№ 17899
гр. София, 21.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Частно гражданско
дело № 20211110153268 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „*** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу Г. ЗДР. М..
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница,
възнаградителна лихва и лихва за забава, както и за разноските, съразмерно с уважената
част, но съдът намира, че следва да откаже издаването на заповед за сумата в размер на
1341.72 лв. – договорна неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение за периода от 27.01.2020 г. до 27.01.2021 г., сумата от 261.60 лв. – неустойка за
забава по чл. 7 от договора за кредит за периода от 27.05.2020 г. до изплащане на
задължението и 100 лв., представляваща такса разходи за събиране на вземането за периода
от 05.03.2020 г. до 07.05.2020 г.
Съдът, след като разгледа заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК и приложения договор за потребителски кредит и общи условия към него, намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за
изпълнение в срока по ал. 1, освен когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави, а съгласно т. 3 – при констатация за наличие на неравноправна клауза или
обоснована вероятност за наличие на такава клауза, от която произтича претендирано
вземане. Тази проверка при заявлението по чл. 410 ГПК обхваща само изложените
твърдения за обстоятелства, от които произтичат вземанията. Ако съдът констатира, че тази
клауза е във вреда на длъжника, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
1
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва
да направи извод за нейната евентуална неравноправност.
Съдът намира, че заявеното вземане за неустойка се основава на нищожна клауза.
Процесният договор за паричен заем е сключен на 27.01.2020 г., като породените от
него отношения се регулират от специалните правила на ЗПК.
Уговорката в договора за паричен заем за заплащане на неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение (поръчители или банкова гаранция) е нищожна
поради противоречие с добрите нрави. Това е така, тъй като неустойката излиза извън
допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава
имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от
негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава
клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е
отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост
на длъжника се увеличава. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата
противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта ѝ нищожна - виж т. 3
на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС.
Отделно от това, по този начин се заобикаля и законът, тъй като императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в
размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за
неизпълнение на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче пряко
не произтичат вреди.
По отношение на претенцията за неустойка за забава, настоящият състав намира, че
клаузата, в която е уговорено заплащането на такава неустойка, също е нищожна.
Аргументите на съда в случай са в насока, че по свята същност договорената неустойка
представлява предварително уговорено задължение на потребителя, с което по същество се
цели заобикаляне и на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни
плащания, чиято дължимост е изцяло свързана със сключването и изпълнението на
договора. Видно от твърденията в заявлението в договора, е предвидено едно допълнително
обезщетение при забава в полза на кредитора, което дори е във фиксиран размер съгласно
тарифата на дружеството. Същевременно съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1
ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече има предвидено в
договора и това е лихвата за забава, за която съдът вече е издал заповед за изпълнение. Нещо
повече, в случая дори периодът, за който се претендира неустойка за забава попада в
рамките на периода, за който се претендира законна лихва за забава. Следователно от
заявителя се цели да получи за едно и също забавено изпълнение и неустойка за забава и
обезщетение за забава.
Уговорката в договора за паричен заем за заплащане на такси и разходи за
извънсъдебно събиране на вземането при забава в плащането на погасителните вноски също
е неравноправна, тъй като преследва забранена от закона цел да се присъди още едно
обезщетение за забава. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава
на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
2
времето на забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече има предвидено в договора и
това е лихвата за забава, която претенция на ищеца също е предмет на разглеждане по
делото. Ето защо, посочената клауза е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1
ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко противоречие на
забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка,
излизаща извън присъщите от закона функции, което също влече нищожността . Отделно
от това, съдът приема, че уговорените такси за събиране на просрочени задължения не са за
допълнителни услуги по договора за кредит. Извънсъдебното събиране на задълженията
изобщо не е услуга, която се предоставя на потребителя. Това е дейност, извършвана от
кредитодателя в негов интерес и за охраняване на неговите интереси, която дейност е
свързана с управлението на кредита. Ето защо, съдът приема, че уговарянето на тези такси е
в нарушение и на чл. 10а ЗПК.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи, не могат да се отнесат
към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда
на заповедното производно.
С оглед горното съдът намира, че е налице основание по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК
за отхвърляне на подаденото заявление в посочените по-горе части.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. на
СРС № 53268/13.09.2021 г., подадено от „*** срещу Г. ЗДР. М., с която се иска издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми по договор за паричен заем №
392160 от 27.01.2020 г.: сумата от 1341.72 лв. – договорна неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение за периода от 27.01.2020 г. до 27.01.2021 г.,
сумата от 261.60 лв. – неустойка за забава по чл. 7 от договора за кредит за периода от
27.05.2020 г. до изплащане на задължението и 100 лв., представляваща такса разходи за
събиране на вземането за периода от 05.03.2020 г. до 07.05.2020 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3