№ 795
гр. Русе, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря М.В.Б.
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20254520101831 по описа за 2025 година
за да се произнесе взема предвид:
Производството е с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 1, т.2, т.3 вр. чл. 2,
ал. 1, чл. 3, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие.
Подадена е молба по Закона за защита от домашното насилие от С.И.Е.
срещу Е.Х.Е., в която се твърди, че молителката и ответника са съпрузи, като
брака им бил сключен на 26.10.2011 г. Молителката работела като социален
асистент в Австрия при режим: 1 месец работи, 1 месец почива. Твърди, че
през 2023 г. ответникът започнал да я обижда с всякакви думи, като не само
нея, но и нейната сестра и възрастната й майка. Освен обидните думи, я
заплашвал, че ще остане да живее на улицата, че докато е на работа в Австрия
ще убие майка й. Освен заплахите, удрял й шамари и я унизявал по всякакъв
начин, включително й се подигравал във връзка с работата, която върши в
Австрия. Настроил и синът им срещу нея. Скрил всички документи и без
нейно знание се разпоредил с ипотечен кредит. Твърди, че през м. януари
подал жалба в полицията с обвинение, че е присвоила златни накити и
документи. Молителката взела решение да прекрати брака си с ответника и
през същия месец подала молба за развод. Ответникът разбрал за делото и й
написал да не се връща в дома им. Това наложило в края на м. февруари,
1
когато молителката се прибрала от Австрия, да отиде да спи при майка си. На
28.02.2025г. молителят й се обадил по телефона и се интересувал къде е.
Молителката отговорила, че има час от 19,00 ч. при зъболекар. Твърди, че след
като излязла от кабинета на лекаря, ответникът я чакал и й предложил да се
качи в колата му и да поговорят. В автомобила той започнал да й крещи и
обижда, приклещил я и й извил ръката, за да вземе телефона й. Целта му била
да провери дали има съобщения от мъже. Заедно с това я ударил по ухото и
молителката изпитала сила пареща болка. След това я върнал обратно до
нейната кола. Твърди, че през м.март 2025 г. ответникът я заплашил, че ще я
изкара психично болна и луда, като за целта е разговарял с прокурор. Казал й,
че ще я вкара в психиатрична болница, където ще умре като леля му В.. На
18.03.2025 г. се прибрал в дома им и й показал плик, като заявил, че е писмо
от прокуратурата и щели принудително да я настанят в психиатрия и така със
сигурност щял да се отърве от нея. Въпреки, че молителката не страдала от
психични заболявания, отишла с адвоката си в канцеларията на
прокуратурата, за да разбере дали действително срещу нея има образувано
такова производство.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да се издаде заповед
за защита, с която ответникът да се задължи да се въздържа от домашно
насилие спрямо нея на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН; да се отстрани
ответника от обитаваното съвместно жилище за максимално предвидения в
ЗЗДН срок, на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН, да се забрани на ответника
да приближава молителката и жилището, в което живее за максимално
предвидения срок, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, да бъде забранено на
ответника да осъществява контакт с молителката под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както
и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за максимално
предвидения в закона срок.
В отговора на молбата за дом насилие, ответникът оспорва твърденията
изложени в нея. Конкретно за твърдяното домашно насилие на 28.02.2025 г.,
заявява, че същото е невярно. Напротив, на тази дата насилие е било
осъществено от съпругата. В тази връзка представя съдебно-медицинско
удостоверение. Заявява, че насилие във всичките му форми било осъществено
от С. Е., за което имал звукозаписи, на които ясно се чувало как молителката
заплашва съпруга си с думите: „ще умре като куче“. Заявява, че същата си
2
признавала, че има „толкова много стратегии за този развод, че няма да
получи лесно развод“, „ще те разигравам като маймуна.“, били думите й.
Също така признавала, „че С. – куфара и отива да се весели – Швейцария –
Италия“. Предлагала на съпруга си, да говори с майка си да я оставят да
живее сама в жилището на улица „***************“, докато си оправи
нещата. Не било вярно и твърдението, че ответникът е гонил молителката от
апартамент на улица „***************“ №56, тъй като след като се върнала
от чужбина, тя живяла там около месец необезпокоявана. Сочи, че по
бракоразводното дело, били поискани привременни мерки относно
посоченото жилище, но към настоящия момент нямало отговор, а откритото
съдебно заседание било насочено за 12.05.2025 г. Заявява, че страните живеели
приблизително от 30 години, първо на семейни начала, после имали и
граждански брак. Обичайна практиката в семействата била паролата за
социални мрежи, интернет, пощи и други да е известна на съпрузите. В тази
връзка заявява, че депозираната от молителката чат кореспонденция, не е
писана от ответника. Що се отнасяло до майката на молителката, тя не
живеела в жилището на улица „***************“ №56, а в самостоятелно
жилище на ул. „Вапцаров“, от които 50% идеални части били собственост на
молителката и тя можела съвсем спокойно да живее при майка си, след като
твърдяла, че в жилището на ул. „***************“ някой я тормозел. Освен
това понастоящем майката на ответника, била с влошено здраве и той
трябвало да полага ежедневни грижи за нея, тъй като имала запазено право на
ползване върху 50% идеални части от жилището на улица „***************“
и в момента живее там. Твърди, че молителката заплашвала пряко живота на
ответника с думите: „ще те хвърля от 6-ия етаж. Колко ще те лежа?“. Отново в
чат кореспонденция по Месинджър, молителката признавала, че е във война с
майката на ответника, а не както се твърдяло в молбата, че той е влошил
отношенията им и „че щяла да я доведе до края, че имала стратегия и нямала
да им пусне „аванта“, щяла да запечата блок „*************“. Твърди се, във
връзка с твърдението, че молителката вършела унизителна работа, че майката
на ответника много години също е работила на същата позиция в Австрия,
както и самият ответник е работил като социален асистент около 6-7 месеца в
Австрия. Твърденията на молителката, че в резултат на бой, заплахи и обиди,
състоянието й се е влошило, били лъжа. Липсвали доказателства в тази
връзка. Освен това от Експертни решения на ТЕЛК на молителката от
3
26.07.2021 г., от 13.10.2022 г., от 26.09.2023 г. и от 14.08.2024 г. се
установявало, че процентът неработоспособност от 80 % е намалял на 50 %.
Т.е. здравословното й състояние вървяло към подобряване, а не към
влошаване, което било в противовес на нейните твърдения. Освен това, от
представеното съдебно-медицинско свидетелство, не се установявали следи от
сочения инцидент. Липсвали каквито и да било други доказателства като
обаждане на спешен номер, други медицински свидетелства, жалби в
прокуратурата за побой, образувани досъдебни производства.
Относно останалите твърдения в молбата, които нямали отношение,
също били преувеличени. Така кредитът в Първа Инвестиционна банка,
кредитополучател е ответникът, а не молителката. За нейния дял от 1/4 имало
надлъжно съставен нотариален акт, който бил вписан в служба по
вписванията. Освен това, по повод оплакванията за банкова измама, относно
делът й в блок „*************“, имало постановление на Районна
Прокуратура – Русе, с което се прекратявала образуваната преписка. С оглед
на това, счита, че молбата за домашно насилие е неоснователна и подадена без
доказателства. Счита, че производството е инициирано, с цел да се постигне
натиск във връзка с образувано гражданско дело, заведено на основание чл. 49
от СК като се сочи, че абсолютно еднотипна молба имало и депозирана от С.
Е. през 2023 година, с правно основание чл. 49 от СК, от която било видно, че
молителката има амбиции да се обогати имуществено с по-голям дял от
собствеността на жилището на улица „***************“ №56 и системно и
последователно действала за постигане на целите си.
В съдебно заседание молителката, редовно призована, се представлява
адв. В.. Поддържа молбата за домашно насилие.
Ответникът, редовно призован, се явява лично и се представлява от адв.
П., взема становище за неснователност на молбата.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Подадена е декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, сочеща осъществен на
28.02.2025 г. в автомобил на ответника, акт на физическо, психическо и
емоционално насилие от ответника. В декларация молителката е декларирала,
че на отразената от нея дата ответникът, в колата му той започнал да й крещи
и обижда, че е „австрийска курва“, че имала връзки с други мъже и поискал да
4
й вземе телефона от ръката, за да провери дали има съобщения от мъже. Сочи
се още, че я приклещил и извил по болезнен начин дясната й ръка за да й
изтръгне телефона, като от силната болка, извикала и се просълзила. Поискала
да й върне телефона и тогава той силно я ударил с ръка по дясното ухо.
Посочено е още, че на 18.03.2025 г. се прибрал вкъщи към 10,00 часа и й
показал плик с писмо. Заявил й, че е от прокурор от РРП и щели да я настанят
принудително на лечение в психиатрия, където да умре и така щял да се
отърве от нея.
Представено по делото е препис от удостоверение за сключен
граждански брак между страните, издадено въз основа на акт за сключен на
№************* г. от длъжностно лице по гражданското състояние на
Община Русе.
Представено е СМУ от 20.03.2025г., издадено от д-р П.Д. на
освидетелстваното лице С. И. Е., заключението на което сочи, че не са
установени видими следи от травматични увреждания, които с категоричност
могат да се свържат със съобщения инцидент. За изясняване на състоянието на
дясна ушна мида и периаурикуларната област е необходим преглед от УНГ-
специалност и евентуално извършване на допълнителни диагностични
изследвания.
Представен е амбулаторен лист № ************** от 27.03.2025 г.,
издаден от д-р В.Г.. В него е отразено обективното състояние на пациента С.
И. Е., посетила кабинета му по повод оплакване за болка в областта на ушната
мида в дясно, заглъхване на ухото, пропукване на моменти. Съобщила, че е
получила травма на дясно ухо. При прегледа обективното състояние на
пациента, установен от лекаря е отразено в амбулатория лист, а именно ляво
ухо – б.о., дясно ухо – канал спокоен, мембрана леко мътна с намален светлив
рефлекс, със запазена цялост, без травматични руптури. Ушна мида спокойна.
Назначена е медикаментозна терапия.
От изисканата от съда служебно справка ЦПЗ-Русе се установява, че
ответника Е. Х. Е. не се води на учет.
По делото бяха приобщени чрез оглед на веществени доказателства на
представена от ответника флашка, на която се съдържат аудиофайлове – 6 бр.,
представената от ищцата флашка, на която се съдържа аудиофайл – 1 бр.
По делото бяха приобщени и веществени доказателства - разпечатка на
5
кореспонденция между страните по „Месинджър“, представена от
молителката с исковата молба и в съдебно заседание и представената чат-
кореспонденция от „Месинджър“ от дата 28.02. и от дата 02.03.
Видно от изисканата от съда справка от Районна прокуратура- Русе,
ответника не е подавал сигнали в РРП. Молителката е подала сигнал, по който
била образувана прокурорска преписка №*********** г. за престъпление по
чл.209, ал.1 от НК, както и прокурорска преписка № *********., по която има
постановен отказ.
Видно от представената от МВР-Русе справка е видно, че ответника на
07.01.2025 г. подал заявление, в което твърдял, че е подложен на психически
тормоз от съпругата си, същата взела ценности и документи от семейното им
жилище.
Видно от справката от системата на Районен съд –Русе за производства
по Закона за защита от домашно насилие към дата 16.04.2025г. е, че през 2023
г. молителката е подала молба за защита от домашно насилие, по която е било
образувано гр. д.№*********** по описа на РРС. Делото е прекратено поради
оттегляне на молбата. Молителката е предявила и иск за развод пред същия
съд, по който било образувано гр.д.№*********** г. по описа на РРС. Делото
било прекратено поради оттеглянето на иска от ищцата.
Представено е СМУ от 04.03.2025г., издадено от д-р П.Д. на
освидетелстваното лице Е. Х. Е., заключението на което сочи, че не са
установени видими следи от травматични увреждания в посочените области
на главата. Съобщеният удар трябва да се докаже по безспорен начин със
свидетелски показания.
По делото, в качеството на свидетели бяха разпитани водената от
молителката И. Й. М. – нейна приятелка и колега, С.И.И. – колега и Г.П.П. –
съсед, както и водените от ответника Х.Е.Е.. – син на страните, С.П.С. –
съпруг на майката на ответника и Р.Х.С. – майка на ответника.
Свидетелката И. М. заяви, че семействата им се познават от много
години, тъй като живеят в един квартал и често се срещат. Освен това с
молителката работели заедно. Според свидетелката молителката била
подложена на тормоз от съпруга си, който започнал преди една-две години.
Когато двете се срещали, молителката всеки път се оплаквала от мъжа си,
казала й, заболяването, което имала се обостряло от отношенията в къщи.
6
Самата свидетелка я съветвала да престане да търпи това състояние. Тормозът
се изразявал в обиди от страна на мъжа й. Молителката й споделила, че търпи
всичко това, защото няма къде да отиде. Споделила й, че плаща сметките на
жилището наполовина, а била вложила и парите от заплатата си за ремонт му.
Независимо от това, съпругът й постоянно й натяквал, че трябва да се изнесе
от дома им. От молителката научила, че след като се прибрала в България в
края на м. февруари тази година, един ден ответникът я изчакал да излезе от
зъболекарски кабинет. Двамата се качили в колата му и там той й извил ръката
и я ударил по ухото. Когато двете се срещнали, свидетелката видяла, че
молителката е с леко подуто ухо. Последната се оплакала, че все още я боли
ухото и дори е ходила на лекар.
Свидетелката изнесе, че в края на м. март тази година, няколко дни
преди да отпътува за Австрия се срещнала с молителката. Двете трябвало да
посетят адвоката й по повод бракоразводното дело. Молителката била
притеснена и й споделила, че на 18-20 март ответника я заплашил, че ще
изпрати в психиатрия, бил говорил с прокурор и имало издадено предписание.
Бил й размахвал документ, за който твърдял, че е предписанието. След като се
срещнали с адвоката, трите отишли в прокуратурата и извършили проверка за
наличие на такова разпореждане.
Свидетелката изнесе, че ответника обиждал молителката и в
кореспондеция помежду им по Менсинджър, на която молителката направила
скрийншот и й изпратила част от нея. Свидетелката зачете написаното. В
изпратените съобщения се съдържат обиди към молителката и нейната майка.
Свидетелката съобщи, че ответника се обаждал и до координатора в
Австрия, като говорил лоши неща за съпругата си. Докато й разказвала това
молителката споделила, че се чувства смазана и изтощена. Според
свидетелката молителката също е пуснала жалба в прокуратурата, знае и за
жалба за домашно насилие, което било оттеглено от нея по-късно, но не била
запозната с подробности.
Разпитана в качеството на свидетел С.И. изнесе, че са колеги с
молителката, като поддържали връзка предимно в социалните мрежи. През
2024 г. свидетелката се обадила на молителката с цел да поиска съдействие от
нея за документ. По време на разговора разбрала за проблемите на
молителката с ответника. Казала й, че той й вдига ръка и има друга жена. През
7
февруари тази година свидетелката „лайкнала“ молителката във Фейсбук и тя
й се обадила. Разказала й, че положението при нея е много тежко и я изкарват
психично болна. Свидетелката научила от С., че ответника й пишел обидни
думи, като й препратила някои от тях. В съдебно заседание свидетелката
зачете някои от тях от телефона си.
Свидетелят Гроздана Петрова изнесе, че се познава със страните, тъй
като били съседи във вилната зона, където свидетелката живеела постоянно.
Двете не се виждали често, но когато молителката минавала покрай имота й,
двете си говорели. Според свидетелката двамата били в добри отношения, но
през миналата година молителката започнала да се оплаква от мъжа си, тъй
като имала съмнения за друга жена. Свидетелката нямала лични впечатления
от отношенията между страните, но от молителката научила, че ответника я
бил обиждал и заплашвал. Казала й по телефона, че я наричал „лайняр“ и
„бърсачка“. Отправял и заплахи „трошене на крака“, „за двама души на
австрийското летище с букети да я убият“, „да й запали вилата в
„**********************“. Казала й, че заплашва и другите свидетелки. Били
правили подписка, за да я вкарат в психиатрията.
Свидетеля Х.Е.. посочи, че на 28.02 тази година ответника му се обадил
по телефона и му се оплакал. Казал, му че майка му го е ударила. Свидетелят
чул гласа на майка си в близост до телефона и баща му затворил. След около
десет минути баща му отново му се обадил и му казал, че се намира пред дома
му и го помолил да слезе. Когато се срещнали видял, че баща му е със
зачервена буза. Според свидетеля майка му подлагала на психически тормоз
баща му и него самия. Счита, че майка му има психично заболяване, тъй като
много често си сменяла настроенията и изразявала различни личности. Освен
това майка му била убедена, че баща му има любовница. Свидетелят се опитал
да й обясни, че няма такова нещо, но тя не вярвала. През месец декември
свидетелят събрал родителите си с цел да поговорят и да се разберат, но това
не се получило. Родителите му започнали да се разправят за имоти, майка му
обвиняла баща му, че я е измамил с апартамента, а баща му извадил
документи, с които да й докаже, че това не е така. По време на срещата майка
му започнала да говори на висок тон, да не се вслушва и да говори само тя.
Двамата взаимно се заплашили, че имат записи от техни разговори от преди
това. Така разговора за помирение не се получил и свидетелят си тръгнал.
Знае, че майка му е пуснала жалба до прокуратурата, а баща му показал
8
документи, като казал, че прокурорът е разпоредил да се разпитат близки.
Свидетелят е запознат с предходна жалба за домашно насилие, която майка му
пуснала, след като се върнала от Австрия много неочаквано, а също и молба за
развод.
Свидетелят С.С. изнесе, че отношенията между страните са обтегнати и
по тази причина ответника стоял в техния апартамент до късно. Бил срещнал
негов началник, който му разказал, че бил присъствал на скандал между
ответника и молителката и дори поискал в него ден да го освободи от работа,
тъй като работата му била отговорна и трябва да психически стабилен. Това се
случило тази година. Двамата с ответника ходили до полицията да подадат
жалба за тормоза по телефона и за това, че молителката била взела документи
на ответника- пълномощни и златни накити, които той й бил купувал. Знае за
един случай при който ответника ударил един шамар на молителката. Това се
случило, когато детето им било малко и се изгорило на горещ тиган.
Свидетелката Р.С. изнесе, че снаха й ревнувала ответника. Считала, че
той има връзка с друга жена. Случвало се след работа ответника да отива в
дома на майка си, за да си почине. Молителката го търсела по телефона и
свидетелката чувала да пита дали не е с друга жена, която наричала „курва“.
Според свидетелката синът й бил против съпругата му да работи в чужбина.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави
следните правни изводи:
По делото не се спори, а и от приетите доказателства се установява, че
молителката и ответникът имат сключен граждански брак, т. е. молителката
попада в кръга на лицата, посочени в чл. 3, т. 1 от ЗЗДН, които могат да търсят
защита по този закон. Молбата за защита от домашно насилие е подадена в
рамките на срока, визиран в чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, доколкото се твърди
извършено домашно насилие на дата 28.02.2025 г. и на 18.03.2025 г., а
молбата за защита до съда е подадена на 27.03.2025 г., поради което същата е
допустима.
От анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, настоящият съдебен състав намира за доказано при условията на
пълно и главно доказване от молителката, че ответникът по молбата е
осъществил спрямо същата на два пъти твърдяното насилие по следните
съображения:
9
Съгласно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, всеки акт на
физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство или в интимна връзка, представлява такъв на
домашно насилие. В закона липсва легална дефиниция на
понятието„емоционално насилие“, но съдебната практика е възприела, че като
емоционално насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН могат да бъдат
квалифицирани всички действия, които имат отрицателно или вредно
въздействие върху психиката на едно лице - пораждат отрицателни за него
емоции.
В производство по ЗЗДН доказателствената тежест да установи
наличието на извършен от ответника акт на домашно насилие лежи върху
молителя. Провеждането на това доказване е до голяма степен улеснено от
законодателя, доколкото съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН при липса на други
доказателства, съдът издава заповед за защита и само на основание приложена
декларация по чл. 9, ал. 3 от закона. За целта в декларацията и молбата следва
да са налице достатъчно данни, свързани с установяването на конкретен
случай на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Същевременно
ответникът по молбата следва да не е провел успешно оспорване на
обстоятелствата, изложени в декларацията.
В случая за акта на домашно насилие извършен на 28.02.2025 г., описан
освен в молбата за защита от домашно насилие и в подадената декларация по
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, се твърди, че на тази дата ответника е крещял и обиждал
молителката, че е „австрийска курва“, извил ръката й по болезнен начин и й
взел телефона от нея, след това я ударил с ръка по дясното ухо. Съдът приема,
че в случая се твърди упражнено физическо и емоционално насилие. За
конкретно твърдяното насилие по делото се събраха косвени доказателства
чрез разпита на свидетелите водени от молителката, на които същата
споделила случилото се. Съдът кредитира изцяло показанията на тези
свидетели и най- вече на свидетелката И. М.. Същата е близка приятелка на
молителката, с която споделяла личния си живот и отношенията със съпруга
си, и то до степен, че й изпратила на скрийншот кореспонденцията си по
10
„Месинджър“ с ответника. Част от нея свидетелката зачете в съдебната зала.
Видно от нея са не само обтегнатите отношения между молителката и
ответника, но и факта, че често съпругът си позволявал да обижда и унизява с
различни думи молителката. За конкретния акт на насилие, осъществен на
28.02.2025г., отново молителката споделила със свидетелката И. М..
Последната възприела и лично състоянието на своята приятелка при среща с
нея по-късно, като забелязала, че ушната мида на едно от ушите на
молителката все още е подута, макар от случилото се да било изминало
значително време. Пострадалата й се оплакала, че е посетила лекар, но ухото
продължава да я боли и възнамерява да посети и друг лекар. Действително, на
20.03.2025г. молителката посетила съдебен лекар, който не установил видими
следи от травматични увреждания, които с категоричност могат да се свържат
със съобщения инцидент. Съдебният лекар посочил, че за изясняване на
състоянието на дясна ушна мида и периаурикуларната област е необходим
преглед от УНГ-специалност и евентуално извършване на допълнителни
диагностични изследвания. На 27.03.2025 г. молителката посетила д-р В.Г.,
който при прегледа констатирал, че мембраната на дясно ухо на молителката е
била леко мътна с намален светлив рефлекс, със запазена цялост, без
травматични руптури и във връзка с оплакването за болка, изписал
медикаментозно лечение. Показанията на св.И. М. кореспондират с
посочените писмени доказателства, доколкото същата заяви, че при срещата
им било изминало време от инцидента и приятелката е посетила лекар, който
не й е помогнал и щяла да търси друг лекар. Останалите две свидетелки нямат
преки наблюдения върху състоянието на молителката, техните показания за
случилото се пресъздават чутото от самата молителка. Въпреки това съдът им
дава вяра, доколкото молителката е споделяла с тях и преди това отношенията
в семейството си, оплаквала се е от поведението на съпруга си. Следователно
разказаното от нея не може да определи като инцидентно, за настоящото
производство, а е резултат на натрупани негативни емоции, за които тя е
пожелала да разкаже на тези свидетели. Видно от събраните доказателства е,
че самата молителка не е срещала на подкрепа от сина си, който е бил е
запознат донякъде с отношенията на родителите си. Съдът приема, че
разказвайки за проблемите си на свидетелките, молителката е намерила
отдушник на негативите натрупани в семейството й, включително и чувството
й за безизходица. От свидетелските показания и от събраните доказателства
11
(вложените граждански дела по описа на РС-Русе) се установи, че и в други
случаи е търсила помощ по ЗЗДН и е подала молба за прекратяване на брака,
но от показанията на св.И. М. се установи, че се е отказала от воденето на тези
дела, защото нямала къде да живее.
Същевременно водените от ответника свидетели не установиха
домашното насилие да не е извършено. Св. Х.Е.. – син на страните сочи, че на
дата 28.02.2025 г. е възприел, че баща му е със зачервена буза. Той научил от
него, че майка му е ударила баща му. Свидетелят не посочи, в същата вечер да
е разговарял с майка си. Изразеното от него съмнение, че същата се е
прибрала в дома си и разговаряла с баща му, поради което не било упражнено
насилие, по никакъв начин не оборва осъщественото домашно насилие от
ответника преди това в автомобила му. Отразеното в СМУ не сочи по
освидетелствания Е. да се установяват видим следи от травматични
увреждания. Дори и молителката да е ударила ответника, съдът намира, че
реакцията е нормална при положение, че ръката й е била извивана. Според
свидетеля Е., ако майка му действително е била подложена на домашно
насилие, то тя нямало след три дни да се качи отново в колата на баща му,
когато тримата пътували заедно. Това би било логично, ако се касаеше за
еднократен акт на домашно насилие, след който молителката да е потърсила
защита по специалния закон. Доказателствата по делото обаче не сочат това.
Както бе посочено по-горе, от събраните доказателства се установява, че
домашно насилие е било осъществявано от ответника в различни форми и
преди това и е започнало през 2023 г. За това сочат показанията на
свидетелите М., И. и П. Посоченото кореспондира с факта, че пострадалата е
подала искова молба за домашно насилие до съда и е било образувано
гражданско дело, по което тя е направила оттегляне на молбата си. Останалите
свидетели – майката на ответника и нейния съпруг изложиха единствено, че
отношенията между страните са влошени в последните години, което се е
отразило и на отношенията на молителката с тях.
За втория акт на домашно насилие – този, извършен на 18.03.2025 г.
съдът намира, че и в този случай преки свидетели няма. Независимо от това,
подадената във връзка с него декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН кореспондира с
показанията на свидетелката И. М., която на следващия ден се срещнала с
молителката. След като последната й разказала и заявила, че се чувства
притеснена, двете заедно с адвоката на молителката отишли до прокуратурата,
12
където адвоката направила справка. Съдът дава вяра и в този случай на
показанията на тази свидетелка, доколкото са последователни и логични.
Събраните писмени и гласни доказателства не оборват по никакъв начин
осъщественото домашно насилие извършено от ответника, което съдът
определя като емоционално насилие, извършено със закани от страна на
ответника, че прокуратурата ще приложи принудително лечение на
молителката и по този начин ще я изкара от жилището, а също и по този начин
ще се отърве от нея. Безспорно събраните доказателства сочат, че влошените
отношения на страните касаят и икономическите им отношения, както и
спорове относно жилището в което живеят на ул. „***************“№ 56.
Поради това от справката от РРП се установява, че молителката е тази, която е
подала жалби до прокуратурата. От своя страна ответникът е подал жалба във
Второ РУ на МВР. Тези не касаят факта, че размахвайки документ пред
молителката, той е упражнил тормоз над нея като я заплашил, че ще бъде
освидетелствана.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че в хода
на производството по делото се доказаха, осъществени от страна на ответника
актове на физическо и емоционално насилие спрямо молителката С. И. Е. на
посочените от нея дати. Предвид на това и на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от
ЗЗДН ответника следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо нея. При определяне вида на мерките за защита по
чл. 5, ал 1, т.2 и т.3 от ЗЗДН, съдът се съобрази с факта, че те целят да
предотвратят бъдещи прояви на домашно насилие от страна на ответника
спрямо молителя, като се ограничи възможността на първия да продължи
упражняването на евентуално друго физическо насилие спрямо молителя. С
оглед на горните мотиви, съдът приема, че ответника следва да бъде
отстранен от съвместно обитаваното жилище в гр. Русе, ул.
„***************“№ 56 и да му бъде забранено да приближава молителката,
ползваното от нея жилище, находящо се в гр. Русе, ул. „***************“№
56 и местата за социални контакти на разстояние по-малко от 50 метра.
Отново с цел превантивна мярка ответника да не упражнява психическо и
емоционално насилие над пострадалата, съдът следва да приложи и мярката
за защита по т.4, предвидена в разпоредбата на чл. 5, ал.1 от ЗЗДН, а именно
на ответника да се забрани да осъществява контакт с молителката под каквато
и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща
13
или факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация,
доколкото доказано по делото бе осъществено емоционално насилие чрез
обиди в „Месинджър“ , а дори и психическо насилие чрез закани за убийство
на нейната майка в неустановен по делото период.
Съдът определя срок за тези мерки – по т.2, т.3, и т.4 в размер на шест
месеца, който счита за напълно адекватен за конкретния случай на упражнено
домашно насилие, като изхожда от установения по делото интензитет на
посегателство спрямо молителката, както и на данни за предходни прояви на
насилие от страна на ответника и то в приблизително кратък период от време.
Съдът, след като съобрази, че е издал Заповед за незабавна защита №
********************* г. в настоящото производство, намира, че следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН и да приспадне от
определения от съда срок от петнадесет месеца на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2,
т.3 от ЗЗДН, срока на действие на същите, наложени на ответника, считано от
връчване на издадената заповед за незабавна защита. Тъй като съдът не е
приложил мярката по чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН, същата не следва да бъде
приспадана.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН ответника следва да бъде осъден да
заплати РС-Русе държавна такса за производството в размер на 50,00 лева,
както и да заплати сторените от молителката разноски в размер от 600, 00 лв.
за адвокатски хонорар, които следва да се присъдят в пълен размер с оглед
уважаване на молбата за домашно насилие. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за
неоснователно, доколкото съобразно чл.22 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа за процесуално представителство,
защита и съдействие в производства по Закона за домашното насилие
възнаграждението е 600 лв. В случая производството продължи в две съдебни
заседания, с разпит на свидетели и оглед на веществени доказателства.
Водим от горното и на основание чл. 15, ал. 7 от Закона за защита от
домашното насилие, съдът
РЕШИ:
14
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗНД Е. Х. Е.,
ЕГН:********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по
отношение на С. И. Е., ЕГН: **********.
ОТСТРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т.2 от ЗЗДН Е. Х. Е.,
ЕГН:********** от съвместно обитаваното със С. И. Е., ЕГН: **********
жилище на адрес: гр. Русе, ул. „***************“, бл. „*************“ № 56,
ет.6, ап.7 за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на Е. Х. Е.,
ЕГН:********** да приближава С. И. Е., ЕГН: **********, жилището, в
което живее, находящо се в гр. Русе, ул. „***************“, бл.
„*************“ № 56, ет.6, ап.7 и местата за социални контакти и отдих на
С. И. Е., ЕГН: ********** на разстояние по-малко от 50 (петдесет) метра, за
срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗНД на Е. Х. Е.,
ЕГН:********** да осъществява контакт с С. И. Е., ЕГН: ********** под
каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или
обикновена поща или факс, както и чрез всякакви други средства и системи за
комуникация, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
ПРИСПАДА на основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН срока на действие на
мярката по чл. 5, ал. 1,т.2 и т. 3 ЗЗДН , наложена на Е. Х. Е., ЕГН:**********
със Заповед за незабавна защита № ********************* г. по гр. дело №
1831/2025 г. по описа на РС – Русе, считано от връчване на издадената заповед
за незабавна защита.
ДА СЕ ИЗДАДЕ въз основа на решението заповед за защита, която
подлежи на незабавно изпълнение.
ДА БЪДАТ ВПИСАНИ в заповедта за защита последиците от
неизпълнението й съгласно чл. 21, ал. 4 ЗЗДН, а именно при неизпълнение на
заповедта на съда полицейският орган, констатирал нарушението, ще задържи
15
Е. Х. Е., ЕГН:********** и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
ДА СЕ ВРЪЧАТ преписи от заповедта и от решението на страните и на
РУ на МВР по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.
ОСЪЖДА Е. Х. Е., ЕГН:**********, с адрес: гр. Русе, ул.
„********************* да заплати сумата от 50,00 (петдесет) лева –
държавна такса в полза за бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд Русе.
ОСЪЖДА Е. Х. Е., ЕГН:**********, адрес: гр. Русе, ул.
„********************* да заплати на С. И. Е., ЕГН: **********, с адрес
гр. Русе, ул. „***************“, бл. „*************“ № 56, ет.6, ап.7
сторените по делото разноски в размер на 600,00 (шестстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване в седмодневен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд – Русе, чрез Районен съд – Русе.
Обжалването на решението не спира действието на издадената заповед.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
16