Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град Тетевен, 08.01.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На двадесети декември,
През две хиляди и деветнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ Х.,
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 739
по описа на Районен съд-Тетевен за 2019 година,със страни:
Ищец: С.С.Ч. ***,
Ответник: А.М.Ч. ***,
И за да се
произнесе,взе предвид следното:
Предявен е иск за развод с посочено основание чл.49 от СК.
Ищецът твърди,че с ответницата сключили граждански брак на 10.06.1989г,като от брака си имат две деца-пълнолетни и със собствени семейства.
От 30.08.1990г са разделени с ответницата,като тя напуснала семейното жилище и при ищеца останали двете им деца.За децата до навършване на пълнолетие се е грижел единствено ищецът,а ответницата не е участвала в тяхното отглеждане и възпитание.От дълго години ответницата отсъства от страната,пребивава и работи зад граница.Не са поддържали контакти нито лично,нито по телефон.Отношенията им са на пълно отчуждение един от друг.Ищецът от около 10 години живее с друга жена на фактически начала.Намира,че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен,съществува формално.
Моли да бъде постановено решение,с което се прекрати бракът им,без съдът да се произниса за вината за разстройството на брачните отношения.Моли семейното жилище да се предостави за ползване на ищеца,като не се противопоставя ответницата да запази фамилията Ч..
Позовава се на писмени и гласни доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответницата,в който същата заявява,че причината за раздялата между съпрузите била системен физически тормоз,като дори в РС-Тетевен имало дело за домашно насилие.За ответницата причината за дълбокото и непоправимо разстройство на бракът им е фактът,че било подложена на физически и психически тормоз и това,че ищецът заживял на семейни начала с друга жена.Брачните му провинения станали и са достояние на много хора,които могат да потвърдят твърдяното в отговора. Ответницата няма интерес бракът да бъде запазен,но желае съдът не само да се произнесе по чия вина се прекратява брака,но да поделят всичко ,което е СИО.Не възразява след прекратяване на брака ищецът да живее в село Г,ул.“ххх“ №3,в частта,която е прехвърлил имота на дъщеря им,желае след прекратяване на брака да носи брачното си фамилно име-Ч..
Позовава се на писмени и гласни доказателства.
Процесуалната легитимация на страните,като съпрузи,се установява от приложеното Удостоверение за сключен граждански брак /дубликат/,издадено на хххот Община-Тетевен,от което е видно,че такъв съпрузите са сключили с Акт № хх на Кметство село Г,Лов.обл.,общ.Тетевен.
От обясненията на страните по реда на чл.176 от ГПК и показанията на свидетеля Р С М/сестра на ищеца/ съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Страните в процеса-съпрузи,са разделени от около 30/тридесет/години,като ответницата напуснала окончателно семейно жилище през 1990 година.След раздялата за децата на съпрузите се грижел изключително ищецът Ч..Впоследствие ищецът „се задомил“,т.е. създал през време на брака връзка с друга жена,с което живее от около 10 години.
При така изложената/макар и съвсем оскъдна/ фактическа обстановка съдът намира,че бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен и като такъв следва да бъде прекратен,каквото всъщност е желанието и на двамата съпрузи.
Съгласно чл.49,ал.1 от СК всеки от съпрузите може да поиска развод,когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.Както е посочил Върховния съд,дълбокото и непоправимо разстройство на брака предполага липса на взаимност,уважение,доверие и взаимопомощ,а това състояние би било непоправимо,ако не съществува възможност за възстановяване на желаното от правния ред съдържание на брачния съюз-т.2 ППВС №10/71г.Именно защото бракът придава правно значение на една житейски обусловена връзка при посоченото по-горе съдържание,основа за това се явява желанието у брачните партньори.
От процесуалното поведение както на ищеца,така и на ответницата,а и от показанията на свидетелката Маринова, съдът прави извода,че в конкретния случай е налице нежелание на съпрузите да поддържат такава връзка,което им поведение обективно допринася за дълбокото разстройство на брака.
Установените в процеса факти,че ответницата е напуснала семейното жилище,а ищецът е създал връзка с друга жена, сочи на нежелание от страните да съхранят семейните традиции.
В съдебно заседание съдът лично придоби впечатление за изключително изострените и напрегнати отношения между двамата съпрузи.Тези отношения не отговарят на желаното от правния ред съдържание на брачната връзка.
Настоящият решаващ състав приема,че еднозначно заявеното и поддържано нежелание и на двамата съпрузи да запазване на брачния съюз изключва абсолютно необходимата предпоставка за изпълването му със съдържание-партньорство между съпрузите.В процеса не се установяват обективни предпоставки за преодоляване на това отношение на съпрузите към брака,което мотивира съдът да приеме,че бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен.Този брак понастоящем съществува само формално,не е в интерес нито на съпрузите,нито на обществото,което налага същият да бъде прекратен.
По заявеното искане от ответницата за произнисане от съда по въпроса за разстройството на брачните отношения,съгласно чл.49,ал.3 от СК:
Законът задължава съда да даде оценка за поведението на съпрузите,довело до изпразване на брачния съюз от придаденото му съдържание,ако и доколкото това е поискано от някой от тях-чл.49,ал.3 от СК.В случая такова искане е направено от ответницата с отговора на исковата молба/поддържано в съдебно заседание/,поради и което съдът следва да се произнесе по този въпрос.Тъй като основа за разстройството на брака е установено в процеса поведение на всеки от съпрузите,следва да бъде установено конкретно обстоятелство от брачния живот на страните,разкриващо несъвместимост с утвърдените принципи на съпружески отношения.Съгласно чл.14 от СК съпрузите си дължат взаимно уважение,основа за което се явява и зачитане личното достойнство на брачния партньор.
Съдът приема,че в процеса е установено поведение на всеки от съпрузите на незачитане на брачния партньор.Ангажираните от ищеца свидетели установяват поведение на съпругата на неглижиране на задълженията си към домакинството-към ищеца-неин съпруг и техните деца,а отразеното в исковата молба от самия ищец и установено с показанията на неговата сестра-св.М,установява създаването през времена брак на от страна на ищеца на връзка с друга жена,поддържана в продължение на около 10 години.
Обстоятелството,че и двамата съпрузи са проявили несъобразено с правилата поведение е необходимо,но и достатъчно,за да бъде обявено,че вина за брака имат и двамата съпрузи.Съотношението в степента на укоримост на провиненията на съпрузите е без правно значение.
По отношение на иска за ползване на семейното жилище на съпрузите:
Безспорен е факта,че семейно жилище на съпрузите е съставлявало жилището,находящо се в град село Г,Лов.обл.,общ.Тетевен,на ул.“ххх,което е било собственост на родителите на ищеца/този факт не се отрича от ответницата/,а понастоящем е собственост на дъщерята на страните.
Начинът,по който съдът следва да подходи при решаване на въпроса за ползването на семейното жилище,е посочен в константната практика на ВКС/по този въпрос решение №554 по гр.д. №1774 за 2009г. на ІV г.о. и др./-първо следва да се установи кой е собственик на жилището,от колко помещения се състои същото и дали има помещения,които не се обитават от членовете на семейството;на второ място съдът следва да прецени дали е възможно да се определят самостоятелни реални части от семейното жилище,без общо ползване на помещения,а ако това е невъзможно се определя кои помещения от кого ще се ползват,като това се посочва изрично,стига отношенията да са търпими.Едва когато се установи,че жилището не може да се разпредели за ползване между бившите съпрузи,съдът извършва преценка на кого да предостави жилището,като взета предвид жилищната нужда на съпрузите/чл.56,ал.1 от СК/,интересите на ненавършилите пълнолетие деца,вината,здравословното състояние и други обстоятелства/чл.56,ал.5 от СК/.
Съобразно установените факти по делото,че към момента на приключване на устните състезания в жилището живее ищецът,както и че ответницата не заявява желание да ползва жилището и не се противопоставя същото да се ползва от ищеца,следва да бъде предоставено ползването на семейното жилище,описано по-горе,на ищеца.
По отношение фамилното име на съпругата след прекратяване на брака:
Съгласно чл.53 от СК и съдебната практика/в.ж. Решение №245 от 17.05.2012г на ВКС по гр.д. №1058/2011г,ІV г.о./ако съпругът,приел името на другия съпруг при сключване на брака не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име,той запазва брачното си фамилно име.По действащия СК е отпаднала възможността при изменение на обстоятелствата съпругът-титуляр на фамилията да поиска преустановяване на използването на фамилното име,като остава общата възможност за промяна на името по ЗГР,но само по инициатива на съпруга,който е запазил брачното си фамилно име/в.ж.Коментар на новия СК-ИК „Труд и право”,София 2009г.,пф.Цанка Цанова,пф.Методи Марков,доц.Анна Станева,ст.н.с. д-р Велина Тодорова/.В настоящия случай съпругата не е заявила желание да възстанови предбрачното си фамилно име,като съдът е приел в доклада по делото,че не е сезиран с иск по чл.53 от СК за промяна на фамилното име на съпругата и не дължи произнисане по този въпрос.
При този изход на делото,решението на въпроса за вината за разстройството на брачната връзка и съгласно чл.329,ал.1 от ГПК,разноските по делото следва да останат върху всяка от страните,както са ги направили.
Мотивиран от изложеното,съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между С.С.Ч.,ЕГН:********** *** А.М.Ч.,ЕГН:********** ***,сключен с Акт №ххх на Кметство село Г,Лов.обл.,общ.Тетевен,като дълбоко и непоправимо разстроен и на основание чл.49,ал.1 от СК.
ВИНА за разстройството на брака имат И ДВАМАТА СЪПРУЗИ.
На основание чл.56,ал.1 от СК ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище на страните,находящо се в село ГЛов.обл.,общ.Тетевен,на административен адрес ул.“хххххх на мъжът С.С.Ч..
Решението подлежи на обжалване, пред Окръжен съд-Ловеч, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила,препис от същото да се изпрати служебно на Община-Тетевен и на служба „ГРАО“-Ловеч.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: