от НК следва да бъде
присъединено изцяло наказанието „Глоба” в размер на 500 лева, включено в
същата съвкупност.
РАЗНОСКИ
Предвид произнасянето по
въпросите на вината и отговорността, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
подсъдимия С.С. следва да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР -
гр. Бургас сума в размер на 222,85 лева, представляваща направените
в досъдебното производство разноски за експертизи, а по сметка на Районен съд
гр. Бургас - държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в размер
на 5,00 лева.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата.
Председател:
Вярно с оригинала: Г.Ст.