№ 56
гр. Карнобат, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Татяна Ст. Станчева Иванова
при участието на секретаря Веска Р. Христова
като разгледа докладваното от Татяна Ст. Станчева Иванова
Административно наказателно дело № 20212130200297 по описа за 2021
година
Производството по делото е по реда на глава трета, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Т. ЯН., ЕГН:**********, **** против
наказателно постановление № 7461/11.10.2021 г. на началник отдел „Контрол
на РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция
„Пътна инфраструктура“ при МРРБ гр. София, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3500 /три хиляди и
петстотин/ лв. на основание чл.53, ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона
за пътищата за нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата, във
вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и /или тежки ППС.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от лице с
правен интерес и отговаря на изискванията на закона.
В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на
цитираното наказателно постановление и се моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, представлява се от
пълномощник адв. М.Т., който поддържа жалбата на изложените в нея
съображения. Алтернативно се иска намаляване размера на наложеното
наказание.
Ответникът по жалбата се представлява от юрисконсулт, който оспорва
жалбата и пледира за потвърждаване на наказателното постановление като
законосъобразно.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна, следното:
1
На 21.09.2021 г., в 19.07ч., на път 11-73, км. 51 след разклон за с.
Камчия в посока от гр. Шумен към гр. Карнобат, служители на АПИ спрели
за проверка съчленено ППС с пет оси - МПС с две оси марка „Скания“ модел
„***“ с peг. № * и полуремарке с три оси с peг. № **, превозващо царевица.
При проверката било установено, че съчлененото ППС било управлявано от
К. Т. ЯН.. Установено било при провелката, че натоварването на
задвижващата (2ра) единична ос е 14.390 т., при максимално допустимо
натоварване 11.5 т. При измерено разстояние между осите 1.32 м., сумата от
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето било 30.885 т., при
максимално допустимо натоварване 24 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква Б
от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС (Наредбата).
Измерването е осъществено с техническо средство – електронна везна
DFW-KR №118829 и ролетка Р05.
За така измереното натоварване на ППС над допустимите стойности
водачът К. Т. ЯН. не представил на проверяващите валидно разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на
извънгабаритно пътно превозно средство.
При тези данни служителите на АПИ приели, че водачът е нарушил
забраната, установена в чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от ЗП за движение на
извънгабаритни и тежки ППС без разрешение и срещу водача бил съставен
акт за установяване на административно нарушение, връчен му срещу
разписка. К. Т. ЯН. не възразил срещу констатациите в АУАН. Възражения
срещу акта не са били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
На 11.10.2021г. срещу нарушителя било издадено обжалваното
наказателно постановление № 7461/11.10.2021 г., при пълна идентичност на
фактическата обстановка с тази, описана в АУАН. С наказателното
постановление за нарушението на чл.26, ал.2 т.1 б.А от ЗП на жалбоподателя
е наложено административно наказание глоба в размер на 3500 лева, на
основани чл.53, ал.1 от ЗП.
Изложената фактическа обстановка се установява от писмените
доказателства по административната преписка и показанията на разпитания
по делото свидетел АДР. М. АНГ., които съдът цени като обективни,
последователни и логични.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Нормата на 26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП установява забрана за движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства в обхвата на пътя и
ограничителната строителна линия, без съответно разрешение. Съгласно чл.
7, ал.1 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г., допустимото максимално натоварване
на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или
признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища,
отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без
2
пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение
само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване
пътища, е за: сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и
полуремаркета, когато разстоянието между осите е: над 1.3 м - 24 т. (т.3, б.
„б“); единична ос - зaдвижвaщa: на ППС при условията на чл. 6, ал. 1, т. 3-
11.5 т. (т.4, б. „а“).
Измерените параметри на гореспоменатото ППС показват, че ППС е
било извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС, респективно тежко по чл. 3, т. 2 на Наредбата. Съгласно чл. 26,
ал. 2, т. 1, буква „а” от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС е
забранено и се осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция
за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата на
администрацията управляваща пътя (АПИ).
В съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП е посочено, че
с това е извършено нарушение на разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от
ЗП, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
Разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата има следното
съдържание: Във вътрешността на страната съответните служби за контрол
при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и
навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства..., както и съставят акт на водача, на
съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката
се установи, че: движението се извършва без разрешително или документ за
платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3.
В чл. 14, ал. 1 от Наредбата е предвидено, че разрешителното за
движение на извънгабаритните ППС... при условията на чл. 8, ал. 2, 3 и 4 се
издава по образец (приложение № 3).
Според чл. 14, ал. 3 от Наредбата, извънгабаритните и/или тежките
ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата
такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което
не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос
по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина – до 3, 30 м,
височина – до 4, 30 м, и дължина – до 22 м.
Цитираната нормативна уредба води на извода, че има два режима, при
които се преодолява забраната за движение на извънгабаритни ППС по
пътищата – или след издаване на разрешително по образец, което се издава от
администрацията, управляваща пътя, или само след заплащане на дължима
такса, когато извънгабаритните и/или тежките ППС отговарят на условията
по чл. 14, ал. 3 от Наредбата.
В конкретния случай е измерено натоварване на задвижващата /2ра/
единична ос на ППС била 14,390 т., при максимално допустимо натоварване
11,500 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. "а" на Наредбата, а измерената сума от
3
натоварванията на ос на тройната ос на полуремаркето е 30, 885т., при
разстояние между осите над 1, 36 м. и максимално допустимо натоварване
съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредбата – 24т. Съгласно измереното
натоварване на посочените оси безспорно управляваното от касатора ППС се
явява тежко съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Наредбата. Същото обаче
попада и в обхвата на чл. 14, ал. 3 от Наредбата, тъй като измереното
натоварване на ос не превишава с повече от 30 % допустимото максимално
натоварване на ос. Максимално допустимото натоварване на задвижващата
/2ра/ единична ос от 30 на сто от 11, 500 т. е 3,45 т. над допустимото на ос, а
установеното превишение е 2,89 т. Максимално допустимото натоварване на
натоварванията на ос на тройната ос на полуремаркето от 30 на сто от 24 т. е
7,2т. над допустимото. а установеното превишаване в случая 6,885 т.
Несъмнено движението на това тежко ППС се разрешава след
заплащане само на дължимата такса, без да е изискуемо издаването на
писмено разрешително по образеца, предвиден в чл. 14, ал. 1 от Наредбата,
при условията на чл. 8, ал. 2 и ал. 4 от същата – от администрацията,
управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при МВР и
след заплатени пътни такси.
Изложените в АУАН и НП факти на измерени натоварвания над
допустимите норми сочат, че за управляваното от касатора ППС разрешение
за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от
администрацията, управляваща пътя /АПИ/, не е било изискуемо. При това
положение движението на това ППС не може да бъде квалифицирано като
нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП.
Тази норма въвежда забрана за движението на извънгабаритни и тежки
пътни превозни без разрешение, а според ал. 3 на чл. 26 от ЗП, разрешенията
по ал. 2 се издават от управителния съвет на агенцията или от упълномощено
от управителния съвет длъжностно лице от агенцията – за републиканските
пътища, и от кметовете на съответните общини – за общинските пътища, в
посочени срокове. Изискуемите по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП разрешения
са формалните писмени разрешителни, на каквито не могат да бъдат
приравнени квитанциите за заплащане на дължимата такса по смисъла на чл.
14, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г.
Налице е и несъответствие между фактическото описание на
административното нарушение и неговата правна квалификация, което не е
констатирано от въззивния съд.
В актуалната съдебна се застъпва становището, че в случаите, когато
движението на извънгабаритно и/или тежко ППС се извършва без
необходимото разрешително по чл. 8, ал. 2 от Наредбата на МРРБ, е налице
нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП и се осъществява съставът на чл.
53, ал. 1, т. 2 от ЗП, а когато движението на ППС се извършва без заплатената
4
такса по чл. 14, ал. 3 от Наредбата, се осъществява съставът на чл. 177, ал. 3
от ЗДвП, а не този на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП и това са две различни хипотези,
тъй като разрешението за движение на тежко ППС се издава от органа,
посочен в чл. 26, ал. 3 от ЗП (управителния съвет на агенцията или от
упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията – за
републиканските пътища и от кметовете на съответните общини – за
общинските пътища), а в хипотезата на чл. 14, ал. 3 от Наредбата се заплаща
такса и не се издава формален административен акт.
След като нормативно е предвидено, че е допустимо движение на тежки
ППС до определени параметри без издадено разрешение /при заплащане на
определена такса/, и доколкото в случая управляваното от жалбоподателя
ППС отговаря на условията на чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,
административнонаказателната разпоредба, която съдържа в хипотезата си
установените от контролните органи съставомерни факти, е тази на чл. 177,
ал. 3 от ЗДвП, предвиждаща да се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. водач,
който, без да спазва установения за това ред: 1. управлява пътно превозно
средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите,
определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В
този смисъл е Решение № 414 от 18.03.2021 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д.
№ 367/2021 г. и актуалната практика (Решение № 40/28.02.2018 г. по КАНД
№ 4/2018 г. на АС – Стара Загора, Решение № 457/18.12.2019 г. по КАНД №
453/2019 г. на АС – Стара Загора, Решение № ЗЗ/09.01.2020 г. по КАНД №
2599/2019 г. на АС – Бургас, Решение № 892/05.12.2019 г. по КАНД №
1137/2019 г. на АС – Хасково, Решение № 98 от 28.02.2020 г. по КАНД №
1397/2019 г. на АдмС-Хасково и др.).
С разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН е регламентирана правна
възможност за присъждане на разноски в производството по обжалване на
наказателно постановление. По делото е представен договор за правна и
защита и съдействие от 14.10.2021г., /стр.14/, видно от който жалбоподателят
е заплатил сума от 500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
настоящото съдебно производство. Възражението на представителя на АНО
за намаляването на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като
същото е съобразено с разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2, от
Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 7461/11.10.2021 г. на
Началник отдел „Контрол на РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ гр. София, с което на
К. Т. ЯН., ЕГН:**********, **** е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 3500 /три хиляди и петстотин/ лв. на основание чл.53,
ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата за нарушение на чл.
26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата, във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба
№ 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и /или тежки
ППС.
ОСЪЖДА Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция
„Пътна инфраструктура“ при МРРБ гр. София да заплати на К. Т. ЯН.
ЕГН:**********, **** направените по делото разноски в размер на
500/петстотин/ лева.
НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Бургас в четиринадесетдневен срок, считано от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
6