№ 15738
гр. София, 11.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20221110144053 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба, вх. № 91551/19.03.2024 г. от „*********** ЕАД за изменение на
решение № 3872 от 04.03.2024 г., постановено по гр.д. № 44053/2022 г. по описа на СРС, 61
състав, в частта за разноските. В молбата се твърди, че в полза на ответника не се дължат
разноски, а евентуално, че са налице предпоставките за намаляването им под определения
законоустановен минимум.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е депозирано становище от ответниците Ф. В. и Д. В., с
което оспорват молбата като неоснователна, доколкото определеното възнаграждение е
съобразено с размера по Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения.
Софийски районен съд, като взе предвид изложеното в искането по чл. 248 ГПК
и в отговора и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо –
в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни
или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските е
направена в рамките на законоустановения срок от легитимирана страна, поради което се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по
следните съображения:
По отношение на разноските, присъдени в исковото производство:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК при прекомерност на заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските
в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. Съобразявайки задължителните разяснения, дадени в т. 3 от ТР № 6/2012 г.
по т.д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащото на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1 от 2004 г. ограничение и е свободен да
намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Видно от
1
Договор за правна защита и съдействие от 23.11.2022 г. ответникът Л. Г. В. е заплатил
адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 650 лв. в брой, при
подписването му. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения (в редакцията изм. 68 от 2022 г.), при интерес от 1000 до 10 000
лв. минималното адвокатското възнаграждение е 400 лв. + 10 % от горницата над 1000 лв.
Определен на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от посочената наредба, минималното адвокатско
възнаграждение в настоящия случай възлиза на сумата 636,55 лв. (400 лв. №10% от 2365,47
лв.). Следователно размерът на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение за
исковото производство не надвишава значително минималния такъв по наредбата. Ето защо
молбата на ищеца по чл. 248 ГПК в тази част следва да бъде оставена без уважение.
По отношение на разноските, присъдени в заповедното производство:
В Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о., ТК, е
пояснено, че заповедното производство е уредено като едностранно, затова в чл. 7, ал. 7 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение то е поставено наред с
други едностранни производства – производство по обезпечаване на бъдещ иск,
производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези
производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този
случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба №
1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е основание за иницииране
на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до
молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен характер и е само
формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и
двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника (в този смисъл
Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г.), споделяно от
настоящия съдебен състав.
На следващо място следва да се отбележи и че формализираното заповедно
производство не предпоставя нужда от процесуално представителство за длъжника.
Възражението съгласно изричния текст на закона не се нуждае от мотивиране, а длъжникът
получава формуляра, с който би могъл да упражни правото си на защита. Извън тази
граница остава предприетото в случая процесуално представителство, поради което няма
причина заявителят да бъде държан отговорен за проявената от адвоката инициатива по
излагане на мотиви във възражението.
С оглед изложеното, съдът намира, че възнаграждението за подаване на
възражение от длъжника следва да бъде определено съгласно § 1 от Допълнителните
разпоредби на Наредбата, а именно за непредвидените в тази наредба случаи
възнаграждението се определя по аналогия, като приложима е разпоредбата на чл. 6, т. 5 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждение (в приложимата й редакция изм. с
ДВ бр. № 88 от 2022 г.), съгласно която дължимото адвокатско възнаграждение следва да
възлиза на сумата от 200 лева. С оглед изхода на спора решението следва да бъде изменено
в частта за разноските, като присъдените в полза на ответниците разноски в заповедното
производство бъдат намалени на 76,02 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК решение № 3872 от 04.03.2024 г.,
постановено по гр.д. № 44053/2022 г. по описа на СРС, 61 състав, в частта за разноските,
присъдени на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците Д. Д. В. и Ф. Л. В.
(конституирани на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия ответник Л. Г. В.),
2
КАТО намалява разноските по заповедното производство от 185,93 лв. на 76,02 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх. № 91551/19.03.2024 г. от „*********** ЕАД
за изменение на решение № 3872 от 04.03.2024 г., постановено по гр.д. № 44053/2022 г. по
описа на СРС, 61 състав, в останалата част.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3