Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
08.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 10630 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявени от Д.А.Ч. и Ц.А.Ц.
срещу З. „Е.“ АД искове за заплащане на суми в размер на по 200 000 лева обезщетения
за неимуществени вреди от настъпила при ПТП на 02.03.2017 г. смърт на С.П.П., ведно със законните лихви от 18.05.2017 г. до
окончателното изплащане.
Ищците твърдят, че на 02.03.2017 г. в с. Орсоя, на ул.******настъпило
ПТП, при което С.М.М., като водач на л.а. „Форд“,
модел „Транзит“ с ДК № ******* при движение на заден ход не се убедил, че пътят
е свободен, при което не пропуснал пешеходеца С.П.. Вследствие удара настъпила
смъртта на пострадалата.
С.М. нарушил правилата за движение по пътищата и
реализирал ПТП, при което С.П. получила несъвместими с живота телесни
увреждания, довели до летален изход за нея.
Д.Ч. и Ц.Ц. твърдят, че са
съответно дъщеря и син на загиналата. Смъртта на С.П. се отразила изключително
тежко на ищците, които загубили своята майка. С нея те имали изградена силна
емоционална връзка, основана на взаимна обич, уважение и привързаност. Макар да
не живеели с майка си, ищците често я посещавали и се грижели за нея. Споделяли
взаимно радости, вълнения и притеснения. Със смъртта на С.П. децата й изгубили
емоционална опора и морална подкрепа. Изпаднали в депресия, станали затворени и
тъжни.
За управлявания от виновния водач С.М. автомобил имало
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при ответното дружество.
На 18.05.2017 г. сезирали З. „Е.“ АД с претенции за
определяне и заплащане на застрахователни обезщетения. С молба от 09.08.2017 г.
представили и документи от воденото досъдебно производство. До момента
ответникът не определил обезщетения, поради което молят съдът да осъди З. „Е.“
АД да им заплати по 200 000 лева обезщетения за неимуществени вреди, ведно
със законните лихви от 18.05.2017 г. до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор, в който оспорва предявените
искове по основание и размер. Възразява за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата, която се намирала на място, необозначено за
преминаване на пешеходци.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са субективно активно и обективно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предпоставка
за допустимостта на иска е предявяване на претенцията пред застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл.
432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно, че ищците са предявили
претенциите си пред ответното дружество на 18.05.2017 г.
Предявените
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основават на сключен договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на
т.а. „Форд“, модел „Транзит“ с ДК № ********* и З. „Е.“ АД. Наличието на
валидно застрахователно правоотношение за водачите на л.а. „Форд Транзит“ и
ответника към 02.03.2017 г. е обстоятелство, което е признато за безспорно
между страните с определение от 22.03.2018 г.
Следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
С влязла в
сила на 15.03.2019 г. присъда по НОХД № 5/2019 г. по описа на ОС – гр. Монтана С.М.М. е признат за виновен в това, че на 02.03.2017 г. в с. Орсоя,
при управление на МПС- автомобил „Форд Транзит“ с ДК № ********нарушил
правилата за движение - чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, като преди да започне движение
назад не изпълнил задължението да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен, вследствие на което нарушение по непредпазливост причинил смъртта на С.П.П.от с. Трайково – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр.
чл. 342, ал. 1 от НК.
Съгласно
нормата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за граждански
съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. В този смисъл съдът приема за осъществени всички елементи от фактическия
състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Функционално
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента е отговорността
на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
който дължи да заплати обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
Д.Ч. и Ц.Ц. са
дъщеря и син на С.П.П., видно от удостоверение за наследници
изх. № 199/06.03.2017 г. на община Лом. Ищците са сред най-близките родственици
– низходящи на пострадалата при ПТП на 02.03.2017 г. С.П.П..
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно,
а обхваща преценката на конкретни обстоятелства, които съдът следва да
съобрази при определяне размера на обезщетението. Сред тях са възрастта и
социалното положение на починалия, отношенията му с близките, които търсят
обезщетение за причинените им неимуществени вреди и др.
От събраните по делото гласни
доказателства – разпит на свидетелите Т.Г.и П.Ч., се установи, че отношенията
на пострадалата С.със сина и дъщеря й са били изключително близки. Докато
здравословното състояние на Ц. е позволявало, той е живял с майка си в едно
домакинство и е полагал грижи за нея и за дома, в който се живели. С.му е
помагала финансово за закупуване на лекарства, а той я е превозвал с автомобил
при нужда. Внезапната й смърт му е причинила чувство на самота и болка от
липсата на най-близкия му човек.
Въпреки че е живеела в друго населено
място, Д. е оказвала ежеседмично помощ на майка си в домакинството до
настаняване на С.в дом за възрастни хора с физически увреждания. До това
решение децата на загиналата са стигнали поради невъзможността Ц. да продължава
да се грижи за дома им в с. Трайково поради претърпян инсулт и невъзможността С.П.
