Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III В въззивен състав, в публичното заседание на трети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл. съдия АДРИАНА АТАНАСОВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова в. гр. дело № 4941 по
описа за 2020г.
и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 07.02.2020г., постановено по гр. д. № 21248/2019г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 51 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Д.В.И. искове по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. чл. 200, ал. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 150 ЗЕ, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите 1169,81 лв. – стойност на
топлинна енергия за периода от м.05.2015г. до м.04.2018г., доставена в апартамент
№ 16, находящ се в гр. София, ж.к. ******, аб. № 210336, 65, 70 лева –
обезщетение за забава върху стойността на топлинната енергия за периода от
14.09.2016г. до 26.11.2018г., възнаграждение за дялово разпределение на
топлинната енергия в размер на 32,86 лв. за периода от м.12.2015г. до
м.04.2018г. и 5,12 лева – мораторна лихва върху сумата 32,86 лв. за периода от
30.01.2016г. до 26.11.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 77914/2018г. по описа на СРС, 51
с-в.
Решението е постановено при участието на трето
лице – помагач на страната на ищеца „П.и.” ООД.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца
„Т.С.“ ЕАД, в частта, в която е
отхвърлена исковата претенция за главница за топлинна енергия и за дялово
разпределение, като счита решението за неправилно, незаконосъобразно и
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон в обжалваната част.
Поддържа се, че ответницата не е депозирала отговор на исковата молба, а по
делото е налично единствено възражение по чл. 414 ГПК, в което са изложени
съображения от същата, че радиаторите в имота са изключени, като Д.И. не е
ангажирала доказателства във връзка с тези си твърдения. Сочи, че поради
непредставяне на доказателства от страна на ответницата за недоставяне до
процесния имот на топлинна енергия в обем и на стойност, претендирани от ищеца,
то исковата претенция се явява доказана от „Т.С.” ЕАД. Твърди освен това, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че не се дължи претендираната сума
за дялово разпределение, като съдът не е взел предвид обстоятелството, че по
делото са представени писмени доказателства от третото лице – помагач,
осъществяващо отчитане на уредите за дялово разпределение, които не са взети
предвид от първоинстанционния съд при постановяване на решението си. Поддържа
още, че с исковата молба процесуалния представител на дружеството е поискал
назначаването на СТЕ, като е заплатил и указаната от съда сума за депозит в
размер на 200 лв., но е пропуснал да представи копие на платежното нареждане,
както и че в последното е допусната техническа грешка при изписването на вида
на експертизата или вместо СТЕ е вписано в графата за основание ССЕ.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил
отговор от въззиваемата страна Д.В.И., с която да оспори въззивната жалба.
В срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор и от трето лице - помагач на страната
на ищеца – „П.и.” ООД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна
следното:
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на
чл. 266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на
въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по
допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на
правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в
жалбата.
Предявени са установителни искове по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. чл. 200, ал. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 150 ЗЕ, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на
ответницата като стойност на получена и разходвана от нея топлинна енергия на
процесния адрес, както и за дялово
разпределение.
По
общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да
установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154,
ал. 1 от ГПК). Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно
доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата -
че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката
на топлоенергия, както и качеството на ответника на потребител на такава
топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и
2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е
възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на
законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да
противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава
претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.150, ал.1
ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник
в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено, видно от
представените от ищцовото дружество писмени доказателства. Съгласно изричната
норма на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите. По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите
условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за
исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху
имота - собственост или вещно право на ползване.
По делото не се спори между страните, че ответницата Д.В.И. е собственик на процесния имот, а именно на апартамент № 16, находящ се в гр. София, ж.к. ******. Същото се установява освен това от представения с исковата молба нотариален акт за собственост № 144, нот. дело. № 344/1983г., от който е видно, че процесното жилище е станало собственост на ответницата, като същото е дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториалното и селищно устройство. С оглед на гореизложеното се стига до извода, че между Д.В.И. в качеството й на собственик на процесния имот и „Т.С.” ЕАД е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия в този имот, по силата на който ответницата е задължена да заплаща на дружеството стойността на доставената топлинна енергия, като правоотношението е възникнало по силата на закона.
Спорно по делото е дали ищецът е могъл да докаже във връзка с
разпределената му доказателствена тежест обема на реално доставената на ответницата
топлоенергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на
спорната сума.
