№ 325
гр. Червен бряг, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо В. Първанов
при участието на секретаря Павлина Т. Плючарска
като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Гражданско дело
**0224440100405 по описа за 2022 година
В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище: гр.
ххх представляван заедно от Изпълнителните директори М.К. С.С., чрез адв. Я. А., със
съдебен адрес: гр. ххх срещу М. А. М., с ЕГН ********** от с. ххх, с която на основание
чл.558, ал.7 от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД се иска от съда да постанови решение с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 504.67 лв., както и законната лихва от деня на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, направените съдебно-деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение.
С исковата молба са представени следните писмени доказателства: Протокол за ПТП, писмо
МВР, справка ИЦГФ; Уведомление, доклад по щета № 19110213/10.05.2019г.; Заключение
на ВЛ ГФ техническа експертиза, талон, писмо ГФ; платежно нареждане; документ за
платена държавна такса; регресна покана с обр. разпита и пълномощно.
Поддържа се още, че към момента на пътно-транспортното произшествие ответникът е
управлявал МПС, за което не е имал сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност”. Твърди се още, че ответника е бил поканен да възстанови платената от ищеца
сума, но същия до датата на подаване на исковата молба не е погасил задълженията си.
Молят съда ответника да бъде осъден да заплати на ищеца по щета №
19110213/10.05.2019г., сумата от 504.67 лв., представляваща платеното на пострадалото
лице обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба - 19.04.2022 г. до окончателното й изплащане. Претендират се и разноски.
Ответникът М. А. М., редовно призован в съдебно заседание се явява лично и признава
предявения иск по основание и размер.
1
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено
следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:
Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан.
Претендира се възстановяване на заплатеното от ищеца обезщетение на лице, чийто
автомобил е бил повреден на 05.05.2019г. при ПТП, предизвикано от ответника, който към
момента на пътно-транспортното произшествие е управлявал МПС, за което не е имал
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност”. Предявен е иск от лице, имащо
правен интерес от защита, срещу надлежен ответник.
С оглед на материалната и териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен
съд – гр.Червен бряг.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:
Предявеният иск е регресен за заплащане на сумата от 504.67 лв. В подкрепа на иска са
представени: Протокол за ПТП, писмо МВР, справка ИЦГФ; Уведомление, доклад по щета
№ 19110213/10.05.2019г.; Заключение на ВЛ ГФ техническа експертиза, талон, писмо ГФ;
платежно нареждане; документ за платена държавна такса; регресна покана с обр. разпита и
пълномощно.
От фактическа страна
Виновен за катастрофата е ответникът М. А. М., който управлявайки л.а.ххх при
движение в с. Г*, по ул. „Ч* ** извършва маневра заобикаляне на паркираният от дясно по
посока на движение л.а. „ОПел Астра“ с ДК Н **, удря го, като така причинява процесното
ПТП. След реализиране на ПТП напуска местопроизшествието.
В резултат на същото са причинени щети на лекия автомобил. От протокол за ПТП и
Декларация от ответника се установява, че управляващия, причинилия ПТП-то лек
автомобил няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Съгласно разпоредбите
на кодекса за застраховането Гаранционен Фонд е изплатил на собственика на увреденото
МПС обезщетение в размер на 504.67 лв.. Ищеца е отправил до ответника регресна покана
за внасяне на изплатената на увредените лица суми. Към датата на о.с.з. ответника не е
представил доказателства за направени плащания.
От правна страна
Разпоредбата на чл. 288, ал.12 /отм./ сега чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането
постановява, че Гаранционният фонд изплаща по застраховка "Гражданска отговорност"
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е
настъпило на територията на Република България или на друга държава членка и е
причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на
Република България и виновният водач няма сключена задължителна застраховка
2
"Гражданска отговорност" на автомобилистите (арг.чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а"), като след
изплащането на обезщетението, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице
до размера на платеното и разходите за определяне и изплащане на обезщетението.
Съгласно общата разпоредба на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се
предполага до доказване на противното. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от
ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата, чрез свои виновни действия
или бездействия. Тази отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, като в процесния
случай се установи по делото, че ответникът с поведението си е причинил ПТП, вследствие
на което е увредил автомобил, чийто собственик е сезирал Гаранционният фонд за
причинените имуществени вреди, тъй като деликвентът не е притежавал сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и са получили обезщетение от фонда.
Размерът на претърпените имуществени вреди вследствие настъпилото ПТП е безспорно
доказан от приложените писмени доказателства по цитираните щети и не се оспорва от
страните. С изплащането на обезщетение по силата на чл. 288, ал. 12 от КЗ фондът е встъпил
в правата на увредените, като е получил правото да му бъде възстановено платеното
обезщетение. За да предяви този иск е достатъчно ищеца да е погасил дълга на причинителя
на вредата чрез изпълнение. Ищеца е платил на увредените лица обезщетение в общ размер
на 504.67лв.
Основанието за предявяване на регресния иск срещу причинителя на вредите, възниква от
момента на извършване на плащането от лицето, което отговаря за вредите – в случая ГФ, а
не от момента на настъпване на произшествието. За това изискуемостта на задължението
настъпва от този момент.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск, представляваща вземане по
чл. 288, ал.12 от КЗ /отм./ сега чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането за изплатено
обезщетение за вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на предявяване на иска – 19.04.2022г. до окончателното й изплащане, е
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Предвид изхода на спора и отправеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца извършените от последния разноски
– 50.00 лв. /петдесет лв./ лв. държавна такса и юристконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА М. А. М., с ЕГН ********** от гр. ххх ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД, със седалище: гр. ххх представляван заедно от Изпълнителните директори М.К.
С.С., чрез адв. Я. А., със съдебен адрес: гр. ххх офис 20 сумата от 504.67 лв., в едно със
законната лихва върху тази сума, считано от деня на подаване на исковата молба –
19.04.2020г. до окончателното изплащане на сумата .
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 М. А. М., с ЕГН ********** от гр. ххх ДА ЗАПЛАТИ на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище: гр. ххх представляван заедно от Изпълнителните
директори М.К. С.С., чрез адв. Я. А. сумата от общо 150.00 лева /сто и петдесет лв./ от които
50.00 лева държавна такса и 100 лева адвокатско възнаграждение, направени разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
4