№ 59
гр. Стара Загора, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско
дело № 20225500500759 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от С. И. К.,
против решение № 56 от 10.08.2022 г., постановено по гр.д. № 435/2021 г. на
Районен съд – Гълъбово. Във въззивната жалба е релевирано оплакване срещу
правния извод на районния съд за основателност на претенцията на
въззиваемите (ищци в първоинстанционното производство). Твърди, че
постановеното решение е неправилно и постановено при наличие на
процесуални нарушения. Счита, че събраните по делото доказателства ни
водят до категоричен извод, че процесното завещание е нищожно поради
липсата на кумулативно предвидените предпоставки по чл.25, ал.1, изр.2 ЗН –
завещанието да е изцяло написано ръкописно от самия завещател и да е
подписано от него. В подкрепа на това свое становище излага съображения по
съществото на спора и счита, че, независимо от заключението на приетото по
делото заключение на съдебно-графологическата експертиза, изводът на
първоинстанционния съд, че било доказано, че завещанието от 15.07.2021 г.
не било с подпис, положен от завещателя В.К., е неправилен. Поради това
неправилно било прието от съда, че завещанието страда от пороци, които го
правят недействително и решението следва да бъде отменено. Въззивникът
излага съображения и по отношение на завещанието от 09.10.2013 г., като
счита, че неправилно било прието, че това завещание е автентично. По
отношение на ревандикационния иск въззивникът взема становище, че той
също е неоснователен поради това, че въззиваемите неправилно черпят
материалноправната си легитимация на наследници по завещанието от
1
09.10.2013 г. излагат подробни съображения в подкрепа на становището си и
твърди, че не осъществява фактическа власт върху дворното място и
постройката, поради което не може да отговаря по предявения срещу нея иск
за собственост. Иска се съдът да постанови решение, с което да отмени
обжалваното и да отхвърли предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемите, с
който жалбата се оспорва. Излагат се съображения по съществото на спора.
Иска се съдът да постанови решение, с което да потвърди обжалваното.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима,
но по същество - неоснователна.
Пред районния съд са били предявени искове за обявяване за нищожни
на завещателните разпореждания, извършени под формата на саморъчно
завещание от 15.07.2021 г. на В.В.К., и за осъждане на ответницата да предаде
на ищците владението на получения от тях по силата саморъчно завещание от
09.10.2013 г. на В.В.К. недвижим имот, представляващ дворно място от 1160
кв. м, ведно с първия етаж от построената в него жилищна сграда, състоящ се
от три стаи и коридор, и стопанска сграда, което дворно място съставлява
УПИ І-595, в кв. 41 по плана на с. Г., утвърден със заповед М 171 от
11.02.1981 г., при граници: от двете страни - улица, УПИ IV-597, УПИ ІІІ-595
и УПИ ІІ-595.
Ищците Р. Т. И. и Д. Т. И. са твърдели, че са племенници на В.В.К.,
починал на *** г. Той нямал наследници от първи ред и те полагали грижи за
него до смъртта му. Твърдели са, че им завещал цялото си имущество със
саморъчно завещание от 09.10.2013 г. След смъртта му те обявили
завещанието и го вписали в Службата по вписвания на 29.09.2021 г. Тогава
разбрали, че имало вписано и друго завещание, съставено на 15.07.2021 г., с
което В.В.К. завещал на ответницата С. И. К. същия недвижим имот. Ищците
са твърдели, че ответницата била дъщеря от първия брак на С. Й.К. - съпруга
на друг брат на починалия В.В.К. - К.В.К.. В.В.К. почти не я познавал и
нямало причина да й завещае част от имуществото си. Считат, че
завещанието не е написано и подписано от починалия В.В.К. и е нищожно.
Поради това ответницата нямала основание да владее описания по-горе
недвижим имот – той бил тяхна собственост. Искали са съдът да постанови
решение, с което да прогласи за нищожно завещателно разпореждане на
В.В.К. извършено със саморъчно завещание от 15.07.2021 г. и да признае за
установено по отношение на ответницата, че те са собственици на процесния
недвижим имот.
Ответницата С. И. К. (сега въззивница) е оспорила предявените искове.
2
Искала е те да бъдат отхвърлени. Оспорила е твърдението, че завещанието от
*** г. не е било написано и подписано от В.В.К..
Първоинстанционният съд е приел за установено от заключението на
съдебно-графологичната експертиза, че ръкописно изписаният буквен и
цифров текст, изпълнил съдържанието на саморъчното завещание от
15.07.2021 г. от името на В.В.К., и сравнителният материал от почерк,
представен от ответницата С. И. за изпълнен от В.В.К., са изпълнени от едно
и също лице; ръкописно изписаният буквен и цифров текст, изпълнил
съдържанието на саморъчното завещание с дата 09.10.2013 г. от името на
В.В.К., и сравнителният материал от почерк, представен от процесуалния
представител на ищците за изпълнен от В.В.К., са изпълнени от едно и също
лице; ръкописно изписаният буквен и цифров текст, изпълнил съдържанието
на саморъчно завещание от 15.07.2021г. от името на В.В.К. и ръкописно
изписаният буквен и цифров текст, изпълнил съдържанието на саморъчно
завещание с дата 09.10.2013 г. от името на В.В.К., са изпълнени от различни
лица. Подписът, положен в края на завещанието, под думата „К.“ в саморъчно
завещание от 15.07.2021 г., не е на завещателя В.В.К.. Приел е, че
ползуващите се от завещанието от 09.10.2013 г. ищци изцяло са доказали
неговата автентичност, а ползуващата се от завещанието ответница С. К. не е
установила по категоричен и безспорен начин неговата автентичност. Затова е
приел, че предявеният иск за недействителност на саморъчното завещание от
15.07.2021 г. е основателен и го е уважил. Приел е за основателен и искът за
собственост, тъй като ищците се легитимират като собственици със
завещателното разпореждане от 09.10.2013 г.
Решението е правилно.
По делото не е било спорно, че В.В.К., б.ж. на с.Г., ***, починал на ***
г., не е имал наследници от първи ред и ищците Р. Т. И. и Д. Т. И. са негови
племенници – деца на сестра му М.В.Д., починала на 17.11.1989 г.
Ответницата С. И. К. е дъщеря от първи брак на С. Й.К., която е била съпруга
на другия брат на В.В.К., К.В.К., починал на 21.06.2013 г.
Приживе В.В.К. е бил собственик на недвижим имот - дворно място от
1160 кв.м., находящо се в с.Г., ***, съставляващо УПИ І-595 в кв.41 по плана
на същото село, ведно с първия етаж от построената в дворното място
жилищна сграда, състоящ се от три стаи и коридор, и ведно със стопанска
сграда, също построена в дворното място. Със саморъчно завещание от
09.01.2013 г. В.В.К. е завещал цялото си имущество на племениците Р. Т. И. и
Д. Т. И.. Това завещание не е оспорено от ответницата нито в отговора, нито в
с.з. От заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно
почеркова експертиза се установява, че ръкописно изписаният буквен и
цифров текст, изпълнил съдържанието на саморъчното завещание от
09.10.2013 г. от името на В.В.К., и сравнителният материал от почерк,
представен от процесуалния представител на ищците за изпълнен от В.В.К.,
са изпълнени от едно и също лице.
По делото е представено и друго саморъчно завещание от 15.07.2021 г.,
3
във връзка с което ответницата твърди, че К. й завещава цялото си
имущество. От заключението на назначената пред първоинстанционния съд
по делото съдебно почеркова експертиза се установява, че ръкописно
изписаният буквен и цифров текст, изпълнил съдържанието на това
завещание, и сравнителният материал от почерк, представен от ответницата
С. И. за изпълнен от В.В.К., са на едно и също лице. Установява се още, че
ръкописно изписаният буквен и цифров текст от двете завещания е изпълнен
от различни лица, а подписът, положен в края на завещанието, под думата
„К.“ в саморъчното завещание от 15.07.2021 г. не е на завещателя В.В.К..
Съгласно чл.25, ал.1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло
написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата,
когато е съставено, и да е подписано от него, като подписът трябва да бъде
поставен след завещателните разпореждания. Тестът е ясен и не поражда
никакво съмнение за това, че саморъчното завещание трябва да бъде изписано
от завещателя, а не от друго лице, независимо, че отразява волята на това
лице. Когато не е спазена тази разпоредба, завещателното разпореждане е
нищожно – чл.42, б. „б” ЗН. Завещанието е частен документ, подписан от
лицето, което го издава. Като такъв документ то съставлява доказателство, че
съдържащото се изявление е направено именно от това лице. Същото се
отнася и до ръкописно изписания текст на завещанието. С други думи, всеки
неоспорен частен документ е автентичен и верен и следва да се зачете
неговата доказателствена сила. В случая, след като завещанието от
09.10.2013 г. не е оспорено от ответницата съдът няма основание да приеме
нещо различно от това, че то (завещанието) е изпълнено и подписано от
завещателя В.В.К.. Затова е неоснователно възражението във въззивната
жалба, че автентичността на това завещание и обстоятелството, че е написано
от В.К., не са доказани. Както бе посочено по-горе, според заключението на
съдебно почерковата експертиза, която съдът възприема напълно, двете
завещания са изпълнени от различни лица. Следователно, след като
ръкописно изписаният текст на завещанието от 09.10.2013 г. е изпълнен от
В.В.К., ръкописно изписаният текст на завещанието от 15.07.2021 г. не е
изпълнен от него и не може да породи никакви права за ответницата, нито
може да отмени завещанието от 09.10.2013 г. Аргумент в подкрепа на този
извод е и констатацията на вещото лице, че подписът, положен в края на
завещанието, под думата „К.“ в саморъчното завещание от 15.07.2021 г. не е
положен от завещателя В.В.К., макар изписването на името също да
съставлява подпис по смисъла на закона.
С оглед на тези съображения въззивният съд намира за напълно
неоснователни възраженията на въззивницата С. К., че събраните по делото
доказателства не водят до категоричен извод, че процесното завещание е
нищожно. В това отношение са без значение показанията на разпитаните
свидетели относно здравословното състояние на завещателя, тъй като по
делото няма предявени основания (факти и обстоятелрства), свързани със
здравето му. А и няма как влошаването на здравословното състояние на
4
завещателя, до каквото се домогва въззивницата, да се отрази върху почерка
му така, че координацията на движенията и обработеността да се развие в по-
висока степен в сравнение с положението, в което са били към 2013 г. В този
случай са без значение и мотивите, поради които се твърди да е направено
второто завещание, в т.ч. и твърденията са полаганите от ответницата за
завещателя грижи.
По ревандикационния иск:
Съгласно чл.108 ЗС всеки собственик може да иска своята вещ от всяко
лице, което я владее или държи без да има основание за това, при което и
съобразно общото правило, установено в чл.154, ал.1 ГПК, в негова тежест е
да установи по положителен начин основанието за придобиване на правото на
своята собственост. Пак по силата на посочения по-горе текст ответникът,
който владее изцяло имота, следва да докаже, че има основание за това. В
хода на производството са събрани свидетелски показания, от които се
установява, че след смъртта на завещателя, вратата към имота била заключена
с катинар и верига, за който ищците нямали ключ и по тази причина не
съумели да влязат. Достъп до имота имала само ответницата. Ищците са
собственици на процесния имот по силата на завещателното разпореждане.
Ответницата не може да се легитимира като такава със завещанието, което е
било оставено в нейна полза, поради което няма основание да претендира за
имота и да го владее. Неоснователно въззивницата се позовава на
свидетелските показания, от които твърди, че не се установява тя да владее
фактически имота. Това е така, защото по делото е установено, че
завещанието от 15.07.2021 г. е обявено с протокол от 16.08.2921 г. на
нотариус Р.С. и е вписано в Службата по вписванията и това факт е напълно
достатъчен, за да се приеме, че въззивницата е демонстрирала своите
собственически права и волята да се ползва от тях. А щом това е така, то
неминуемо тя оспорва правата на въззиваемите. С оглед на тези съображения
предявеният ревандикационен иск е основателен и правилно е бил уважен от
районния съд.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК въззивницата следва да заплати на
въззиваемите направените пред настоящата инстанция разноски за
възнаграждение за един адвокат в размер на 1000 лв.
Воден от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 56 от 10.08.2022 г., постановено по гр.д.
№ 435/2021 г. на Районен съд - Гълъбово.
ОСЪЖДА С. И. К. от гр. С., ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ общо
на Р. Т. И. от гр. Р., ***, ЕГН ********** и Д. Т. И. от гр. Р., ***, ЕГН
**********, сумата от 1000 лв. за направените пред настоящата инстанция
5
разноски за възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните
основания по чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6