РЕШЕНИЕ
№ 1436
гр. Пловдив, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20215300501585 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258, ал.1 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Г. Г. Д. и Е. В. Д. против Решение №
260513/18.02.2021г., пост. по гр.д.№ 18237/2019, ПдРС, с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателите против „Палети БГ“ ЕООД искове с пр. осн. чл.200 от
КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от смъртта на наследодателя на ищеца Г. Г. Д. и съжител на съпружески
начала на ищцата Е. В. Д. – Г. М. Д., починал на ***г., следствие на претърпяната от
него на ***г. трудова злополука , в размер на по 80 000лв. за всеки един от двамата
ищци, ведно със законната лихва от датата на увреждането – ***г.. до окончателното й
изплащане.
Жалбоподателите поддържат неправилност и незаконосъобразност на
постановеното решение. Считат извода на съда за липса на основания за ангажиране
отговорността на работодателя по чл.200 от КТ за неправилен. Посочват, че съдът не е
коментирал Разпореждане №5104-15-190/12.07.2019 на ТП на НОИ, в което е прието,
че злополуката е трудова, а като резултат от същата е прието че е настъпила и смъртта
на техния близък. В производството по разследване на злополуката работодателят е
1
имал възможност да оспорва причинно-следствената връзка, но той не е сторил това и
разпореждането е влязло в законна сила. Поддържат, че съдът се е предоверил на
заключението на СМЕ, която е оспорена от тях. Считат, че се доказват всички
предпоставки за уважаване на исковата претенция за заплащане на обезщетение по
чл.200 от КТ за търпените от тях болки и страдания от смъртта на Г. Д., настъпила
следствие на трудова злополука.
Въззиваемата страна „Палети БГ“ ЕООД оспорва въззивната жалба, като
поддържа правилност и законосъобразност на постановеното решение. Развива
съображения, че в цитираното разпореждане не се установява причинна връзка между
настъпилата смърт на работника и трудовата злополука. Поддържат и че този извод е
потвърден от СМЕ. Невярно е твърдението във въззивната жалба и относно това, че
СМЕ била оспорена и е отказано назначаването на тройна СМЕ. Моли за
потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски за въззивното
производство.
Постъпила е и въззивна жалба от „Палети БГ“ ЕООД против Решение №
261029/31.03.2021г., пост. по гр.д.№18237/2019, ПдРС, с което е отхвърлена молбата
на жалбоподателя за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на
Решение № 260513/18.02.2019, пост. по същото дело, в частта, в която са присъдени
разноски, която грешка се изразявала в пропуск за вписване на индивидуализиращите
данни – ЕГН и адреси на лицата, осъдени да заплатят разноските на дружеството.
Жалбоподателят поддържа, че липсата на тези индивидуализиращи данни препятства
изпълнение на решението в частта му за разноските, т.к. е невъзможно да се
индивидуализират задължените лица. Счита, че извода на съда, че е достатъчно
препращане към индивидуализиращите данни на първата част на диспозитива на
решението е неправилен, т.к. всяка част от този диспозитив е самостоятелна такава.
Моли за отмяна на това решение и допускане на исканата поправка на очевидна
фактическа грешка.
Отговор на тази жалба от Г. Д. и Е. Д. не е постъпвал.
Жалбите са подадени в срока по чл.259 от ГПК, изхождат от легитимирани
страни, откъм съдържание са редовни, поради което и се явяват допустими.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
2
който е допустим и му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на
изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд е приел, че се
доказва материално-правната легитимация на ищците да претендират обезщетение по
чл.200 от КТ, че е настъпила трудова злополука с близкия им, който е бил работник на
ответното дружество, както и че липсва причинна връзка между смъртта на работника
и настъпилата трудова злополука. С този решаващ довод е отхвърлил иска.
Обжалва се решение, с което е разгледан и е отхвърлен иск по чл.200 от КТ.
Съгл. чл.200 от КТ работодателят отговаря имуществено за вреди от трудова
злополука независимо от това дали негов орган или друг негов работник има вина за
случилото се, т.е. законодателят е ангажирал безвиновна отговорност на работодателя
за настъпилите вреди в правната сфера на негов работник в конкретно посочени
хипотези, сред които и злополука по време на работа. Той е длъжен да репарира
всички преки имуществени и неимуществени вреди, включително и пропуснатата
полза / ал.2 на чл.200 КТ/. За да бъде уважен този иск е необходимо доказване на факта
на настъпване на трудовата злополука, настъпването на вреди и причинно-следствена
връзка между злополуката и вредите.
Безспорно установено по делото е, че ищците Г. Г. Д. е син , а Е. Д., съжителка
на семейни начала на починалия Г. М. Д., с което се доказва материално-правната им
легитимация да водят иск по чл.200 от КТ за неимуществени вреди от смъртта му.
Безспорни към момента са и фактите, че Г. М. Д. е бил работник при „Палети БГ“
ЕООД и че на ***г. е претърпял трудова злополука / трудов договор №76/19.02.2019г.,
Разпореждане № 5104-15-190/12.07.2019 на ТП на НОИ-Пловдив/. Тук е мястото да се
посочи, че в административният акт за установяване на трудова злополука не е
отбелязано, че смъртта на работника е настъпила в резултат на злополуката. Напротив,
в последният абзац на същото изрично е посочено, че не може да се установи
наличието на причинна връзка между злополуката и настъпилата след това смърт на
лицето. В този смисъл изложените във въззивната жалба твърдения и оплаквания не
могат да бъдат споделени.
Основният спор е дали в следствие на трудовата злополука е настъпила смъртта
на работника Г.М. Д., което да обоснове вредите, за които претендират ищците, сега
жалбоподатели в производството. За установяване на тази причинно-следствена връзка
по делото е допусната и назначена единична СМЕ с в.л. д-р Б. и пред настоящата
инстанция тройна СМЕ с в.л. доц. А., д-р М. и д-р М., както и повторна тройна
комплексна СМЕ с в.л. доц.П. Т., доц. И. Н. и д-р Т. Г.,.
В първоначалната и допълнителната СМЕ на д-р Б. се установява, че
пострадалият Д. е постъпил за болнично лечение на ***г. и е опериран с окончателна
диагноза „паралетичен илеус“. Четири дни след това е починал поради остра сърдечно
3
–съдова и дихателна недостатъчност. Според тази СМЕ няма причинно-следствена
връзка между преживяната трудова злополука и заболяването, за което е проведено
болнично лечение и настъпилата в последствие смърт на лицето.
Заключението на първата тройна СМЕ / А., М. и М./ е , че Г. Д. е починал от
травматично увреждане при трудова злополука, претърпяна на ***г., при която е
получил травматична фрактура на втори лумбален прешлен и на 8-мо ребро в дясно и
масивен ретроперитонеален хематом, последван от паралитичен илеус и финална остра
сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност. Вещите лица са подчертали, че е
уместно становището им да бъде подкрепено от експерт коремен хирург, т.к. основната
причина за леталния изход е паралетичния илеус. Изразяват и резерви относно
идентификацията на ретроперитореалния хематом, т.к. не е направена аутопсия на
починалия. В ОСЗ на 23.02.2022г., при приемане на експертизата са искани подробни
обяснения относно основанията на експертите да приема, че е налице масивен
ретроперитонеален хематом. В обобщение може да се каже, че експертите са на
мнение, че специалист по образна диагностика може да даде отговор на този въпрос.
Поддържат и становището, че има ли остър илеус, то 99,99% се дължи на хематом. В
същото време признават, че в образното изследване от болница Пирогов не е
отбелязано наличие на свободна течна колекция освен описаната сянка. Експертите
твърдят и че са изготвили заключението си без да са гледали изследването от Пирогов,
записано на магнитен носител. В отговорите на въпросите в.л. А. поддържа, че при
коремната операция не би се ревизирала коремната кухина, в частта, в която се
предполага наличие не хематом. В последствие, обаче, настоява, че следва коремен
хирург да вземе становище, за да се подкрепят изводите на експертизата.
Тази експертиза е оспорена от страна на работодателя в частта, в която се правят
изводи относно причинно-следствената връзка между травматичните увреждания и
смъртта на работника. Оспорена е логиката на изложението, разминаването с
медицинската документация, по която е работено, както и е подчертано явното
противоречие с изводите на единичната СМЕ. Съдът е уважил искането за назначаване
на нова комплексна експертиза, в която да вземе участие коремен хирург и специалист
по образна диагностика, доколкото и тройната СМЕ е подчертала, че е необходимо
заключение и на специалисти от тези области.
Комплексната експертиза е изготвена от в.л. доц.П. Т., доц. И. Н. и д-р Т. Г.,
която е работила и след преглед на постъпилата документация и запис на образно
изследване от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, изискани от въззивната инстанция.
Експертизата е работила на база целия събран по делото доказателствен материал-
медицинска документация, свидетелски показания , включително и предходни СМЕ.
Вещите лица заключават, че представените ехографски изследвания са недостатъчни за
интерпретация. Посочва се, че ултразвуковото изследване е субективен процес и се
4
базира на динамичен и многостранен оглед на зоната на изследване, а не на моментни
образи. В допълнението към експертизата специалистът по образна диагностика д-р Г.
заявява, че на база предоставените изследвания не може да даде мнение за наличие на
някаква находка, както и да ги интерпретира или отхвърли наличие на хематом. Д-р Г.
пояснява, че при заключение от ефхографско изследване на някаква находка се
предполага разширяване на диагностичния алгоритъм чрез по-информативни методи
– компютърна томография и ли магнитно-резонанска томография , биопсия,
лапаротимия и пр. В случай няма данни дали са извършвани подобни изследвания.
Специалистът коремен хирург – доц д-р Н. обяснява, че приемната диагноза на
пациента в болница Св. Ана не отговаря на обективното му състояние и е неправилна.
От оперативния протокол установява, че операторът е констатирал мекелов
дивертикул, но не и че той е причина за чревната непроходимост. Установява и че
никъде в медицинската документация не е отразено наличие на „животозастрашаващо
кървене“, нито негови източници, нито като клинична изява. Експертът установява, че
от медицинската документация / при липса на аутопсия, само от нея могат да се черпят
сведения/ е видно, че пациентът е получил остра чревна непроходимост и то в трети /
терминален/ стадий., няма данни за „ретроперитонеален хематом“. По отношение на
разчитането на образното изследване е категоричен, че в него не е записано наличие на
патология в ретроперитонеалния отдел. Още повече, че от оперативния протокол не се
установяват данни за подобен хематом, а ако такъв би бил налице, то опериращият
следва да го опише. Според доц. Н. , който е коремен хирург с дългогодишен стаж, при
написването на оперативните протоколи операторът описва подробно какво е открил, а
не какво не е видял. При това положение и при липса на описана патология според
него означава, че такава не е открита. В заключение , а и в съдебно заседание е
категоричен, че според медицинската документация няма данни за ретроперитонеален
хематом, който да обясни настъпване на паралитичния илеус. Лекарят подчертава, че
при тази документация не може да се посочи причината за появата на заболяването
паралитичен илеус при конкретния пациент и всякакви интерпретации биха били
спекулативни.
В заключение комплексната СМЕ подчертава, че причината за паралитичния
илеус, довел до смъртта на пациента не може да бъде установена от представените
медицински документи и при липса на аутопсия. Не може да се направи и
предположение за същата. Категорично е обаче становището, че няма причинно-
следствена връзка между травматичното увреждане и настъпилата смърт, т.к.
конкретната получена травма не може да причини процесното заболяване.
Съдът кредитира заключението на комплексната СМЕ с в.л. в.л. доц.П. Т., доц.
И. Н. и д-р Т. Г., т.к. същата е задълбочено изготвена, базирана на специални познания
в областта на коремната хирургия, образна диагностика и патоанатомия, обективна и
незаинтересована е. Освен това е в унисон със СМЕ приета пред първата инстанция,
5
която е изготвена от патоанатом, а и не е оспорена от страните. В същото време
първоначалната тройна СМЕ е по-колеблива и в нея изрично се иска подкрепа на
становището й от специалист коремен хирург. Така, с оглед на категоричното
заключение на кредитираната експертиза , съдът намира че не се установява
наличието на причинно-следствена връзка между настъпилата трудова злополука и
смъртта на работника. Смъртта е настъпила в резултат на паралитичен илеус, по който
въпрос има единодушие на всички вещи лица, но не се установява причина за това
състояние да е получена травма при трудовата злополука. Напротив, компексната
СМЕ категорично изключва възможността за подобна връзка. Въпросът каква е
причината за настъпване на това заболяване остава открит според лекарите, но това не
може да обоснове извод за причинна връзка с настъпило скоро преди това събитие, без
реално такава връзка да се установява. Както вече бе посочено по-горе, за да се
ангажира отговорността на работодателя за вреди, причинени от трудова злополука е
задължително да се докаже наличието на причинна връзка помежду им. Липсата на
такава връзка води до неоснователност на исковата претенция. В настоящия случай
именно недоказването на причинно-следствената връзка води до извода за отхвърляне
на предявения от наследниците на работника иск поради неоснователност. При това
положение не следва да се обсъждат доказателствата относно вида и размера на
вредите, т.к. не се установява същите да са в причинна връзка с претърпяната от
работника трудова злополука.
Първоинстанционното решение, като постановено при същия резултат следва да
бъде потвърдено.
По отношение на жалбата против решението, с което се отказва допускането на
поправка на очевидна фактическа грешка, съдът намира, че действително в основното
решение, в част от диспозитива не са изписани ЕГН на осъдените за разноски лица.
Направено е препращане към посочването по-горе. В действителност не може да се
приеме, че е налице невъзможност за идентификация на осъдените лица, но за
прецизност и доколкото изпълнителният лист следва да отразява диспозитива на
решението е редно лицата да бъдат вписвани с трите си имена и ЕГН. Ето защо
исканата поправка следва да бъде допусната. Неоснователно е оплакването за
невписване на адресите на страните, т.к. адреса на страната по делото не е неин
индивидуализиращ белег.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателите Е. В. и Г. Д. ще следва да заплатят на
въззиваемата страна „Палети БГ“ ЕООД сторените от нея разноски във въззивното
производство в размер на 7992 лв., съобразно представения списък с разноски /
5760лв. заплатено адвокатско възнаграждение, 15лв. заплатена ДТ, 1200лв.
първоначален депозит за СМЕ и 1017лв. допълнителен депозит за СМЕ/.
6
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260513/18.02.2021г., пост. по гр.д.№ 18237/2019, ПдРС.
ОТМЕНЯ Решение № 261029/31.03.2021г., пост. по гр.д.№18237/2019, ПдРС,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение
№ 260513/18.02.2021г., пост. по гр.д.№ 18237/2019, ПдРС, като вместо „ осъжда Г. Г.
Д. и Е. В. Д. и двамата с посочени ЕГН“, се чете : „Осъжда Г. Г. Д., ЕГН ********** и
Е. В. Д., ЕГН **********“.
ОСЪЖДА Г. Г. Д., ЕГН ********** и Е. В. Д., ЕГН ********** да заплатят на
„Палети БГ“ ЕООД, ЕИК 200071864сумата 7992лв. разноски във възизвното
производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7