Р Е Ш Е Н И Е
№................, град Шумен,
26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен
съд в публичното заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател: Росица Цветкова
при секретаря Ив. Велчева
като разгледа докладваното от административен
съдия Р. Цветкова адм. дело №273 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.156 и сл. от
Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), образувано по жалба на С.Е.Г.
***, с ЕГН **********, срещу Ревизионен акт /РА/
№Р-03002720007232-091-001/21.04.2021 г., издаден от С.П.на длъжност Началник на
сектор, възложил ревизията и П.П.на длъжност главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията в ТД на НАП град Варна, с който е установено
задължение за данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. в общ
размер на 2 456.00 лв. и лихва в общ размер на 614.83 лв.; задължение за вноски
ДОО за самоосигуряващи се лица по КСО за 2016 г., 2017 и 2018 г. в общ размер
на 3 131.46 лв. и лихва в общ размер на 1 048.89 лв.; задължение за вноски
ДЗПО-УПФ за самоосигуряващи се лица по КСО за 2016 г., 2017 и 2018 г. в общ
размер на 1 121.54 лв. и лихва в общ размер на 381.14 лв. и задължение за вноски
НЗОК за самоосигуряващи се лица по ЗЗО за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. в общ размер
на 1 794.46 лв. и лихва в общ размер на 609.82 лв., потвърден изцяло с
Решение №125/20.07.2021 г. на Директор Д „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
град Варна при ЦУ на НАП.
Жалбоподателят твърди, че органът по
приходите правилно е установил приходите и разходите от стопанската му дейност
като ЕТ, без да е регистриран по ТЗ като такъв, както и правилно е установен и
определен недекларирания доход за процесните данъчни периоди от извършената
дейност с личен труд като търговец по смисъла на ТЗ, без да е регистриран като
такъв. Жалбоподателят счита, че неправилно е прието от данъчните органи, че е
имал задължение да се осигурява като лице по смисъла на чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ в
периода 01.01.2016 г. – 31.12.2018 г., с оглед разпоредбата на чл.4 ал.3 т.2 от КСО, в сила от 01.01.2019 г. Според него задължението за осигуряване за физическо
лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано, е вменено с
посечената законова разпоредба от 01.01.2019 г., което изключва следователно
задължението му в процесните ревизирани периоди. Доколкото не е включен в кръга
на задължените лица по смисъла на чл.4 ал.3 т.2 от КСО, то за него не е
приложима разпоредбата на чл.40 ал.1 т.2 от ЗЗО, поради което жалбоподателят
счита, че незаконосъобразно органът по приходите му е вменил задължения, които
не са регламентирани в закона. Жалбоподателят излага доводи и по отношение
определените задължения за данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ, като счита, че
неправилно е определена данъчната основа, а именно като разликата между
декларираната данъчна печалба и дължимите осигурителни вноски по КСО и ЗЗО, тъй
като не е задължено лице по смисъла на чл.4 ал.3 т.2 от КСО и чл.40 ал.1 т.2 от ЗЗО, поради което дължи данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ, определен в подадената от
него ГДД за процесните данъчни периоди. Въз основа на гореизложеното моли съда
да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло РА като
незаконосъобразен.
Ответната страна Директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, редовно
призован, за него се явява гл. юрисконсулт Г. Е., редовно упълномощена, която излага
становище за законосъобразност на ревизионния акт, включително и наличието на
основания по чл.122 ал.1 т.4 от ДОПК, поради което моли съда да отхвърли
жалбата като неоснователна и да присъди юрисконсултско възнаграждение.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът установи от фактическа страна следното:
На
основание заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-03002720007232-020-001/27.11.2020
г., издадена от С.П., на длъжност Началник на сектор "Ревизии" в ТД
на НАП град Варна, е възложено извършването на ревизия на оспорващия за годишен
и авансов данък по ЗДДФЛ за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2018 г., ДОО за
самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2018 г., здравно осигуряване
за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2018 г. и
универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2016 г.
– 31.12.2018 г. Заповедта е подписана като електронен документ, в срока на
валидност на електронният подпис на издателя, констатирано в съдебното
заседание по делото на 16.11.2021 г. и връчена по електронен път на 04.12.2020
г., съгласно инкорпорираната в ЗВР разписка, като срокът на ревизията е двумесечен
от датата на връчване на заповедта.
С последваща
Заповед за изменение на ЗВР от 03.02.2021 г. Началник сектор при ТД на НАП град
Варна, на основание чл.112 ал.2
т.1, чл.113 ал.3
и чл.114 ал.1 от ДОПК е определил нов срок за приключване на ревизията, а
именно до 04.03.2021 г., като ревизията е възложена да бъде извършена от П.П.–
гл. инспектор по приходите и ръководител на ревизията и Илхане Исмаилова – старши
инспектор по приходите. Заповедта за изменение на ЗВР е подписана като
електронен документ, в срока на валидност на електронния подпис на издателя,
констатирано в съдебното заседание по делото на 16.11.2021 г. и е връчена по
електронен път, съответно на 03.02.2021 г., съгласно инкорпорираната в
заповедта разписка.
В хода
ревизията на жалбоподателя са изпратени искания за предоставяне на информация
от трети лица – куриерски фирми „Еконт Експрес“ ЕООД и „Лео Експрес“ ЕООД, ОД
на МВР град Шумен, „Банка ДСК“, „Аса 2000 Груп“ ЕООД, „Аса 2000“ ООД, „Аса 2000
Реклама“ ООД и „Изипей“ АД. При тези проверки е констатирано, че жалбоподателят
през периода 01.01.2016 г. – 31.12.2018 г. има сключен трудов договор на
длъжност „електромонтьор“ с „Аса 2000 Груп“ ЕООД, „Аса 2000“ ООД, „Аса 2000
Реклама“ ООД, както и не се самоосигурява и няма регистрация като ЕТ.
Установено е също, че през ревизирания период жалбоподателят като ФЛ е
извършвал без регистрация като търговец и без регистрация на ЕКАФП електронна
търговия – изработване и продажба на табели за таксита, учебни знаци, хранилки
за пчели, дъно и капак за кошери и други, като стоките били доставяни до крайни
клиенти чрез куриерски дружества - „Еконт Експрес“ ЕООД и „Лео Експрес“ ЕООД.
За извършените продажби чрез „Еконт Експрес“ ЕООД ревизираното лице е получило
заплащане от крайните клиенти чрез „наложен платеж“ и „пощенски паричен превод“,
а чрез „Лео Експрес“ ЕООД чрез „наложен платеж“. За извършените доставки от
куриерска фирма „Еконт Експрес“ ЕООД и „Лео Експрес“ ЕООД са били представени
доказателства - във вид на таблици върху магнитен носител и снимки на разходни
касови ордери и разписки за прием на парични преводи, показващи изплащането в
брой на наложен платеж - л.63-47 по описа на административната преписка, ведно
с приложен към него оптичен носител. Съгласно представената информация на жалбоподателя
С.Г. през 2016 г. за извършените продажби е изплатена сума в размер на 12 085.40
лв., за 2017 г. – 16 700.95 лв. и за 2018 г. – 18 662.00 лв. Установено е,
че за 2016 г. изплатените суми на ревизираното лице с наложен платеж са в
размер общо на 4 638.00 лв. и с паричен
превод в размер на 7 447.40 лв.; за 2017 г. - изплатените суми на ревизираното лице с наложен
платеж са в размер общо на 6 305.75 лв.
и с паричен превод в размер на 10 395.20 лв.и за 2018 г. -изплатените суми на
ревизираното лице с наложен платеж са в размер общо на 3 434.00 лв. и с паричен превод в размер
на 15 174.40 лв., като са съобразени извършените разходи за куриерски услуги от
жалбоподателя във връзка с продажбите на стоките чрез куриерските фирми, а
именно за 2016 г. – 563.81 лв., за 2017 г. – 476.90 лв. и за 2018 г. – 252.56
лв.
От
извършената справка по движение на паричните средства по сметките на жалбоподателя
е установено, че са постъпили суми от заплата, продажба на жилище и автомобил,
преводи от неговите родители, както и преводи от Т.Н.и Р.П., служители на „Аса
2000“ ЕООД, които суми са служебен аванс от фирмата, в която работи ревизираното
лице.
За
посочените по горе приходи, а именно в размер на 12 085.40 лв. за 2016 г.,
в размер на 16 700.95 лв. за 2017 г. и в размер на 18 662.00 лв. за
2018 г. органът по приходите е установил, че не са декларирани от жалбоподателя
с ГДД по ЗДДФЛ. С оглед на това е изпратена Покана до ревизираното лице за
доброволно деклариране, като с декларация по чл.124 ал.3 от ДОПК на 29.10.2020
г. лицето е декларирало данни за имущество, вида и размера на направените
разходи, източници на доход и участия в управителни и надзорни органи на ЮЛ за
2016 г., 2017 г. и 2018 г., както и е подал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за трите
години на 18.11.2020 г.
Въз основа
на това, както и липсата на касов апарат и неиздаване на фискални касови
бонове, както и неосъществено текущо счетоводно отчитане от ревизираното лице
за процесните данъчни периоди, което е било задължително по смисъла на чл.3
ал.2 от ЗСч, органът по приходите е приел, че са налице обстоятелства по
смисъла на чл.122 ал.1 т.4 от ДОПК.
Ревизиращият
екип е изискал от С.Г. писмени обяснения и представяне на документи с искане от
11.02.2021 г., връчено на лицето по електронен път на 16.02.2021 г. за
установените продажби и получените суми, посредством куриерските фирми. В
писмени обяснения ревизираното лице е заявило, че извършените от него разходи
за материали, ползвани външни услуги са в размер на 50% от реализираните
приходи чрез куриер и не разполага с документи за разходите за ревизирания
период. В дадените обяснения по реда на чл.37 ал.2 и ал.3 от ДОПК лицето също е
заявило, че пратките и изпращал от негово име по направена поръчката от
клиента, като всички продукти са изработени лично от него. Посочено е също, че
около 50% от стойността на изделието са материали и услуги от различни фирми,
свързани с изрязване на детайли от пластмаса, печатане на стикери, както и има
вложен личен труд. Обявите за продажбата на стоките са публикувани на сайта OLX.bg и Bazar.bg, като
стоката е продавана само по интернет и заплащането е чрез наложен платеж.
При тези
данни ревизионният екип е приел, че жалбоподателят през периода 01.01.2016 г. –
31.12.2018 г. е извършвал дейност по занятие – изработка и електронна търговия
със стоки, като извършваната дейност няма инцидентен характер и попада в
обхвата на сделките, визирани в чл.1 т.1 от ТЗ. Установени са доходи от
търговска дейност по занятие – търговия със стоки, доставяни чрез куриери и
заплащани с наложен платеж и парични преводи. Доколкото ревизираното лице не е
регистрирано като ЕТ, но е търговец по смисъла на ТЗ, то доходите му от
стопанската дейност се облагат като такива на ЕТ, съобразно правилото на чл.26
ал.7 от ЗДДФЛ.
Установено е, че за извършената дейност не е
водена счетоводна отчетност, съобразно изискванията на счетоводното и данъчното
законодателство, както и неосъществено текущо
счетоводно отчитане от ревизираното лице за процесните данъчни периоди, което е
било задължително по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗСч, и с тези обстоятелства е
обосновано наличието на предпоставките по чл.122 ал.1
т.4
от ДОПК и данъчната основа за облагане с данък по чл.48 от ЗДДФЛ е определена, след анализ на относимите обстоятелства по чл.122 ал.2
от ДОПК.
На
ревизираното лице е връчено уведомление по чл.124 ал.1
от ДОПК, с което е уведомено, че данъчната му основа за облагане ще
бъде определена по реда на чл.122
– 124а от ДОПК,
като по този ред ще бъде установяван и осигурителния му доход за установяване
на задълженията от ЗОВ: ДОО за самоосигуряващи се, УПФ за самоосигуряващи се и
здравно осигуряване за самоосигуряващи се за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2018
г. (лист 112 – 110 по описа на административната преписка).
Въз основа
на горното ревизиращият екип е приел следното:
За периода 01.01.2016 г. –
31.12.2016 г.
В
подадената от ревизираното лице ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ е декларирано годишна
данъчна основа по чл.28 ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 5 478.89 лв. и дължим
данък в размер на 821.00 лв., който е внесен на 23.11.2020 г. от лицето.
След анализ
на обстоятелствата по чл.122 ал.2 от ДОПК е определена годишна данъчна основа на
доходи, облагаеми по реда на чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ и след приспадане на ЗОВ,
определени по реда на чл.122-124а от ДОПК, в размер на 4 065.34 лв., т.е.
от годишната основа в размер на 5 478.89 лв., каквато е декларирана и от
лицето, са приспаднати определени задължения за ЗОВ в размер на 1 413.56
лв. При това положение е определен дължим данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ върху
годишната данъчна основа от 15% или в размер на 609.00 лв. Установено е, че
налице надвнесен данък за 2016 г. в размер на 212.00 лв. Определена е и лихва в
размер на 220.10 лв. за периода 03.05.2017 г. – 23.11.2020 г., с оглед неспазен
срок за внасяне на дължимия данък, съобразно разпоредбата на чл.67 ал.5 от ЗДДФЛ и чл.175 от ДОПК.
За периода 01.01.2017 г. –
31.12.2017 г.
В подадената
от ревизираното лице ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ е декларирано годишна данъчна основа
по чл.28 ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 7 873.57 лв. и дължим данък в размер на 1
181.00 лв., като е внесен на 23.11.2020 г. от лицето в размер на 979.00 лв.
След анализ
на обстоятелствата по чл.122 ал.2 от ДОПК е определена годишна данъчна основа
на доходи, облагаеми по реда на чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ и след приспадане на ЗОВ,
определени по реда на чл.122-124а от ДОПК, в размер на 5 763.46 лв., т.е. от
годишната основа в размер на 7 873.57 лв., каквато е декларирана и от лицето,
са приспаднати определени задължения за ЗОВ в размер на 2 110.11 лв. При това
положение е определен дължим данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ върху годишната
данъчна основа от 15% или в размер на 864.00 лв. Установено е, че налице
надвнесен данък за 2017 г. в размер на 115.00 лв. Определена е и лихва в размер
на 224.90 лв. за периода 02.05.2018 г. – 23.11.2020 г., с оглед неспазен срок
за внасяне на дължимия данък, съобразно разпоредбата на чл.67 ал.5 от ЗДДФЛ и
чл.175 от ДОПК.
За периода 01.01.2018 г. –
31.12.2018 г.
В
подадената от ревизираното лице ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ е декларирано годишна
данъчна основа по чл.28 ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 9 078.44 лв. и дължим данък в
размер на 1 361.00 лв.
След анализ
на обстоятелствата по чл.122 ал.2 от ДОПК е определена годишна данъчна основа
на доходи, облагаеми по реда на чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ и след приспадане на ЗОВ,
определени по реда на чл.122-124а от ДОПК, в размер на 6 554.64 лв., т.е. от
годишната основа в размер на 9 078.44 лв., каквато е декларирана и от лицето,
са приспаднати определени задължения за ЗОВ в размер на 2 523.80 лв. При това
положение е определен дължим данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ върху годишната
данъчна основа от 15% или в размер на 983.00 лв. Определена е и лихва в размер
на 166.72 лв. за периода 02.05.2019 г. – 18.03.2021 г., с оглед неспазен срок
за внасяне на дължимия данък, съобразно разпоредбата на чл.67 ал.5 от ЗДДФЛ и
чл.175 от ДОПК и след приспадане на надвнесен данък за 2016 г. и 2017 г.
Определена е лихва и за надвнесения данък за 2016 г. и 2017 г., съответно в
размер на 6.77 лв. и 3.67 лв. за периода 24.11.2020 г. – 18.03.2021 г., като
сумите са приспаднати.
Предвид
установените факти, ревизионният екип е приел, че през ревизирания период
жалбоподателят е извършвал търговска дейност за свой риск, което представлява
трудова дейност за него и от тази дейност черпи облаги – получава постоянен
доход. Като лице, извършващо трудова дейност подлежи на задължително
осигуряване като самоосигуряващо се лице в качеството на търговец по смисъла на
чл.1 т.1 от ТЗ за периода от месец януари 2016 г. до месец декември 2018 г.
Въз основа
на горното ревизиращият екип е приел следното:
По КСО:
От
упражняваната като едноличен търговец дейност ревизираното лице е получило
доходи, за които е подлежал на задължително осигуряване по реда на чл.4 ал.3
т.2 от КСО. В резултата на установените обстоятелства по чл.122 ал.1 т.4 от ДОПК и извършен анализ по реда на чл.122 ал.2, както и на основание чл.124а от ДОПК е определен осигурителен доход от дейност като ЕТ за 2016 г. в размер на
5 478.89 лв., за 2017 г. в размер
на 7 873.57 лв. и за 2018 г. в размер на 9 078.44 лв. Определен е и
месечния осигурителен доход за целия ревизиран период, който е минимално
определения за всяка година, а именно 420.00 лв. за 2016 г., 460.00 лв. за 2017
г. и 510.00 лв. за 2018 г., съобразно облагаемият доход за предходната година.
При това
положение за 2016
г. е установено задължение вноски за държавно
обществено осигуряване на основание чл.4 ал.3 т.2 от КСО – фонд Пенсии 12.8%.
На основание чл.6 ал.8 и чл.9 ал.1 т.2 от Закона за бюджета на държавното
обществено осигуряване /ЗБДОО/ за съответната година е прието, че ревизираното
лице е дължало авансови осигурителни вноски в приход на ДОО върху минималния
осигурителен доход в размер на 420.00 лв. и в срока по чл.7 ал.4 от КСО, като
за цялата 2016 г. при общ авансов осигурителен доход в размер на 5040.00 лв.,
дължимите авансови осигурителни вноски за фонд ДОО са общо в размер на 645.12
лв. – 53.76 лв. месечно. Доколкото същите не са внесени в определения срок е
установено задължение и за лихва общо в размер на 301.22 лв.
Прието е от
ревизиращия екип, че доколкото ревизираното лице е родено след *** г., на
основание чл.127 ал.1 от КСО е задължително осигурено за допълнителна пенсия в
универсален пенсионен фонд. Дължимите авансови осигурителни вноски като
самоосигуряващо се лице в приход на ДЗПО УПФ са 5% върху минималния
осигурителен доход от 420.00 лв. Или за цялата 2016 г. при общ авансов
осигурителен доход в размер на 5040.00 лв., дължимите авансови осигурителни
вноски за ДЗПО-УПФ са общо в размер на 252.00 лв. – месечно 21.00 лв. Доколкото
същите не са внесени в определения срок е установено задължение и за лихва общо
в размер на 117.66 лв.
На
основание чл.6 ал.9 от КСО е определен окончателен размер на осигурителния
доход за 2016 г. По реда на чл.124а във вр. с чл.122 ал.1 от ДОПК е определен и
окончателния размер на осигурителните вноски за довнасяне за фонд „Пенсии“ и
ДЗПО-УПФ съответно в размер на 56.18 лв. и 21.94 лв. Определена е и лихва на
основание чл.175 от ДОПК за невнеси в срок суми за фонд „Пенсии“ в размер на
22.10 лв. и за невнесени в срок суми за ДЗПО-УПФ в размер на 8.63 лв. месечно.
За 2017 г. е установено задължение вноски за държавно
обществено осигуряване на основание чл.4 ал.3 т.2 от КСО – фонд Пенсии 13.80%.
На основание чл.6 ал.8 и чл.9 ал.1 т.2 от Закона за бюджета на държавното
обществено осигуряване /ЗБДОО/ за съответната година е прието, че ревизираното
лице е дължало авансови осигурителни вноски в приход на ДОО върху минималния осигурителен
доход в размер на 460.00 лв. и в срока по чл.7 ал.4 от КСО, като за цялата 2017
г. при общ авансов осигурителен доход в размер на 5 520.00 лв., дължимите
авансови осигурителни вноски за фонд ДОО са общо в размер на 761.75 лв. – 63.48
лв. месечно. Доколкото същите не са внесени в определения срок е установено
задължение и за лихва общо в размер на 278.34 лв.
Прието е от
ревизиращия екип, че доколкото ревизираното лице е родено след *** г., на
основание чл.127 ал.1 от КСО е задължително осигурено за допълнителна пенсия в
универсален пенсионен фонд. Дължимите авансови осигурителни вноски като
самоосигуряващо се лице в приход на ДЗПО УПФ са 5% върху минималния
осигурителен доход от 460.00 лв. Или за цялата 2017 г. при общ авансов
осигурителен доход в размер на 5 520.00 лв., дължимите авансови осигурителни
вноски за ДЗПО-УПФ са общо в размер на 276.00 лв. – месечно 23.00 лв. Доколкото
същите не са внесени в определения срок е установено задължение и за лихва общо
в размер на 100.83 лв.
На
основание чл.6 ал.9 от КСО е определен окончателен размер на осигурителния
доход за 2017 г. По реда на чл.124а във вр. с чл.122 ал.1 от ДОПК е определен и
окончателния размер на осигурителните вноски за довнасяне за фонд „Пенсии“ и
ДЗПО-УПФ съответно в размер на 324.79 лв. и 117.68 лв. Определена е и лихва на
основание чл.175 от ДОПК за невнеси в срок суми за фонд „Пенсии“ в размер на 94.92
лв. и за невнесени в срок суми за ДЗПО-УПФ в размер на 34.39 лв.
За 2018 г. е установено задължение вноски за държавно
обществено осигуряване на основание чл.4 ал.3 т.2 от КСО – фонд Пенсии 14.80%.
На основание чл.6 ал.8 и чл.9 ал.1 т.2 от Закона за бюджета на държавното
обществено осигуряване /ЗБДОО/ за съответната година е прието, че ревизираното
лице е дължало авансови осигурителни вноски в приход на ДОО върху минималния
осигурителен доход в размер на 510.00 лв. и в срока по чл.7 ал.4 от КСО, като
за цялата 2018 г. при общ авансов осигурителен доход в размер на 6 120.00 лв.,
дължимите авансови осигурителни вноски за фонд ДОО са общо в размер на 905.46
лв. – 75.48 лв. месечно. Доколкото същите не са внесени в определения срок е
установено задължение и за лихва общо в размер на 239.18 лв.
Прието е от
ревизиращия екип, че доколкото ревизираното лице е родено след *** г., на
основание чл.127 ал.1 от КСО е задължително осигурено за допълнителна пенсия в
универсален пенсионен фонд. Дължимите авансови осигурителни вноски като
самоосигуряващо се лице в приход на ДЗПО УПФ са 5% върху минималния
осигурителен доход от 510.00 лв. Или за цялата 2018 г. при общ авансов осигурителен
доход в размер на 6 120.00 лв., дължимите авансови осигурителни вноски за
ДЗПО-УПФ са общо в размер на 306.00 лв. – месечно 25.50 лв. Доколкото същите не
са внесени в определения срок е установено задължение и за лихва общо в размер
на 80.80 лв.
На
основание чл.6 ал.9 от КСО е определен окончателен размер на осигурителния
доход за 2018 г. по месеци. По реда на чл.124а във вр. с чл.122 ал.1 от ДОПК е
определен и окончателния размер на осигурителните вноски за довнасяне за фонд
„Пенсии“ и ДЗПО-УПФ съответно в размер на 437.85 лв. и 147.92 лв. Определена е
и лихва на основание чл.175 от ДОПК за невнеси в срок суми за фонд „Пенсии“ в
размер на 83.56 лв. и за невнесени в срок суми за ДЗПО-УПФ в размер на 28.23
лв.
По ЗЗО:
Прието е от
ревизиращия екип, че за упражнената трудова дейност като самоосигуряващо се
лице, жалбоподателят е задължително осигурен за здравно осигуряване на
основание чл.40 ал.1 т.2 от ЗЗО и дължи авансови здравноосигурителни вноски в
приход на НЗОК върху минималния осигурителен доход, в срок до 25-то число на
месеца, следващ този, за който се дължат.
При това
положение за 2016
г. е установено задължение за авансови задължителни
здравноосигурителни вноски в приход на НЗОК, върху минималния осигурителен
доход в размер на 420.00 лв., общо в размер на 403.20
лв. – 33.60 лв. месечно, при общ годишен авансов осигурителен доход в размер на
5 040.00 лв. Доколкото същите не са внесени в определения срок е
установено задължение и за лихва общо в размер на 188.25 лв.
На
основание чл.40 ал.1 т.2 от ЗЗО е определен окончателен размер на осигурителния
доход за 2016 г. По реда на чл.124а във вр. с чл.122 ал.1 от ДОПК е определен и
окончателния размер на осигурителните вноски за довнасяне в размер на 35.11 лв.
Определена е и лихва на основание чл.175 от ДОПК за невнеси в срок суми в
размер на 13.81 лв.
За 2017 г.
е установено задължение за авансови задължителни здравноосигурителни вноски в
приход на НЗОК, върху минималния осигурителен доход в размер на 460.00 лв.,
общо в размер на 441.60 лв. – 36.80 лв. месечно, при общ годишен авансов осигурителен
доход в размер на 5 520.00 лв. Доколкото същите не са внесени в определения
срок е установено задължение и за лихва общо в размер на 161.35 лв.
На
основание чл.40 ал.1 т.2 от ЗЗО е определен окончателен размер на осигурителния
доход за 2017 г. По реда на чл.124а във вр. с чл.122 ал.1 от ДОПК е определен и
окончателния размер на осигурителните вноски за довнасяне в размер на 188.28
лв. Определена е и лихва на основание чл.175 от ДОПК за невнеси в срок суми в
размер на 55.02 лв.
За 2018 г.
е установено задължение за авансови задължителни здравноосигурителни вноски в
приход на НЗОК, върху минималния осигурителен доход в размер на 510.00 лв.,
общо в размер на 489.60 лв. – 40.80 лв. месечно, при общ годишен авансов осигурителен
доход в размер на 6 120.00 лв. Доколкото същите не са внесени в определения
срок е установено задължение и за лихва общо в размер на 129.27 лв.
На
основание чл.40 ал.1 т.2 от ЗЗО е определен окончателен размер на осигурителния
доход за 2016 г. По реда на чл.124а във вр. с чл.122 ал.1 от ДОПК е определен и
окончателния размер на осигурителните вноски за довнасяне в размер на 236.67
лв. Определена е и лихва на основание чл.175 от ДОПК за невнеси в срок суми в
размер на 45.17 лв.
За
резултатите от данъчната ревизия е съставен ревизионен доклад №Р-03002720007232-092-001/18.03.2021
г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП-Варна, овластени със
заповедта за възлагане на ревизия. Докладът е подписан с електронен подпис, в
срока на валидност на удостоверението, констатирано в съдебно заседание на 16.11.2021
г. и е връчен на ревизираното лице на 29.03.2021 г. по електронен път, видно от
разписката.
В
определения срок ревизираното лице е подало възражение, в което е оспорило
изводите по отношение дължимите осигурителни вноски по КСО и ЗЗО. Изложило е
аргументи за недължимост, тъй като не попада в кръга на лицата по чл.4 ал.3 т.2
от КСО и по чл.40 ал.1 т.2 от ЗЗО. Тъй като не дължи тези вноски, то неправилно
му е намалена данъчната основа и съответно определен данъка по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ.
Счита, че декларирания от него данък с подадените ГДД е правилно определен и
внесен, поради което е поискал да не се издава РА.
Ревизията е
приключила с издаване на РА №Р-03002720007232-091-001/21.04.2021 г. от С.П.на
длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и П.П.на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията, на основание чл.119 ал.2
от ДОПК. Ревизиращият екип е приел подаденото възражение за
неоснователно, поради което с РА е установено задължение за данък по чл.48 ал.2
от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 609.00 лв., ведно с лихва в размер на 220.10
лв.; за 2017 г. в размер на 864.00 лв. ведно с лихва в размер на 224.90 лв. и
за 2018 г. в размер на 983.00 лв., ведно с лихва в размер на 169.83 лв.
Надвнесения данък за 2016 г. и 2017 г. – 212.00 лв. и 115.00 лв., е прихванат
за издължаване на главницата за данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ за 2018 г., като
от полагащия се данък в размер на 983.00 лв. е прихваната сумата в размер на
327.00 лв. и е останало задължение за внасяне в размер на 656.00 лв.
С РА е
установено и задължение за вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица по КСО за
2016 г. в размер на 701.30 лв. и лихва в размер на 329.94 лв., за 2017 г. в
размер на 1 086.55 лв. и лихва в размер на 383.52 лв. и за 2018 г. в размер на
1 343.61 лв. и лихва в размер на 335.43 лв.; и задължение за вноски за здравно осигуряване
за самоосигуряващи се лица по ЗЗО в размер на 2496.00 лв. за 2016 г. и лихва в
размер на 376.86 лв.; задължение за вноски ДЗПО-УПФ за самоосигуряващи се лица
по КСО за 2016 г. в размер на 273.94 лв. и лихва в размер на 128.88 лв., за
2017 г. в размер на 393.68 лв. и лихва в размер на 138.94 лв. и за 2018 г. в
размер на 453.92 лв. и лихва в размер на 113.32.43 лв.; и задължение за вноски НЗОК
за самоосигуряващи се лица по ЗЗО за 2016 г. в размер на 438.31 лв. и лихва в
размер на 206.20 лв., за 2017 г. в размер на 629.88 лв. и лихва в размер на
222.32 лв. и за 2018 г. в размер на 726.27 лв. и лихва в размер на 609.82 лв.
Лихвите
след издаване на ревизионния доклад са изчислени допълнително в РА за периода 19.03.2021
г. – 21.04.2021 г.
РА е
подписан с електронен подпис, в срока на валидност на удостоверението, констатирано
в съдебно заседание на 16.11.2021 г. и е връчен на ревизираното лице електронно
на 10.05.2021 г., съгласно извършеното отбелязване в него.
Срещу РА е
подадена жалба вх. №3692-4/25.05.2021 г. – подадена по пощата и с дата на
клеймо 21.05.2021 г. до Директора на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" Варна, който с Решение №125 от 20.07.2021
г. потвърдил изцяло ревизионният акт. Решението е съобщено на жалбоподателя на 20.07.2021
г., който недоволен депозирал жалба срещу РА на 02.08.2021 г. по пощата чрез
органа до АдмС град Шумен.
От така
установено фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:
На първо место следва да се
посочи, че спор по фактите няма между страните, включително жалбоподателят не
оспорва констатациите на ревизионните органи.
Видно от самата жалба, както и от депозираната молба от 18.10.2021 г., жалбоподателят
изрично е заявил, че не се оспорват констатациите на ревизиращите органи,
включително и начинът на определяне на данъчната основа и размерът на данъка по
чл.48 от ЗДДФЛ, както и размера на установените задължения за осигурителни
вноски по КСО и ЗЗО при положение, че той е подлежал на задължително
осигуряване по реда на чл.4 ал.3 т.2 от КСО и по чл.40 ал.1 т.2 от ЗЗО.
Спорът в настоящото
производство е правен и се свежда до това дали
жалбоподателят като самоосигуряващо се лице, осъществявайки стопанска дейност
като физическо лице и действайки като търговец по смисъла на чл.1 ал.1 от ТЗ, дължи
осигурителни вноски по КСО и ЗЗО, с оглед редакцията на чл.4 ал.3 т.2 от КСО, в
сила от 01.01.2019 г.
Оспореният
в настоящото производство РА е издаден надлежно от оправомощената С.П.на
длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и П.П.на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в съответствие с нормата на чл.119 ал.2
от ДОПК.
Съдът
приема, че в ревизионното производство не са допуснати процесуални нарушения.
При ревизията са връчени по надлежния ред искания за представяне на документи и
писмени обяснения от задължено лице, във връзка с които са представени и
писмени обяснения и писмени доказателства както от ревизирания, така и от
третите лица. Получените сведения са приобщени по установения ред към
административната преписка.
Независимо,
че жалбоподателят не въвежда твърдения за липса на основания за извършена
ревизия при особените правила на чл.122
– 124а от ДОПК,
то доколкото съдът следи служебно за законосъобразност на акта на всички
основания, следва да изложи мотиви в тази връзка. Съгласно разпоредбата на чл.124 ал.2
от ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия
по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената
презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената
тежест за това носи жалбоподателя. Следователно в производството по съдебно
обжалване на РА, издаден по реда на чл.122 ДОПК,
в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на
ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред
за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и
насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се
опровергават фактическите констатации в акта.
За да се
приложи презумпцията по чл.124 ал.2
от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по
приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай
тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект. В
конкретния случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред,
органите по приходите са приели, че за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2018 г.
ревизираното лице не е водило счетоводна отчетност, съгласно чл.3 ал.2 от ЗСч.
Определянето
на данъчната основа за облагане с данъци, както и размерът на последните, са
нормативно установени и следва да се прилагат точно. Единствено при наличие на
обстоятелства по чл.122 ал.1
от ДОПК и при спазване на правилата на чл.122 ал.2
и ал.4 от ДОПК,
законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от
съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. За целта,
основанията по чл.122 ал.1 ДОПК следва да са установени и тежестта за това е на органите по
приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива
на предположения, а на конкретни факти, обосноваващи някоя от хипотезите на
чл.122 ал.1
от ДОПК.
Съдът приема
за обосновано основанието по чл.122 ал.1 т.4
от ДОПК. В хода на ревизионното производство е установено, а и не се
оспорва и от ревизираното лице, че липсва счетоводна отчетност, съгласно ЗСч. Съгласно
разпоредбата на чл.3 ал.2 от ЗСч, предприятията осъществяват текущото
счетоводно отчитане на всички стопански операции, които водят до изменения на
имущественото и финансовото им състояние, финансовите резултати от дейността,
паричните потоци и собствения капитал, в хронологичен ред. Доколкото ревизираното
лице е осъществявало стопанска дейност като физическо лице и е действало като
търговец по смисъла на чл.1 ал.1 от ТЗ през ревизирания период, то е било
длъжно да води счетоводна отчетност на търговското си предприятие, съобразно
чл.3 ал.2 във вр. с чл.2 т.1 от ЗСч.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема, че ревизионният екип
законосъобразно е преминал към извършване на ревизия по особения ред на чл.122
– 124а от ДОПК
- за задълженията за данък по ЗДДФЛ, здравни и осигурителни вноски. Констатираната
по надлежния процесуален ред липса на счетоводна отчетност, е основание да се
приеме, че е налице хипотезата на чл.122 ал.1 т.4 от ДОПК. В преписката,
представена по делото, се съдържа уведомление по чл.124 ал.1
от ДОПК, което е връчено на жалбоподателя, т. е. ревизираното лице
несъмнено е било наясно за специфичния ред, по който се провежда ревизията. С
оглед на изложеното, съдът приема, че по отношение на РА действа презумпцията
по чл.124 ал.2
от ДОПК.
Съдът
приема за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че не е самоосигуряващо
се лице за целите на КСО и ЗЗО, поради следните съображения:
С процесния
РА са установени задължения по отношение на ревизираното лице по реда на чл.48
ал.2 от ЗДДФЛ, а именно установено задължение за данък върху доходи от
стопанска дейност като едноличен търговец за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2018
г. Независимо, че това не се оспорва от жалбоподателя, съдът приема за
законосъобразни констатациите на ревизиращия екип, че жалбоподателят е действал
като търговец по смисъла на ТЗ и е осъществявал икономическа дейност, за която
се дължи данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ. Безспорно жалбоподателят е извършвал
продажба на стоки по интернет, чрез куриерски фирми, за които продажби е получил
суми чрез наложен платеж и с паричен превод. Следователно обосновани са
изводите на приходните органи, че жалбоподателят е реализирал доходи в
процесните периоди и действайки като търговец по смисъла на чл.1 ал.1 от ТЗ, е
извършвал организирането и управлението на търговската дейност си дейност за
свой риск. При това положение за тази дейност ревизираното лице подлежи на
задължително обществено осигуряване за фондовете ДОО, ДЗПО-УПФ и здравно
осигуряване по ЗЗО като самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2016 г. –
31.12.2018 г.
Съгласно
чл.4 ал.3 т.2 КСО – в съответната редакция, относима за процесните данъчни
периоди, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за
старост и смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци,
каквато дейност безспорно е упражнявал жалбоподателя в процесните периоди. Тези
лица, а именно по чл.4 ал.3 т.2 от КСО, са самоосигуряващи се по смисъла на
чл.5 ал.2 КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено
осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в
чужбина и морските лица. Задължението за осигуряване на лицата по чл.4 ал.3 т.2
от КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и
продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Осигурителните вноски за
лицата по чл.4 ал.3 т.2 от КСО са за сметка на осигурените лица и се дължат
авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния
месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното
обществено осигуряване за съответната година (ЗБДОО).
Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя за
периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз
основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по
ЗДДФЛ, който не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход
и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Лицата по чл.4 ал.3 т.2 КСО, които са родени след *** г., се осигуряват и за допълнителна пенсия в
универсален пенсионен фонд – чл.127 ал.1, чл.157 и чл.158 от КСО.
Осигурителните вноски за допълнителното задължително пенсионно осигуряване
(ДЗПО) се внасят върху доходите, за които се дължат вноски за държавното
обществено осигуряване. Здравното осигуряване на горепосочените лица е по реда
на чл.40 ал.1 т.2 от ЗЗО. Съгласно цитираната разпоредба те се осигуряват
авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния
месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен
със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите през
календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6
ал.9 КСО.
Не се
спори, че жалбоподателят не е подавал декларации обр.1 и обр.6 по чл.3 ал.1 т.2
и чл.3 ал.3 т.2 от Наредба № Н-8/2005 г. с данни за осигуряването, не е внасял
дължимите авансови месечни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО в
качеството на самоосигуряващо се лице, нито е правил изравнителни годишни вноски,
поради което съдът приема, че законосъобразно с обжалвания ревизионен акт са
определени същите върху минималния осигурителен доход за ревизираните периоди.
Неоснователно жалбоподателят се позовава на редакцията на нормата на
чл.4 ал.3 т.2 от КСО от 01.01.2019 г., тъй като тя не се отнася към
ревизираните периоди, както и жалбоподателят е обложен като едноличен търговец.
Осигурителните вноски не са определени по реда на чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ, а като
едноличен търговец по реда на чл.122 ал.2 във вр. с чл.124а от ДОПК, както и е
определен осигурителният доход от дейност като ЕТ. Цитираната в жалбата
практика на Върховния административен съд касае различна от установената в
настоящия случай фактическа обстановка, поради което е неотносима.
Въз основа
на горното, а именно че жалбоподателят за ревизираните периоди се явява самоосигуряващо
се лице за целите на КСО и ЗЗО, съдът намира, че законосъобразно с процесния РА
данъчната основа за облагане с данък по реда на чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ, определена
по реда на чл.122 от ДОПК, е в размер на установения облагаем доход, който е намален
с годишния размер на осигурителните вноски за сметка на ревизираното лице като
самоосигуряващо се лице за всяка от процесните години – 2016 г., 2017 г. и 2018
г., съгласно разпоредбата на чл.28 ал.1 от ЗДДФЛ. Следователно РА в частта, с
която е установено задължение за данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ за 2016 г. в
размер на 609.00 лв., за 2017 г. в размер на 864.00 лв. и за 2018 г. в размер
на 983.00 лв. се явява законосъобразен. Доколкото данъкът не е внесен в
законоустановения срок, то и определеното задължение за лихви се явява
законосъобразно, а именно за 2016 г. в размер на 220.10 лв., за 2017 г. в
размер на 224.90 лв. и за 2018 г. в размер на 169.83 лв., поради което в тази
част РА следва да се остави в сила.
Безспорно
установено е, че жалбоподателят не е внасял авансови месечни осигурителни
вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО в НЗОК, не е подавал декларации, нито е правил
изравнителни годишни вноски, поради което законосъобразно с обжалвания РА са
определени същите, ведно със съответните лихви, дължими на основание чл.113 от КСО.
При спазване на нормативно установения размер ревизионният орган е определил
дължими вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица по КСО за 2016 г. в размер на 701.30
лв. и лихва в размер на 329.94 лв., за 2017 г. в размер на 1 086.55 лв. и
лихва в размер на 383.52 лв. и за 2018 г. в размер на 1 343.61 лв. и лихва в
размер на 335.43 лв.; дължими вноски ДЗПО-УПФ за самоосигуряващи се лица по КСО
за 2016 г. в размер на 273.94 лв. и лихва в размер на 128.88 лв., за 2017 г. в
размер на 393.68 лв. и лихва в размер на 138.94 лв. и за 2018 г. в размер на 453.92
лв. и лихва в размер на 113.32 лв.; както и дължими вноски НЗОК за
самоосигуряващи се лица по ЗЗО за 2016 г. в размер на 438.31 лв. и лихва в
размер на 206.20 лв., за 2017 г. в размер на 629.88 лв. и лихва в размер на 222.32
лв. и за 2018 г. в размер на 726.27 лв. и лихва в размер на 181.30 лв., поради
което съдът приема, че и в тази част РА се явява законосъобразен и следва да се
остави в сила.
От така
установеното фактическо и правно положение съдът приема, че оспореният в
настоящото производство РА е издаден от компетентен орган, в предвидената от
закон форма, при спазване на административнопроцесуалните правила и в
съответствие с материалния закон и неговата цел. С оглед на това жалбата се
явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Съобразно
изхода от спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител
на ответната страна за присъждане на юрисконусултско възнаграждение, на
основание чл.161 ал.1
от ДОПК и чл.8 ал.1 т.4 от Наредба №1/09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" град Варна при ЦУ на НАП направените по делото разноски в размер
на 864.74 лв., представляващо юрисконсултско възнаграждение.
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Е.Г. ***, с ЕГН **********, срещу
Ревизионен акт №Р-03002720007232-091-001/21.04.2021 г., издаден от С.П.на
длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и П.П.на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията в ТД на НАП град Варна, с
който е установено задължение за данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ за 2016 г., 2017
г. и 2018 г. в общ размер на 2 456.00 лв. и лихва в общ размер на 614.83 лв.; задължение
за вноски ДОО за самоосигуряващи се лица по КСО за 2016 г., 2017 и 2018 г. в
общ размер на 3 131.46 лв. и лихва в общ размер на 1 048.89 лв.; задължение за вноски
ДЗПО-УПФ за самоосигуряващи се лица по КСО за 2016 г., 2017 и 2018 г. в общ
размер на 1 121.54 лв. и лихва в общ размер на 381.14 лв. и задължение за вноски
НЗОК за самоосигуряващи се лица по ЗЗО за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. в общ
размер на 1 794.46 лв. и лихва в общ размер на 609.82 лв., потвърден изцяло с
Решение №125/20.07.2021 г. на Директор Д „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ град Варна при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА С.Е.Г. ***, с ЕГН **********, да
заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" град Варна
при ЦУ на НАП сумата в размер на 864.74 /осемстотин шестдесет и
четири лева и седемдесет и четири стотинки/ лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Р България град София в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от
настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138
ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: