Решение по дело №1694/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Съдът е сезиран с жалба, подадена от Щ.М.Г., ЕГН **********, с адрес ***, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 23-0769-000759/28.08.2023г., издадена от Васил Скопчанов – полицейски инспектор към ОДМВР гр.Бургас, сектор Пътна полиция, с която на основание чл.171, т.2, б. „а“ от ЗДвП е постановено временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на неизправността.

Жалбоподателят оспорва издадената заповед за налагане на ПАМ, като неправилна, незаконосъобразна и нищожна. Излага съображения, че същата е издадена без да са изяснени релевантни обстоятелства, а именно относно степента на светлопропускливост на стъклата. В тази връзка сочи, че от мотивите на заповедта не се установява по какъв начин е констатирано намаляването на прозрачността на стъклата на автомобила и как е преценено, че същото е под 70%. Иска съдът да отмени оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.А., който поддържа жалбата. Излага съображения, че липсват доказателства относно констатираната неизправност, като в тази връзка сочи, че липсва произнасяне на експерт – вещо лице относно установяването действителното наличие на фолио на стъклата на автомобила и до каква степен същото води до неизправност. Иска жалбата да бъде отменена ЗПАМ като незаконосъобразна. Не претендира разноски.

Ответникът – полицейски инспектор към ОДМВР гр.Бургас, сектор Пътна полиция, наложил принудителната административна мярка – не се явява в съдебно заседание. Представя административната преписка.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства счита за установено от фактическа страна следното:

На 26.08.2023г. около 22.15 часа, в гр.Бургас, кв. Ветрен, по ул.Българка, до бензиностанция „ОМВ“ в посока към с.Миролюбово, жалбоподателят управлявал лек автомобил „БМВ 335 И Х Драйв“ с ДК № А 8886 НХ и бил спрян за проверка от служители на МВР, сектор Пътна полиция. При извършената проверка полицейските органи констатирали, че на стъклата на предните врати на автомобила има допълнително поставено фолио, като по този начин е нарушено качеството им при счупване парчетата от счупеното стъкло да са такива, че рискът от телесна повреда да е минимален.

За извършеното административно нарушение против жалбоподателя бил съставен АУАН № АД537633/26.08.2023г., за нарушение на чл.139, ал.1 от ЗДвП, от полицейския служител Христо Вангелов Христов – мл. автоконтрольор, в присъствието на свидетеля Венцислав Николов Свирецов. АУАН бил връчен незабавно на жалбоподателя, който го подписал без възражения.

На основание съставения АУАН № АД537633/26.08.2023г. и в съответствие със Заповед № 251з-1821 от 26.04.2022г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас, полицейски инспектор към ОДМВР гр.Бургас, сектор Пътна полиция, издал Заповед № 23-0769-000759/28.08.2023г., за налагане на принудителна административна мярка, с която на основание чл.171, т.2, б. „а“ от ЗДвП – временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на неизправността. В тази връзка е отнето и СРМПС № *********. В заповедта е прието, че материално правните предпоставки за налагане на ПАМ се обуславят от допълнително поставеното фолио на стъклата на предните врати на автомобила, което е в нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП и наличие на техническа неизправност - нарушено качеството на стъклата при натрошаване парчетата от счупеното стъкло да са такива, че рискът от нараняване да е минимален, по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „в“, предложение 3 от ППЗДвП, във вр. с Правило № 43 на ИКЕ на ООН за единни условия относно одобряване на безопасни стъкла и материали от стъкло, приложимо на основание решение 97/836/ЕО на Съвета от 27.11.1997 г. с оглед на присъединяването на Европейската общност към споразумението на ИКЕ на ООН за приемане на единни технически предписания за колесните ПС, оборудване и части, които могат да се монтират и/или да се използват на колесните ПС, и условията за взаимно признаване на одобренията, получени въз основа на тези предписания (ревизирано със споразумение от 1958 г.), в частност присъединяването към Правила № 1, 3, 4, 6, 7, 8, 10, 11, 12, 13, 14, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 23, 25, 26, 28, 31, 34, 37, 38, 39, 43, 44, 46, 48, 58, 66, 73, 77, 79, 80, 87, 89, 90, 91, 93, 97, 98, 99 и 102 на ИКЕ на ООН, както и във връзка с Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 5.09. 2007 г. за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (Рамкова Директива), и по-специално чл. 34, §2 от нея и Регламент (ЕО) № 661/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 3.07.2009 г. относно изискванията за одобрение на типа по отношение на общата безопасност на МПС, техните ремаркета и системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за тях, и по-специално член 14 от него. Прието е, че МПС се движи със значителна техническа неизправност, с което е нарушен чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В резултат на служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност. Това се налага, поради служебното начало в административния процес, съгласно принципа за това, възведен с нормата на чл. 9 от АПК. Разпоредбата на чл. 146 от АПК сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

При така вменената на съда от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Заповедта е връчена на 30.08.2023г., а жалбата е подадена на 08.09.2023г. директно пред Административен съд-Бургас.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки (ПАМ) по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № № 251з-1821 от 26.04.2022г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас, издадена на основание заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч. т.1.8 от посочената заповед полицейските инспектори в сектор Пътна полиция, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. По делото е представен акт за встъпване в длъжност от 23.06.2017г., от който е видно, че издателят на заповедта Васил Скопчанов е заемал длъжността полицейски инспектор към ОДМВР гр.Бургас, сектор Пътна полиция. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Заповедта е мотивирана - съдържа фактически и правни основания за нейното издаване- наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Заповедта е издадена при спазване на процесуалните правила, като не са допуснати съществени процесуални нарушения.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното: Съгласно чл.171, т.2, б. „а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения временно се спира от движение ППС, когато същото е технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без съответното разрешение, до отстраняване на неизправността. В случая, административният орган се е позовал конкретно на третото предложение, а именно техническа неизправност на МПС поради изменение на конструкцията му без съответното разрешение, която техническа неизправност е квалифицирана по чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „в“ от ППЗДвП и нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП.

С нормата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП е въведена забрана за ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. В ал. 2 на цитираната разпоредба са предвидени изключения от забраната за ограничаване на видимостта и прозрачността на стъклата, различни от челното и стъклата на предните странични врати, а именно при наличие на огледала за виждане назад от двете страни на автомобила, а в ал. 3 е посочено, че намаляване на прозрачността на стъклата - челно, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, е допустима само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации. В правило № 43 на ИКЕ на ООН, в Приложение № 21 „Разпоредби за монтажа на безопасни стъкла на превозни средства“, т. 4.1.1 е предвидено, че нормалната светлопропускливост на предни стъкла трябва да бъде не по-малка от 70 %, а съгласно т. 4.2.1.1. безопасните стъкла, през които се получава предното поле на видимост на водача, трябва да имат нормална светлопропускливост, равна на поне 70 %. Отделно от това съгласно т.6.1 от общите изисквания на Правило № 43 на ИКЕ на ООН всички материали за остъкляване, в т.ч. и тези за производството на предни стъкла, трябва да бъдат с такива характеристики, че опасността от наранявания в случай на разрушаване да бъде намалена възможно най-много. Материалът за остъкляване трябва да бъде достатъчно устойчив на произшествията, които се очаква да възникват в условията на нормално пътно движение, както и на въздействието на атмосферни и температурни условия, химикали, горене и абразивно износване. Съгласно т. 6.2 материалите за безопасно остъкляване трябва да бъдат достатъчно прозрачни, да не предизвикват забележими оптични изкривявания на наблюдаваните през предното стъкло обекти и да не създават объркване по отношение на използваните за целите на пътната сигнализация цветове. В случай на разрушаване на предното стъкло водачът трябва да може да продължи да вижда пътя достатъчно ясно, за да успее да задейства спирачката и да спре безопасно управляваното от него превозно средство. В Правило № 43 на ИКЕ на ООН подробно са разписани изпитванията на материалите за безопасно остъкляване, включително на пластмасовите.

С нормата на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „в“ от ППЗДвП е прието, че МПС е технически неизправно, ако има счупени или повредени външни стъкла или стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи. В нормата не се сочи кои са стандартизационните документи, на които стъклата следва да отговарят. Съобразявайки нормата на чл. 138 от ЗДвП, според която на пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат превозни средства, които отговарят на изискванията на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови актове, както и чл. 9 от ППЗДвП, според който се разрешава движението на пътно превозно средство по пътищата, ако то отговаря на определените от производителя изисквания за експлоатация, на изискванията на правилника и на другите нормативни актове по прилагането на институти от ЗДвП, следва, че именно в тези актове (респективно актове, към които те препращат) са регламентирани и съответните стандарти. Наред с това, съгласно т. 7 от ДР към Закона за националната стандартизацията – „Стандартизационни документи“ са документи, приети от европейските и международните организации по стандартизация, като технически спецификации, технически доклади, ръководства и работни споразумения, които са общодостъпни. По същество стандартът определя за общо и повтарящо се прилагане правила, насоки или характеристики за дейности или техните резултати, за да се постигне оптимален ред в дадена съвкупност от обстоятелства. Именно такива характеристики има и Правило № 43 на ИКЕ на ООН. С подписването, ратифицирането и публикуването на Спогодба за приемане на еднакви технически предписания за колесни превозни средства, оборудване и части, които могат да бъдат монтирани и/или използвани на колесни превозни средства, и на условия за взаимно признаване на одобренията, издавани на основата на тези предписания, РБългария е приела и „Единни технически предписания за одобряване на материалите за безопасно остъкляване и техния монтаж на превозните средства“, представляващи Правило № 43 на ИКЕ на ООН.

