Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 117
Гр. Перник, 21.05.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно
заседание на тринадесети
май две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа административно дело № 210/2021 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 3, във вр. с ал. 1 от КСО.
Образувано е по жалба, подадена от Г.Б.Б., ЕГН ********** ***
против Решение № 1040-21-159/09.02.2021 г. на директора на териториално
поделение – София-град на Националния осигурителен институт, с което е
отхвърлена жалба, с вх. № Ц 1012-21-1525/31.12.2020 г. срещу разпореждане №
РВ-3-21-00844614/24.11.2020 г., издадено от ръководител на контрола по
разходите на държавното обществено осигуряване при ТП – София-град на НОИ, с
което на основание чл. 114, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 114, ал. 3 от КСО е
разпоредено жалбоподателят да възстанови добросъвестно получено парично
обезщетение поради общо заболяване за периода 11.09.2017 г. – 17.09.2017 г. в
размер на 80.97 лв.
Жалбоподателят
счита обжалваното решение за незаконосъобразно. Сочи, че с него неправилно е
прието, че са налице, предвидените в закона предпоставки за издаване на разпореждането,
предмет на оспорване. Оспорва изводът на решаващия орган, че няма качеството
„осигурено лице“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Твърди, че между
него и осигурителят ****ЕООД е сключен трудов договор, който не е обявен за
недействителен по реда на чл. 74 от КТ, поради което незаконосъобразно са
заличени подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО. Сочи, че не е уведомяван и не
е участвал в административното производство, завършило с издаването на
задължителни предписания № ЗД-1-21-00805083/31.08.2020 г., поради което
последните са незаконосъобразни и не са влезли в сила. Искането към съда е да
отмени обжалваното решение на директора на ТП – София град на НОИ и
потвърденото с него разпореждане на ръководителя на контрол по разходите на ДОО
при ТП – София град на НОИ.
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител –
адвокат Х., оспорва жалбата. Излага подробни съображения за незаконосъобразност
на обжалваното решение на директора на ТП-София град на НОИ и на потвърденото с
него разпореждане на ръководителя на контрол по разходите на държавното
обществено осигуряване. Заявена е претенция за присъждане на направените
съдебни разноски съгласно приложен списък.
В съдебно заседание, ответникът, редовно
призован не е изпратил представител. Докладвана е молба от процесуалния му
представител – юрисконсулт А., с която жалбата е оспорена като неоснователна.
Искането към съда е да я отхвърли по съображенията, изложени в обжалваното
решение. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен
състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във
връзка с чл. 144 от АПК приобщените
по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:
В съответствие
с чл. 4, т. 2 и чл. 8, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното
обществено осигуряване, осигурителят
****ЕООД,
ЕИК **** е представил удостоверение по болничен лист ****
относно правото за изплащане на парично обезщетение на Г.Б.Б. за периода от
11.09.2017 г. до 17.09.2017 г. Данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за нея
за периода 11.09.2017 г. – 17.09.2017 г. са подавани от осигурителя ****ЕООД,
ЕИК ****. Не е спорно между страните, че за ползвания
от жалбоподателя отпуск за временна
неработоспособност, поради общо заболяване за периода от 11.09.2017 г. до
17.09.2017 г. е получил парично обезщетение в общ размер на 80.97 лв.
На основание чл. 108, ал. 1 от КСО контролен орган
при ТП – София-град на НОИ е извършил проверка на осигурителят ****ЕООД, ЕИК ****.
Обстоятелствата, установено при провеждането и са обективирани в констативен
протокол № КВ-5-21-00805098/31.08.2020 г. В него е отразено, че на 03.12.2015
г. дружеството е продадено на М.А.А., ЕГН **********. В ТД на НАП – София са
подавани годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за финансовите години:
2015 г., 2016 г. и 2017 г. Регистрирано
е фискално устройство с данни от Z
задачи до 29.06.2017 г. на търговски обект – офис с адрес с. Д., общ. Перник, ****.
Данни по чл. 5, ал. 4 от КСО са подавани с квалифициран електронен подпис на М.А.А..
Всички сключени от дружеството трудови договори са прекратени до месец февруари
2017 г., с изключение на този, сключен с Г.Б., който е прекратен, считано от
01.01.2019 г. Управителят Методи Алексиев с декларация от 06.02.2020 г. е
декларирал, че не е назначавал лица по трудови правоотношения и не е давал
съгласие за придобиване на ****ЕООД, не притежава печат, счетоводни документи и
ведомости на дружеството. Изводът на контролният орган е, че от 01.07.2017 г., ****ЕООД
е преустановило извършването на търговска дейност, като за периода след тази
дата до 31.12.2018 г. е подавал данни по чл. 5, ал. 4 от КСО без да има
качеството осигурител. Лицето, за което са подавани данните – Г.Б.Б. също няма
качеството осигурено лице, тъй като фактически не е извършвало трудова дейност.
Въз основа на установеното в хода на проверката, контролен
орган на ТП – София-град на НОИ – главен инспектор по осигуряването е издал
задължителни предписания № ЗД-1-21-00805083/31.08.2020 г., с които основание
чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО е задължил осигурителят ****ЕООД, ЕИК **** да
подаде декларация за заличаване на неоснователно подадени данни по чл. 5, ал.
4, т. 1 от КСО за осигуряване на жалбоподателя Г.Б.Б. за периода от 01.07.2017
г. до 31.12.2018 г.
Видно от писмо изх.
№ 1043-21-1377#60/20.11.2020 г. на директор на ТД на НАП - София, офис „Витоша“
задължителните предписания са изпълнение служебно на основание чл. чл. 4, ал.
10, т. 4 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. Данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, подадени за жалбоподателя за периода 01.07.2017 г. – 31.12.2018 г. са
заличени от регистъра на осигурените лица.
При това положение административният орган –
ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП – София-град
на НОИ е приел, че жалбоподателят не е осигурен за общо заболяване и майчинство при ****ЕООД и затова няма право на парично обезщетение за времето,
през което е ползвал отпуск за временна неработоспособност за периода
11.09.2019 г. – 17.09.2019 г. На основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от КСО е издал
разпореждане № РВ-3-21-00844614/24.11.2020
г., с което го е задължил да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение
за временна неработоспособност за периода 11.09.2017 г. – 17.09.2017 г. в
размер на 80.97 лв. Разпореждането е връчено на адресата му на 10.12.2020 г. и в срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО е подадена
жалба срещу него с вх. № Ц1012-21-1525/31.12.2020 г. до Директора на ТП – София-град на НОИ. Оспорването е отхвърлено като
неоснователно с Решение № 1040-21-159/09.02.2021 г. на директора на ТП – София
град на НОИ. Същото е връчено на Г.Б. на 20.02.2021 г. и тя на 08.03.2021 г. е
подала жалба срещу него с вх. № 8383/11.03.2021 г.
В хода на съдебното
производство жалбоподателят е представил разпечатки на справки за
статус на социално осигуряване към 19.10.2020 г. и към 25.01.2021 г., писмо
изх. № 1030-40-923#6/06.04.2021
г. от директора на ТП на НОИ – София град и писмо изх. № 1030-40-923#4/23.03.2021
г., от които е видно, че сумата определена за възстановяване с разпореждане № РВ-3-21-00844614/24.11.2020
г. е погасена чрез прихващане с разпореждане №
РП-3-21-00896377/22.03.2021 г.
При така
приетото от фактическа страна, Административен
съд – Перник, в
настоящия състав като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание
чл. 168, ал. 1 от АПК въз
основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на
оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, от
правна страна намери следното:
Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, за
което оспореният административен акт създава задължения, при спазване на срока
по чл. 149, ал. 1 от АПК, във
вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу
подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО
решение на Директора на ТП – София град на НОИ, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Оспореното решение е валидно и допустимо. Издадено е
след надлежно сезиране с жалба вх. № Ц1012-21-1525/31.12.2020 г., по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО и в срока
за обжалване по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО.
Издадено е от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО –
Директор на ТП – София-град на НОИ. Обективирано е в посочената в същата
разпоредба писмена форма и отговаря на изискването за
мотивираност. Означен е органът, който го е издал. Отразени са
направените от него при осъществената контролна дейност фактически и правни
изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и
органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и подписано е. От
обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият
административен орган споделя извода на издателя на административния акт за
наличие на предпоставките по 114, ал. 2, т. 2
от КСО за възстановяване на
добросъвестно получена сума за обезщетение за ползван отпуск за временна
неработоспособност. В производството по административен контрол за
законосъобразност не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правил, представляващи основание за отмяната
му. Решението е и материално законосъобразно.
Правилно Директорът на ТП – София-град на НОИ е приел, че разпореждането, предмет на контрол
е издадено от компетентен административен орган. Съгласно чл. 114, ал. 3 от КСО това е
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите
на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт. В настоящия случай разпореждане № РВ-3-21-00844614/24.11.2020 г. е издадено от ръководител по контрол на разходите по ДОО
при ТП – София-град на НОИ, който е материално и териториално компетентния административен
орган да стори това съгласно нормата на чл. 114, ал. 3 от КСО.
Разпореждането е обективирано в изискуемата писмена
форма и съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК за
съдържание и реквизити. В проведеното административно производство не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,
представляващи основание за отмяната му. То е издадено след извършена проверка
по реда на чл. 108 от КСО, приключила
с издаване на задължителни предписания
на ****ЕООД за заличаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО по отношение на Г.Б. Б.. Неоснователно е
оплакването на жалбоподателя, че задължителните предписания не са влезли в
сила, тъй като не са му връчени. В административното производство, в което те
са издадени, страни са осигурителят и контролният орган. Жалбоподателят не
участва в него, поради, което актът, с който то приключва не следва да му бъде
връчван. Този акт не може да бъде проверяван за законосъобразност в настоящото
производство, тъй като инцидентният съдебен контрол по отношение на
административен акт е недопустим.
Заличаването на данните по чл. 5, ал. 4, т.
1 от КСО за жалбоподателя, е извършено служебно по реда на чл. 4, ал.
10, т. 4 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. при
наличие на предвидените в същата норма предпоставки – неизпълнение на задължителни
по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО от адресата им в определения срок. Заличените данни по чл. 5, ал.
4, т. 1 от КСО са за периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2018 г. За времето от 11.09.2017
г. до 17.09.2017 г. той е ползвал отпуск за временна неработоспособност, поради
общо заболяване, за който е получил обезщетение в размер на 80.97 лв.
Съгласно чл.
40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на
парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск, поради временна
неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск.
От цитираната
разпоредба следва, че една от кумулативно изискуемите предпоставки за
възникване на право за получаване на обезщетение по чл. 40, ал. 1 от КСО е
лицето да е осигурено за посочените осигурителни рискове. Съгласно легалното
определение, дадено в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО „осигурено лице” е
физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за което са
внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването
на лицето започва от момента, в който то започне да упражнява трудова дейност и
продължава през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 – т. 3 и т. 5 от КСО. В
настоящия случай е установено, че през периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2018
г. жалбоподателят не е упражнявал трудова дейност при работодателя ****ЕООД и в
изпълнение на влязъл в сила административен акт – задължителни предписания №
ЗД-1-21-00805083/31.08.2020 г., издадени от контролен орган при ТП – София-град
на НОИ данните, подавани за него от същия осигурител, по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са заличени. Следователно през времето, през което той е бил неработоспособен,
поради общо заболяване, не е бил осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3
от ДР на КСО и не е имал право да получи парично обезщетение за временна
неработоспособност чл. 40, ал. 1 от КСО.
Затова е законосъобразен изводът на административния
орган, че изплатеното такова е получено
без основание, което е установено при условията на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО. Съгласно посочената разпоредба основание за възстановяване на
добросъвестно получени суми е постъпили след изплащането му доказателства или
данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на
изплащане. В настоящия случай, в хода на извършена проверка са събрани
доказателства, че през периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2018 г. жалбоподателят
не е извършвал дейност по трудово
правоотношение при ****ЕООД и
съответно не е бил осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО. Затова подадените за него данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са заличени, в изпълнение на влезли в сила след изплащане на
обезщетението административни актове.
Изложеното налага извода за осъществяване на предпоставката на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за издаване на разпореждане за възстановяване на
получената сума за обезщетение за временна неработоспособност. Затова настоящият състав намира, че
административният акт, предмет на съдебен контрол е издаден при наличие на
посочените в закона материални предпоставки и съответства на относимите правни
норми. Идентично е становището на контролиращият административен орган, поради
което издаденото от него решение е правилно и законосъобразно. Оспорването му е
неоснователно и следва да се отхвърли.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК в
полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд - Перник
Р
Е
Ш
И
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена
от Г.Б.Б.,
ЕГН ********** *** против Решение № 1040-21-159/09.02.2021 г. на директора на териториално
поделение – София-град на Националния осигурителен институт, с което е
отхвърлена жалба, с вх. № Ц 1012-21-1525/31.12.2020 г. срещу разпореждане №
РВ-3-21-00844614/24.11.2020 г., издадено от ръководител на контрола по
разходите на държавното обществено осигуряване при ТП – София – град на НОИ, с
което на основание чл. 114, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 114, ал. 3 от КСО е
разпоредено възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение поради
общо заболяване за периода 11.09.2017 г. – 17.09.2017 г. в размер на 80.97 лв.,
като неоснователна.
ОСЪЖДА Г.Б.Б., ЕГН ********** *** да заплати на Териториално поделение – София
град на Националния осигурителен институт сумата от 100
лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване на основание чл. 119, във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б.
„д“ от КСО.
СЪДИЯ:/п/