О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……….../…….. 08.2020
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на четвърти август и през
две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 45 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от Д.Г.М. с ЕГН ********** с адрес *** срещу Н.Ш.Й. с
ЕГН ********** с адрес *** иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т. 1 от ГПК, вр.
чл. 79 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи сумата от 150 000 лева, представляваща непогасена вноска с
падеж 31.08.2014г. по Договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 01.08.2013г.,
с рег. №2299 на нот. Д. Б.с рег. №012 към НК, за която е издадена Заповед за изпълнение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №13978/2019г. на ВРС.
В исковата молба се
поддържа, че между страните е сключен договор за покупко-продажба от 01.08.2013г.,
с който ищецът е прехвърлил на ответницата притежаваните от него 50%
дружествени дялове от капитала на „Стройснаб“ ООД,
срещу продажна цена от 600000 лева. Сочи се, че по договора е извършено плащане
в размер на 300 000 лв. със средства от договор за револвиращ
банков кредит между „Стройснаб“ ООД и „Българска
банка за развитие“ АД. Съгласно договора останалата част от продажната цена
била разсрочена на две равни вноски: до 31.08.2014г. сумата от 150000 лева на
основание чл.2 б.“Б“ и до 31.08.2015г. сумата от 150000 лева на основание чл.2,
б. „В“ от договора. Поради
изпадането в забава на длъжника ищецът се е снабдил със Заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК за сумата от
150000 лева с падеж 31.08.2014г. на основание чл.2 б.“Б“ от договора, срещу която ответницата е подала
възражение по чл.415 от ГПК, откъдето произтича правният интерес от съдебно
установяване на вземането.
В депозирания по реда на чл. 367 ГПК отговор ответникът оспорва
предявения иск като недопустим. Поддържа, че пред ВОС е висящо по-рано
образувано производство с идентичен предмет – т.д. №1939/2019г., инициирано по предявен от нея срещу настоящия
ищец отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124 от ГПК за недължимост на процесното
вземане.
Съдът
след като се запозна с материалите по делото и след служебна справка в
деловодна система, констатира, че са налице временни процесуални пречки за надлежното
упражняване на правото на иск, обуславящи необходимост от спиране на
производството по делото.
Съгласно чл.229, ал.1, т. 4 от ГПК съдът спира
производството когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по
което ще има значение за правилното решаване на спора. Цитираната разпоредба
предвижда временна процесуална пречка с абсолютен характер, за наличието на
която съдът следи служебно.
Видно от извършената служебна справка в деловодна
система към настоящия момент във Варненски окръжен съд като първа инстанция е
висящо производство по т.д. №1939/2019г. между
същите страни, имащо за предмет предявен от Н.Ш.Й., ЕГН **********
срещу Д.Г.М., ЕГН **********, иск за приемане за установено на основание чл.124
от ГПК, че ищецът не дължи на ответника сума от 153 000 лв. по договор от 01.08.2013г. за покупко-продажба на
дружествени дялове, въз основа на който е издадена Заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК и изп.лист
по ч.гр.д.№13978/2019г. на ВРС, от които 150000 лв. – главница и 3000 лв. –
разноски в заповедното производство. Производството по делото е насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Съгласно трайната съдебна
практика до изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът разполага с
възможност да подаде възражение срещу издадената заповед или да предяви
отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК,
че вземането не съществува. Всяко право, което може да бъде заявено с
възражение, още повече може да бъде предявено с иск. Отрицателният иск за
установяване, че едно парично вземане не съществува, е допустим и когато
вземането е предявено от кредитора по реда на заповедното производство, ако
бъде предявен от длъжника до изтичане на двуседмичния срок за възражение по чл.
414, ал. 2 ГПК. В този случай предявеният иск има ролята на възражение по чл.
414, ал.1 ГПК – оспорва се вземането по издадената заповед с възражения, че то
не съществува и тези възражения са направени пред съд. Когато в срока за
възражение бъде предявен иск по чл. 124, ал.1 ГПК за установяване, че вземането
не съществува, заповедта за изпълнение не влиза в сила. Целта на заповедното
производство е по надлежния ред да бъде установено спорно ли е вземането –
законът презюмира, че вземането е безспорно, когато в
срока не е подадено възражение. Когато е започнат исков процес, целта на който
е съдът да се произнесе със сила на пресъдено нещо
съществува ли вземането, то несъмнено вземането е спорно, поради което
заповедта за изпълнение не може да влезе в сила. Когато длъжникът оспори
вземането по заповедта за изпълнение чрез иск, за кредитора не тече срок по чл.
415, ал.1 ГПК, тъй като спорното вземане вече е предмет на установяване в исков
процес, а предявеният по-късно иск за същото вземане е недопустим и подлежи на
прекратяване на основание чл. 126, ал.1 ГПК. (Определение №318/09.07.2019г.
по ч.гр.д. №2108/2019г. на ВКС, IV ГО.).
С оглед ранния етап на
развитие на двете паралелни производства към настоящия момент не е възможно да
бъде извършена окончателната проверка по допустимост на настоящото
производство. Предявеният иск с правно основание чл. 124 от ГПК, предмет на т.д. №1939/2019г. на ВОС, понастоящем е приет за
разглеждане, но неговата допустимост е въпрос на преценка при всяко положение
на делото. По тези съображения съдът намира, че е налице латентен правен
интерес от иска по чл.422 от ГПК, доколкото евентуално последващо
прекратяване на т.д. №1939/2019г.
на ВОС би довело до
отпадане на процесуалната пречка за разглеждането му и би обусловило неговата допустимост.
Налага се изводът, че
производството по иска по чл.124 от ГПК се явява преюдициално
по отношение на преценката за допустимост на предявения иск с правно основание
чл.422 от ГПК, поради което са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК
за спирането на настоящото производство, до приключване на т.д. №1939/2019г. по описа на ВОС, Търговско отделение с влязъл в сила
съдебен акт. В случай, че същото приключи с решение по същество, настоящото
производство би се явило недопустимо поради разрешаване на спора със сила на пресъдено нещо. В случай, че бъде прекратено на процесуално
основание, спорът следва да бъде разрешен в рамките на настоящото производство
по реда на чл.422 от ГПК.
Следва да бъде посочено
също така, че настоящото производство не подлежи на прекратяване по реда на
чл.126 от ГПК, каквито доводи за наведени в отговора на исковата молба, тъй
като съобразно фикцията на чл.422, ал.1 от ГПК искът се счита предявен от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 30.08.2018г. В този
смисъл настоящото производство се явява по-рано образувано от производството по
т.д. №1939/ 2019г. на ВОС,
исковата молба по което е депозирана на 25.11.2019г.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският окръжен
съд
О П Р Е Д
Е Л И :
СПИРА производството по т. д. № 45/2020г. по описа на
Варненски окръжен съд, Търговско отделение, до окончателното приключване с
влязъл в сила съдебен акт на производството по т.д. №1939/2019г. по описа на Варненски
окръжен съд, Търговско отделение.
Да
се извършват ежемесечни справки за движението на т.д. №1939/ 2019г. по описа на Варненски
окръжен съд, Търговско отделение.
Определението подлежи на обжалване
с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: