ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София,
11.02.2021г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в, в закрито заседание в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 12753 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са субективно съединени искове от В.М.И. *** против Т.Н. и С.К., прокурори в
Апелативна прокуратура В.Търново за причинени вреди.
От
исковата молба става ясно, че прокурор Т.Н. се е произнесла по жалба на ищеца
срещу постановление на Окръжна прокуратура Русе, с което е потвърдено
постановление на РП Русе. Прокурор Н. е оставила жалбата на ищеца без уважение.
Ищецът твърди, че като е потвърдила постановлението на ОП, ответницата е укрила
известните извършители на кражба на вещи от владението на ищеца, които той
самият бил заловил и знае техните имена. Въпреки и известни, ОП посочила, че те
са неизвестни извършители, а ответницата потвърдила постановлението на ОП и
така укрила извършители на престъпление. С това си деяние, което ищецът сочи,
че съставлява престъпление по служба, ответницата причинила на ищеца вреди в
размер на 9 882 000лв., от които неимуществени вреди в размер на 9
600 000 лв. и имуществени вреди в размер на 222 000лв. Моли съда да осъди
ответницата да му заплати исковата сума.
По
отношение на втория ответник С.К., от исковата молба става ясно, че в
качеството си на прокурор от АП В.Търново той е потвърдил постановление на ОП
Русе, с което е потвърдено постановление на РП Русе, в съдържанието на което е
посочено, че извършителите на извършено престъпление против собствеността на
ищеца са неизвестни. Ищецът твърди, че те са известни, тъй като той лично ги е заловил,
знае имената им, посочва ги. Ищецът счита, че ответникът е укрил умишлено тези
лица и е извършил престъпление по служба. С това си деяние ответникът е
причинил на ищеца вреди – нематериални в размер на 3 000 000лв. и
имуществени в размер на 72 000лв. , или общо 3 072 000лв. Моли
съда да осъди ответника да му заплати исковата сума.
В производството по чл.130 от ГПК съдът
констатира, че предявените искове са недопустими. Ответниците са прокурори и
като такива се ползват с функционален имунитет по чл.132 от Конституцията на РБългария. Прокурорите не носят гражданска
отговорност за служебните си действия и постановените актове. От изложеното в
исковата молба следва, че ищецът се оплаква от действията на прокурор Н. и на
прокурор К. във връзка с разглеждане на негови жалби срещу актове на прокурори
от РП Русе и ОП Русе и отказите им да уважат тези негови жалби. Следователно не
се касае за отговорност за действия, излизащи извън рамките на функционалния
имунитет на прокурора.
В
националното ни законодателство не е предвиден правен ред за реализиране на
твърдените от ищеца нарушени негови права директно срещу магистрат. За вреди,
причинени на граждани от актове на прокуратурата, деликтна отговорност може да
се търси по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
или по реда на Закона за задълженията и договорите.
Функционалният
имунитет на магистрата, в съдебната практика неизменно и безпротиворечиво се
отнася към допустимостта на иска, основан на деликт, в частност към пасивната
процесуална легитимация като абсолютна положителна процесуална предпоставка. В
този смисъл са определение № 502 от 01.10.2009 г. на ВКС,ІІІ г.о.,по ч.гр.д. №
414/2009 г., определение № 271 от 10. 04. 2012 г. на ВКС, ІІІ г.о. по ч. гр. д.
№ 176/2012 г., определение № 146 от 17. 03. 2011 г. на ВКС, ІV г.о. по ч. гр.
д. № 40/2011 г., определение № 348 от 6.06.2011 г. на ВКС, ІV г.о. по ч.гр.д.№
433/2010 г. определение № 307 от 18.06.2010 г. на ВКС ІІІ г.о по ч.г.р.д №
324/2010 г., определение № 321 от 28.06.2017 г. на ВКС, ІV г.о. по ч.гр.д. №
2387/2017 г. От това следва, че производството по делото следва да се прекрати,
а исковата молба следва да се върне на
основание чл.130 от ГПК поради недопустимост на предявените искове. Тъй като се
касае за изначална липса на допустимост на исковете, държавна такса не следва
да се събира, нито съдът да изисква уточняване на претенциите.
Воден
от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА
исковата молба на В.М.И.
, ЕГН **********, вх.№ 290785/20.11.2020г. предявена против Т.Н. и С.К., прокурори в Апелативна
прокуратура В.Търново за заплащане на обезщетение за вреди.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен
срок от съобщаването му на ищеца.
Съдия: