№ 94/24.2.2023г..
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд
– Пазарджик – ХII – административен състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и пети януари, две хиляди
двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
Г. ПЕТРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ЕВА
ПЕЛОВА - ТРИФОНОВА 2. ДИЯНА
ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
|
При секретар |
Антоанета Метанова |
и с участието |
|
на прокурора |
Станка Димитрова |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
Златева-Найденова |
|
|
по к.н.а.х. дело № 1059 по описа на съда за 2022 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано по касационна жалба на директора
на офис (дирекция) за обслужване-Пазарджик към Териториална дирекция на
НАП-Пловдив, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „Асен Златаров“ № 7, чрез пълномощника
му главен юрисконсулт Т.С., срещу Решение № 400 от 10.10.2022 г. постановено по
АНД № 583 от 2022 год. по описа на Районен съд-Пазарджик. С обжалвания съдебен
акт е отменено Наказателно постановление № 625209-F641498 от 18.02.2022 год. на
директора на офис за обслужване-Пазарджик към Териториална дирекция на
НАП-Пловдив, с което на „Ню Колор Технолоджи“ ЕООД, ЕИК ********* за нарушение
на чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500,00
(петстотин) лева и е осъдена НАП-София да заплати на „Ню Колор Технолоджи“
ЕООД, разноски в размер на 350,00 (триста и петдесет) лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на оспореното решение
поради допуснати съществени процесуални нарушения от инстанцията по същество. Моли
съдът да отмени решението на Районен съд – Пазарджик и вместо него да постанови
друг съдебен акт по същество на спора, с който да отмени обжалваното наказателно
постановление, алтернативно да отмени оспореното решение и а върне делото за
ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира се присъждане на разноски.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Ответникът по касационната жалба „Ню Колор Технолоджи“ ЕООД редовно призовани,
явява се управителят Г.П. и адв. К., които
оспорват жалбата в съдебно заседание. Излагат съображения
за законосъобразност на оспореното решение на районния съд.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност
на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд гр. Пазарджик е правилно
и обосновано и следва да бъде потвърдено.
Административен съд - Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените
касационни основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е
валидно, допустимо и правилно.
С решението си Районен съд гр. Пазарджик е отменил наказателно постановление № 625209-F641498 от 18.02.2022 г.
на директора на офис за обслужване-Пазарджик към Териториална дирекция на НАП-Пловдив,
с което на „Ню Колор Технолоджи“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 178 от ЗДДС
и за нарушение на чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер
на 500,00 (петстотин) лева.
В хода на съдебното производство съдът е събрал относимите писмени и гласни
доказателства, въз основа на които правилно е възприета фактическата обстановка
по делото, а именно: Прието е, че основната икономическа дейност на дружеството
по смисъла на чл. 3, ал.1 от ЗДДС е търговия с употребявани автомобили и бояджийски
услуги. На дружеството са издадени десет покупни фактури от чуждестранен контрагент
- COPART DEUTSCHLAND GmbH с VIN DE295359030 /валиден/ с предмет на сделката - такса за престояване автомобил, описани по номера и дати в
оспореното НП и в процесното решение на районния съд, като се установява, че
всички фактури са издадени в периода 29.09.2021 г. – 12.11.2021 г. За
конкретния случай по делото е ангажирана отговорност на санкционираното лице с
оглед получена Фактура № 71157018/29.09.2021 г. за извършена услуга по престояване
на автомобил от 29.09.2021 г. до 29.09.2021 г. от доставчика - COPART
DEUTSCHLAND GmbH с VIN DE295359030. Прието е предвид
това от страна на приходната администрация, че срокът за подаване на заявление за
регистрация по ЗДДС е 22.09.2021г. – т.е. 7 дни преди датата на издаване на
фактурата, с оглед позоваване на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Заявление за регистрация
по ЗДДС било подадено по електронен път към ТД на НАП гр. Пловдив - Офис гр. Пазарджик
на 06.12.2021г., с вх. № 0000-0096653/06.12.2021 г. Нарушението било констатирано
при извършена проверка, възложена с РИП № 132692103911298/06.12.2021г. и документирана
с Акт за регистрация по ЗДДС № 130422104136167/20.12.2021 г. Налице било закъснение
от 2 месеца и 14 дни. Предвид това бил съставен АУАН № F641498 от 28.01.2022 г., връчен на представителя на дружеството
в същия ден. Въз основа на този АУАН е съставено и оспореното НП.
За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че
съобразно спецификата на конкретния случай, няма как да се изисква обективно от
страна дружеството, респ. на неговия законен представител, да има яснота и то седем
дни преди издаването на първата фактура за начислена такса за късно преместване
на автомобила кога ще бъде извършена доставка, поради което и дружеството ще е
в обективна невъзможност да предвиди законовия срок за регистрация по чл. 97а,
ал. 4 от ЗДДС. Освен това е изтъкнато, че дружеството е санкционирано за това,
че не е подало заявлението към 22.09.2021 г., което е официален празник и
неработен ден, предвид което денят в който е извършено нарушението е следвало
да бъде посочен в оспореното НП като 23.09.2021 г. Обосновано е и наличие на
предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН за маловажност на случая.
Настоящата инстанция напълно солидаризира с мотивите на оспореното решение
съгласно чл. 221, ал. 2 от АПК.
В допълнение, следва да се посочи, че съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС,
когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията
на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е
облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги
- когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.
Приходната администрация се е позовала именно на чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС като
основание за регистрация на жалбоподателя и ангажиране на отговорността му.
В случая безспорно се установява, че доставчикът на услугата - COPART
DEUTSCHLAND GmbH е данъчно задължено лице, което не е установено на територията
на страната. Също така и доставката е облагаема.
В оспореното НП е посочено, че е установено че задълженото лице не е подало
заявление за регистрация по ДДС по реда на чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС, както и на
стр. 2ра от постановлението е посочен отново чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС и е цитирано съдържанието на тази разпоредба. На
стр. първа от постановлението, органът се позовава на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС,
като посочва, че таксата описана във фактурите съставлява „получена услуга от регистрирано
лице за целите на ДДС на територията на друга държава - членка - Германия и за нея
не е налице начислен ДДС, тъй като мястото на изпълнение при доставка на услуга,
когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил
независимата си икономическа дейност“.
Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, гласи, че мястото на изпълнение при доставка
на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят
е установил независимата си икономическа дейност, като в тази разпоредба са
разписани основните правила при определяне мястото на изпълнение на услуга. В
ал. 4, т. 1 на същата норма, обаче са изрично посочени хипотезите на определяне
място на изпълнение при доставка на услуга свързана с недвижим имот. Не е
изяснено от страна на наказващия орган защо приема, че таксата за престояване
на автомобил съставлява доставка на услуга с място на изпълнение по смисъла на
чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, а не такава по чл. 21, ал. 4 от ЗДДС, с оглед установеното,
че доставката в случая съставлява такса за ползване на мястото, на което е
паркиран в престой автомобил закупен от санкционираното лице. Предвид
изложените в случая се установява непълнота в мотивите на акта, което по
аргумент от чл. 59, ал. 2 от АПК опорочава формата му и препятства защитата на
жалбоподателя.
Следва да се посочи също, че съгласно § 1. т. 4 от ДР на 3АНН "Маловажен
случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение
на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община,
с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид.
В случая е прието, че дружеството не е изпълнило задължението си към държавата
да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срока по чл. 97а. ал. 4. вр. ал. 1
от ЗДДС. Такова е подадено 2 месеца по – късно. Дължимият към държавата ДДС в
случая за всички десет фактури на обща стойност от 160 евро (312,93 лева по
официален курс на БНБ), ще възлиза на около 60 лева. За първата фактура, която
е на стойност от 10 евро, дължимият ДДС би възлизал на още по – малка сума.
Предвид това, санкционирането със сума в размер на 500 лева се явява
непропорционално, като се вземе предвид и факта, че нарушението е посочено че е
извършено за първи път, регистрация по ЗДДС е заявена, макар и с 2 месеца
закъснение и не са настъпили други вредоносни събития. При горните, следва да
се приеме, че е налице хипотезата за маловажност на случая. С оглед посоченото,
трябва да се изтъкне и че в оспореното НП липсват конкретни мотиви защо е
прието, че липсват основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. В тази насока
АНО е възприел формален подход, като бланкетно е посочено, че не са налице
предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
С оглед горните, настоящата
касационна инстанция намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно,
постановено при правилно приложение на материалния закон, като при постановяването
му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които да обосноват
отмяната му. Предвид това, решението следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора,
разноски се дължат в полза на касатора в размер на 500 лева, съгласно
представен по делото договор за правна, в който изрично е посочено че сумата е
предадена в деня на подписване на договора.
Предвид горното и на
основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административният
съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 400 от 10.10.2022 год. постановено по АНД № 583 от 2022 год. по описа на Районен
съд-Пазарджик.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите да заплати на „Ню Колор Технолоджи“ ЕООД, ЕИК *********
сумата в размер на 500 /петстотин/ лева разноски по делото.
Решението е
окончателно.
Председател:
(П)
1.
(П)
2.
(П)