№ 65042
гр. София, 27.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Частно гражданско
дело № 20221110161927 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 247476 от 15.11.2022г., подадено от „***“ ООД за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Ц. Д. В..
Заявителят е поискал издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника за непогасени парични задължения по договор за кредит № max_300809117 от
21.04.2022г. за главница и възнаградителна лихва, сред които е претендирал и вземане за
услуга „Бързо разглеждане“, дължима на основание чл. 7.3 от ОУ към договора, в размер на
83,76 лв., вземане за услуга „Динамично плащане“, дължима на основание чл. 7.4 от ОУ към
договора, в размер на 125,84 лв. и вземане за разходи за събиране на просрочени задължения
в размер на 20 лв.
При извършена проверка за наличие на положителните предпоставки по чл.410 ГПК и
отсъствие на пречки по чл. 411, ал. 2, т. 2 – т. 5, вкл. ГПК, за издаване на заповед за
изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 ГПК, за които съдът следи служебно, се
констатира следното:
От представения договор за кредит и общите условия към него (чл.7.3) се установява,
че такса „Бързо разглеждане“ се заплаща на кредитодателя за разглеждане на искането за
отпускане на кредит в срок до 2 (два) часа, в рамките на работното му време, или в случай,
че искането постъпи извън работното време на кредитодателя, в неработен ден или
неофициален празник, се допуска забавяне на обработката извън посочения в разпоредбата
срок, но при всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане на искането в срок до 2
(два) часа от началото на първия следващ работен ден. Съгласно чл. 7.4 пък е уговорено
заплащане на такса „Динамично плащане“, която се дължи за предоставена от кредитора
възможност чрез негов представител за посещаване на настоящия адрес на
кредитополучателя или друго предварително уговорено с него място, при условие, че то се
намира в квартала по настоящия адрес на кредитополучателя, в рамките на работното време
на кредитора, за да извърши кредитополучателя редовно плащане (плащане не по-късно от
датата на падежа). И в двата случая размерът на дължимото плащане зависи от кредитния
продукт, за който кредитополучателят кандидатства и в случай, че бъде одобрен за кредит,
то се залага в договора за кредит. От представения договор за кредит, сключен на
21.04.2022г. се установява, че в случая за услугата „Бързо разглеждане“ в договора на
длъжника е заложена сумата от 126,84 лв., а за услугата „Динамично плащане“ в договора на
длъжника е заложена сумата от 188,76 лв., като същите се дължат на равни вноски през
периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от
погасителния план по кредита.
1
Като взе предвид така установените обстоятелства, съдът намира, че обсъдените
клаузи, установяващи дължими суми „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“, се
явяват неравноправни, защото не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя – чл.143 ЗЗП и след като няма твърдения да са индивидуално уговорени,
същите се явяват нищожни – чл.146, ал.1 ЗЗП. Услугата „Бързо разглеждане“ със
съдържанието, посочено в Общите условия на договора, няма характер на допълнителна
услуга, защото не е услуга, предлагана при действието на договора, а е за действия,
предхождащи самото сключване на договора – приоритетно разглеждане на искането за
кредит. Посочената клауза, уреждаща възнаграждение за услуга, която не е сред
допустимите по договора за потребителския кредит, противоречи на нормата на чл. 10а, ал.
1 ЗПК и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Съгласно уговореното възнаграждение за
услугата „Динамично плащане“ се дължи независимо от това дали са ползвани уговорените
възможности, даващи право на кредитополучателя да извършва плащания за погасяване на
кредита по настоящия си адрес или на друго посочено от него място. Това поставя
кредитополучателя в неравноправното положение да дължи цена за услуги, които не ползва,
на което съответства и реципрочното право на кредитора да събира цена за непредоставени
услуги. Може да се приеме и че сумите за обсъжданите „услуги“ представляват прикрито
възнаграждение за кредитора предвид уговорения начин за плащането им – в определен при
сключването на договора фиксиран размер, независимо от ползване на услугата и нейния
обем, на падежа на месечните погасителни вноски през периода на целия кредит. Отделно
от това размерът на възнаграждението за закупуване на тези „услуги“ в общ размер на
315,60 лв. представлява 52,60 % от размера на отпуснатия кредит от 600 лв., с оглед на
което стойността на тези странични за договора задължения се явява необосновано висока и
води до значително неравновесие между правата на длъжника и на кредитора по договора, а
също така заедно с уговорената редовна възнаградителна лихва формира размер на ГПР,
който е в противоречие с чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит (по-голям от
петкратния размер на законната лихва), от което следва извод за нищожност на клаузите,
установяващи тези възнаграждения. С оглед изложеното заявлението следва да се отхвърли
в частта относно претендираните като неплатени вземания за възнаграждение за услуга
„Бързо разглеждане“ в размер на 83,76 лв. и вземане за услуга „Динамично плащане“ в
размер на 125,84 лв.
Заявлението следва да се отхвърли и в частта относно претендираното вземане за
сумата от 20 лв. – разходи за събиране на просрочени задължения, защото не става ясно за
какви точно действия са начислявани тези разходи, а отделно от клаузите на договора
следва, че същите се начисляват месечно след 45-я ден на просрочието, т.е. повече от един
път, което е в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 3 и ал. 4 от Закона за
потребителския кредит, което обосновава извод за нищожност и на тези клаузи от договора.
По изложените съображения, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 247476 от 15.11.2022г., подадено от „***“ ООД, ЕИК
********* за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу Ц. Д. В., ЕГН **********, в частта по отношение на претендираните вземания по
договор за кредит № max_300809117 от 21.04.2022г. за услуга „Бързо разглеждане“ в размер
на 83,76 лв., за услуга „Динамично плащане“ в размер на 125,84 лв. и за разходи за събиране
на просрочени задължения в размер на 20 лв.
Разпореждането може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен срок
от връчването му на заявителя.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3