Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, І Гражданско отделение,
2-ри състав, в публично заседание на шестнадесети март, две хиляди и осенадедесета
година, в състав:
Съдия: Евгени Георгиев
при
секретаря Алина Тодорова разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 1 171
по описа за 2017 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА ЗK „Л.И.” АД да заплати следните суми:
1. на В.Г.Г. - 28 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 23.12.2015 г., на основание чл. 226, ал. 1, вр. чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ
(отм.) от Кодекса за
застраховане плюс законната
лихва от 23.12.2015 г. до окончателното изплащане;
2. на адвокат П.К. – 1 211,00
лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
3. на СГС – 1 120,00 лева държавна
такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. В.Г. е със съдебен адрес - адвокат П.К.,***,
партер, офис 1 - а З. „Л.И.“ АД е с адрес ***.
[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл.
226, ал. 1, вр. чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм.) на В.Г. срещу З. „Л.И.“ АД за обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 28 000,00 лева до пълния предявен размер от 40 000,00
лева.
[3] ОСЪЖДА В.Г. да заплати
на З. „Л.И.“ АД 94,50 лева разноски по делото и 60,00 лева
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
[4] Ако ответникът обжалва изцяло
решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство,
удостоверяващо внасянето на 560,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва
частично решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка
на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще
върне въззивната жалба. Ищцата не дължи държавна такса.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА
РЕШЕНИЕТО
Производството е исково, пред първа И.танция. Делото е търговско.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И
ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[5] В.Г. заявява в искова молба от 30.01.2017 г., че на 23.12.2015 г. е участвала в ПТП, причинено от Г.Д., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника З. „Л.И.“ АД (Л.И.). От ПТП В.Г. е получила: 1. счупване на лявата ключица; 2. контузия на главата с мозъчно сътресение; 3. охлузвания на двете колена.
[6] Л.И.не е изплатил на В.Г. обезщетение за неимуществени вреди. Затова В.Г. моли съда да осъди Л.И.да ѝ заплати 40 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди. Тя търси и обезщетение за забава от 23.12.2015 г. – датата на ПТП – до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-7; протокола от с. з. на 01.12.2017 г., л. 107).
2. На ответника
[7] Л.И.оспорва предявения иск. Той заявява, че:
1. не Г.Д., а В.Г. е причинила ПТП;
2. В.Г. не е претърпяла твърдените вреди;
3. търсеното обезщетение е прекомерно;
4. В.Г. е допринесла за настъпването на ПТП, защото е предприела пресичане на пътното платно без да се съобрази с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост. Затова Л.И.моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 22-24).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА,
СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО
ДОКАЗАТЕЛСТВА
[8] Не се спори, че В.Г. е била родена на *** г. На 23.12.2015 г. тя е разхождала кучето си в района на парк „Стадиона“ в гр. Пазарджик. Към 17:20 часа тя е тръгнала да се прибира и е започнала да пресича ул. „Стоян Ангелов“ в посока от парка към жилищните блокове. Мястото, където е пресичала, не е било обозначено за това. Пътното платно е било широко 14,50 метра и се е състояло от две платна за движение, всяко с по две ленти.
[9] В.Г. е пресякла едното платно за движение и е навлязла в първата лента на второто платно, когато я е ударил лек автомобил „Пежо 206“, движещ се с 39 км/ч, като опасната му зона за спиране е била 30 метра. Ударът е бил предотвратим за Г.Д., който е управлявал лекия автомобил. Когато В.Г. е започнала пресичане на второто пътно платно, автомобилът е бил на 24 метра от мястото на удара. Ако Г.Д. е предприел спиране веднага, удар не би настъпил, защото В.Г. би преминала по пътното платно преди автомобилът да е достигнал мястото на удара (решението на наказателния съд, л. 49-53; заключенията на вещото лице Т., л. 97-103; показанията на вещото лице Т., л. 105-106).
[10] От удара В.Г. е получила: 1. разместено счупване на лявата ключица; 2. контузия на главата с напречно счупване на двете ламии и сътресение на мозъка със зашеметяване. Счупването на ключицата е било в средната трета и поради разместването и възрастта на ищцата костта не е успяла да зарасне. Ищцата все още има затруднения в движението на раменната става, които са болезнени, а захватът на ръката е с намалена сила и функция.
[11] Ламиите на черепа са зараснали за около 30 дни, като през първите 15-20 дни В.Г. е имала болки в главата (заключението на вещото лице К., л. 94-9; разпита на д-р К., л. 104-105). В първите дни след ПТП ищцата е повръщала и ѝ се е виело свят. Сега тя все още се страхува, когато пресича улици (показанията на свидетелката Васева, л. 107).
[12] Не се спори, че Л.И.не е
изплащал обезщетение на В.Г.. Тя не дължи държавна такса и е била
представлявана безплатно от адвокат (л. 122). Л.И.е заплатил: 250,00 лева на
вещо лице; 60,00 лева за свидетел (л. 112); 5,00 лева за съдебно удостоверение
(л. 41).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ
НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[13] В.Г. е предявила иск по чл. 226, ал. 1, вр. чл. 223,
ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
от увреждане, вследствие на пътно-транспортно произшествие.
1.
По иска по
чл. чл. 226, ал. 1, вр. чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм.)
[14] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм.) с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.)).
[15] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са:
1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка гражданска отговорност;
2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца;
3. гражданската отговорност на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;
4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени вреди;
5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.
[16] Съдът установи, че:
1. на 23.12.2015 г. Г.Д. е
причинил ПТП (съдът приема това, защото решението на наказателния съд в тази му
част е задължително за настоящия съд);
2. от това ПТП е била
увредена В.Г., която е претърпяла болки, страдания и неудобства от уврежданията;
3. ГО на Г.Д. е била
застрахована при Л.И.;
4. Л.И.не е изплатил обезщетение
на В.Г..
[17] Налице са
предпоставките за уважаването на иска. Съдът следва да определи размера на
дължащото се обезщетение за неимуществени вреди.
[18] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи това. Първоначално съдебната практика (Решение на ВС 271-1992-III Н.О.) и доктрината (Голева, Поля. Деликтно право. Фенея, С. 2007, с. 172 цитира и решение на ВС 271-1992-III Н.О.) са приемали, че това е моментът на постановяване на съдебното решение. Впоследствие, от 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП - 23.12.2015 г.
[19] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).
[20] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.[2] Вж. и Решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).
[21] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)[3]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.
[22] Съдът установи, че към 23.12.2015 г. В.Г. е била на 61 години. Съдът също установи, че вследствие на ПТП В.Г. е получила: 1. разместено счупване на лявата ключица; 2. контузия на главата с напречно счупване на двете ламии и сътресение на мозъка със зашеметяване. Счупването на ключицата е било в средната трета и поради разместването и възрастта на ищцата костта не е успяла да зарасне. Ищцата все още има затруднения в движението на раменната става, които са болезнени, а захватът на ръката е с намалена сила и функция.
[23] Ламиите на черепа са зараснали за около 30 дни, като през първите 15-20 дни В.Г. е имала болки в главата. В първите дни след ПТП ищцата е повръщала и ѝ се е виело свят. Сега тя все още се страхува, когато пресича улици.
[24] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ (отм)), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).
[25] Икономическата обстановка в страната от 2013 г. до 23.12.2015 г. също се е променяла. Това се е отразило на размерите на минималната работна заплата, която е била: 310,00 лева от 01.01.2013 г.[4] до 31.12.2013 г.; 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.[5]; 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.[6]; 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.[7]. Увеличението от 2013 г. до 23.12.2015 г. е 22,58%.
[26] В съдебната практика, публикувана в правно-информационната програма Сиела, Интернет сайта на ВКС и сайта на САС, съдът откри две решения по дела относно обезщетения за неимуществени вреди от счупване на ключицата и други увреждания от периода 2013 г.-2016 г. С тях съдилищата са присъждали следните обезщетения за неимуществени вреди:
а. 18 000,00 лева за събитие от 2013 г.[8];
б. 30 000,00 лева за събитие от 2013 г.[9] и второ решение за събитие от 2013 г.[10].
[27] Съдът взема предвид всички установени обстоятелства и отчита всички фактори за определянето на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита, че настоящото счупване на ключицата е по-тежко от това по решение на САС 5-2017-4-ти с-в по гр. д. 4 524/2016 г. По-цитираното решение на САС обаче, е налице и счупване на гръдната кост, което е по-тежко увреждане от сътресението на мозъка. Същевременно обаче, от 2013 г. до 23.12.2015 г минималната работна заплата е нараснала с 22,58%. Затова съдът приема, че 35 000,00 лева е справедливо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди.
[28] Л.И.е възразил, че В.Г. е допринесла за настъпването на ПТП, защото е предприела пресичане на пътното платно без да се съобрази с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост. Възражението е основателно.
[29] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен (вж. за това следните решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; решение 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.). Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (вж. в този смисъл решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).
[30] Съгласно чл. 113, ал. 1 от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП), при пресичане на
платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки,
като преди да навлязат на платното
за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни
средства и с тяхната скорост на движение.
[31] В случая липсва възражение от ответника за това, че ищцата не е пресичала пътното платно на място, определено за това. Ответникът обаче е възразил, че при пресичането ищцата не се е съобразила с разстоянието до и скоростта на идващия автомобил. Съдът установи, че, когато ищцата е навлязла в лентата на автомобила, той е бил на 24 метра, при опасна зона за спиране от 30 метра. Следователно, като е навлязла в лентата на автомобила, ищцата е допринесла за настъпването на удара. Съдът определя приноса на 20%, защото опасността за автомобила е възникнала много по-рано, още с навлизането на ищцата на пътното платно и Г.Д. е имал достатъчно време, за да намали скоростта си и да спре или просто да премине след ищцата.
[32] При този процент на съпричиняване Л.И.дължи на В.Г. 28 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди. Затова съдът осъжда Л.И.да заплати на В.Г. 28 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска за разликата над 28 000,00 лева до пълния предявен размер от 40 000,00 лева.
2. По разноските
[33] В.Г. търси разноски. Тя е била представлявана безплатно от адвокат.
[34] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски
съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска на В.Г. за 28 000,00 лева при предявен
размер от 40 000,00 лева. Ето защо съдът осъжда Л.И.да заплати на адвокат К. 1 211,00
лева адвокатско възнаграждение (40 000,00-10 000,00х0,03+830,00х35 000,00/40
000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Л.И.да заплати по
сметка на СГС 1 120,00 лева държавна такса (28 000,00х0,04).
[35] Л.И.също търси
разноски. Той е направил такива за 315,00 лева и е бил представляван от
юрисконсулт.
[36] Съгласно чл. 78, ал. 3
от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Съдът отхвърля иска за 12 000,00 лева при предявен размер от
40 000,00 лева. Затова съдът осъжда ищцата да заплати на ответника 94,50
лева разноски по делото и 60,00 лева юрисконсултско възнаграждение
(12 000,00/40 000,00х200,00).
Съдия:
[1]
Решението е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Касационното обжалване е
било допуснато поради противоречивата практика на съдилищата относно момента,
към който следва да се определя обезщетението за неимуществени вреди.
[2]
Решението е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Касационното обжалване е
било допуснато по въпроса, доколко съдът при определяне на обезщетенията за
неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно определените лимити на
застрахователните компании по застраховка.
Това, че „...критерият за справедливост, чийто
израз е нормата на чл. 52 ЗЗД, не е абстрактен, а всякога детерминиран
от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от
общественото възприемане на справедливостта на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава” е било прието първоначално в други две решения
на ВКС. Това са решение 124-2010-II
ТО по т. д. 708/2009 г. и решение 749-2008-II
ТО по т. д. 387/2008 г. (те са цитирани в решение 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.).
И двете решения са били постановени по реда на чл. 290 от ГПК, но касационното обжалване е било допуснато за различен въпрос
от този за критериите за определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от
непозволени увреждания. В решение 83-2009-II
Т.О. по т. д. 795/2008 г. ВКС е доразвил възприетото в посочените две решения,
като е добавил, че от значение за определянето на размера на обезщетението за
неимуществени вреди освен конкретните икономически условия са и конкретните
нива на застрахователно покритие към момента на увреждането.
[3] За
това, че при определянето на размера на обезщетение за неимуществени вреди,
съдът следва да се съобразява и със съдебната практика вж. решение на ВКС
365-2010-I НО по н. д. 382/2010 г.
[4] Постановление
250/11.10.2012 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[5] Постановление 249/31.10.2013
г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[6] Постановление
419/17.12.2014
г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[7]
Постановление 139/04.06.2015 г. за определяне на нов размер на минималната
работна заплата.
[8] Решение на САС 396-2015-12-ти с-в по гр. д. 4 366/2014
г. По делото съдът е установил, че ищцата е получила: счупване на дясната ключица; рана на главата /теменно вдясно – 3-4
см./; контузия на гръдния кош без увреждане на вътрегръдни и коремни органи.
Продължителността на лечебния и възстановителния период е бил около три-четири
месеца, включващ два дни болнично лечение и домашно-амбулаторно през останалото
време. Лечението е било свързано със зашиване на раната на главата, безкръвно
наместване на счупването на ключицата и обездвижване с „осморка”.
[9] Решение
на САС 616-2015-7-ми с-в по гр. д. 4796/2014 г. Съдът е установил, че ищецът е
получил: счупване на дясната ключица;
разкъсно-контузна рана от типа „скалп“ на главата с кожен дефект; четири рани с
различна дължина на лицето; дълбоки охлузвания, обхващащи ¾ от площта на
гърба. Получените увреждания са довели до трайно затруднение на движенията на
десния горен крайник на пострадалия за срок по-дълъг от 30 дни, а именно три
месеца, а получената рана от типа „скалп“ е довела до трайно изменение на
външния вид на ищеца - „козметичен дефект“.
[10] Решение
на САС 5-2017-4-ти с-в по гр. д. 4 524/2016 г. Решението е било поставено след
обжалване на решението на настоящия съд по гр. д.
14 845/2014 г., от което съдът е прочел факти на вещото лице д-р
Карамаринов. Съдът
е установил, че към 25.12.2013 г. ищцата е била на 23 години. Вследствие на ПТП
тя е получила контузия на дясната раменна област, довела до изкълчване на
дясната раменна става и счупване на
дясната ключица, както и контузия на предна гръдна стена със счупване на
гръдната кост. Възстановителният период е бил между 35-45 дни. Поне 30 дена
ищцата не е могла да използва ръката си, тъй като тя е стояла обездвижена и
прилепена до тялото. Към момента на прегледа от вещото лице анатомично
възможния обем на движение на дясната раменна става е бил с 10-15 градуса
по-малък при отвеждане на ръката настрани и нагоре. Като е натоварвала ръката
си, ищцата е изпитвала болки, а също така не е можела да вдига тежко.