№ 85
гр. Луковит, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. КИРЧЕВА
при участието на секретаря И.Г.Д.
като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Гражданско дело №
20204320100659 по описа за 2020 година
Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от А. ЕООД с ЕИК *****,
седалище и адрес на управление: *****, представлявано от И.Д.И.. чрез адв. Р. М. от ЛАК
срещу З.К.Л.И. АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: г****, представлявано от
П.В.Д., Г.Н.Г. и М.М.Г. – **, с искане за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищеца сумата от 8100 лева /съобразно допуснатото в хода на процеса изменение на иска/,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по товарен автомобил „Рено
Мастер“ с рег. № *****, вследствие настъпило на 26.11.2018 г. ПТП, ведно със законната
лихва за забава от датата на предявяване на иска, както и сумата от 400 лева /съобразно
допуснатото в хода на процеса изменение на иска/, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди по ремарке за товарен автомобил с рег. № *****, вследствие
същото ПТП, ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на иска.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба са наведени твърдения, че на 26.11.2018 г. около 15.30 часа на път
307 с кръстовището на път 401 с посока на движение към ПП-1-4 товарен автомобил „Рено
Мастер" с рег. № ***** с прикачено ремарке с рег. № *****, собственост на ищцовото
дружество, бил ударен от лек автомобил „Мерцедес Бенц МЛ“ с рег. № ****, управляван от
М. Г. от гр. Ловеч. Счита, че вината за настъпване на произшествието е изцяло на водача на
лекия автомобил, за който била сключена задължителната Застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите" при ответника. В резултат на ПТП товарният автомобил
бил увреден до степен, непозволяваща възстановяването или поправянето му. Ремаркето
също било увредено – тотално повредена основна греда, откачена и изкривена предна ос.
Ищецът оценява щетите по товарния автомобил на 7000 лева, а по ремаркето - на 1500 лева.
1
Увреденото дружество предявило претенцията си пред застрахователя - ответник, който
отказал да определи и изплати обезщетение, от което черпи правен интерес за предявения
осъдителен иск в общ размер на 8500 лева, заедно със законната лихва от датата на
увреждането, като претендира и разноските по делото.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва иска по основание и размер.
Изтъква, че предявената пред застрахователя претенция не е била подкрепена с достатъчно
доказателства, което е довело до съобразен с чл. 496, ал. 2 и ал. 4 КЗ отказ. Оспорва ищецът
да има качеството на „трето лице" спрямо ПТП съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ. Оспорва
твърденията на ищеца, че ПТП е настъпило изцяло по вина на водача на лекия автомобил,
като счита, че вината е изцяло на водача на увредения товарен автомобил, за което се
позовава на констативен протокол и мотивите на съдебно решение, с което е отменено НП,
издадено срещу водача на товарния автомобил. Евентуално въвежда възражение за
съпричиняване, основано на чл. 51, ал. 2 ЗЗД - допринасяне за настъпване на вредите, което
води до намаляване отговорността на застрахователя. Твърди, че ищецът е могъл да
предотврати произшествието, включително чрез спиране. Оспорва и настъпването на вреда
на ищеца, както и че към датата на произшествието и към датата на предявяване на исковата
молба А. ЕООД е бил собственик на товарния автомобил и ремаркето, както и да имат
остатъчна балансова стойност като актив на имуществото на дружеството. Оспорва и
претенцията за разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно, в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид становищата на страните и изтъкнатите от
тях доводи, приема за установено следното от фактическа страна:
От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 80/29.11.2018 г. и скица към
него, е видно, че на 26.11.2018 г. около 15:30 часа на път 307 км. 39+390 на кръстовището с
път 401 е възникнало ПТП между товарен автомобил Рено Мастер с рег. № ***** с
прикачено ремарке с рег. № *****, собственост на ищцовото дружество А. ЕООД,
управляван от водача И.Д.И.., и лек автомобил Мерцедес МЛ 350 с рег. № ****,
собственост и управляван от М. Г. А.. Като обстоятелства и причини за ПТП в протокола е
отразено, че водачът на товарния автомобил при наличие на пътен знак Б2 /СТОП/ навлиза в
кръстовище, не пропуска движещия се на път с предимство с несъобразена скорост с
пътните условия лек автомобил, сблъскват се в кръстовището и реализират ПТП с
материални щети и един леко ранен пострадал. В протокола са описани видими щети по
двете МПС, като по отношение на товарния автомобил е посочено, че е изцяло деформиран.
Отразено е, че и на двамата водачи са съставени АУАН.
Установява се от писмените доказателства /документи изпратени от сектор „ПП“ при
ОДМВР – Ловеч на л. 60в – л.80 от делото/, че въз основа на издадените АУАН са били
издадени наказателни постановления на началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР -
Ловеч - НП № ******** г. срещу М. Г. А. - водача на лекия автомобил „Мерцедес“, за
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, и НП № ********* срещу И.Д.И.. - водача на товарния
автомобил, за нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗДвП. И двете наказателни постановления са
2
отменени с влезли в сила съдебни актове изцяло на формално основание - допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила - НП срещу М. А. е отменено с решение
по НАХД 1371/2018 г. на РС Ловеч, а срещу И.Д.И.. – с решение по НАХД №321/2019 на
РС Ловеч.
Видно от представените свидетелство за регистрация – част І № **** и свидетелство
за регистрация – част ІІ № ***** ищцовото дружество е собственик на процесните товарен
автомобил Рено Мастер с рег. № ***** и ремарке за товарен автомобил с рег. № ******. За
същите са представени и удостоверения за техническа изправност на ППС от 19.09.2018 г.
Представени са свидетелство за регистрация част І и част ІІ – перфорирани, видно от
които на 24.01.2022 г. е прекратена регистрацията на товарен автомобил Рено Мастер с рег.
№ ***** /л. 242 и л.243/
Не е спорно, че отговорността на водача на лек автомобил Мерцедес МЛ 350 с рег.
№ **** е застрахована при ответника по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите и процесното ПТП е настъпило в срока на покритие на
застрахователната полица.
Видно от приложените застрахователни преписки, на 05.12.2019 г. ищецът е
уведомил застрахователя - ответното дружество за настъпилото ПТП и щетите по
процесните товарен автомобил и ремарке за товарен автомобил. Заведени са преписка по
щета № ******* – за товарния автомобил Рено Мастер и преписка по щета № ******* – за
ремаркето. По същите ответникът, чрез свои експерти, е извършил огледи и съставил описи
с подробно описание на вида и степента на констатираните материални щети. Отказано е
плащане на обезщетение по заведените щети с мотиви, че не е изяснен механизмът на
настъпване на ПТП.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели.
От показанията на св. Д. П. П. и св. Й. В. Й. – полицейски служители в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР Ловеч се Установява, че по сигнал за ПТП на кръстовището
на път 307 /Угърчин – Микре/ с път 401 /Ловеч – София/ са посетили мястото на
произшествието. Установили, че ПТП е възникнало между товарен автомобил Рено Мастер,
движещ се по път 307 с посока на движение от гр. Угърчин към с. Микре, и лек автомобил
Мерцедес МЛ 350, движещ се по път 401 с посока на движение от гр. Ловеч за гр. София.
На база заварената обстановка, разположението на превозните средства, видимите щети,
получените от двамата водачи сведения и преценката на ситуацията, изхождайки от
професионалния си опит, служителите приели, че ПТП е причинено по вина на двамата
водачи – движението на водача на лек автомобил Мерцедес със скорост много над
разрешената със знак Б26 – „60 км/ч“, и несъобразяването на водача на товарния автомобил
Рено Мастер със знак Б2 – „Стоп“. Св. П. изготвил протокол за ПТП и схема на ПТП, в
която нанесъл обстоятелствата, които е възприел, заедно с версия за механизма на ПТП –
по вина на двамата водачи.
Св. М. Г. А. – управлявал при процесното ПТП лек автомобил Мерцедес МЛ 350 с
3
рег. № ****, сочи, че се е движил по път с предимство в посока Ловеч - София, като
камионът с ремаркето не е спрял на знак „Стоп“ и така е настъпило ПТП. Твърди, че
товарният автомобил навлязъл в кръстовището с висока скорост. Не си спомня подробности.
Не си спомня той с каква скорост се е движил преди навлизане в кръстовището, не си
спомня да е видял табела с ограничения на пътя.
Св. Т.Н. М. разказва, че в деня на инцидента е пътувал от гр. Ловеч и на разклона за
гр. Угърчин видял, че има катастрофа. Спрял, тъй като познавал водача на товарния
автомобил – И.Д., който бил там, имало и двама полицаи. Сочи, че и камионът, и лекия
автомобил били в шанеца, от лявата страна, ремаркето се било откъснало и тегличът му
сочел към Угърчин, имало разпръснато велпапе. Свидетелства, че е погледнал от дясната
страна на лекия автомобил, видял, че еърбекът е изскочил, има кръв, таблото светело, тъй
като автомобилът бил на контакт, скоростомерът показвал 138 км/ч.
Св. В. К. К. сочи, че с два автомобила за пътна помощ са качили и транспортирали
камиона и ремаркето.
Св. Н. М. Ц. свидетелства, че отговарял за транспорта и логистиката на „Витавел“
АД, в деня на инцидента ищецът бил нает да извърши превоз на товари – празни опаковки
от велпапе до гр. Севлиево. Свидетелят посетил ПТП-то, за да организира пренатоварване на
товара. Сочи, че ремаркето било откъснато и било в другото платно в посоката за с. Микре,
а камионът бил извън платното в шанеца, кабината сочела към Ловеч, шасито било
„смазано“.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е допусната съдебно-
автотехническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът цени като
компетентно изготвено и обективно. Вещото лице се е запознало с материалите по делото и
е извършило непосредствен оглед на място. Съгласно заключението механизмът на ПТП е
следният:
На 26.11.2018 г. около 15:30 часа товарен автомобил „Рено Мастер“ с рег.№**** с
прикачено товарно ремарке с рег.№*****, управляван от И.Д.И.., се движел по път III-307 в
посока от гр. Угърчин към с. Микре. Път ІІІ-307 се пресича с път ІІІ-401 /Ловеч – София/, по
който в същия момент се движел лек автомобил „Мерцедес Бенц“ МЛ с рег. №*****,
управляван от св. М. А.. Автокомпозицията – т.а. Рено Мастер и прикаченото ремарке, е с
дължина около 11,5 метра. Тя пресича път ІІІ-401, който е с ширина на ПП – 7,20 метра.
Влекачът е червен на цвят с надстройка на кабината, осигуряваща място за почивка на
водача, в бял цвят. Височината на надстройката достига 3,0 метра от нивото на ПП.
Видимостта на водача на л.а. Мерцедес – св. А. е около 380 м към кръстовището. И.. се
движи по своето направление, като предната част на кабината на автомобила му преминава
кръстовището, когато водачът на л.а. Мерцедес – А. го насочва в лявата за него лента и
настъпва удар в задната част на /каросерията/ на товарния автомобил и теглича на
ремаркето. Ударът е настъпил в лявата пътна лента. От страничния удар на л. а. Мерцедеса
в теглича между двете ППС /товарен автомобил и ремарке/ се създава ударен импулс от
голямата кинетична енергия, който транслира странично товарната композиция надясно
4
спрямо нейното направление на движение, т.е. по посока на движението на л.а. Мерцедес.
Същевременно се създават въртящи моменти около вертикалните оси на товарния
автомобил и ремаркето – за първия в посока обратна на часовниковата стрелка, а ремаркето
– по нея /то е ударено в теглича и предната част/, като след завъртването си се и преобръща,
лягайки на лявата си страна в югоизточния ъгъл на кръстовището – част от него е на
асфалта, а друга – в затревената площ. Предната му част сочи София, а задната – Ловеч.
Първоначалното съприкосновение между лекия автомобил и товарната композиция е с
предна броня, преден ляв калник, предна маска и декоративна решетка, фарове и преден
капак в канатите на каросерията на товарния автомобил, като впоследствие предната част на
лекия автомобил – предна броня се вклинява още, като товарният автомобил и ремаркето го
деформират съответно в лява и дясна страни. Ремаркето се откача от т. а. Рено Мастер.
Товарният автомобил от удара загубва каросерията си /тя се откъсва от шасито заедно с
товара – велпапе/ и пада в ската на югоизточния ъгъл на кръстовището. От удара в задната
част на товарния автомобил и в теглича на ремаркето се огъва шасито на Рено Мастер и
деформацията му стига до предната част на кабината от продължаващото съприкосновение с
лявата страна на л.а. Мерцедес. Задната част на товарния автомобил е вкарана в
югоизточния край на кръстовището, извън него в затревен скат с низходящ наклон посока
София и предна част, останала във високата част, леко косо, сочеща към гр. Ловеч. Лекият
автомобил след употреба на спирачки от страна на водача му А. и отдадена кинетична
енергия на товарната композиция, събаря две метални тръби с поставени на тях указателни
табели и се Установява извън пътното платно, където се намира и товарният автомобил,
успоредно на него с предна част на югоизток. В момента на удара скоростта на лекия
автомобил „Мерцедес“ била 138 км/ч, а на товарният – 16,1 км/ч. Основна причина за
настъпване на ПТП е движението на л.а. Мерцедес със скорост надвишаваща максимално
разрешената за пътния участък 60 км/ч. Изследванията извършени от експертизата показват,
че при тая скорост ПТП е предотвратимо, независимо от начина на навлизане на товарния
автомобил Рено Мастер в кръстовището – от състояние на покой или транслационно – без
спиране, докато при реалната скорост и в двата случая ПТП е непредотвратимо. Щетата на
товарния автомобил с рег.№**** вследствие процесното ПТП е тотална и стойността й е
8 715,00 лева /средната претеглена стойност към датата на ПТП е 9 215 лв., стойност на
запазените части – 500 лева/, а щетата на ремарке с рег.№***** възлиза на 400,00 лева.
Предвид така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира
следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденият, спрямо когото застрахования е отговорен,
има право да иска обезщетението, което му се дължи, пряко от застрахователя.
Фактическият състав, пораждащ правото на обезвреда, включва Установяване наличието на
валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника –
застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил и настъпване на
твърдяното увреждащо събитие – в случая описаното в исковата молба ПТП, в рамките на
периода на осигурено застрахователно покритие. Наред с това, доколкото отговорността на
5
застрахователя е функционално обусловена и има вторичен характер, основанието на
претенцията за обезвреда обхваща и всички юридически факти от състава на непозволеното
увреждане по чл. 45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност на деянието, настъпили в
причинна връзка с деянието вреди и вина, която по аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се
презюмира до доказване на противното. В тежест на ищеца е да установи при пълно и
главно доказване наличието на застрахователно правоотношение, както и на всички
обективни елементи, пораждащи деликтната отговорност на застрахования, докато в тежест
на ответника е оборване на законовата презумпция за субективния елемент – вината,
респективно доказване на наведеното възражение за съпричиняване.
Като условие за допустимост на исковата претенция по чл. 432, ал. 1 КЗ
законодателят е въвел изискването увреденото лице да е отправило към застрахователя на
делинквента писмена застрахователна претенция при условията и по реда, предвидени в чл.
380 КЗ. В процесния случай от представените по делото застрахователни преписки по щета
е видно, че ищецът е заявил писмено претенцията си към ответното дружество –
застраховател. Следователно предявената искова претенция е допустима.
При преценка на обсъдения доказателствен материал по делото съдът намира за
установени всички елементи от фактическия състав по чл. 432, ал. 1 от КЗ, на който се
основава претенцията на ищеца.
С оглед така обсъдените доказателства съдът намира за безспорно установено по
делото, че на 26.11.2018 г. около 15:30 часа на кръстовището на път ІІІ-307 и път ІІІ-401 е
възникнало ПТП между товарен автомобил Рено Мастер с рег. № ***** с прикачено ремарке
с рег. № *****, собственост на ищцовото дружество А. ЕООД, управляван от водача
И.Д.И.., и лек автомобил Мерцедес МЛ 350 с рег. № ****, собственост и управляван от М.
Г. А.. В резултат на ПТП са причинени щети на товарен автомобил Рено Мастер и на
товарното ремарке. Чрез заключението на изготвената по делото съдебно-автотехническа
експертиза се установи, че основна причина за настъпилото ПТП е противоправното
поведение на водача на л.а. Мерцедес, който се е движил със скорост над максимално
разрешената за пътния участък 60 км/ч, което е в нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Чрез
заключението на експертизата се доказа и наличието на причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП и претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в нанесените
на товарния автомобил и ремаркето щети. Предвид изложеното съдът намира, че се
Установява фактическият състав на деликта. В резултат на поведението на водача на л.а.
Мерцедес, осъществено при управлението на автомобила, предприето в нарушение на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП, са настъпили щети. Субективният елемент от състава на гражданския
деликт - вината, в случая се предполага, с оглед установената законова презумпция по чл.
45, ал.2 ЗЗД, като в тежест на ответната страна е да проведе обратно доказване, като
ангажира съответни доказателства за липсата й. такива. не са представени.
С оглед на гореизложеното, съдът приема за установено по безспорен начин, че са
налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно:
деяние, противоправност на деянието, вина, причинна връзка и вреди, поради което счита,
6
че предявеният иск за обезщетение за причинени имуществени вреди се явява основателен.
По отношение размера на щетите съдът възприе заключението на автотехническата
експертиза, което не е оспорено от страните. Според същото при товарния автомобил е
налице тотална щета, като след приспадане на стойността на запазените части, същата
възлиза на 8 715,00 лева. В случая се касае за „тотална щета“ и възстановяването на
автомобила е икономически неоправдано, тъй като съгласно чл. 390, ал. 2 от КЗ тотална
щета на МПС е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт
надвишава 70 на 100 от действителната му стойност. Според заключението щетите по
товарно прикачно ремарке възлизат на 400,00 лева.
Ответникът е направил възражение на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на товарния автомобил. От
събраните по делото гласни и писмени доказателства /протокол за ПТП и схема към него,
съставени от полицейските служители въз основа на преките им възприятия непосредствено
след произшествието/, преценени ведно със заключението на съдебно-техническата
експертиза се налага извода, че водачът на товарния автомобил с прикачено към него
ремарке с поведението си също е допринесъл за вредоносния резултат, тъй като в нарушение
на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП не е спрял на знак на знак Б2, предвиждащ задължение „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, а само е намалил скоростта и така е
навлязъл в кръстовището. Следва обаче да се отчете, че водачът на лекия автомобил
Мерцедес в много по-висока степен е допринесъл обективно за настъпването на деликта, той
като е управлявал автомобила с повече от два пъти по-висока скорост от допустимата за
този пътен участък /около 138 км/ч вместо разрешената скорост от 60 км/ч/.
Автотехническата експертиза е категорична, че при тази висока скорост, ПТП е било
неизбежно, независимо от начина на навлизане на товарният автомобил в кръстовището –
със спиране или без спиране. Максималната скорост, с която би могъл да се движи лекият
автомобил, за да избегне ударът чрез аварийно спиране е 95,8 км/ч. С оглед на това,
съобразявайки установения по делото механизъм на ПТП и нарушенията, извършени от
двамата водачи, съдът приема, че обективният принос на водача на товарния автомобил е
1/5, поради което отговорността следва да бъде намалена с 1/5.
По делото е безспорно, че гражданската отговорност на водача на лекия автомобил
„Мерцедес“ е била застрахована при ответника. Затова причинените от виновния водач М.
А. при управление на застрахованото МПС вреди на трети лица – каквото качество
ищцовото дружество има съгл. чл. 477, ал. 3 от КЗ, следва да бъдат понесени от
застрахователя.
Предвид изложеното и отчитайки степента на съпричиняване съдът намира, че
предявеният иск за причинени имуществени вреди по товарен автомобил „Рено Мастер“ с
рег. № ***** е доказан и основателен до размера на 6972,00 лева /8 715,00 лева намалено с
1/5/, до който следва да бъде уважен, като за разликата до предявения размер от 8100,00 лева
следва да бъде отхвърлен.
Предявеният иск за причинени имуществени вреди по ремарке за товарен автомобил
7
с рег. № ***** е доказан и основателен до размера на 320,00 лева /400,00 лева намалено с
1/5/, до който следва да бъде уважен, като за разликата до предявения размер от 400,00 лева
следва да бъде отхвърлен.
Ищецът е направил искане за присъждане на направените по делото разноски,
съгласно списъка по чл. 80 ГПК, както следва: 150 лв. – депозит за експертиза, 340 лв –
държавна такса, 180 лв. – депозит за свидетели, адвокатско възнаграждение в размер на 1100
лева /800 лв. на осн. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС и 300 лв. на осн. чл. 7,
ал. 9 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС/.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът счита, че възражението е неоснователно, тъй като минималният размер, определен по
реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. възлиза на 755 лв., а заплатените 800 лева са
незначително повече. Процесуалният представител на ищеца адв. Р. М. се е явил в общо пет
заседания по делото и определеното възнаграждение на осн. чл. 7, ал. 9 от Наредба №
1/2004 г. е в размер на 300 лв. /по 100 лева за всяко заседание след второто/ или общо в
размер на 1770 лева..
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на
1518,45 лева.
Ответникът също е направил искане за присъждане на разноски. Направените от
ответника разноски съгласно списъка по чл. 80 от ГПК са: 500 лева адвокатско
възнаграждение, 150 лева – депозит за експертиза, 80 лева – депозит за свидетели или общо
в размер на 730 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер
на 103,75 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 2 ат КЗ З.К.Л.И. АД, ЕИК *****, седалище и
адрес на управление: г****, представлявано от П.В.Д., Г.Н.Г. и М.М.Г. – ** ДА ЗАПЛАТИ
на А. ЕООД с ЕИК *****, седалище и адрес на управление: *****, представлявано от
И.Д.И.. следните суми: 6972,00 лева /шест хиляди деветстотин седемдесет и два лева/
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по товарен автомобил „Рено
Мастер“ с рег. № ***** от ПТП, настъпило на 26.08.2018 г., както и 320,00 лева /триста и
двадесет лева/ представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по ремарке за
товарен автомобил с рег. № ***** от същото ПТП.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. ЕООД с ЕИК *****, седалище и адрес на управление:
*****, представлявано от И.Д.И.. искове срещу З.К.Л.И. АД, ЕИК *****, седалище и адрес
8
на управление: г****, представлявано от П.В.Д., Г.Н.Г. и М.М.Г. – ** за заплащане на
сумите: за разликата над 6972,00 лева до пълно предявения размер от 8100 лева
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по товарен автомобил „Рено
Мастер“ с рег. № ***** от ПТП, настъпило на 26.08.2018 г. и за разликата над 320,00 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по ремарке за товарен
автомобил с рег. № ***** от същото ПТП.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК З.К.Л.И. АД, ЕИК *****, седалище и
адрес на управление: г****, представлявано от П.В.Д., Г.Н.Г. и М.М.Г. – ** ДА ЗАПЛАТИ
на А. ЕООД с ЕИК *****, седалище и адрес на управление: *****, представлявано от
И.Д.И.. сумата от 1518,45 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК А. ЕООД с ЕИК *****, седалище и
адрес на управление: *****, представлявано от И.Д.И.. ДА ЗАПЛАТИ на З.К.Л.И. АД, ЕИК
*****, седалище и адрес на управление: г****, представлявано от П.В.Д., Г.Н.Г. и М.М.Г. –
** сумата от 103,75 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
9