Решение по дело №102/2022 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 51
Дата: 26 май 2022 г. (в сила от 10 юни 2022 г.)
Съдия: Стойка Георгиева Манолова Стойкова
Дело: 20224410200102
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. ЛЕВСКИ, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и шести
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова
Административно наказателно дело № 20224410200102 по описа за 2022
година

за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от ИВ. ХР. СТ., с адрес: гр.
***, ЕГН **********, срещу НП №22-0293-000058/ 18.03.2022г., издадено от
ВПД началник РУ в ОДМВР – Плевен, РУ- Левски.
Жалбоподателят счита издаденото против него НП частично
незаконосъобразно.
Твърди, че не е извършил посоченото в него нарушение по т.1 –
автомобилът, в който се намирал не бил в движение, поради което и бил
свалил предпазния колан.
Признава, че не е представил контролния талон, тъй като преди
момента на проверката му бил отнет, а не носел в себе си АУАН, който го
замества. Счита, че при издаване на НП са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и е нарушен материалният закон.
Прави искане да бъде отменено наказателното постановление.
За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява
представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок, поради което се явява допустима и следва
да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява
основателна, като наказателното постановление следва да бъде отменено.
1
Административнонаказателното производство е започнало със съставен
на 01.03.2022 г. АУАН против жалбоподателя за това, че на същата дата в
13:55 часа, в гр. Левски, ул. Христо Ботев, срещу кооперативния пазар, с
посока на движението към ул. Ал. Стамболийски управлява товарен
автомобил *** с посочен рег. номер като управлява горепосоченото МПС без
поставен обезопасителен колан по време на движението, с който е оборудван
автомобилът, и не представя контролен талон към СУМПС или АУАН, който
да го замества.
Посочена като нарушена е разпоредбата на чл. 137А, ал.1 от ЗДвП и чл.
100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното
наказателно постановление, с което за извършеното нарушение, на основание
чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП на И.С. е наложена глоба в размер на 50 лв. и
на основание чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв.
В показанията си актосъставителят Д.Ц. заявява, че са осъществявали
дейност по безопасност на движението на ул. Христо Ботев. Жалбоподателят
управлявал бял бус. Св. Ц. тръгнал да го спира. Водачът спрял, но бил без
обезопасителен колан, поради което на И.С. бил съставен АУАН.
На поставените от жалбоподателя въпроси свидетелят отговаря, че
спрял жалбоподателя, тръгвайки към него. Разяснява, че можел да го спре с
ръка, с крак, със звуков сигнал, или със знак, който е ясен, че трябва да спре.
Актосъставителят заявява, че тръгнал с ръка да спира водача, тъй като
палката не се намирала в него, като счита, че със знак, който е ясен за водача,
не е проблем да бъде спрян последният.
Свидетелят Г. разказва, че неговият колега спрял водача –
жалбоподателя за това, че управлява без поставен обезопасителен колан по
време на движение, поради което и бил съставен АУАН. Според този
свидетел колегата му Ц. спрял водача със стоп палка по образец.
Налице е противоречие в показанията на свидетелите Ц. и Г..
По искане на жалбоподателя е разпитан свидетелят А.Д.. В показанията
си той твърди, че е присъствал на случая. Двамата полицаи са се намирали
срещу кооперативния пазар. Според показанията на свидетеля
жалбоподателят е бил спрял автомобила и ровел в телефона си. Полицаите
спрели и му измахали с ръка, като жалбоподателят е бил вече спрял от 5-6
мин. Станала разправия, като на И.С. му написали акт.
При така възприетата фактическа обстановка и въз основа на събрания
по делото доказателствен материал съдът приема, че ангажираната спрямо
жалбоподателя административно наказателна отговорност за нарушение по
чл. 137а, ал.1 от ЗДвП следва да отпадне поради недоказаност на
извършването на нарушението.
Съгласно чл. 137а, ал.1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории М1, М2, М3, и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителни колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани.
2
Съдът намира, че в случая не може да бъде направен безспорен и
категоричен извод дали деецът е управлявал моторното превозно средство и
дали действително е бил без обезопасителен колан, с който е оборудвано
МПС.
В случая констатациите на актосъставителя и отразените в него
обстоятелства са оспорени от страна на жалбоподателя. Самото отричане
законосъобразността на АУАН изисква от административно наказващия
орган да ангажира убедителни и безспорни доказателства в подкрепа на
своите констатации за извършено от жалбоподателя нарушение, тъй като в
негова тежест е доказването на последните по несъмнен начин.
Доказателствената тежест е за наказващия орган, който трябва да установи по
категоричен и недвусмислен начин както законосъобразността на издаденото
от него наказателно постановление, така и неговата доказаност, което в
случая не е сторено.
Описаната в АУАН и възпроизведена в НП фактическа обстановка, че
на въпросната дата жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил по
ул. Христо Ботев в гр. Левски, като не е поставил обезопасителен колан,
макар да покрива обективните признаци на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, не бе
доказана в хода на съдебното дирене. Самите актосъставител и свидетел по
констатиране на нарушението, в показанията си не установиха с нужната
безспорност и непротиворечивост възприемането и констатирането на това
нарушение. При тази неустановеност на извършване на административното
нарушение и липса на безспорни доказателства за виновното поведение на
жалбоподателя, съдът приема, че описаното нарушение по чл. 137а от ЗДвП,
за което е наложено административно наказание на жалбоподателя се явява
недоказано по несъмнен и безспорен начин, което е основание за отмяна на
атакуваното НП като незаконосъобразно.

С оглед изложеното съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено в
обжалваната му част.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №22-0293-000058 от
18.03.2022г, издадено от ВПД началник РУ в ОДМВР – Плевен, РУ - Левски,
с което на ИВ. ХР. СТ. , ЕГН **********, с адрес: гр. ***, на основание
чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба
в размер на петдесет лева, като незаконосъобразно.
В останалата част НП като необжалвано е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

3
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
4