Съдът констатира, че действително посочените в оспорената заповед актове на Европейския съюз, въз основа на които Правило № 43 е прието за приложимо на територията на Европейския съюз не са действащи. Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.09.2007 г. е отменена с Регламент (ЕС) 2018/858 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година относно одобряването и надзора на пазара на моторни превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства, за изменение на регламенти (ЕО) № 715/2007 и (ЕО) № 595/2009 и за отмяна на Директива 2007/46/ЕО (Текст от значение за ЕИП.), а Регламент (ЕО) № 661/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 13.07.2009 г. е отменен с Регламент (ЕС) 2019/2144 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 година относно изискванията за одобряване на типа на моторни превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства, по отношение на общата безопасност на моторните превозни средства и защитата на пътниците и уязвимите участници в движението по пътищата, за изменение на Регламент (EС) 2018/858 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 78/2009, (ЕО) № 79/2009 и (ЕО) № 661/2009 на Европейския парламент и на Съвета и на регламенти (EО) № 631/2009, (EС) № 406/2010, (EС) № 672/2010, (EС) № 1003/2010, (EС) № 1005/2010, (EС) № 1008/2010, (EС) № 1009/2010, (EС) № 19/2011, (EС) № 109/2011, (EС) № 458/2011, (EС) № 65/2012, (EС) № 130/2012, (EС) № 347/2012, (EС) № 351/2012, (EС) № 1230/2012 и (EС) 2015/166 на Комисията (текст от значение за ЕИП). Съгласно обаче нормата на чл. 57, §1 от Регламент (ЕС) 2018/858 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година - правилата на ООН или измененията им, в подкрепа на които Съюзът е гласувал или които Съюзът прилага, и които са изброени в приложение II, са част от изискванията на ЕС за одобряване на типа на превозни средства, системи, компоненти или отделни технически възли. Съгласно приложение № ІІ към този регламент, в частност Част І, т. 45А от таблицата е отразено, че Правило № 43 на ИКЕ на ООН е приложим регулаторен акт за ЕС във връзка с одобряване на типа на превозни средства, произвеждани в неограничени серии, по отношение на материалите за безопасни стъкла и тяхното монтиране на превозни средства. Отделно от това в т.4 „Технически изисквания“, част 1 „Превозни средства от категория M1“, от Допълнение 2, към приложение ІІ на Регламент (ЕС) 2018/858, кът т. 45А от част І от приложението е отразено, че Правило № 43 на ИКЕ на ООН е приложимо относно безопасното остъкляване по отношение техническите изисквания към МПС от посочената категория, като са дадени алтернативни изисквания относно монтирането, а именно въведена е забрана върху предното стъкло и стъклата, разположени пред колона „Б“, да се поставя тонирано фолио, което би намалило под изисквания минимум безпрепятственото пропускане на светлината.

Предвид изложеното съдът приема, че Правило № 43 на ИКЕ на ООН представлява стандартизационен документ относно характеристиките, на които следва да отговарят стъклата на автомобилите. Позоваването в оспорената заповед на европейски актове, които не са действащи към датата на нейното издаване, не съставлява съществено нарушение, доколкото в заповедта изрично е посочено, че причина за нейното издаване е неизправност на автомобила съобразно Правило № 43 на ИКЕ на ООН.

Доколкото Правило № 43, както бе посочено по-горе, представлява стандартизационен документ, то по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „в“ от ППЗДвП всяко отклонение от същото представлява и неизправност на съответния елемент, както и отклоненията от същото по отношение на ограничаването на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им, водят до нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП. Следва да се има предвид, че Правило № 43, като стандартизационен документ касае производителите на МПС, които следва да заявят за одобрение съответния тип автомобилни стъкла – т. 1 от Правило № 43. След като за производителите са налице конкретни изисквания, които са подложени на стриктен предварителен контрол, то съдът намира, че всяко отклонение в елементите на автомобила, извършено от неговия ползвател, т.е. без същото да е част от фабричното производство на автомобила, в частност облепване с допълнително фолио на предното, задното и предните странични стъкла на автомобила, представлява неизправност на автомобила по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „в“, пр. 3 от ППЗДвП и без да е необходимо да се изследва дали светлопропускливостта им е поне 70%. В този случай, в тежест на собственика на автомобила, който е извършил допълнителни действия по облепване на стъклата, е да докаже, че допуснатото отклонение не води до неизправност на автомобила, т.е. не води до отклонения по отношение на изискванията за светлопропускливостта на стъклата, както и по отношение на изискването същите да гарантират, че опасността от наранявания в случай на разрушаване е намалена възможно най-много, както и че поставените материали съответстват на изискванията на Правило № 43 и съответно са преминали необходимите изпитвания.

Противно на твърденията в жалбата, контролните органи нямат задължение да установят намаляване прозрачността на стъклата или, че тяхната пропускливост е под 70%. Поставянето на допълнително фолио върху стъклата обективно намалява тяхната прозрачност и е в противоречие със заявените от производителя характеристики на МПС, като констатирането на този факт, е достатъчно за да се обоснове извод за нарушаване на правилата за безопасно остъкляване. Посочената доказателствена тежест следва от обстоятелството, че допълнително залепеното фолио не съответства на заявените от производителя характеристики при производство и стандартизация на съответното МПС, доколкото фолиото не е сложено от него, а от собственика на автомобила.

В случая от данните по делото по категоричен начин се установява, че автомобилът, управляван от жалбоподателя, при извършване на проверка от контролните органи е имал поставено тъмно фолио на стъклата на предните странични врати. Тези обстоятелства са установени с изготвения АУАН, който се ползва с презумптивна доказателствена сила съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и неговите констатации не са надлежно оборени. Както бе посочено, по-горе в тежест на жалбоподателя е да докаже, че процесното МПС е с фабрично тонирани стъкла, или че поставеното впоследствие тъмно фолио отговаря на техническите предписания за безопасно остъкляване, но такива доказателства не са представени, нито на контролните органи при извършената проверка, нито в хода на съдебното производството. Установената фактическа обстановка сочи, че провереният автомобил не отговаря на изискванията на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП и същият е технически неизправен съгласно нормата на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „в“ от ППЗДвП.

Следователно при липса на доказателства, които да удостоверят, че залепеното фолио на предните странични стъкла на управлявания от жалбоподателя автомобил съответства на стандартизационните документи за производство на МПС, в частност безопасно остъкляване, удостоверяващи посочените качества на залепеното тъмно фолио, то съдът приема, че са изпълнени елементите на фактическия състав за налагане на процесната принудителна мярка, определен в нормата на чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, а именно че установеният автомобил е технически неизправен, поради изменение на конструкцията му без съответното разрешение. При констатиране на посочените нарушения, в условията на обвързана компетентност, за административният орган не е налице правна възможност, а задължение да се наложи ПАМ.

Целта на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП е превантивна, като е обусловена от необходимостта от предотвратяване на пътнотранспортни произшествия, опасността от които е непосредствена и реална, тъй като неизправното пътно превозно средство, респективно това с променена конструкция без разрешение, може да представлява опасност за водача, пътниците или другите участници в движението. Посочената цел по същество обуславя и предвидения в закона срок за налагане на ПАМ, а именно – до отстраняване на неизправността, като с настъпването на посоченото обстоятелство се прекратява и действието на мярката. При постановяване на процесната заповед административният орган се е съобразил както с целта на закона, така и със заложените в него условия за продължителност на наложената ПАМ.

В обобщение следва да се посочи, че съдът приема, че от доказателствата по делото се установяват обстоятелствата попадащи в хипотезата на чл.171, т.2, б „а“ ЗДвП и обуславящи временното спиране от движение на МПС до отстраняване на констатираната неизправност.

С оглед на изложеното, оспорената заповед за прилагане на ПАМ се явява издадена от компетентен орган, при спазване на производствените правила, правилно приложение на материалния закон и е съобразена с целта на закона, поради което жалбата срещу същата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

С оглед изхода на спора разноски се дължат на ответника, но поради липса на своевременно направено искане не се присъждат.

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесет и втори състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Щ.М.Г., ЕГН **********, с адрес ***, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 23-0769-000759/28.08.2023г., издадена от Васил Скопчанов – полицейски инспектор към ОДМВР гр.Бургас, сектор Пътна полиция.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението не подлежи на обжалване.

Съдия: