РЕШЕНИЕ
№ 778
гр. Пловдив, 07.06.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ІХ-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на осми май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на секретаря Пенка Георгиева, като
разгледа въззивно гражданско дело № 652/ 2018 г. по описа на ПдОС, IХ-ти гр. състав, докладвано
от съдията Велина Дублекова, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК,
образувано по въззивна жалба, подадена от ищеца в първоинстанционното
производство „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, чрез юрисконсулт А.
Т., против Решение № 412/ 06.02.2018 г., постановено по гр. д. № 8518/ 2017 г.
по описа на Районен съд – Пловдив.
С обжалваното решение са отхвърлени предявените от
ищцовото дружество против С.П.Г.
обективно съединени искове за заплащане на сумата от 600,24 лева, представляваща
стойност на доставена и неплатена топлинна енергия, в периода от 01.05.2016 г.
до 30.09.2016 г. в топлоснабден имот, намиращ се в гр. ********, както и за
заплащане на сумата от 45,47 лева обезщетение за забава, за периода от
02.07.2016 г. до 07.06.2017 г.
С въззивната жалба се излагат оплаквания за
неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния и
на процесуалния закон, като се развиват
съображения, че решението е постановено в противоречие със събраните по делото
доказателства и относимата нормативна уредба, както и че е необосновано.
Излагат се доводи, че в първоинстанционното производство безспорно е установен
фактът наследодателят на ответника да е имал качеството на потребител на
топлоенергия като собственик на процесния имот, както и че сградата, в която се
намира процесният имот към процесния период е присъединена към топлопреносната
мрежа. Развиват се конкретни съображения, че от приетите по делото писмени
доказателства и по конкретно от подадената от наследодателя на ответника
Декларация по чл. 14 от ЗМДТ безспорно е установено, че същият е собственик на
процесния имот.
Въз основа на изложеното във въззивната жалба се иска
решението на първоинстанционния съд да бъде отменено изцяло и да бъде
постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират се
разноски за настоящата инстанция.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя процесуален
представител юрисконсулт Т. поддържа въззивната жалба и моли съда да отмени
обжалваното решение и да уважи предявените искове, по съображенията, изложени в
жалбата. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата С.П.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез назначен от съда особен представител адв. Ж.Г.,***,
оспорва жалбата като неоснователна, по доводи и съображения, в депозиран писмен
отговор. Въз основа на изложеното се иска обжалваното решение да бъде
потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като провери решението в обжалваната му част съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК,
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи
на разглеждане по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно
съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД във вр.
с чл. 153, ал.1 от ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковата претенция се основава на твърденията, че
наследотелката на ответницата – А. С. Ш., починала на 01.03.2017 г., е била
собственик на топлоснабден
имот, намиращ се в *********, като за периода от 01.05.2016 г. до 30.09.2016 г.
в имота е доставена топлинна енергия на стойност 600,24 лв., която не е
заплатена в сроковете за това, съгласно Общите условия на ищцовото дружество,
поради което и се дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
възлизащо на сумата от 45,47 лева, за периода от 02.07.2016 г. до 07.06.2017 г.
Въз основа на изложеното е формулиран петитум ответницата, в качеството й на
наследник на А. С. Ш., да бъде осъдена да
заплати на ищцовото дружество суми за неплатена топлинна енергия, доставена и
разпределена в имот,
намиращ се в гр. *********, в размер на 600,24 лв. главница, представляваща
стойността на неплатената топлинна енергия, за периода от 01.05.2016 г. до
30.09.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба, и в размер на 45,74 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
на главницата, за периода от 02.07.2016 г. до 07.06.2017 г.
Ответникът с отговора на исковата молба оспорва
исковете с възражение, че наследодателката не е собственик на имота, в който се
твърди да е доставена топлинна енергия, оспорва наличието на облигационна
връзка между страните, оспорва исковете по размер.
За да постанови обжалваното решение и да отхвърли
предявените искове като недоказани по основание районният съд е приел, че при
носена от ищеца доказателствена тежест,
последният не установява при условията на пълно и главно доказване, че
наследодателката на ответницата е била собственик на имота, за който се
претендира заплащане на топлинна енергия, като ангажираните в тази връзка
писмени доказателства - Договор за доставка на топлинна енергия от 1994 г. и
подадена декларация по чл.14 ЗМДТ през 1998г., не представляват титул за
собственост, същите са само индиция, че към съответните дати- 1994 г. и 1998 г.
наследодателят вероятно е бил собственик на имота, но не установяват несъмнено
този факт както към онзи момент, така и за релевантния за делото период-
01.05.2016 г.- 30.09.2016 г., с оглед на което е приел, че не се установява
наследодателят на ответника да е имал качеството на потребител на топлинна
енергия като собственик на топлоснабдения имот и следователно не се установява
съществуването на задълженията за заплащане на доставена топлинна енергия, за
които да отговаря неговият наследник по закон.
Настоящият състав намира обжалваното
решение за валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на
правния спор в рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни
материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата правилност
по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд намира, че
обжалваното решение е правилно, предвид на което и на основание чл.272 ГПК
настоящата инстанция препраща към мотивите на обжалваното решение, се споделят изцяло.
По доводите, изложени в жалбата, съдът намира
следното:
По предявен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във
връзка с чл. 153, ал.1 от ЗЕ – за заплащане
на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия, в тежест на ищеца
е да установи възникването на облигационното правоотношение между него и
ответника, качеството потребител за ответника – собственик или ползвател на топлоснабдявания имот, изпълнение на задължението
за доставка на топлоенергия за процесния период, по което е възникнало
вземането за цена по предоставената услуга в посочения размер.
В настоящия случай исковата претенция се основава на
твърденията, че облигационни отношения за доставка на топлинна енергия са
възникнали между ищеца и наследодателката на ответницата, като последната е
била собственик на процесното жилище през периода, за който се отнася
доставената и незаплатена топлинна енергия, като претенцията към ответницата за
заплащане на процесните суми за доставена топлинна енергия и обезщетение за
забава произтича от качеството й на единствен наследник по закон на починалата
А. Ш.
С доклада по делото на ищеца му е разпределена
доказателствената тежест, като му е указано, че изцяло в е негова тежест е да
установи в условията на пълно и главно доказване, че посоченият в исковата
молба недвижим имот е бил собственост на наследодателката на ответницата, като
в тази връзка при условията на чл. 146, ал.2 от ГПК съдът е указал на ищеца, че
не ангажира доказателства в подкрепа на твърдението си, че ответницата, респ.
нейната наследодателката е била собственик на процесния недвижим имот в рамките
на периода, за който се твърди, че е доставяна топлинна енергия.
По делото се установява безспорно от приложеното като
писмено доказателство удостоверение за наследници, изх. № 3411/ 22.06.2017 г., издадена
от Район „Северен“ – Община Пловдив (л.25, гр. д. № 8518/ 2017 г.), че
ответницата е единствен наследник по закон (дъщеря) на А. С. Ш., починала на
01.03.2017 г.
За установяване твърдението си, че наследодателката на
ответницата е била собственик на процесното жилище в рамките на процесния
период, ищецът е представил Договор за доставка на топлинна енергия от
13.05.1994 г. и приложени към него протокол от 12.05.1994 г. на
домоуправителите на блок, намиращ се на ул. „********** и Списък на живущите в
блока, желаещи да имат целогодишно подаване на топлинна енергия (л.70 – л. 74,
гр. д. № 8518/ 2017 г.), както и е направил доказателствено искане по чл. 192,
ал.1 от ГПК да бъде задължено трето неучастващо в делото лице - Дирекция
„Местни данъци и такси“ към Община Пловдив, да представи копие от подавани от
лицата А. С. Ш. и С. П. Г. данъчни декларации по чл.14 от ЗМДТ, ведно с
приложените документи за собственост за притежаваните от лицата имоти, находящи
се на адрес гр. **********, в резултат на което по делото са приложени като
писмени доказателства декларация с вх. № 05-12-190/ 17.03.1998 г. и декларация
с вх. 05-30-19/ 11.09.1998 г. (л.94 – л.101, гр. д. № 8518/ 2017 г.), без
приложени документи за собственост.
Установява се, че декларация с вх. № 05-12-190/
17.03.1998 г. е подадена от А. С. Ш., относно описаното в исковата молба
жилище, като е декларирано, че същото е собственост на Ш.
Установява се, че декларация с вх. 05-30-19/
11.09.1998 г. е подадена от трето за спора лице – С. П. Ш., в която е посочено,
че ответницата С.Г. има право на собственост върху съответни идеални части от декларираното
жилище, но въпросната декларация касае друг имот, а не жилището, посочено в
исковата молба, с оглед на което е неотносима към предмета на спора.
С отговора на исковата молба правото на собственост на
наследодателката на ответницата е оспорено, при което положение ищцовото
дружество следва да установи безспорно правото на собственост на наследодателката
Ш. върху жилището. Действително подадената данъчна декларация представлява извънсъдебно
признание за собственост върху декларирания имот, но същото е относимо към
периода на подаване на декларацията, а процесният период е значително след това
(18 години по- късно), с оглед на което декларацията може да се кредитира само
като индиция, че в процесния период Ш. е продължила да е собственик на
жилището, но не и въз основа на нея да се мотивира безспорен извод за това. Аналогични
са изводите на съда и по отношение на представения Списък на живущите в блока,
желаещи да имат целогодишно подаване на топлинна енергия, в който списък фигурира
наследодателката Ш. Освен цитираните писмени доказателства от страна на ищеца
не са ангажирани други доказателства, които да сочат, че имотът е бил собствен
на наследодателката Ш. в процесния период, с оглед на което този
правнорелевантен за делото факт остава недоказан.
Гореизложеното обосновава и неоснователността на
въззивната жалба, поради което същата следва да се остави без уважение, а
решението на Пловдивски районен съд,
като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.
Мотивиран от горното,
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 412/ 06.02.2018 г., постановено по гр. д. №
8518/ 2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.