да се грижи за себе си, но и нежеланието й да се отдалечава от родното си
място, като се премести да живее при дъщеря си Д. в гр. Рила, на повече от 200
км от с. Трайково. При тези обстоятелства уместно е било настаняване на С.П. в
дом, близо до родното й място. Въпреки това обаче, Ц. и Д. са продължили да
поддържат близки отношения с майка си, да се интересуват ежедневно от
състоянието й и редовно да я посещават в дома в с. Орсоя. Близостта, обичта и
уважението в отношенията им са се запазили до внезапната и нелепа загуба на
майката на ищците.
Действително, здравословното състояние на С.П.
е било силно влошено до степен, че от 2009 г. тя е с пожизнено определена
инвалидност 100 % с чужда помощ. Долният й десен крайник е бил скъсен с 5 см
след счупване на бедрената кост. Състоянието на пострадалата обаче не е
предполагало скорошен летален изход. С.П. до последно е била опора за всеки от
ищците и липсата й им се е отразила в силно негативна насока. Внезапната загуба
на майка предизвиква трудно преодолима психическа травма. Д.Ч. и Ц.Ц. са преживели и
преживяват изключително тежки страдания, които трудно могат да бъдат материално
оценени. Стресът от внезапната загуба на родител е неизмерима. Към момента те
търпят страдания, които ще продължат и занапред.
Като взе предвид всички гореизложени обстоятелства и
съобразявайки се с принципа на справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД съдът
счита, че 120 000 лева е справедлив размер на обезщетението претърпени неимуществени
вреди за всеки от ищците. В тези размер ще бъдат репарирани в относително пълен
обем претърпените и продължаващи страдания на низходящите на С.П. от смъртта на
тяхната майка.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата, което съдът намира за
недоказано. В случая то се изразява в неправомерно пресичане на Първанова на
необозначено място. Това възражение ответникът в настоящото производство не
доказа. Произшествието е настъпило в двора на Дом за възрастни хора с физически
увреждания. Шофьорът на т.а. „Форд“ е могъл и е бил длъжен да се съобрази с
обстоятелството, че управлява автомобила в район, където се разхождат трудно
подвижни, възрастни хора, някои от които със заболявания, които не им
позволяват физически да се предпазят от източници на повишена опасност, каквито
са МПС.
Дължимите
на ищците обезщетения са в размер на по 120 000 лева и до тези размери
исковете следва да бъдат уважени. За горниците до 200 000 лева исковете
подлежат на отхвърляне.
Съгласно
чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ или изтичането
на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
от КЗ.
Установява
се, че с молба от 18.05.2017 г. ищците са приложили констативен протокол за ПТП
и са посочили банкова сметка, ***ята. С други писмени доказателства от значение
за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение ищците не са
разполагали и следователно застрахователят е дължал произнасяне. Според чл.
106, ал. 5 от КЗ, не се допуска изискване на доказателства, с които ползвателят
на застрахователната услуга не може да се снабди поради съществуващи нормативни
пречки или поради липсата на правна възможност за осигуряването им, както и на
такива, за които може да бъде направена разумна преценка, че нямат съществено
значение за установяване на основанието и размера на претенцията и целят необосновано
забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията. З. „Е.“ АД не
е определил и изплатил обезщетения и след представяне на допълнително изискани
от него доказателства, които е получил с молба от 11.08.2017 г.
Нещо
повече, дори и след като в хода на настоящото производство е налице влязла в
сила присъда и е изготвена авто-техническа експертиза, застрахователят не е
определил, нито изплатил на ищците обезщетения. Поради това, съдът приема, че
след изтичане на 15-дневният срок за произнасяне на 09.06.2017 г., ответникът
дължи законни лихви върху сумите от 120 000 лева, считано от 10.06.2017 г.
до окончателното им изплащане.
На ищците е оказана безплатна правна помощ,
като в първоинстанционното производство те са били представлявани от адвокат.
Определено върху стойността на материалния интерес, дължимото съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. адвокатско възнаграждение не надвишава
визираното в догорите от 08.03.2019 г. Съразмерно на уважената част от исковете,
на адв. М. се дължи хонорар на обща стойност 7 920 лева.
Ответникът е бил представляван от
юрисконсулт, поради което му се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част
от исковете, или по 240 лева от всеки от ищците.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, З.
„Е.“АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Д.А.Ч.,
ЕГН **********, с адрес *** и на Ц.А.Ц., ЕГН **********, с адрес *** сумите от по
120 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от загубата на тяхната
майка С.П.П., починала при ПТП на 02.03.2017 г., ведно
със законната лихва от 10.06.2017 г. до окончателното изплащане, като отхвърля
исковете за горниците до пълните предявени размери от 200 000 лева и за законни
лихви за периода 18.05.2017 г. – 09.06.2017 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, З.
„Е.“АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по
сметка на СГС сумата от 9 600 лева, представляваща държавна такса по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Д.А.Ч.,
ЕГН **********, с адрес *** и Ц.А.Ц., ЕГН **********, с адрес *** да заплатят
на З. „Е.“АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** по 240 лева
разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2
от ЗАдв. вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, З. „Е.“АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на адв. Н.М., с адрес *** сумата от
7 920 лева адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: