Решение по дело №2160/2021 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 279
Дата: 18 май 2022 г. (в сила от 7 декември 2022 г.)
Съдия: Иван Валериев Никифорски
Дело: 20211420102160
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 279
гр. Враца, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20211420102160 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 477,
ал. 1 КЗ , вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът Л. С. Т. твърди, че е собственик на лек автомобил марка „****“, модел ****,
с рег. № *****. На 15.03.2021г. автомобилът бил управляван от синът й Д. Р. Д., като в
23.45 часа в гр. Враца, на кръстовището на бул. „Мито Орозов“ и ул. „Христо Смирненски“
е настъпило ПТП между нейния автомобил и лек автомобил марка „****“, модел „***“, с
рег. № ** ** **, собственост на Б. И. К., който автомобил е бил управляван от Б.Р. И..
Според ищецът, произшествието е настъпило по вина на водача на л.а. марка „***“, а
именно Б. Р. И., като същият е признал вината си в съставения между двамата водачи
двустранен протокол за ПТП. В резултат на произшествието са били нанесени увреждания
на автомобила на ищеца на обща стойност приблизително 15 000 лв., като последният е
предявил претенция пред ответното дружество, в качеството му на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач, но последното е отказало да му
заплати застрахователно обезщетение с мотива, че уврежданията на автомобила не са в
причинно-следствена връзка с твърдяното ПТП, тъй като по л.а. марка „***“, модел „***“, с
per. № ** ** ** в твърдяната зона на удара не са открити повреди. Този извод на
застрахователя намира за несъстоятелен, тъй като на автомобила който е нанесъл удара в
преданата част има поставен ролбар, предназначен за защита на предната част на купето на
автомобила, като тази конструкция представлява „защитна дъга“ на този автомобил.
Посочва се, че причинителят на транспортното произшествие, към момента на
1
настъпването му, е имал валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност", към
ответното дружество по полица № **/**/*****. Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането увреденият, спрямо който застрахования е отговорен, има право да иска
обезщетение пряко от застрахователя.Поради това за ищцата е налице правен интерес от
завеждане на настоящият иск срещу застрахователя, отговорен за вредите, причинени от
застрахования.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди „Застрахователно
дружество "ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Изгрев”, ж.к. „Дианабад“ бул. „Г.М.Димитров” № 1, ЕИК: ********* в качеството му
на застраховател по Договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
сключен с полица № ***/***/**** ДА ЗАПЛАТИ на Л. С. Т. от гр. ***, ул. „****” № **, с
ЕГН: ********** сумата от 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпяните от нея имуществени вреди в резултат на ПТП от 15.08.2021г.,
възникнало в гр. Враца, на кръстовището на бул. „Мито Орозов” и ул. „Христо
Смирненски“ между собственото на ищеца МПС марка„***“, модел *, с pe**r. № ** * *** и
л.а. марка „****“, модел „***“, с per. № ** ** **, собственост на Б. И.К. , настъпило по вина
на водача на второто МПС Б. Р. И., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените съдебни и
деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В срочно подаден отговор, ответникът намира предявеният иск за допустим, но
неоснователен, както по основание, така и по размер. Твърди, че исковата молба е
нередовна, доколкото ищецът не бил описал механизма на ПТП, което от своя страна пречи
на ответното дружество да упражни правото си на защита. Счита, че на посоченото време и
място не е настъпило ПТП между л.а. „*****“ с per. № *** ** **, управляван от Б. И. и „***
***“ с per. № ** ****, управляван от Д. Д. при механизъм, какъвто е описан в исковата
молба. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, както и щетите, настъпили вследствие на
описаното в исковата молба ПТП.Намира, че твърдените от ищеца в исковата молба
имуществени вреди, настъпили по отношение на МПС марка „***”, модел „**”, с per. № **
** ** не се намират в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка с твърдяното от
ищеца поведение на Б. И.. Дори и да счетете, че описаните вреди се намират в такава пряка
връзка, то категорично стойността на същите не отговаря на посочената от ищеца в исковата
молба. В тази връзка се твърди, че претенцията на ищеца е завишена и неотговаряща на
действително настъпилите материални щети по въпросното МПС. Счита, че в случай, че се
докажат вреди в тези размери, следва да се приеме настъпила тотална щета по смисъла на
чл. 390, ал. 2 от КЗ, като стойността на възстановяване на л.а. „***“ надвишава 70 % от
цената на автомобила към момента на настъпване на произшествието. В случай, че съдът
достигнете до заключението, че е налице тотална щета, моли съдът да бъдат приспаднати
получените от ищеца ползи от вредите, като по този начин намали обезщетението,
приспадайки от действителната стойност на автомобила, считано към датата на процесното
ПТП, цената на запазените му части.
2
В условията на евентуалност, в случай че се докаже настъпване на ПТП с
участниците посочени в исковата молба, отвентикът счита, че процесното ПТП е случайно
деяние по смисъла на чл. 15 НК. Моли съда да приеме като основателно възражението му,
че в настоящия случай се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, тъй като
водачът на застрахования при ответника лек автомобил обективно не е могъл, нито е бил
длъжен да предвиди, че водачът на лек автомобил, марка „*****“ ще реализира внезапно
промяна в пътното си поведение и ще създаде опасност за движението.
При доказване на настъпването на ПТП със същите участници на същата дата, твърди
наличие на съпричиняване от страна на Д. Р. Д. - водач на МПС марка „***”, модел „**”, с
per. № ** ** ** за настъпване на процесното ПТП. Категорично оспорва изключителната
вина на управлявалия застрахования в дружеството - ответник лек автомобил. Поддържа, че
конкретната причина за настъпването на катастрофата е предприетото от водача на лек
автомобил, марка „БМВ“ рязко и неочаквано спиране или намаляване на скоростта, което е
поставило в невъзможност движещия се с разрешена скорост автомобил да реализира такава
промяна в траекторията си на движение, с която безопасно да избегне удара.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло, алтернативно - да бъде уважен
частично, с оглед наведените възражения. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА
И ПРАВНА СТРАНА:
Предявеният от ищеца иск е с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ и е процесуално
допустим, поради което съдът дължи произнасяне по същество.
По предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, съдът с проекта за доклад,
обявен за окончателен, е отделил безспорните между страните факти и е разпределил
тежестта на доказване.
Безспорно е по делото съществуването на валидно застрахователно правоотношение
между дружеството - ответник и собственика на л.а. марка „***“, модел „**“ с per. №** **
**, както и наличие на образувана преписка по щета № **- **/**-**, по повод настъпило
ПТП на 15.03.2021г. в гр. Враца.
При така отделените за безспорни факти, съдът е указал на страните, че съгл. чл. 154
ГПК всяка страна следва да установи и докаже фактите и обстоятелствата на които се
позовава и от които черпи за себе си положителни права. В тежест на ищеца е било
възложено да докаже: че в причинна връзка с противоправно деяние на лице, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял
процесните имуществени вреди в претендирания размер, както и че са спазени изискванията
на чл. 380 КЗ.
По направеното възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, в тежест на
ответника е да установи, че увреденият ищец е допринесъл за настъпването на вредите.
3
При така разпределената тежест на доказване и от приобщените по делото писмени
доказателства ангажирани от двете страни и от изготвеното от вещото лице заключение по
допуснатата САТЕ, анализа на събраните по делото гласни доказателства, съдът приема за
установена и изяснена следната фактическа обстановка:
На 15.03.2021г. автомобилът марка „***”, модел „***”, с per. № ** ***** бил
управляван от синът на ищцата Д. Р. Д., като около 23.45 часа в гр. Враца, на кръстовището
на бул. „Мито Орозов“ и ул. „Христо Смирненски“ е настъпило ПТП между нейния
автомобил и лек автомобил марка „*“, мо***дел „***“, с рег. № ** ** **, собственост на Б.
И. К., който автомобил е бил управляван от Б. Р. И.. Лекият автомобил марка „**“ модел ***
с per. № ** ** ** се движил по бул. „Мито Орозов“ в посока Север - Юг в крайната дясна
лента към кръстовището и с ул. „Христо Смирненски“. Попътно след него в същата лента се
е движил лек автомобил “****“. Лекият автомобил „**“ при наближаване на кръстовището
и предвид промяна на посоката си на движение, започва движение с равнозакъснително
движение и при достигане на кръстовището със скорост от около 23 - 25 км/ч. с маневра
завой надясно,започва движението си в посока ул. „Христо Смирненски“.В този момент,в
който задната му част все още не е напуснала лентата на предходното му движение по бул.
Мито Орозов е бил ударен в задна дясна ъглова част от Ролбара на попътно движещ се след
него лек автомобил “***“.Вследствие на удара и полученият ударен импулс, лек автомобил
БМВ придобива скоростта на удрящия го автомобил и с тази скорост продължава
движението си транслационно и ротационно в посока на часовниковата стрелка, достига с
предан лява ъглова част бетоновата подпорна стена, удря се в нея и с по следващо движение
с лява странична част се удря в нея до установяването си в покой,опрян с лява странична
част в бетоновата подпорна стена.
Лек автомобил“****“ се е движил по бул. „Мито Орозов“ в посока Север - Юг в
крайната дясна лента,попътно след лек автомобил ***. В един момен водача му при
движение със скорост от около 50 км/ч.по субективни причини достига с предна челна
част,попътно движещия се пред него с намаляща скорост лек автомобил ** и в зоната на
кръстовището го удря. /Данните са посочени в скицата/ Няма данни къде е спрял след удара
лек автомобил “****“.
Установява се от заключението на вещото лице, че при удара между двете МПС,
посочен в механизма на ПТП и изготвена мащабна скица, ударът за лек автомобил “****“ е с
предна челна в област на предна регистрационна табела /фотоалбум/ и частично
съприкосновение на предна броня с част от габарита на лек автомобил БМВ в задна дясна
ъглова част. При този удар лек автомобил “***“ получава деформиране на преден
регистрационен номер, което увреждане кореспондира с механизма на ПТП и габаритите на
иницциалните съприксоновения между двата автомобила.При същия този удар в
инициалния момент лек автомобил БМВ получава деформации по задна дясна ъглова
част.След настъпването на инициалния удар лек автомобил БМВ придобива скоростта на
удрящия го автомобил и с тази скорост продължава движението си транслационно и
ротационно в посока на часовата стрелка, достига с предан лява ъглова част бетонова
4
подпорна следа и под ъгъл от около 25° се удря в нея и с последващо движение с лява
странична част се удря в бетоновата стена и преплъзващо по нея до установяването си в
покой, опрян с лява странична част в бетоновата подпорна стена.
Отразено е, че в следствие на инициалния удар и последващите вторични удари в
неподвижна преграда - бетонова упорна стена, лек автомобил БМВ получава увреждания
отразени в Опис заключения по щети на МПС от 16.03.2021 г.:31.03.2021 г. и 01.04.2021
г.,подписани двустранно от представител на застрахователя и представител на собственика,
без ОМ и възражения с тяхната степен на сложност - подмяна,степен на ремонт.Така
отразените щети кореспондират на механизма на ПТП и вещото лице в експертиза приема за
достоверна в тяхната степен на сложност, тъй като тези описи са извършени непосредствено
след ПТП - 1 - ви опис с дата 16.03.2021 г.
По отношение механизма на ПТП е отразено, че от техническа гледна точка
настъпилите щети, нанесени на застрахования лек автомобил „****“ модел ***с per. № ***
** *** се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП и са получени по начина
и механизма, посочен в описаното в Протокола за ПТП № ***/**.**.** г.23,55 на сектор ПК
гр. Враца и Претенция за изплащане на обезщетение за щети по ***/**.**.*** г. с подробно
описани увреждания,потвърдени и в опис заключения по щети на МПС от 16.03.2021
г.,/.31.03. и 01.04.2021 г.Посочено е също така, че двата автомобила,участници в ПТП са се
движили по бул. „Мито Орозов“,попътно един след друг в дясната лента.Лек автомобил
„***“ модел ** с per. № *** *** ** в предвид напускане на пътя в посока надясно,
непосредствено преди кръстовището е започнал плавно намаляване на скоростта до
достигане на около 23 км/ч., с която скорост е технически съобразена за движение по крива
в кръстовището в посока надясно.Лек автомобил „****“,модел **** с per. № **** ** *** се
движил по бул. „Мито Орозов“,попътно след л.а. БМВ по неговата траектория,без
изпълнение на маневри със скорост от около 50 - 53 км/ч..Няма данни за промяна на
посочените параметри на движение на двата автомобила преди ПТП и по време на удара.
Отразено е и че всички посочени увреждания по лек автомобил „***“ модел ** с рег.
№ ** ** **, отразени в Опис заключения по щети на МПС от 16.03.2021 г.:31.03. и
01.04.2021 г. в това число задна лява врата,външно видима при първия оглед и всички
протривания по увредения автомобил са получени по определения в настоящата експертиза
механизъм на ПТП, с посоки на действащите ударни импулси - лява странична част отпред
назад, при плъзгане по бетоновата стена,задна дясна ъглова част от приплъзващ удар между
двата автомобила.
Вещото лице е изчислило и Действителната /Пазарната / стойност на лек автомобил
„***“ модел *** с рег.№ ** ** *** към датата застрахователното събитие 15.03.2021 година,
като от преди настъпването му е била 25 900лв. посочена е и пазарната стойност за
отстраняване на настъпилите по процесното МПС - лек автомобил, марка „***“ модел *** с
рег. № ** ** *** повреди към датата на събитието 15.03.2021 г., която е била 12 256
лв./Дванадесет хиляди двеста петдесет и шест лв.,/като в табличната форма са отразени по
части,труд и бояджийски работи.
5
Съотношението между пазарната стойност на щетата по лекия автомобил - 12256 лв.
и неговата действителна стойност - 25900 лв. изразена в процент е: / 12256 : 25900/*100 =
47,32%,който процент е по малък от 70%,което води до извода,че в конкретния случай няма
тотална щета,в съответствие с правилата на Застраховане и обезщетение. Няма и данни
автомобила да е бракуван.
Съдът кредитира заключението като компетентно и добросъвестно изготвено.
Така изложената фактическа страна на спора се установява както от писмените
доказателства, така и от обстоятелствената част на САТЕ, както и от представения по делото
протокол за ПТП.
При така изложената по –горе фактическа страна на спора, съдът прави следните
изводи от ПРАВНА СТРАНА:
РС Враца е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат от ПТП, за което се
твърди, че е отговорен водач на МПС, застрахован по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите при ответното застрахователно дружество – "ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД. Съгласно нормата на чл. 498, ал. 3 вр. ал. 1 КЗ абсолютна процесуална
предпоставка за предявяването на иска от увреденото лице е преди сезирането на съда, да е
отправило към застрахователя или негов представител по чл. 503, ал. 1 КЗ писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ, по която застрахователят не е платил в
срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение. По делото страните не спорят, че
извънсъдебна процедура по отправяне на претенция за изплащане на обезщетение от ищеца
към ответника е била проведена, както ответника е отказал заплащане на такова.Тези
обстоятелства се установяват и от приложените по делото писмени доказателства –
претенция за изплащане на щети по МПС /л.7-15 / и отговор на ответното дружество до
ищцата/л.16/.
При така установените факти и с оглед наличието на останалите процесуални
предпоставки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, съдът намира
производството по делото за допустимо. Основателността на осъдителния иск е обусловена
от наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.)
валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите; 2.) виновно противоправно поведение на
застрахования водач, осъществено в периода на застрахователно покритие; 3.) настъпили
имуществени вреди за ищеца, както и 4.) пряката причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и вредоносните последици. Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл.
154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца съдът е възложил да проведе пълно и главно доказване на
тези факти, както и да установи също и размера на претендираното застрахователно
обезщетение. Безспорно по делото е наличието на валидно възникнало застрахователно
правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
6
сключен между ответника – застраховател "ДаллБогг: Живот и здраве“ АД и собственика на
лек автомобил „***“, модел „**“, с рег. № ** ** **, собственост на Б. И. К., следователно
ответното дружество е обезпечило деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД на собственика и
водачите на посочения автомобил, причинили имуществени и неимуществени вреди на
трети лица при управлението на моторното превозно средство в периода на покрит риск –
аргумент от чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ. Несъмнено и по категоричен начин по делото е доказано на
база писмените доказателства ангажирани от ищеца, че по време на действие на
застрахователния договор, е настъпило застрахователно събитие - пътнотранспортно
произшествие.
ПТП е доказано, че е настъпило на дата 15.03.2021 г., около 23,55 именно по
описания в исковата молба начин, време и място, така както е отразено и в Протокола за
ПТП, приложен на л. 6 по делото, а и от приетото по допуснатата и приобщена по делото
заключение на САТЕ.
Механизма на ПТП, представляващо застрахователно събитие е описан по-горе в
настоящия акт, като в подкрепа на извода, че ПТП-то се е осъществило имено по начина
установен от САТЕ са събраните по делото писмени доказателства и по – конкретно
протокола за ПТП. Двамата участници в ПТП не са имали спор относно вината, което от
една страна е отразено в протокола за ПТП, като съответно водача на лек автомобил „****“,
модел „***“, с рег. № ** *** ** е подписал без възражение протокола за ПТП, което
изключва възможността застрахователното събитие да е произтекло по вина на ищеца и /
или при съпричиняване на вредоностния резултат, каквито възражения е навел ответника в
срока по чл. 131 ГПК. Видно от протокола за ПТП на водача на лекия автомобил„***“ е
съставен АУАН № ****. Издадено е и наказателно постановление № ** – ***- *** от
30.03.2021 г. на ОДМВР, с което водачът на „***“, модел „***“, с рег. № ** ** ** е наказан
на основание чл.23, ал.1 ЗДвП. Освен това не бяха ангажирани каквито и да е доказателства
от страна на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат.
На база кредитираното от съда обективно и компетентно заключение на вещото лице
по допуснатата САТЕ, кореспондиращо изцяло с писмените доказателства, настоящият
съдебен състав намира за доказано, че щетите са резултат от застрахователното събитие,
поради което е налице пряка причинно-следствена връзка между противоправното
поведение на застрахования при ответното дружество водач и настъпилите имуществени
вреди за ищеца, като собственик на увреденото МПС. По отношение субективния елемент
от фактическия състав на деликтната отговорност, а именно вина на делинквента, е налице
оборима презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, според която вината се предполага до
доказване на противното. Обратно доказване за опровергаване на презумпцията, въпреки
възраженията на ответника, не е проведено от страна на ответника, с оглед което съдът
приема, че вредоносното действие е извършено виновно.Поради тази причина не може да
бъде възприето и становището на ответника, че в конкретния случай е налице случайно
деяние. С оглед наличието на всички елементи от правопораждащия процесното вземане
фактически състав, предявеният иск е доказан по своето основание.
7
Спорът между страните по делото се концентрира върху размера и дължимостта на
претендираното от ищеца неизплатено обезщетение. За да даде правилен отговор от правна
страна относно основателността и доказаността на предявения осъдителен иск, Врачанският
районен съд съобразява следното: Съгласно нормата на чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ
застрахователят по договор за застраховка "Гражданска отговорност" е задължен да покрие
в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие. По аргумент от чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ, дължимото застрахователно обезщетение е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, но не по-
голямо от застрахователната сума (лимита на отговорност). За действителна застрахователна
стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго от същия вид и качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), а за възстановителна застрахователна
стойност - стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ). В хипотеза на частично увреждане на
застрахованото имущество, релевантна за определяне размера на действително
претърпените вреди е възстановителната застрахователна стойност по чл. 400, ал. 2 КЗ.
Посоченият стойностен еквивалент на претърпяната вреда се определя като пазарната цена
на увреденото имущество към датата на застрахователното събитие. В този смисъл е трайно
установената съдебна практика, обективирана в решение № 167/11.05.2016 г. по т. д. №
1869/2014 на ВКС, ТК, II т. о., решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на
ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о.,
решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 115 от
09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др., постановена по приложението
на КЗ (отм.), но запазила действие и при действието на новия КЗ.
За определяне действителната, респективно възстановителната стойност на
процесния автомобил по делото е допусната, изготвена и приобщена САТЕ, възложена на
вещото лице. Съдът кредитира заключението на съдебно –автотехническата експертиза, тъй
като пазарната стойност на увредените части са съобразени с осреднени пазарни цени на
вносители, предлагащи нови Авточасти на Българския пазар към 15.03.2021 г., дата на
Застрахователното събитие - Taros Trafeqq,Avtobim, EM 33 и други,без обезценяване.Вещото
лице е изчислило тази сума на 12 256 лева, до който размер искът следва да бъде уважен, а
за горницата над тази сума до 15 000 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.Следва да бъде присъдена и законната лихва върху уважената главница, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.06.2021 г. до окончателното й
изплащане, в какъвто смисъл е искането на ищеца.
На последно място съдът дължи произнасяне и по въпроса за отговорността за
разноските, така както повелява нормата на чл. 81 ГПК. При този изход на делото право на
разноски възникват и за двете страни.Ищецът е доказал разноски в размер на 1800 лева,
8
съгласно списъка по чл. 80 ГПК,включващи: 600 лева – държавна такса, 1000.00 лева
адвокатско възнаграждение и 200.00 лева – депозит за вещо лице. Заплатеният в брой
адвокатски хонорар съгласно договора да правна защита и съдействие на ищеца е съобразен
с размерите визирани в Наредба № 1/2004 г. С оглед горното и ВРС не дължи произнасяне
по евентуално въведеното възражение от ответника по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Така,
съобразно уважената част от исковата претенция, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 1470.72 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ответникът е доказал разноски в размер на 450.00 лева – депозит за вещо
лице.Съобразно отхвърлената част от исковата претенция ищецът следва да бъде осъден на
основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати ответника сума в размер на 82.32 лева.

Мотивиран от горното,Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 КЗ Застрахователно акционерно дружество
"ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК :********* ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Л. С. Т., ЕГН:
********** СУМАТА от 12 256 лева (дванадесет хиляди двеста петдесет и шест лева),
представляваща незаплатена възстановителна стойност на лека автомобил марка „***“,
модел ***, с рег. № ** ** **, вследствие на настъпило на 15.03.2021 г. в гр. Враца ПТП,
което е реализирано по вина на водача на лек автомобил марка „**“, модел „***“, с рег. №
** ** **, застрахован по договор за гражданска отговорност с полица № **/**/*** от
застрахователна компания "ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ведно със законната лихва върху
главницата от 12 256 лева, считано от датата на подаване на исковата молба - 07.06.2021 г.
до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 12 256 лева
до пълния предявен размер от 15 000 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Застрахователно акционерно дружество
"ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК :********* ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Л. С. Т., ЕГН:
********** СУМАТА от 1470,72 лева разноски по делото, съобразно уважената част от
исковата претенция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Л. С. Т., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на
Застрахователно акционерно дружество "ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК :*********
сумата от 82,32 лева разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковата
претенция.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, съобразно нормата на чл.7, ал.2 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
9
10