№ 190254
гр. София, 30.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Частно гражданско дело №
20241110160807 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление, подадено от „**********“ ЕАД, с искане за издаване на
заповед за изпълнение срещу длъжника Е. К. Т.. Съдът намира, че искането за издаване на
заповед за изпълнение за вземания за временно възстановяване на изходящия трафик и за
възстановяване на клиентски номер за услуга, спряна поради неплащане, ведно с лихвите за
забава към тях, следва да се отхвърли.
Задълженията, вменени на потребителя, са обективно за обезвреда на едни и същи
вреди – хипотетичните разходи на доставчика по събиране на просрочените задължения,
като в тях не се включват вредите от невъзможността да се получи в срок изпълнение на
задължението, доколкото се касае за клаузи в договор/общи условия, които са вероятно
неравноправни, съответно нищожни. Не е ясно как точно са формирани тези вземания, като
е налице значително неравновесие между страните по договора. Разходите за поддръжка и
амортизация на система за таксуване, мрежови разходи, за персонал, свързани с посоченото
основание за начисляване на тези суми, са присъщи разходи на дейността на доставчика без
значение дали има забава на плащанията на задълженията на потребителите. Не е
установено по делото тези разходи да се увеличават при наличието на забавени плащания,
още повече, че т.н. такси стават дължими с настъпване на забавата. При сключването на
договора за мобилни услуги, търговецът следва да е калкулирал чисто икономически в
цената и хипотезите, когато потребителят не е изпълнил свои задължения, съответно как
това ще се отрази в икономически план на търговското предприятие във връзка със
събирането на вземането. Не се изключва правото на заявителя да претендира други
последици от забавата – напр. мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради което за една и
съща забава той реално претендира различни вземания, обезщетяващи едни и същи вреди.
Касае се за опит за изискване на допълнителни плащания от потребителя чрез назоваването
им като „такси“, „неустойки“ и т.н., при положение, че липсва съответстваща им реално
предоставена услуга.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 324373/14.10.2024г. на СРС, подадено от „**********“ ЕАД, в частта му за сумите:
Начислените във връзка с Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********/25.09.2018г. 1,49 лева за временно възстановяване на изходящия
трафик и 0,90 лева за възстановяване на клиентски номер за услуга.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
Разпореждането да се съобщи на заявителя.
1
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2