П Р И
С Ъ Д А
№ 41
Гр. Пловдив, 23.04.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесет и трети април, две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА
ЕВСТАТИЕВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: МАРИЙКА ДОНКОВА
РОСЕН ПЕТРОВ
при
участието на секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА
и
прокурора СТЕФАНИ ЧЕРЕШАРОВА
като
разгледа докладваното от председателя НОХД
№ 561 по описа на Окръжен съд гр. Пловдив за 2018 година, след тайно съвещание
П Р И С Ъ Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимия В.К.Д., роден на *** ***, живущ ***,
българин, български гражданин, неженен, средно образование, работещ, неосъждан,
ЕГН-********** за ВИНОВЕН в това, че на 22.04.2017 г. на път II-86, 3+501км., в обл. П., при управляване на
моторно превозно средство - л.а „Мерцедес Е 200 ЦДИ“ с рег. № *** е нарушил
правилата за движение - Чл.20 ал.1 от ЗДвП: „Като водач не е контролирал
непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал“; Чл.20 ал.2 от ЗДвП: „Като водач на пътно превозно средство е бил длъжен при избиране
скоростта на движение да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие.
Водачът е длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато
възникне опасност на движението“; Чл.23 ал.1 от ЗДвП: „Като водач на пътно
превозно средство е бил длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се
пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато
то намали скоростта или спре рязко“, и по непредпазливост е причинил смъртта на
Г.Д.В. ЕГН-**********, поради
което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в", вр. чл. 342, ал. 1, вр.
чл. 58а, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание
чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното на подсъдимия В.К.Д. наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание
чл. 343г, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7
от НК ЛИШАВА подсъдимия
В.К.Д. от
право да управлява моторно превозно средство за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 59 ал. 4 от НК ПРИСПАДА времето, през което
подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС по реда на чл. 69а от НПК,
считано от 06.05.2017 година до влизане на присъдата в сила.
ПОСТАНОВЯВА ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА,
намиращи се на съхранение при Домакина на Второ РУ - гр. П.:
- л.а. „Мерцедес Е 200
ЦДИ“ с ДК № **, с № на рама **, № на двигател **,
ведно с контактен ключ към него ДА СЕ ВЪРНЕ на подсъдимия В.К.Д., след влизане на присъдата в сила.
- л.а. „Сеат Ибиза“ с №
на рама **, № на двигател **, ведно с контактен ключ към него ДА СЕ ВЪРНЕ на наследниците на починалия
Г.Д.В. – А.Н.В., Д.Г.В. и С.Г.В..
- 1 бр. проба от „Дръг
тест“ 5000 ДА СЕ УНИЩОЖИ, след
влизане на присъдата в сила, като вещ без стойност.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия
В.К.Д. ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на ОД на МВР – П., в полза на държавата сумата от 1503,12 лв./хиляда петстотин и три лева и дванадесет стотинки/,
представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство за
експертизи.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и
протест в 15-дневен срок от днес пред Апелативен съд – Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ:
Мотиви към
присъда по НОХД № 561 / 2018г. по описа на ПдОС
ОБВИНЕНИЕ И
СТРАНИ
Окръжна
прокуратура – гр. Пловдив е повдигнала обвинение срещу В.К.Д.
*** за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.”в” вр. с чл.342 ал.1 от НК,
за това, че на 22.04.2017 г. на път ІІ-86,
3+501км., в обл. П., при управляване на моторно превозно средство - л.а
„Мерцедес Е 200 ЦДИ“ с ДК № ** е нарушил
правилата за движение:
Чл.20 ал.1 от ЗДвП: „Като водач не е контролирал
непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал“;
Чл.20 ал. 2 от ЗДвП: „Като водач на пътно превозно
средство е бил длъжен при избиране скоростта на движение да се съобразява с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре
пред всяко предвидимо препятствие. Водачът е длъжен да намали скоростта и в
случай на необходимост да спре, когато възникне опасност на движението“;
Чл.23 ал.1 от ЗДвП: „Като водач на пътно превозно
средство е бил длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред
него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то
намали скоростта или спре рязко“ и по непредпазливост е причинил смъртта на
Г.Д.В. ЕГН-**********.
Производството
протече по реда на Глава 27 от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
В съдебно
заседание представителят на ПРОКУРАТУРАТА поддържа обвинението със същата
правна квалификация на деянието. Счита, че престъплението е извършено от
подсъдимия виновно при форма на небрежност като непредпазлива вина. По
отношение на индивидуализиране на наказанието предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода
при условията на чл.54 от НК в размер на три години лишаване от свобода, което
да се редуцира с 1/3 по правилата на чл.58а ал.1 от НК. Представителят на
държавното обвинение счита, че на подсъдимия следва да се наложи наказанието по
чл.37 ал.1 т.7 от НК в размер, надвишаващ размера на наказанието лишаване от
свобода, предвид наличието на предходни нарушения на Закона за движение по
пътищата от страна на дееца. Счита, че няма пречка да се приложи института на
чл.66 от НК и не се налага наказанието лишаване от свобода подс.Д. да изтърпи
реално, но следва да се определи максималният изпитателен срок от пет години.
В хода на
производството наследниците на починалия пострадал Г.Д. В. –съпругата и двамата синове - съответно А.Н.В., Д.Г.В. и С.Г.В. са
конституирани като частни обвинители. Те, лично и представлявани от повереника
им, пледират за осъждане на подсъдимия чрез налагане на ефективно наказание
лишаване от свобода, ориентирано към максималния размер, в какъвто срок и
подсъдимият се лиши от правоуправление.
ЗАЩИТНИКЪТ на подсъдимия не оспорва
фактическата обстановка, предвид и протеклото производство по чл.371 т.2 от НПК, но акцентира на наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Не счита, че подсъдимият е недисциплиниран водач на МПС, при все, че е бил
наказван, това му поведение не се отличава с деятелност, надхвърляща обичайно
санкционираните водачи на МПС. Самият деец е съдействал напълно в хода на производството, има добри
характеристични данни. Защитата застъпва становището, че наказанието следва да
се определи при условията на чл.55 от НК и се отложи условно за изтърпяване по
чл.66 от НК. Намира, че в размера на наказанието лишаване от свобода, следва да
се определи и срокът на наказанието лишаване от право да управлява МПС и да не
надвишава същото.
ПОДСЪДИМИЯТ се признава за виновен, съжалява
за стореното, поддържа становището на защитника си по съществото на делото. Той
призна изцяло обстоятелствата, описани в обвинителния акт и се съгласи да не се
събират доказателства за тях.
СЪДЪТ, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
ДЕЯНИЕ
Подсъдимият В.К.Д. е правоспособен водач на МПС от 22.01.2013 г. категории
„В“ и „АМ“. Същия притежава свидетелство за управление на МПС № *******,
издадено от ОД МВР гр. Пловдив на 22.01.2013 г. Бил наказван по административен
ред за нарушения по ЗДвП 6 пъти с фиш /л.170 /.
Д. притежавал лек автомобил „Мерцедес Е 200 ЦЦИ“ с ДК № **. На 22.04.2017
г. след обяд той заедно със свои приятели тръгнали на футболен мач в гр.
Пазарджик с горепосочения лек автомобил.
Д. бил поставил предпазния си колан.
На предна дясна седалка в автомобила пътувал свид. В.В., на задната седалка в
дясно седял свид. Д.Л., а в лявата част на задната седалка свид. И.Х..
Подсъдимият управлявал автомобила по околовръстнен път II - 86 в посока от гр. П. гр. П. /от юг на север/. Времето било ясно,
слънчево, с добра видимост. Пътната настилка била асфалтова, суха, без
неравности. Пътното платно било с две ленти за движение с по една лента във
всяка посока, имало налична хоризонтална пътна маркировка, непрекъсната. От
двете страни на пътното платно имало поставени мантинели.
Движението в този участък било натоварено, във всяка една от лентите за
движение имало колона от автомобили. Д. управлявал автомобила си „Мерцедес Е
200 ЦЦИ“ с ДК № ** със скорост около 80 км/ч. Пред автомобила на подсъдимия се
движел л.а. „Сеат Ибиза“ с ДК № **, управляван от пострадалия Г. В.. До него на
предна дясна седалка пътувала съпругата на пострадалия - свид. А.В.. Двамата
били с поставени предпазни колани. Пред лекия автомобил „Сеат Ибиза“ управляван
от постр. В. пътувал лек автомобил „Мерцедес Е 230“ с ДК № **, управляван от
свид. М.К.. В този лек автомобил пътувал свид. Б.К..
Подс.Д. управлявал автомобила си на много близко разстояние зад л.а. „Сеат
Ибиза“, управляван от постр. В.. Когато лекият автомобил „Мерцедес“ управляван
от подсъдимия стигнал до надлеза на бул. „Пещерско шосе“ и подминал отбивката
за гр. П., движещ се пред описаната колона товарен автомобил, рязко намалил
скоростта си. Това наложило всеки един от водачите на автомобили в колоната да
намалят своята скорост. Поради тази причина постр. Г. В. задействал спирачната
система на управлявания от него „Сеат Ибиза“ и спрял. В този момент телефонът
на свид. В.В., пътуващ в лекия автомобил на подсъдимия звъннал. В този момент
Д. погледнал към приятеля си В., с което отклонил вниманието си от пътя. Поради
тази причина той не възприел, че пътуващият пред него л.а. „Сеат Ибиза“ намаля
скоростта си и спира. Когато подс. Д. погледнал пътното платно и движещите се
пред него леки автомобили, установил, че лекият автомобил „Сеат Ибиза“, движещ
се непосредствено пред него, е спрял. Тогава подсъдимият екстрено задействал
спирачната система, но въпреки това предната лява част на управлявания от него
лек автомобил „Мерцедес Е 200 ЦДИ” ударил задната дясна част на лекия автомобил
„Сеат Ибиза“.
От удара л.а. „Сеат Ибиза“ се придвижил напред и навлязъл в лявата /западна
лента/ за насрещно движещите се автомобили. По същото време в тази лента -
западната се движел л.а. „Ауди 07“ с ДК № **, управляван от свид. К.В. със
скорост 80 км/ч. Свид. К.В., управлявайки лекия автомобил „Ауди 07“ видял
идващия срещу него лек автомобил „Сеат Ибиза“, управляван от пострадалия В. и
екстрено задействал спирачната система и същевременно навил волана надясно. Въпреки
тези действия предната лява част на лекия автомобил „Сеат Ибиза“ се ударил в
предната лява част на автомобилът „Ауди 07“. След настъпилия удар двата
автомобила спрели.
Свид. К.В. слезнал от автомобила си и отишъл до лекия автомобил „Сеат
Ибиза“. Чул, че свид. В. вика за помощ. Отишъл при нея и й откопчал колана. Тя
била в съзнание, адекватна и помолила свид. К.В. да помогне на съпруга й -
пострадалия В.. Свид. Кр.В. заобиколил лекия автомобил „Сеат Ибиза“ и отишъл до
водача му и откопчал поставения на пострадалия предпазен колан и се опитал да
му направи изкуствено дишане. Той установил, че Г. В. няма пулс. В този момент
подс.В.Д. също бил спрял управлявания от него л.а. „Мерцедес“. Той и пътуващите
в автомобила му свидетели отишли до лекия автомобил „Сеат Ибиза“. Подаден бил
сигнал на тел. 112.
На местопроизшествието дошли полицейски служители от сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР гр. П. - свид. П.М. и свид. И.П.. Дошла и линейка на „Бърза
помощ“, а медицински екип от „Бърза помощ“ констатирал смъртта на пострадалия
Г. В.. Свид.А.В. била транспортирана с линейката за оказване на медицинска
помощ. Било установено, че подсъдимият не е
управлявал МПС в деня на ПТП под въздействие на алкохол или на
наркотични вещества. Извършен бил оглед на местопроизшествие, за който бил
изготвен протокол /л.2-5 ДП/. При огледа били иззети л.а „Мерцедес Е 200 ЦДИ“ с
ДК № *** и л.а. „Сеат Ибиза“ с ДК № **. Подс.В.Д. предал доброволно автомобилен
ключ за лекия си автомобил „Мерцедес“ за който бил съставен протокол /л.180
ДП/.
ДОКАЗАТЕЛСТВА И
АНАЛИЗ
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от следните, събрани по делото
доказателствени материали:
От показанията на всички свидетели по делото,
дадени в хода на досъдебното производство. Процесът в съдебна фаза протече по
специфичните правила на Глава 27 от НПК – чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият призна
всички факти, описани в обстоятелствената част на обвинитения акт и се съгласи,
той и защитникът му, да не се събират
доказателства за тях. Същевременно съдът прецени и с определение обяви
на страните, че няма да събира такива доказателства, тъй като събраните в хода
на досъдебното производство подкрепят самопризнанието на подсъдимия и са
събрани при спазване процесуалния ред в НПК.
Свидетелските
показания са в логическа последователност, непротиворечиви помежду си,
обективни, и в съвкупност с писмените доказателства и експертизите, подкрепят
изявлението на подсъдимия относно признаването на всички факти по
обстоятелствената част на обвинителния акт. Те водят на безспорна установеност
на гореизложената фактическа обстановка. Т.е. самопризнанието на подсъдимия не
е изолирано, а напротив подкрепено от ангажираните способи за доказване в
настоящото наказателно производство.
Свидетелите,
пътували при подсъдимия /В.В., Л. и Х./, и свидетелите пътуващи в автомобилите
пред подсъдимия – на пострадалия /свид.В./ и автомобилът Мерцедес пред него
/свид.К.и К./, както и насрещно движещият се Ауди 07 /свид.К.В./ са преки
очевидци на инцидента. Те са се намирали непосредствено преди по време и след
настъпване на ПТП на местопроизшествието и са сигнализирали за случая,
възприели са състоянието както на пострадалия, така и действията на подсъдимия,
на место е пристигнал екип на полицията, както и на спешна помощ. Всички
свидетели разказват фактите, така както са ги възприели и съобразно
субективните си възможности. За обстановката непоследствено след ПТП разказват
и свид.М. и П.. Очевидци на ПТП са и свидетелите О. и Д.. Показанията на
свидетелите са обективни, последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи
се.
Фактите
по делото се установяват и от всички писмени доказателства, събрани на
досъдебното и съдебно производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и
надлежно приобщени към доказателствения материал, както и протоколите от
извършени процесуално-следствени действия, които непосредствено се ползват от
съда в производството по Глава 27 от НПК
– уведомление за започнато
досъдебно производство, протоколи за разпити, протокол за оглед на
местопроизшествие, справки от АИС „БДС“, медицинска документация, удостоверение
за наследници, справка от Централа база – КАТ за регистрация на МПС /л.166-167,
168-169 ДП/, справка за нарушител по ЗДвП, справка от Районен център 112 гр. К.
и разпечатки от ел.база за регистриране на позвъняванията, протокол за технически преглед на МПС, протокол за оглед на ВД,
документация относно застрахователна щета, резултат от Дръг тест за подсъдимия
и протокол за извършена проба, характеристична справка, справка съдимост,
протокол за доброволно предаване, приемо-предавателен протокол и разписка.
За изясняване на обективната
истина по делото допринасят и приобщените веществени доказателства – л.а. „Мерцедес Е 200 ЦДИ“ с ДК № **, с № на рама **, № на двигател **, с контактен ключ към него,
собственост на подсъдимия, л.а. „Сеат Ибиза“ с № на рама **, № на двигател **, ведно с контактен
ключ към него, собственост на пострадалия, 1 бр. проба от „Дръг тест“ 5000.
Съдът напълно
кредитира заключенията, на които се е позовал и представителят на държавното
обвинение в обвинителния акт, а именно – съдебно медицинската експертиза на
труп относно установените увреждания на пострадалия и причината за смъртта от
медицинска гледна точка /л.84-87 ДП/, химическото изследване за липсата на
алкохол в кръвта на пострадалия, на автотехническата експертиза на вещите лица
М., С. и П. /л.102-135/.
Видно от заключението на вещото лице по извършената в
хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на трупа на Г.Д. В.
се установява, че при аутопсията върху трупа били констатирани: наличие на кръв
в гръдната кухина - 3,200 л.; наличие на кръв в коремната кухина - 0,150 л.;
разкъсване на дясното предсърдие; разкъсване на околосърцевата торбичка;
контузия на двата бели дроба; разкъсване на черния дроб; оток на мозъка;
счупване на ребра в дясно по две фрактурни линии, счупване на ребра в ляво по
две фрактурни линии, счупване на гръдната кост; кръвонасядания и охлузвания на
гръдния кош, корема, горните и долните крайници; слабо изразени бледи
послесмъртни петна. Причината за смъртта на Г. В. е острата кръвозагуба,
настъпил вследствие разкъсване на дясното предсърдие, околосърцевата торбичка,
междуребрените артерии /при счупването на ребрата/ и разкъсване на черния дроб.
Установените травматични увреждания по трупа са причинени по механизма от удар
с или върху твърд предмет или неговото тангенциално действия и е възможно да са
получени така, както се съобщава в предварителните сведения, а именно при ПТП -
водач на лек автомобил. Всички травматични увреждания по трупа имат прижизнен
характер. Налице е причинно-следствена връзка както между травматичните
увреждания по тялото и възникналото на 22.04.2017 г. ПТП, така и между
травматичните увреждания и смъртта.
Съдът кредитира извода на вещото лице, че смъртта на Г. В. се намира в
пряка причинно-следствена връзка с претърпяното пътно транспортно произшествие.
От извършената химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол
в кръв и урина /л.92 ДП/ се установява, че няма наличие на алкохол в кръвта на
постр. В..
От заключението на извършената тройна автотехническа експертиза се
установява, че скоростта на движение на л.а. „Мерцедес Е 200 ЦДИ“
непосредствено преди задействане на спирачната система е била около 79 км/ч, а
в момента на удара е била около 69 км/ч.
В момента на първия удар, скоростта на л.а. „Сеат Ибиза“ е била 0 км/ч.,
или ниска скорост, клоняща към определената, а в момента на втория удар,
скоростта му е била около 19 км/ч.
Скоростта на движение на лекия автомобил „Ауди 07“ в момента на удара е
била 52 км/ч, а преди произшествието около 80 км/ч.
В анализираната пътна ситуация от мястото й в момент, в който водача на
лекия автомобил „Мерцедес Е 200 ЦДИ“ реагирал, той е нямал техническа
възможност да установи автомобила преди мястото на удара с л.а. „Сеат Ибиза“ и
да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Водачът на лекия
автомобил „Мерцедес Е 200 ЦДИ” би имал тази възможност, ако бе реагирал 25 м.
по- назад или около 1,2 секунда по-рано.
В обсъдената и приета в експертизата пътна ситуация водачът на л.а. „Сеат
Ибиза“ е нямал техническа възможност да избегне произшествието.
В същата пътна ситуация водача на л.а. „Ауди 07“ е нямал техническа
възможност да установи автомобила преди мястото на удара с л.а. „Сеат Ибиза“ и
да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.
При така
установената в хода на настоящото производство фактическа обстановка и анализът
на събраните доказателства и ангажирани доказателствени средства в хода на
производството, СЪДЪТ направи следните изводи от правна страна:
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И
НАКАЗАНИЕ
С
гореописаното деяние подсъдимият е извършил престъплението по чл.343 ал.1 б.В вр.чл.342 ал.1 от НК.
От обективна страна, подс.В.Д. на 22.04.2017 г. на път II-86, 3+501км., в обл. Пловдив, при управляване на
моторно превозно средство - л.а „Мерцедес Е 200 ЦДИ“ с рег. № *** е нарушил
правилата за движение - Чл.20 ал.1 от ЗДвП: „Като водач не е контролирал
непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал“; Чл.20 ал.2 от ЗДвП: „Като водач на пътно превозно средство е бил длъжен при избиране
скоростта на движение да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие.
Водачът е длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато
възникне опасност на движението“; Чл.23 ал.1 от ЗДвП: „Като водач на пътно
превозно средство е бил длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се
пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато
то намали скоростта или спре рязко“, и по непредпазливост е причинил смъртта на
Г.Д. В. ЕГН-**********.
При ПТП на 22.04.2017 подс.Д. е нарушил правилата за движение по пътищата
по чл.20 ал.1, чл.20 ал.2 и чл.23 ал.1 всички от закона за движението по
пътищата, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен
резултат - смъртта на пострадалия Г.Д. В..
Подсъдимият
Д. е нарушил разпоредбата на чл. 20 ал.1 от ЗДвП,
тъй като не е контролирал непрекъснато лекия автомобил, който е управлявал. Същият е отклонил вниманието
си от управлението
на автомобила и създадената пътна ситуация пред него
в момента, в който телефонът на
возещият се от дясната му страна свидетел звъннал. това е довело и до забавената му реакция с 1,2 секунди. В този смисъл Р
94-75 – ІІІ н.о.
Д. е нарушил и разпоредбата
на чл.20 ал.2 от ЗДвП, тъй като
при избиране скоростта на движение
не се е съобразил
с характера и интензивността
на движението и при наличната опасност
на пътното платно, изразяваща се в движещи се
в колона автомобили, при интензивно натоварено движение. Той не е възприел своевременно опасността и не е спрял, а пътната ситуация безусловно е изисквала такова поведение от страна
на водача. Избраната от водача Д. скорост на движение около 80 км/ч в анализираната
по-горе пътна ситуация, определена и от АТЕ, се явява несъобразена. В този смисъл Р-71-83-ІІІ н.о.
Д. е нарушил разпоредбата
на чл.23 ал.1 от ЗДвП, тъй като
се е движил на близко разстояние
от движещото се пред него
моторно превозно средство и по този
начин не е можел да избегне
удара в него, когато то е намалило
скоростта си на движение и е спряло. В този смисъл ТР № 12/83г. по
н.д. 12/83 но ОСНК. Това нарушение също е довело до причиняване
на вредоносния резултат - смъртта на В.. Видно и от експертното заключение, ПТП е било
предотвратимо, ако автомобилът на подсъдимия е бил 25 м по-назад, т.е. на 25 м
по-отделечен от МПС на пострадалия.
Следва да се отбележи, че всяко едно от трите нарушения в комплекс води до
настъпилия общественоопасен резултат – смъртта на пострадалия В.. В момента на
престъплението подсъдимият освен, че е отклонил вниманието си , което е
забавило реакцията му , той се е движел на близко разстояния от предния
автомобил (т.е.не е спазвал дистанция), като същевременно и скоростта му на
движение не е била съобразена , защото ако е управлявал МПС с по-ниска скорост
и без влияние на останалите фактори ПТП е било предотвратимо.
От субективна
страна престъплението подсъдимият е извършил виновно - по непредпазливост под
формата на престъпна небрежност. Той не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
********
Съобразно
правната квалификация на извършеното от подсъдимия престъпление, предвиденото в
закона наказание е от две до шест години лишаване от свобода.
При
индивидуализиране на наказанието лишаване от свобода, което следва да бъде
наложено на подсъдимия, съдът намира, че същото следва да бъде определено
съобразно разпоредбата на чл.54 от НК при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства и в близък до минималния размер. Подсъдимият е с чисто съдебно
минало, без други противообществени прояви, трудово анжажиран млад човек.
Същият съдейства на разследването, признава вината си и съжалява за стореното.
Същевременно в конкретния случай е допуснал три нарушения по ЗДвП, последством
които е причинил престъпния резултат. При тези обстоятелства, съдът намира, че
справедливото наказание, което следва да се определи на подсъдимия е в размер
близък до минималния, а именно – в
размер на три години лишаване от свобода. Прилагайки нормата на чл.58а
ал.1 от НК при постановяване на присъдата, наказанието, което подсъдимият
следва да изтърпи при редукцията му с 1/3 се равнява на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от
свобода.
За срок от три
години, както наказанието лишаване от свобода, но без редукцията с една година,
следва да се определи и наложи наказание на подсъдимия по чл.37 ал.1 т.7 от НК
– лишаване от право да управлява МПС. Той е наказван по административен ред
шест пъти с фишове за извършени нарушения по Закона за движението по пътищата,
четири от които за превишена скорост. Поради изложените съображения и за постигане целите по чл.36 от НК следва
наказанието лишаване от право да управлява МПС на подсъдимия да е в размер на
три години, надвишаващо размера на
наложеното наказание лишаване от свобода / ТР № 61-1980-
ОСНК на ВС, Решение от 25.10.2005 г. на ВКС по н. д. № 15/2005 г., III н. о.,
докладчик съдията Кети Маркова, Р № 371-09-ІІ, Р № 10-2010-ІІІ, Р
66-88-ОСНК, Р 23-88-ОСНК, Р 75-86-І, Р 375-85-І/.
На основание
чл. 66 ал.1 от НК съставът на съда прецени, че не се налага подсъдимият да бъде
лишен от свобода реално, като се изолира от обществото. Това не е необходимо за
неговото поправяне и превъзпитание, процес който според съда вече е започнал у
извършителя. Подсъдимият демонстрира критично отношение и искрено съжаление към
стореното, той не се очертава като личност с повишена обществена опасност.
Касае се за млад работещ мъж с добри характеристични данни. Налице са и
формалните изисквания на чл.66 от НК – Д. не е осъждан на наказание лишаване от
свобода до сега, както и наложеното му наказание е под три години лишаване от
свобода. Поради изложеното съдът намира, че следва да се отложи изпълнението на
наказанието лишаване от свобода на подсъдимия с изпитателен срок, близък до
минималния такъв, а именно - от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Неоснователно
в тази насока е искането на частните обвинители. Вярно е, че престъплението е с
тежки последици и е причинена смъртта на човек, но се касае за непредпазливо престъпление,
осъществено в по-леката форма – престъпна небрежност, като деецат не е искал, нито предвиждал настъпването на тези
тежки последици, макар и бидейки длъжен да ги предвиди. Следва да се отбележи и
следното - с действията си по нарушаване на Закона за движение по пътищата,
подсъдимият е поставил единствено началото на причинно-следствения процес,
който за нещастие е довел до вредоносния резултат, но последният /смъртта на
пострадалия/ е настъпил вследствие удара
с автомобила Ауди, управляван от
свид.К.В..
На следващо
място следва да се отбележи, че индивидуалната превенция се поставя всякога
като цел на наказанието преди генералната. В случая за поправянето на
подсъдимия, който не е личност с обществена опасност, не е необходимо
наказаниеткко лишаване от свобода да търпи ефективно в пенитенциарно заведение.
Напротив, както се акцентира по-горе, целите на чл.36 от НК според съда са
напълно приложими и чрез института на условното осъждане. Именно чрез прилагане
института на чл.66 от НК се дава приоритет на специалната превенция. А
генералната, в настоящия случай се изразява в неизбежността на наказанието,
неговият размер, както и своевременното му налагане. По този начин се
въздейства превъзпитателно и предупредително спрямо останалите членове на обществото.
Следва на основание чл. 59 ал. 4 от НК да се приспадне
времето, през което подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС по реда
на чл. 69а от НПК с постановление на ОП Пловдив от 26/04/2017г. /л.38, л.42 от
ДП/, потвърдено от Окръжен съд Пловдив. Този срок следва да се зачете от
06.05.2017 година до влизане на присъдата в сила. На 06/05/2017г. подсъдимият е
предал притежаваното от него СУМПС № ********* и контролен талон /л.43-44 ДП/
на органите на Сектор ПП при ОДМВР П., от който момент той реално е бил лишен
от правото да управлява МПС.
ВЕЩЕСТВЕНИ
ДОКАЗАТЕЛСТВА И РАЗНОСКИ
Съдът при
постановяване на присъдата намира, че след влизане на присъдата в сила
веществените доказателства, намиращи се на съхранение при Домакина на Второ РУ
- гр. Пловдив – лек автомобил „Мерцедес Е 200 ЦДИ“ с ДК № **, с № на рама **, №
на двигател **, ведно с контактен ключ, следва да се върне на подсъдимия
В.К.Д., а лек автомобил „Сеат Ибиза“ с № на рама **, № на двигател **, ведно с
контактен ключ към него, следва да се върне на наследниците на починалия Г.Д.
В. – т.е. на частните обвинители А.Н.В., Д.Г.В. и С.Г.В.. Следва един брой
проба от „Дръг тест“ 5000 да се унищожи, след влизане на присъдата в сила, като
вещ без стойност.
Направени
са разноски в хода на наказателното
производство в досъдебната фаза общо в размер на 1503,12 лв. за
експертизи, които на основание чл.189 от НПК следва да се възложат в тежест на
подсъдимия, които да заплати по сметка на ОД на МВР Пловдив, тъй като бе
признат за виновен в извършване на престъплението, за което бе предаден на съд.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :