МОТИВИ към Решение №21/05.03.2020г.по АНХД №398 /2019г.по описа на
Районен съд –Н.
Делото е образувано на основание чл.375
от НПК-по постановление на Районна прокуратура-Н.,съдържащо предложение за
освобождаване на П.В.П. *** ,обвиняем по ДП №*/*г.по описа на РУ гр.Н. за
престъпление по чл.343в ал.3 във вр.с ал.1 от НК от наказателна отговорност и
налагането му на административно наказание по чл.78а от НК.
За Районна прокуратура –Ш.,ТО Н.,се явява
прокурор Г..Поддържа предложението .
Доколкото обвиняемият не е намерен на
посочения от него адрес на територията на Република Б.,променил е същия,без да
уведоми съответния орган,,делото беше разгледано задочно,в негово отсъствие,по
арг.на чл.269 ал.3 т.1 от НПК и на основание чл.94 ал.1 т.8 от НПК му беше
назначен служебен защитник –адв.Т.М. от *.Служебният защитник на обвиняемия не
оспорва обвинението,но моли съдът да наложи на подзащитния й наказание в размер,ориентиран към
минималния,предвиден в закона.
Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа
страна следното:
Обвиняемият П.П. е придобил право да управлява
МПС,категории В,М и АМ на ***г.Последното
от издадените му свидетелства за правоуправление №***,издадено от ОДМВР В. е
било със срок на валидност до 03.06.2015/справка за нарушител от региона/.
Със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №*/*год. на
началника на сектор „ПП“ към ОД на МВР - гр. В., връчена на 11.07.2018 год.
,влязла в законна сила на
25.07.2018г.,за нарушение по чл.5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП, на основание чл.22 от ЗАНН и чл.171 т.1 б.1 му е отнето свидетелството за управление на моторно
превозно средство №***/.
Въпреки,че е бил лишен по административен
ред от правото да управлява моторно превозно средство,с горецитираната заповед,
на …г.,около * часа в гр.***,обл.Ш.,П. отново предприел управление на моторно
превозно средство .-в случая лек
автомобил „***“ с рег. № ***/,като на улица „***“ бил спрян за проверка от
служителите на РУ МВР –Н.,извършващи рутинен контрол –свидетелите Ц.И.Ц. и П.Г.Х..
Контролните органи установили,че водачът
управлява посоченото моторно превозно средство,в срока на наказването му по
административен ред и в случая е управлявал без съответното свидетелство за
управление.С това си деяние,той е осъществил от обективна страна състава на
престъпление по чл.343в ал.3 във вр.с ал.1 от НК.
От субективна страна,деецът е действал при
наличието на пряк умисъл-осъзнавал е общественоопасния характер на
престъплението и неговите противоправни последици,като е целял тяхното
настъпване.
За въпросното престъпление се предвижда
наказание „лишаване от свобода до три години и глоба от 200 до 1000
лева,обвиняемият е пълнолетен,не е осъждан ,не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК и с извършеното престъпление не са
причинени имуществени вреди,подлежащи на репариране.
Ето защо,след като прие,че са налице
кумулативно изискуемите се предпоставки,визирани в разпоредбата на чл.78а от НК,поради което,след като призна обвиняемият за виновен в извършване на
престъплението,за което е предаден на съд, го освободи от наказателна отговорност,като
му наложи на основание чл.78а от НК административно наказание „глоба“,в
размер,ориентиран към минималния предвиден в закона,а именно -1200.00лв.
При определяне размера на наказанието,съдът
прие наличие на смекчаващи вината на обвиняемия обстоятелства,а именно ,че
същият е безработен /декларирал е този факт по ДП/и не са налице конкретни
данни дали същият към момента реализира трудови доходи и в какъв размер.Съдът
прие,че при така определеното по размер наказание биха били постигнати целите
на генералната и индивидуална превенция ,залегнали като основни начала в чл.36
от НК.
В този смисъл съдът постанови решението си.
Мотивите са изготвени на 13.04.2020г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: