№ 18078
гр. София, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА
ГАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА
Гражданско дело № 20231110157329 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по предявен от О. Т. В., ЕГН **********, срещу А. Н. Д.-В.а, ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за развод.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 14.06.1992 г., от
който имат една дъщеря, която е навършила пълнолетие. Сочи се, че от около 20 г. съпрузите
са във фактическа раздяла, между тях липсва всякакво чувство на семейна общност, не
поддържат никакви съпружески контакти, поради което ищецът счита брака за дълбоко и
непоправимо разстроен. В съдебно заседание ищецът се явява лично и поддържа иска.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответната страна е подала отговор, в който не оспорва
обстоятелствата, че страните са сключили брак, както и липсата на общо домакинство, на
финансови взаимоотношения, настъпилото отчуждение и трайната фактическа раздяла.
Оспорва останалите изложени твърдения в исковата молба.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Относно прекратяването на брака:
Видно от представения дубликат на удостоверение за граждански брак страните са
сключили брак на 14.06.1992 г. в гр. София (л. 2 от делото). По делото е отделено като
1
безспорно в отношенията между страните, че същите се намират във фактическа раздяла от
около двадесет години. От събраните по делото доказателства се установява, че страните
нямат ненавършили пълнолетие родени от брака си деца (л. 25 и л. 26 от делото).
От разпитания по делото свидетел Николай Шишманов, чиито показания съдът кредитира
като логични и непротиворечиви се установява, че съпрузите не живеят заедно и са
разделени от повече от 15 г., като свидетелят никога за този период от време не е виждал
страните заедно (л. 27 от делото).
Като взе предвид гореизложеното, съдът, смята, че в конкретния случай е налице дълбоко
и непоправимо брачно разстройство, намиращо израз в липса на каквито и да било брачни
отношения между съпрузите, от повече от 15 години (св. Шишманов). В този ред на мисли
бракът съществува съвсем формално, същият не е в интерес на съпрузите, обществено е
неоправдан, поради което съдът счита, че следва да бъде прекратен на основание чл. 49, ал.
1 СК.
Относно ползването на семейното жилище:
Съдът не следва да се произнася относно ползването на семейното жилище, защото не е
сезиран с такова искане. Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от
развода между страните, като съставлява елемент от имуществените последици на
прекратяването на брака, а в процесуално отношение представлява отделна искова
претенция, каквато не е предявена надлежно по делото. Ето защо и доколкото страните
нямат родени от брака деца за съда не съществува и задължението служебно да се произнесе
по този въпрос.
Относно фамилното име:
Съгласно чл. 326 ГПК в решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава и
въпроса за фамилното име. В случая съпругата е променила фамилното си име при
сключването на брака, видно от представеното по делото удостоверение за сключен
граждански брак; същата не е предявила претенция относно фамилното име, поради което
следва да бъде постановено същата да носи фамилното име Д.-В.а след прекратяване на
брака.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 329, ал. 1 ГПК разноските по делото остават за
всяка от страните така, както ги е направила. Държавната такса при решаване на делото по
иска за развод съдът определя на 50,00 лв. съобразно чл. 6, т. 2 от ТДТКССГПК, като същата
следва да се възложи на двете страни поравно предвид изхода на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 СК С РАЗВОД БРАКА, сключен
на 14.06.1992г. в гр. София, за което е съставен акт за граждански брак № 0585/14.06.1992 г.
2
на СО, район „Триадица“, гр. София между А. Н. Д.-В.а, ЕГН **********, и О. Т. В., ЕГН
**********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 326 ГПК след прекратяване на брака А. Н. Д.-В.а,
ЕГН **********, да носи фамилното име - Д.-В.а.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК О. Т. В., ЕГН **********, да заплати по
сметка на СРС сумата 25,00 лв., представляваща държавна такса при решаване на делото по
иска за развод.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК А. Н. Д.-В.а, ЕГН **********, да заплати по
сметка на СРС сумата 25,00 лв., представляваща държавна такса при решаване на делото по
иска за развод.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3