В конкретния случай с исковата си молба ищецът е поискал назначаването на съдебно – техническа експертиза, която да установи дали е доставяна в процесния имот топлинна енергия на претендираната стойност, като първоинстанционният съд с определение от 09.09.2019г. е допуснал назначаването на такава при определен депозит в размер на 200 лв., вносим от ищеца по сметка на СРС в едноседмичен срок от получаване на препис от определението, като в същия срок „Т.С.” ЕАД е следвало да представи доказателства в тази връзка. По делото не са налични документи, от които да е видно, че ищецът е изпълнил така дадените му указания от районния съд, поради което в открито съдебно заседание, проведено на 25.10.2019г., първоинстанционният съд е предоставил последна възможност на „Т.С.” ЕАД в едноседмичен срок от въпросното съдебно заседание да внесе депозит по допуснатата СТЕ в размер на 200 лв., като е указал и че в противен случай делото ще бъде разгледано и решено без заключението по тази експертиза. Въпреки предоставената повторна възможност от първостепенния съд указанията не са били отново изпълнени от ищеца и процесуалният представител на същия е направил искане в следващото по делото съдебно заседание от 13.12.2019г. да се предостави още една възможност на ищеца да ги изпълни. Искането е оставено от съда обаче без уважение, с оглед на обстоятелството, че вече е била дадена повторна възможност на „Т.С.” ЕАД и указанията не са били изпълнени както в определения от съда едноседмичен срок, така и до датата на второто по делото съдебно заседание. Предвид гореизложеното първоинстанционният съд е дал ход на устните състезания и е обявил делото за решаване без да бъде изслушано заключение на вещото лице по съдебно – техническата експертиза.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно наведеното от въззивника възражение, че указанията на първоинстанционния съд са били изпълнени, тъй като ищецът е заплатил депозит за назначената експертиза в размер на 200 лв. по сметка на СРС, но поради допусната техническа грешка е отбелязал, че е за изготвянето на ССЕ, а не за СТЕ. По делото се установи, че на ищеца е била предоставена допълнителна възможност за внасяне на депозита и е определен срок, в който да бъде представено доказателство за това, в който срок действието не е извършено, поради което и при наличие на предпоставките по чл. 158, ал. 1 ГПК допуснатата експертиза е била заличена. Ето защо, не са налице процесуални нарушения, допуснати от първата съдебна инстанция, довели до невъзможност за ангажиране на доказателства за установяване на сочените обстоятелства, поради което и с определение от 08.09.2020г. направеното искане за допускането на СТЕ е било правилно оставено без уважение от въззивния съд по настоящото дело.
На следващо място неоснователно се явява и възражението на ищеца, че поради
обстоятелството, че ответницата не е представила доказателства, че не е
доставяна до процесния имот топлинна енергия в обем и на стойност, претендирани
от ищеца, то исковата претенция на „Т.С.” ЕАД
се явява основателна. Това е така, тъй като както бе посочено по – горе
в тежест на ищеца е да докаже обема на реално доставената на ответницата топлоенергия
за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната
сума. В конкретния случай не са ангажирани доказателства в тази насока от
ищеца, поради което и предявената искова претенция за топлинна енергия се явява
неоснователна, до каквито изводи правилно е достигнал и първоинстанционния съд.
Направеното възражение от „Т.С.” ЕАД, че се дължат претендираните суми за дялово разпределение, въззивният съд намира за неоснователно.
Следва да се отбележи, че съгласно чл. 139, ал.1 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 - дяловото разпределение се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. Законът, с разпоредбата на чл.139б от ЗЕ изрично постановява, че изборът на лицето извършващо услугата дялово разпределение в сгради - етажна собственост, се извършва от потребителите, с писмено съгласие на собствениците притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата. За резултатите от избора, потребителите уведомяват писмено топлопреносното предприятие, което сключва писмен договор при общи условия с избраната фирма за дялово разпределение.
От представените писмени доказателства се установява, че между етажната собственост, собственици на обект в която е ответницата и топлинния счетоводител "ПМУ" ЕООД, е сключен валиден договор, подписан за етажната собственост от представител, упълномощен от проведено на 26.08.2002г. общо събрание на етажните собственици. Правата и задълженията по договора са възникнали и в правната сфера на ответницата, представлявана от етажната собственост, определила избора на търговец, овластен да извършва измерване на потреблението.
Съгласно чл. 22, ал.2 от Общите условия клиентите заплащат
на продавача стойността на услугата "дялово разпределение",
извършвана от избрания от тях търговец. В чл. 36 от същите е предвидено, че
клиентите заплащат цената за услугата "дялово разпределение",
извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността й се формира от
цената за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на
изравнителните сметки и от цената за отчитане на уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента, като редът и начинът на
заплащане на услугата за дялово разпределение се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата за дялово разпределение и се
обявява по подходящ начин на клиентите. Стойността на услугата "дялово разпределение" е дължима във връзка с потреблението на топлинната енергия от
клиента през исковия период. Съгласно чл. 61, ал.1 от Наредба № 16-334 от
6.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост,
се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и
избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал.1
ЗЕ при спазване
изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца клиентите
заплащат цена на услугата дялово
разпределение, извършвана от
избран от клиентите търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване
на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за дялово разпределение.
По делото ищецът е представил договор от 07.11.2007г.,
сключен между „Т.С.” ЕАД *** 98” ООД и договор от 14.03.2012г., сключен между „Т.С.”
ЕАД и „П.и.” ООД, за извършаване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия. От същите се установява,
че срокът на договорите е за една година, поради което те не обхващат процесния
период. Нещо повече, към втория договор от 14.03.2012г. не е представен
ценоразпис на услугите във връзка с дяловото разпределение на топлинната
енергия, поради което не може да се установи и размера на възнаграждението за
дялово разпределение на топлинната енергия, която е била задължена да заплати
ответницата.
По делото освен това не са ангажирани и доказателства от ищеца, от които да се установява, че в процесния период действително е било извършвана услугата дялово разпределение и стойността на възнаграждението за тази услуга, както и датата, на която това възнаграждение е било изискуемо. Представените от страна на третото лице – помагач доказателства не могат да послужат за доказване на горепосочените обстоятелства, че реално е била извършена услуга за дялово разпределение, както и стойността на възнаграждението на същата и датата на настъпване на изискуемостта.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции за неоснователност на предявените искове съвпадат, то обжалваното решение следва да се потвърди в обжалваната част.
По разноските по производството:
При този изход на делото на въззивника не се дължат разноски. С оглед липсата на направено искане за присъждане на разноски от страна на въззиваемата страна, то такива не следва да се присъждат и в полза на последната.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.02.2020г., постановено по гр. д. № 21248/2019г.,
по описа на Софийски районен съд, ГО, 51 състав, в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца - „П.и.” ООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.