Р Е Ш Е Н И Е
град София, 08.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение-брачни състави, II-ри въззивен брачен състав,
в закрито заседание на осми януари
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА частно гражданско дело № 16099 по описа за 2019 г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по жалба, вх. № 44957
от 12.08.2019 г., подадена от Д.З.К. - длъжник
по изпълнително дело № 20198380403477 по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М.Б., рег. № 838 при КЧСИ, с район на
действие Софийския градски съд, срещу Постановление
за разноски от 01.08.2019 г.
В жалбата са наведени оплаквания, че начислените от ЧСИ такси и разноски са
недължими, тъй като длъжникът Д.К. не е давала повод за завеждане на
изпълнителното дело. Излагат се съображения за съзнателно неспазване на режима
за лични отношения с детето Д. от страна на неговия баща – взискателят Д.В.Х.,
за когото се поддържа, че нямал правен интерес да предприема принудителни
действия във връзка с предаването на детето. Съобразно изложеното жалбоподателят
моли атакуваното Постановление за разноски от 01.08.2019 г. да се отмени
изцяло, а при условията на евентуалност - да се намали до минималните размери
приетият за събиране адвокатски хонорар. Претендира присъждане на разноски за
настоящото производство.
Взискателят Д.В.Х., чрез пълномощник адвокат
Д.П., е депозирал в срока по чл. 436, ал. 3
ГПК възражение по така
подадената жалба от длъжника, с което е оспорил същата по подробно изложени
съображения за нейната неоснователност. Не претендира разноски за настоящото
производство.
ЧСИ М.Б. е изложил мотиви по обжалваните действия, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в
които излага становище относно образуването и хода на
изпълнителното дело.
Софийският градски съд, след като
обсъди доводите в жалбата и прецени
материалите по изпълнителното дело,
приема от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от
надлежна страна – длъжникът по изпълнението и е насочена срещу подлежащо на
обжалване изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. Разгледана
по същество жалбата е частично основателна, поради следните
съображения:
Изпълнителното
дело с № 20198380403477 по описа на ЧСИ М.Б. е
било образувано по молба от 01.08.2019
г.
на взискателя Д.В.Х., чрез пълномощник – адвокат Д.П., срещу длъжника Д.З.К.,
въз основа на два изпълнителни листа, съответно от 16.05.2019 г. и от
10.07.2019 г., издадени от Софийския районен съд, III ГО,
117-ти състав по гр. дело № 70709/2019 г., с които е определен
режим на лични отношения на бащата Д.В.Х. с малолетния Д.Д.Х.. Молбата за
образуване на изпълнителното дело е в бланкова форма, съдържаща овластяване на
ЧСИ Б.да извърши пълно проучване на имущественото състояние на длъжника и да
наложи запор върху банковите му сметки, при положение че предмет на
принудително изпълнение не е парично вземане, а задължение за предаване на
дете. На ЧСИ Б.е възложено извършването на изпълнителни действия по реда на чл.
18 ЗЧСИ. Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие (л. 7 от изпълнителното дело),
съгласно който взискателят Д.Х.е договорил и заплатил в брой адвокатско
възнаграждение на пълномощника по изпълнителното дело - адвокат Д.Д.П., в
размер на сумата от 500.00 лева. Изготвена е покана за доброволно изпълнение,
която е връчена на длъжника лично на 09.08.2019 г. (л. 18 от изпълнителното
дело). С атакуваното Постановление от 01.08.2019 г. на настоящия жалбоподател
са възложени разноски в общ размер на 548.00 лева, от които: 48.00 лева,
представляващи такси по т. 1 и т. 5 от ТТРЗЧСИ и приетото за събиране адвокатско
възнаграждение за защита по изпълнителното производство в размер на 500.00
лева. Сумите са отразени в поканата за доброволно изпълнение, като с последната
на длъжника Д.К. е дадена възможност, на основание чл. 528, ал. 2 ГПК, да отговори
на изброените в цитираната норма на ГПК въпроси, свързани с готовността й да
изпълни определения по двата изпълнителни листа режим на лични контакти на
бащата с детето Д.. В кориците на изпратеното по компетентност на Софийския
градски съд копие на изпълнителното дело не се съдържат данни за неизпълнение
на задължението по чл. 528, ал. 1 ГПК от страна на майката Д.К.. Напротив – от Протокол,
изготвен на 16.08.2019 г. в 1700 часа се установи, че детето Д. е
предадено на взискателя.
Съгласно разпоредбата
на чл. 79, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен ако: делото бъде прекратено на основание чл. 433 ГПК;
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от
съда; като са недължими и тези разноски, които са сторени от взискателя за
изпълнителни способи, които не са приложени. Предвид посочената по – горе фактическа установеност не е налице
някое от изброените в цитираната разпоредба на ГПК изключения, съобразно което
са неоснователни доводите на жалбоподателя, че не дължи разноски по
изпълнителното дело, тъй като не била давала повод за завеждането му и не е
препятствала контактите на взискателя с детето Д.. В тази връзка, тук е мястото
да се посочи, че определените за събиране такси в Постановление от 01.08.2019
г. по ТТРЗЧСИ, както следва: по т. 1 – 20.00 лева за образуване на
изпълнителното дело и по т. 5 от ТТРЗЧСИ –
20.00 лева за изпращане на поканата за доброволно изпълнение, или в общ
размер с начислен ДДС - 48.00 лева, са правилно определени от ЧСИ Б.и дължими от длъжника К..
Имплицитно
съдържащото се в жалбата, по която е образувано настоящото производство, възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар по чл. 78, ал. 5 ГПК и свързаното с него искане да бъде намалено
възнаграждението до минималния размер от 200.00 лева по Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения (наричана
Наредба № 1 от 09.07.2004 г.), е основателно. Единствените усилия на
представляващия взискателя адвокат са сведени до подаване на молбата за образуване
на изпълнително дело, част от съдържанието на която и без да представлява
отделно действие по защита е възлагането по чл. 18 ЗЧСИ. Както вече беше
посочено по-горе искането за пълно имуществено проучване на длъжника и налагане
на запор върху банковите му сметки е ирелевантно предвид предмета на
принудителното изпълнение – задължение за предаване на дете. Не е било
необходимо и не са извършвани действия по смисъла на чл. 528, ал. 4 - ал. 6 ГПК, поради което настоящият
състав на съда приема, че не са били осъществени значими процесуални действия по
защита и съдействие, респ. извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания, визирани в чл. 10, т. 2 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. Приетият за събиране по изпълнителното
дело адвокатски хонорар следва да бъде
намален до минимума определен с чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. -
до размера на сумата от 200.00 лева за депозиране на молба за образуване на изпълнително
дело. Останалата част от платения хонорар
следва да остане в тежест на взискателя, който се е
съгласил да го заплати при свобода на договарянето.
По изложените аргументи
атакуваното Постановление за разноските
от 01.08.2019 г. е неправило и следва да се отмени частично, като се намали
приетия за събиране в полза на взискателя адвокатски
хонорар от сумата 500.00 лева – на 200.00 лева. Следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, жалбата
срещу Постановлението за разноските от 01.08.2019 г. относно таксите в размер на 48.00 лева по ТТРЗЧСИ.
По разноските за настоящото
производство.
Претенцията на жалбоподателя Д.К. за
присъждане на разноски за настоящото производство е неоснователна, независимо
от изхода на делото. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу
която е постановено Решението, спрямо която отговорността за разноски е санкция за неоснователно предизвикан спор.
Предмет на съдебен контрол по делото е процесуалната законосъобразност на
действията и актовете на съдебния изпълнител, който обаче не е страна в това
съдебното производство и общият режим по чл. 78 ГПК и чл. 81 ГПК за присъждане
на разноски е неприложим. Единствено за
пълнота следва да се посочи, че релевантна би била нормата на чл. 441 ГПК.
Така
мотивиран Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Постановление за
разноски от 01.08.2019 г. по изпълнително дело №
20198380403477 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 при КЧСИ, с район на действие Софийския
градски съд, в частта, с която е определено
за събиране по цитираното изпълнително дело възнаграждение на адвокат в полза на взискателя за защита по
изпълнителното производство, в размер на 500.00 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, сумата от 500.00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение на взискателя Д.В.Х. за защита по изпълнително
дело № 20198380403477 по описа на ЧСИ М.Б., на 200.00 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх. № 44957 от
12.08.2019 г., на длъжника Д.З.К. по изпълнително дело № 20198380403477
по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 при КЧСИ, с район на действие Софийския
градски съд, срещу Постановление за
разноски от 01.08.2019 г. относно таксите по т. 1 и т. 5 от ТТРЗЧСИ в размер на
48.00 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на Д.З.К. за присъждане на
разноски за настоящото производство, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл.
437, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.