Р Е Ш Е Н И Е
291/22.7.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд, петнадесети състав
На девети юли две
хиляди и двадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
Председател:
Пл.Недялкова
Секретар: Цв.Колева
Като разгледа
докладваното от районния съдия
АНД № 548 по описа за 2020г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление № 14/23.02.2017год. на Началника на сектор ПП при ОДМВР
- Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД на В.Р.Т.,
ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 30 лева. Жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени наложеното наказание. Не се отрича по същество констатираното нарушение. Излага доводи за
изтекла давност по чл.80 ал.1 т.5 от НК, както и че се касае за маловажен
случай, с оглед отдалечеността във времето на извършеното нарушение.В съдебно
заседание се явява процесуален представител – адв. Р.С. от ШАК, който поддържа
жалбата на посочените основания. Моли да бъдат присъдени направените разноски
за адвокатско възнаграждение.
За административно – наказващият орган, редовно призован,
представител не се явява. В придружителното писмо се прави искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради
което е процесуално допустима.
След като извърши цялостна
преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 06.02.2017г. жалбоподателят
В.Р.Т. подал в сектор
ПП при ОДМВР - Шумен Декларация по чл.17 ал.1 от ПИДЛД и чл.160 от ЗДвП рег. № 869000-1617,
в която декларирал, че му липсва СУМПС, най – вероятно изгубено.
На база подадената декларация,
същият ден св. Х.Х. съставил срещу Т. АУАН № 14/06.02.2017г. за нарушение на
чл.7 ал.1 от ЗБДС за това, че не е положил
достатъчно грижи за опазване на СУМПС като го е изгубил. При предявяване на АУАН жалбоподателят не е отразил възражения
или обяснения. Не е депозирал такива и в законоустановения срок. Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган на
23.02.2017г. издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите, описани
в него. На основание чл.81
ал.2 т.2 от ЗБЛД на В.Р.Т., ЕГН ********** *** е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 30 лева. Наказателното
постановление му е връчено лично на 27.02.2020г.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, както и приетите и приложени по делото писмени доказателства.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Настоящият състав намира, че административно-наказателното
производство е проведено без нарушаване на процесуалните правила, визирани в
ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа
необходимите реквизити, изброени в чл. 42 от ЗАНН, и е предявен надлежно по
реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчен.
Безспорно е установено от
доказателствата по делото, а не се спори и между страните, че жалбоподателя е декларирал пред органите на ОДМВР – Шумен, че е загубил
СУМПС, поради което е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл. 81 ал. 2 т. 2
от ЗБЛД обуславящо ангажиране на административнонаказателна му
отговорност. Посочената разпоредба
има, както материалноправен характер,
така и санкционен. Касае се за формално нарушение, което жалбоподателят не оспорва нито в жалбата, нито в съдебно заседание.
За да се премине към прилагане на чл.28 от ЗАНН
следва да е налице "маловажен случай" на административно нарушение,
при който наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено такова. Предвид посочената разпоредба преценката относно наличие
на основанията на чл.28, б.”а” от ЗАНН следва да се извърши от административно
наказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, причините
довели до извършването му, причинени ли са вреди от нарушението и други
смекчаващи или отегчаващи вината обстоятелства. Понятието "маловажен случай" не е
дефинирано в ЗАНН. Съдържанието му следва да се изведе от легалната дефиниция
на чл.
93, т. 9 от Наказателния кодекс като се вземат предвид особеностите на
административно-наказателното производство. Маловажен е
този случай, при който извършеното административно нарушение "с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи" на административни нарушения от
съответния вид. Конкретното нарушение е формално, на простото
извършване, при което не са предвидени вредни последици,
различни от самото изпълнително деяние, които трябва да настъпят, поради което в настоящия казус преценката за наличието на маловажен
случай не би могла да бъде извършена с оглед липсата на настъпилите вреди, а
следва да бъда направена след съобразяване с обществената опасност на дееца,
тежестта на нарушението и другите смекчаващи вината обстоятелства. Обществените отношения, които са предмет на регулиране
от ЗБЛД са важни, тъй като се касае за документи
удостоверяващи самоличност на лица, а в конкретният случай и правоспособност за
управление на МПС.В конкретният случай видно от текста на декларацията,
жалбоподателя е отразил, че е установил липсата на СУМПС, най – вероятно било
изгубено, т.е. същият не е много наясно какво е станало със СУМПС, поради което
правилно актосъставителя и наказващият орган са приели, че не е положил
достатъчно грижи за опазването му. Не сочи някакви обективни причини, поради
които СУМПС липсва, поради което съдът приема, че се дължи на собственото му
поведение. Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за
типично нарушение.
Изложеният довод
за изтекла погасителна давност за наказателно преследване, съдът намира за
неоснователен. Регламентираните в ЗАНН два вида давности – погасителна /чл.34
от ЗАНН/ и изпълнителска /чл.82 от ЗАНН/ не са приложими в конкретният случай,
тъй като първата не е била изтекла към момента на съставяне на акта, а
изпълнителската давност започва да тече
от влизане в сила на НП. Действително
съгласно цитираното тълкувателно решение разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към
уредбата на НК, но по отношение на института на абсолютната погасителна давност
– чл.81 ал.3 от НК. Съгласно посочената разпоредба наказателното преследване се
изключва, ако е изтекъл срок, който
надвишанва с ½ срока предвиден в
чл.80 ал.1 от НК, където са регламентирани различни срокове, съобразно вида и
размера на наложеното наказание. В конкретният случай доколото се касае за наказание глоба, то попада в т.5, където е
предвиден три годишен срок. Регламентирана абсолютна давност в чл.81 ал.3, във връзка с чл.80 ал.1 т.5 от НК, в случая също не е
изтекла, тъй като от извършване на нарушението до настоящия момент следва да са
изминали четири години и половина, което не е налице.
Ето защо, съдът намира, че наказателното постановление се явява правилно и
законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 14/23.02.2017год.
на Началника на сектор ПП при ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН
и чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД на В.Р.Т., ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 30 лева.
Оставя без уважение искането за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в
НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
Районен съдия: