Р Е
Ш Е Н
И Е
Ардино,
02.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД- Ардино, в публично заседание проведено на
13.03.2019 г, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИН П.
при секретаря Неше Исмаил, като разгледа докладваното от
съдията Гр.дело № 154 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по предявени обективно и
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 258 и чл. 266, ал. 1 и чл.
86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от "ДИ ЕН СИ ГРУП" ООД
, със седалище и
адрес на управление: Стара Загора, бул. „Св. Патриарх Евтимий" № 116, ЕИК
*********, представлявано от Управителя Е.Е., чрез адвокат С.П.Т. със съдебен
адрес:*** против
В.С.Д., ЕГН **********,***,
с правно основание чл. 258 и чл. 266, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, при цена на иска: 22 742.70 лева, от които главница:
18 923,98 лева и лихва: 3818,72 лева;
В исковата молба се
посочва от ищеца, че през месец май
2013 г. ответникът В.Д. се е свързал с управителя на ищцовото дружество, като
му обяснил, че притежавал имот в с. Калитиново, общ. Стара Загора. Имотът по
същество представлявал стопански двор, в който били монтирани сушилни за
изсушаване на тютюн и искал да намери строител, който да направи над сушилните
за сушене тютюн, който той самия произвеждал, обработвал и продавал, метален
навес за предпазване от външни мтеорологични влияния.
Посочва се, че
като „ДИ ЕН СИ ГРУП“ ООД, е юридическо лице, което от дълги години упражнява и
по занятие строителна дейност, законния представител на дружеството проявил
интерес към направеното от Д. предложение. След като страните се срещнали на
място в стопанския двор в с. Калитиново и обсъдили какво следва да бъде
изпълнено на обекта, управителят на дружеството и ищец в настоящето
производство изготвил на 10.03.2013 година офертно предложение, в което е
посочил по видове, стойност и количество всички материали и видове СМР, които
да бъдат извършени на обекта. Същото било категорично одобрено от ответника В.Д.,
в резултат на което това офертно предложение станало неразделна част от
подписания между страните договор от 11.06.2013 г. за изпълнение СМР на обект
Складова база, с Калитиново. Сочи се, че в уговорения между страните срок,
представляваното от ищеца дружество изпълнило качествено и в срок,
в полза на
ответната страна следните видове СМР на обект Складова база, с Калитиново, а
именно: Анкерни планки с мустаци 14 броя на обща стойност 122.64 лева,
Носеща греда
- СОП -100, 100.4 - заготовка
и монтаж, вкл. миниминиране и боядисване- 4 броя на
обща стойност 5 249.44 лева, Столици- 14
броя на обща стойност 470.40 лева, Доставка и монтаж на гумени уплътнители по
врати и сушилни- на обща стойност 1 680.00 лева, Закладни части на обща
стойност 33.60 лева, Заготовка, доставка и монтаж олук- на обща стойност 370.70
лева, Заготовка доставка и монтаж на I.T ламарина- на обща стойност 7 663.20
лева, Заготовка доставка и монтаж на Ф 100 мм- на обща стойност 180.00 лева,
като всичко това възлизало на обща стойност 18 923,98 (осемнадесет хиляди деветстотин двадесет и три лева и
деветдесет и осем ) с ДДС. Твърди се, че дружеството-
ищец е изпълнило точно и добросъвестно поетите по силата на договорното
споразумение задължения, като за отчитане и приемане на извършените работи са
били съставени и подписани от страните съответния протокол за приемане на
работа - Акт- образец 19/02.07.2013. В същия е било отразено, че
извършените от дружеството– ищец дейности на горепосочения обект са изпълнени без забележки и подлежат на заплащане. Твърди се, че след като изпълнителят е изпълнил
възложената работа и същата е приета от Възложителя без възражения /видно от
двустранно подписания между страните приемно- предавателен протокол- акт- обр.
19/02.07.2013 г./, възникнал реципрочното задължение на Възложителя, ответник в
настоящото производство, инкорпорирано в нормата на чл. 3 от подписаното между
страните договорно съглашение, а именно - да заплати стойността на извършената
работа. Съгласно посочената разпоредба, възложителят се е задължил да заплаща
на изпълнителя извършените СМР по доказани действителни количества и по
офертните му единични цени въз основа на подписан акт 19, в срок до 3 работни
дни. Въпреки обаче, че задължението на възложителя да заплати на изпълнителя
дължимото договорно възнаграждение е ликвидно и изискуемо/ налице е изпълнена
работа- /подписан акт 19/ и тридневния срок за плащане, считано от 03.07.2013
г./денят следващ падежа на задължението, е изтекъл/, възложителят отказвал
доброволно да престира на възложителя полагащото му се възнаграждение. Посочва
се, че при всеки разговор с него относно плащането на дължимото възнаграждение
към дружеството изпълнител по договора за изработка, ответникът твърдял, че не
разполагал с парични средства, за да им се разплати. Следователно
към настоящия момент В.С.Д., ЕГН: ********** дължал на "ДИ ЕН СИ ГРУП" ООД
сумата в размер
на 18 923,98 (осемнадесет хиляди деветстотин двадесет и
три лева и деветдесет и осем ) с ДДС, представляваща главница- неплатено възнаграждение за
изпълнена от ИЗПЪЛНИТЕЛЯ и приета от ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ работа на обект „Складова
база“, с. Калитиново, съгласно сключения между страните договор за СМР от
11.06.2013 г. и акт обр. 19/02.07.2013 г., както и законна лихва за обезщетение
от 08.07.2013 г. С оглед на
гореизложеното, се счита, че ищцовото дружество е изпълнило в пълен обем
договорните си задължения, а ответника по иска се намирал в забава по отношение
на задълженията си за заплащане на дължимите възнаграждения за извършена и
приета работа по договор за изработка. Посочва се, че съгласно разпоредбата на
чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва в деня на забавата. В настоящия случай
дружеството ответник е изпаднало в забава по отношение на плащане на дължимото
към ищеца възнаграждение в деня, в първият работен ден, следващ изтичането на
тридневния срок, от приемането на изпълнената от тях работа / подписването на
Акт - обр. 19/02.07.2013 г./, а именно от 08.07.2013 г. Следователно размерът
на обезщетението за неизпълнение на задължението на ответника да заплати на
ищеца дължимото договорно възнаграждение, за периода от 08.07.2013 г. началото
на забавата до датата на подаване на исковата молба, върху неплатената главница
от 18 923,98, възлизало на сумата от 3 818,72 лева. Предвид гореизложените данни общото
задължение на В.С.Д., ЕГН: ********** към "ДИ ЕН СИ ГРУП" ООД възлизало в размер на сумата от 22 747,70
/двадесет и две хиляди седемстотин четиридесет и седем лева и седемдесет ст./
Ето и защо, с оглед просрочеността на вземането, за ищеца
било налице правен интерес от
предявяване на иск за събиране на вземането, породено от възникнало между
страните правоотношение - договор за изработка от 11.06.2013 г. и Акт – обр.
19/02.07.2013 г., удостоверяващ изпълнението/ респ. приемането на изпълнената
на процесния обект.
Предвид гореизложеното,
моли страните да бъдат призовани на съд и след като съда се убеди в
основателността на молбата на ищеца, да постанови решение, с което да осъди В.С.Д., ЕГН: **********,***,ответник
в настоящото производство, да заплати
на ДИ ЕН СИ ГРУП" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Стара
Загора, бул. „Св. Патриарх Евтимий" № 116, ЕИК *********, представлявано
от Управителя Е.Е., сумата от общо 22
747,70 /двадесет и две хиляди седемстотин четиридесет и седем лева и седемдесет
ст./, от които - сумата от 18
923,98 (осемнадесет хиляди деветстотин двадесет и три лева и деветдесет и осем
) с ДДС, представляваща главница - неплатено възнаграждение за изпълнена
от ИЗПЪЛНИТЕЛЯ и приета от ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ работа на обект „Складова база“, с.
Калитиново, съгласно сключения между страните договор за СМР от 11.06.2013 г. и
Акт– обр. 19/02.07.2013 г., както и
сумата от 3 818,72 лева ( три
хиляди осемстотин и осемнадесет лева и седемдесет и две ст.),
представляваща мораторна лихва за забавено плащане за периода от 08.07.2013 г.
- началото на забавата до датата на подаване на исковата молба, върху
неплатената главница от 18923.98, ведно
със законната лихва върху главница, считано от датата на предявяване
на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Моли се съда да осъди
ответника да им заплати разноските, направени в настоящото съдебно
производство.
Съдът е приел представените писмени доказателства на ищеца при образуване
на производството с Определение № 198/01.11.2018г.,
което е постановено в закрито заседание по реда на чл. 140 от ГПК, както и
тези, за които е разпоредил представянето им по време на разглеждане на делото. Направени
са доказателствени искания, които съдът е допуснал и уважил.
В ОСЗ ищецът се явява
лично и се представлява от адвокат С.Т. от СтАК. В ход по същество и в
представената писмена защита исковата молба се намира за основателна и напълно
доказана със събраните в хода на процеса писмени и гласни доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника В.С.Д., ЕГН: **********,***, чрез процесуален представител-
адвокат Д.Ч. от КАК, надлежно упълномощен, е депозиран отговор по исковата
молба. Направено е възражение по чл. 105 от ГПК за местна подсъдност на делото,
което е било уважено от съдът, пред който делото е образувано и изпратено на
съответния компетентен съд за неговото разглеждане.
Ответникът намира
предявеният против него иск с правно основание чл. 258 и чл. 266, ал. 1 от ЗЗД,
за сумата от 18 923.98 лева, представляваща главницата на неплатено
възнаграждение за изпълнение по договор за поръчка и по чл. 86 от ЗЗД, за сумата
от 3 818,72 лева, представляваща мораторната лихва за забавено плащане по
главницата за периода от 08.07.2013 г. до датата на депозиране на ИМ пред съда-
11.06.2018 г. за недопустим, а твърдяните от ищеца обстоятелства за
неоснователни и недоказани.
Не се сочат писмени
доказателства от ответника; По доказателствата представени от ищеца- Моли от
доказателствата представени от ищеца, да бъде изключено заверено копие от
Договор (преценен като договор за изработка) от 11.06.2013 г. сключен между
ищеца като изпълнител и ответника като възложител, като във връзка с твърдяните
обстоятелство, че подписът на възложител не бил положен от ответника по делото,
прави искане за откриване на процедура
по чл. 193, ал. 1 от ГПК, относно положения подпис на възложителя в този
договор. По това искане съдът се е произнесъл в ОСЗ и е допуснал извършването
на СГрЕ, чието заключение е прието по делото,
а на основание чл. 194, ал. 2 от ГПК, съдът с определение е признал, че
оспорването на документа, който се ползва като пислено доказателство от ищеца,
не е доказано от ответника.
Съдът с определението
си за насрочване на делото в открито съдебно заседание е ЗАДЪЛЖИЛ ищцовата
страна до първото по делото ОСЗ да представи Договор (преценен като договор за
изработка) от 11.06.2013 г. сключен между ищеца като изпълнител и ответника
като възложител, Офертно предложение- Количествено стойностна сметка от
10.06.2013 г. и Акт, Обр. 19 (КСС) № 1от 02.07.2013 г. в оригинал.
Съдът, след преценка
на приетите писмени и събрани гласни доказателства по делото, преценени
поотделто и с съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
От приетото по делото
Заключение на ВЛ по допуснатата Съдебно графологична експертиза, чието
извършване е било уважено при условията на чл. 193, ал. 1 от ГПК, се
установява, че подписът на ВЪЗЛОЖИТЕЛ в договор (преценен като договор за
изработка) от 11.06.2013 г е бил положен лично от ответника по делото- В.С.Д..
При това положение, въз основа на представеното заключение на ВЛ по извършената
СГрЕ и показанията му от СЗ в насока авторството на положения подпис за
възложител в този договор, съдът е признал оспорването за недоказано, т. е., че
документът, чието оспорване се иска, е истински.
При това положение
доказан от ищеца се явява факта на твърдяното от него обстоятелство, че на
11.06.2013 г. в стопански двор находящ се в с. Калитиново, област Стара Загора,
между ответника В.С.Д. в качеството му на възложител и „ДИ ЕН СИ- ГРУП“- Стара
Загора, представлявано от Е. Енев в качеството му на изпълнител, е бил сключен
процесния договор (преценен като договор за изработка), с посочените в него
условия и работа.
От приетото по делото
писмено доказателство- Офертно предложение отправено то ищеца към ответника по
делото на 10.06.2013 г., се установява, че действително преди подписването на
договора, „ДИ ЕН СИ ГРУП“ ООД- Стара загора е отправила предварително
предложение до възложителя и ответник в настоящото производство, за стойността
на работата в материали и труд, която е била одобрена от последния,
респективно, следващият ден е бил подписан договора за изработка.
От приетото по делото
доказателство- Акт, обр. 19 (КСС) № 1 се установява твърдяното от ищеца
обстоятелство, че уговорената работа между ответника по делото като възложител
и ищцовото дружество като изпълнител, обективирана в договор от 11.06.2013 г. е
била изпълнена в уговорения срок и след съвместна проверка от страните на
изпълненото по договора, те са подписали без възражения или рекламации Акт,
обр. 19 (КСС) № 1.
От представените по
делото от ищеца и приети от съда писмени доказателства- 16 броя фактури (които
съдът не намира за необходимо да изброява поотдело), се установяват твърдяните
от ищеца разходи, извършени за закупуването на материали нужни за извършване на
договорената с ответника работа, а именно метален навес над сушилни за тютюн в
стопански двор в с. Калитиново, област Стара Загора, както и поставяне на
уплътнения на врати на сушилни.
От приетото по делото
заключение на ВЛ по допуснатата по искане на ищеца СТЕ, както и от поясненията
на ВЛ дадени в ОСЗ по тази експертиза се установява, че договорените между
страните в настоящото производство ответникът като възложител и ищецът като
изпълнител СМР- то обективирани в договор от 11.06.2013 г., като цяло се били
извършени, но не в обема отразен в разглежданите документи и след оглед на
място от ВЛ, на извършените СМР- та. ВЛ дава заключение, че извършените СМР- та
по процесния договор между страните, остойностени с единичните цени на фирмата
изпълнител по действително изпълнените СМР на обекта в с. Калитиново и при това
качество на изработката, възлизат на обща стойност 16, 945.32 лева, а не както
ищецът претендира- 18 923.70 лвева, като в тази сума се включва и
поставянето на уплътнения по вратите на сушилните, за което обстоятелство
ответникът не представи никакви доказателства, че тази дейност е била извършена
от друг, а не от ищцото дружество. ВЛ приема, че уговорената в договор от
11.06.2013 г. между страните работа (СМР- та) въпреки наличие на
незадоволително изпълнение на някои от тези дейности е била изпълнена в срок по
договора и предмета на договора- метален навес над сушилни за тютюн в с.
Калитиново, област Стара Загора е технически обезпечено в гаранчионния срок по
договора, уговорен между страните.
По делото бяха събрани
е гласни доказателства по искане и на двете страни, като съдът във връзка с
установяване на твърдяните от ищеца обстоятелства относно предварителното
проучване, сключването на договора за изработка на 11.06.2013 г. между
ответника като възложител и „ДИ ЕН СИ ГРУГ“ ООД- Стара Загора като изпълнител,
както и след това във връзка с извършените до 02.07.2013 г. СМР- та, кредитира
изцяло показанията на свидетелите- Станимир Генев и Стефан Тонев.
Съдът не кредитира
показанията на св. Кристиян Д., в родство по съребрена линия с ответника. Тези
показания, преценени при условията на чл. 172, ал. 1 от ГПк, се намират от съда
за необективни и безпристрастни, дадени в полза на една от страните по делото.
При така приетата за
установена фактическа обстановка, този съдебен състав на РС- Ардино разгледал
делото по същество, прави следните изводи от правна страна:
По подсъдността на
иска- Искът е подсъден пред решаващия съд с оглед местната подсъдност на чл.
105 от ГПК;
По допустимостта на
иска- Искът се намери за допустим съобразно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД;
По основателността на
иска- Искът се намира от съда за частично основателен и доказан до размера на
претенцията на ищеца посочен в заключението от ВЛ по извършената по делото СТЕ-
16 945.32 лева, като в останалата му част до пълния претендиран от ищеца
размер 18 923.98 лева главница с включено ДДС, следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан. Същото следва да се каже и за претендираната мораторна
лихва в размер (претендиран от ищеца) на 3 818.72 лева.
Според правната уредба
на чл. 258- 259 от ЗЗД- С договора за изработка
изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на
другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. Ако не е уговорено
друго, изпълнителят е длъжен да изработи поръчаното със свои средства.
Според
разпоредбата на чл. 266 от ЗЗД- Поръчващият трябва да заплати възнаграждението
за приетата работа. Ако възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът
му се установява при приемането на работата.
В тези
хипотези според съдебния състав попада и настоящия казус, според приетите по
делото писмени доказателства, а именно:
Налице е предварителна
уговорка между страните- ищецът като изпълнител, а ответникът като поръчител/възложител
за изработване на навес над сушилни камери (14 на брой), находящ се в стопански
двор в с. Калитиново, област Стара Загора, ползвани от ответника В.С.Д. за
сушене на тютюн.
Налице е офертно
предложение за изработване на поръчаното от възложителя, което предхожда
сключването на окончателен договор (преценен като договор за изработка).
Въпреки липса на изричното
упоменаване в този договор, че изработеното ще се извърши със средства на
изпълнителя, от представените по делото писмени доказателства и неоспорени от
ответника- Фактури № **********/20.06.2013 г., Фактура № **********/11.06.2013
г., Фактура № ********** / 15.06.2013 г., Фактура № ********** /17.06.2013 г.,
Фактура № 10000046202 / 27.01.2014 г., Фактура № ********** / 07.02.2014 г.,
Фактура № **********/18.03.2014 г., Фактура № ********** / 05.07.2013 г.,
Фактура № ********** /08.07.2013 г., Фактура № ********** / 31.07.2013 г.,
Фактура № ********** / 31.07.2013 г., Фактура № ********** / 10.09.2014 г., Фактура
№ ********** / 10.01.2014 г., Фактура № **********/ 09.07.2013 г., Фактура №
**********/10.07.2013 г., Фактура № **********/14.06.2013 г., се установява, че
работата по договора за изработка сключен между страните на 11.06.2013 г. е
била извършена с негови средства и уговорения срок.
Налице е Акт обр. 19
(КСС) № 1, според което писмено доказателство, ответникът в качеството си на
възложител към онзи момент, на 02.07.2013 г. приема от изпълнителя извършената
по договор (за изработка) от 11.06.2013 г. в срок работа, без забележки,
възражения или рекламации.
Предвид тези
установени като факти по делото, твърдени от ищеца обстоятелства, към
разглеждането на делото не е налице изпълнено задължение на ответника съобразно
разпоредбата на чл. 266 от ЗЗД, а именно, след приемане на извършената и приета
от възложителя работа, да извърши нейното плащане на изпълнителя.
Предявеният
установителен иск по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 258 и чл. 266 от ЗЗД е за
незаплатено възнаграждение по договор за изработка от 11.06.2013 г.– чл. 266 от ЗЗД. Съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗЗД (както бе посочено по- горе от съда),
възложителят на работата дължи на изпълнителя уговореното възнаграждение за
приетата работа. Фактическият състав, от който възниква задължението за плащане
на изработеното, включва: Сключен договор за изработка; Изпълнение на
конкретната възложена работа; Приемане на работата. Наличието на третия елемент
от фактическия състав, обуславящ отговорността на ответника, произтича от презумпцията
на чл. 264, ал. 3 ЗЗД- ако възложителят не направи възражение за неправилно
изпълнение, работата се счита за приета, обстоятелства, които в настоящия казус
са налице.
Защитната позиция на ответника
се основава на съображения за липса на материалноправна легитимация, тъй като
ищецът в качеството си на физическо лице не бил надлежна страна в материалното
правоотношение по повод извършените СМР- та, тъй като собственик на стопанския
двор, където се намирали сушилните, над които трябвало да се направи защитен
навес, а и самите сушилни, бил/и собственост на трето лице. Тези твърдения
обаче останаха неподкрепени с доказателства по делото. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства безспорно се установи, че към дата 11.06.2013 г.
ответникът по делото е имал качеството на възложител по сключен договор с ищеца
по делото «ДИ ЕН СИ ГРУП» ООД- Стара Загора, представлявано от управителя Е.
Енев, т. Е., той е възложил изработката на
на процесния навес над сушилните, находящи се в с. Калитиново, област
Стара Загора. Тук само за прецизност следва да се отбележи, че в хипотезата на
чл. 258 (а и не само в нея) от ЗЗД, възникването на облигационни отношения
между страни по съответен договор, не се обвързват пряко със собствеността,
дотолкова, доколкото, собственикът не се е противопоставил, не е възразил и не
е възпрепятствал изпълнението на предмета на договора, сключен между страните.
Такива данни не се съдържат нито в приетите по делото писмени доказателства,
нито в гласните такива- показанията на св. Станимир Генев и Стефан Тонев. Точно обратното. От тези
показания се установява, че ответникът по делото и възложител по Договор от
11.06.2013 г.- В.С.Д., е контролирал работата по време на нейното извършване,
давал е указания за изпълнението й и в крайна сметка я е приел с Акт обр. 19
(КСС) № 1.
Второто възражение на ответника за липсата на сключен договор за изработка,
съдът намира за неоснователно, по следните съображения:
В процедурата по чл. 193, ал. 1 от ГПК,
ответникът по делото не успя да докаже, че подписът на възложител, не е положен
от него, сиреч, че Договор, сключен на 11.06.2013 г. между ответника В.С.Д.
като възложител и «ДИ ЕН СИ ГРУП» ООД- Стара Загора, с управител Е. Енев в
качеството на изпълнител, е неистински
документ, пораждащ облигационни отношения и последици между страните.
Договорът за изработка е неформален и може да
бъде сключен както писмено, така и устно. Писмената форма не е форма за
действителност (но в настоящият казус е налице) на този вид договор. В случая,
от показанията на допуснатите по делото свидетели на ищцовата страна безспорно
се установява, неговата предварителна писмена форма, обективирана в последствие
в извършената работа.
При наличето на писмен
договор между страните, поръчващият/ възлагащият дължи на изпълнителя
възнаграждение, което обичайно се е дължало за извършените работи към момента
на изпълнението. Видно от заключението на вещото лице, неоспорено от страните,
общата стойност на посочените в таблицата СМР- та, доказани като извършени,
възлиза на 16 945,32 лв. с ДДС.
Предвид тези правни
изводи, този съдебен състав на първоинстанционния съд, намира, че искът с
правно основание чл. 258 и чл. 266 от ЗЗД, предявен от "ДИ ЕН СИ ГРУП" ООД , със седалище и адрес на
управление: Стара Загора, бул. „Св. Патриарх Евтимий" № 116, ЕИК
*********, представлявано от Управителя Е.Е., против В.С.Д., ЕГН **********,***,
е частично основателен и доказан до размер от 16 945.32 лева и ще следва
да се уважи до този размер, като в останалата му част до първоначално
предявения иск от 18 923.98 лева, ще следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
При този изход на
делото, ще следва частично да се уважи и дължимата се на основание чл. 86 от ЗЗД мораторна лихва в размер на 3 417,75 лева, като в останалата част до
нейния претендиран размер от 3 818.72 лева, ще следва да не се уважава.
Пак при този изход на
делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ще следва ответникът В.С.Д. да заплати
на ищеца "ДИ ЕН СИ ГРУП" ООД , със седалище и адрес на
управление: Стара Загора, бул. „Св. Патриарх Евтимий" № 116, ЕИК
*********, представлявано от Управителя Е.Е., направените от
страната деловодни разноски, съразмерно уважената част на иска, а именно:
814.20 лева (осемстотин и четиринадесет лева и двадесет стотинки), внесена ДТ
за разглеждане на производството и 1 933.20 лева (хиляда деветстотин
тридесет и три лева и двадесет стотинки), възнаграждение за процесуално
представителство.
По тези съображения и
формирани правни изводи, този съдебен състав на РС- Ардино разгледал делото по
същество,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на В.С.Д., ЕГН **********,***, че дължи на "ДИ ЕН СИ ГРУП" ООД , със седалище и адрес на
управление: Стара Загора, бул. „Св. Патриарх Евтимий" № 116, ЕИК
*********, представлявано от Управителя Е.Е., сумата в размер на 16 945.32
лева (шестнадесет хиляди деветстотин четиридесет и пет лева и тридесет и две
стотинки), явяваща се неизвършено заплащане на извършена работа по договор от
11.06.2013 г. в с. Калитиново, област Стара Загора;
ОСЪЖДА
В.С.Д.,
ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на "ДИ ЕН СИ ГРУП" ООД , със седалище и адрес на
управление: Стара Загора, бул. „Св. Патриарх Евтимий" № 116, ЕИК
*********, представлявано от Управителя Е.Е., сумата в размер на 16 945.32
лева (шестнадесет хиляди деветстотин четиридесет и пет лева и тридесет и две
стотинки), явяваща се неизвършено заплащане на извършена работа по договор от
11.06.2013 г. в с. Калитиново, област Стара Загора;
ОТХВЪРЛЯ
искът на "ДИ ЕН СИ ГРУП" ООД , със седалище и адрес на
управление: Стара Загора, бул. „Св. Патриарх Евтимий" № 116, ЕИК
*********, представлявано от Управителя Е.Е., в останалата му част до
претендираният размер на главницата от 18 923,70 лева, като неоснователен
и недоказан;
ОСЪЖДА
В.С.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на "ДИ ЕН СИ ГРУП" ООД , със седалище и адрес на
управление: Стара Загора, бул. „Св. Патриарх Евтимий" № 116, ЕИК
*********, представлявано от Управителя Е.Е., сумата в размер 3 417.75
лева (три хиляди четиристотин и седемнадесет лева и седемдесет и пет стотинки),
явяваща се мораторна лихва за неизпълнено плащане по Договор от 11.06.2013 г.
от датата на настъпване на задължението за заплащане- 08.07.2013 г., до датата
на завеждане на ИМ в съда- 12.06.2018 г.;
ОСЪЖДА
В.С.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на "ДИ ЕН СИ ГРУП" ООД , със седалище и адрес на
управление: Стара Загора, бул. „Св. Патриарх Евтимий" № 116, ЕИК *********,
представлявано от Управителя Е.Е., сумата в размер 814.20 лева
(осемстотин и четиринадесет лева и двадесет стотинки), внесена ДТ за
разглеждане на производството и 1 933.20 лева (хиляда деветстотин тридесет
и три лева и двадесет стотинки), възнаграждение за процесуално
представителство.;
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд- Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: