РЕШЕНИЕ
№ 3656
гр. София, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Р Н. К
при участието на секретаря М Г. -Й
като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело №
20211110208832 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на срещу Наказателно постановление (НП) № 64/17.03.2021 г.
издадено от директора на дирекция КПД в РИОСВ - София, с което на жалбоподателя на
основание чл. 83 от ЗАНН, вр. чл. 34е, т. 4 от Закона за чистотата на атмосферния въздух
/ЗЧАВ/ е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на
15000.00 лева за нарушение на чл. 20, ал. 3 от Наредба № 7 от 21.10.2003 г. за норми за
допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в околната среда, главно в
атмосферния въздух в резултат на употребата на разтворители в определени инсталации
/обн. ДВ бр. 96/2003 г./
В подадената жалба се излагат пространни съображения за незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление, свързани липса на извършено от дружеството
нарушение. Дружеството настоява, че към инкриминираната дата то не е било длъжно да
предоставя в РИОСВ План за управление на разтворители /ПУР/, доколкото инсталацията е
пусната в експлоатация на 14 септември 2019 г. и към края на срока по чл. 20, ал. 3 от
Наредбата не са били изтекли пълни 12 месеца от нейната експлоатация, което прави
невъзможно и изчисляването на праговете на консумация на разтворители за този период.
Жалбоподателят сочи, че е подавал запитвания до РИОСВ София за начина на изчисление и
отчитане за период по-малък от 12 месеца, но не е получил отговор, като по електронен път
е подал и проект за ПУР още на 03.04.2020 г. Допълва, че след изтичането на 12-месечния
период от въвеждане в експлоатация на инсталацията, дружеството е подало ПУР в РИОСВ
на 23.09.2020 г. Отделно от това сочи, че не са му били предоставени за запознаване
доказателствата в административната преписка. Излага съображения и за приложение на чл.
28 ЗАНН поради маловажност на нарушението. Поради изложените съображения се
претендира съдът да отмени изцяло обжалваното НП.
1
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от своя законен представител –
управителят , както и от упълномощен процесуален представител – адв. , които поддържат
жалбата. В хода на съдебните прения адв. настоява, че НП е незаконосъобразно и
неправилно и моли за неговата отмяна, като излага подробни съображения в писмен вид.
Управителят на дружеството също претендира за отмяна на НП.
Административно наказващият орган – РИОСВ София /доколкото съдебното следствие
по делото е приключило преди влизане в сила на изм. на ЗАНН, обн. в ДВ бр. 109/2020 г./,
редовно призован, се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли за
потвърждаване на НП.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател – „ било оператор на инсталация за химическо чистене,
находяща се в гр. , бул. , която била въведена в експлоатация на
На . по време на въведеното в страната извънредно положение управителят на
дружеството подал по електронен път /чрез електронно писмо с приложения към него/
сканирани копия на документи до РИОСВ София, включително и проект на ПУР за
инсталацията на обекта на бул. № в гр. , подписан от управителя, както и схема за
изчислението на използваните количества разтворители и писмо с молба за уточнение на
начина на отчитане на количествата използвани разтворители, където отправил и изричен
въпрос дали е необходимо да се изготви ПУР преди да е изтекъл 12 месечен период от
използване на инсталацията. Но дружеството не получило отговор на така изпратените
въпроси и проектът за ПУР не бил заведен в деловодството на РИОСВ София. Планът и
другите документи не били представени в деловодството на РИОСВ София на хартиен
носител от дружеството до 23.09.2020 г.
На 05.08.2020 г. била извършена проверка в деловодната система на РИОСВ София,
като при нея било установено, че не е постъпвал ПУР за 2019 г. от страна на , което било
отразено и в Констативен протокол № 15 от същата дата. С оглед на тази констатация св. К.
А. Г. на длъжност „старши експерт“ в отдел към дирекция приела, че е осъществено
нарушение на чл. 20, ал. 3 от Наредба № 7 от 21.10.2003 г. за норми за допустими емисии на
летливи органични съединения, изпускани в околната среда, главно в атмосферния въздух в
резултат на употребата на разтворители в определени инсталации /обн. ДВ бр. 96/2003 г./,
доколкото дружеството не е представило на хартиен и електронен носител в РИОСВ София
План за управлението на разтворителите за 2019 г. до 31 март 2020 г., който срок заради чл.
4, ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, бил
удължен до 13.06.2020 г. Затова тя изпратила покана до дружеството за явяване на негов
представител за съставяне на АУАН. Поканата била получена и на 24.09.2020 г. св. К. Г.
съставила АУАН № 154/24.09.2020 г. за така установеното нарушение на дружеството, в
присъствието на неговия управител и на двама свидетели, което се удостоверява от техните
подписи. В акта било прието, че дружеството е нарушило чл. 20, ал. 3 от Наредба № 7 от
21.10.2003 г., което нарушение било извършено в гр. София, сградата на РИОСВ София на
16.06.2020 г. В акта относно самото нарушение единствено е посочено, че при проверката на
05.08.2020 г. е констатирано, че в деловодната система на РИОСВ София не е отразено да е
постъпвал ПУР за 2019 г. от дружеството, което е оператор на инсталация за химическо
чистене.
Но междувременно, незабавно след получаване на поканата за съставяне на АУАН, на
23.09.2020 г. дружеството входирало в РИОСВ София ПУР за 2019 г. на инсталацията в на
бул. № , като същият бил изпратен и по електронен път до органа. Но това обстоятелство не
било отчетено при съставянето на АУАН. Копие от акта било връчено на управителя на
дружеството, който като възражение срещу него написал, че причината за забавяне е
усложнената обстановка и въведеното извънредно положение. Подробни писмени
2
възражения били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, където дружеството посочило
доводи, идентични с тези в жалбата относно срока на експлоатация на обекта и
извънредното положение в страната. Въз основа на възраженията, от страна на наказващия
орган било изпратено писмо до дружеството с изискване на доказателства относно датата на
въвеждане на експлоатация на инсталацията. В дадения срок, от страна на дружеството били
изпратени по електронен път до РИОСВ София писмо и протокол за въвеждане в
експлоатация на инсталацията.
Но въпреки това, наказващият орган преценил, че не са представени надлежни
доказателства за въвеждане в експлоатация на инсталацията, защото липсвал договор за
наем на обекта, поради което и при пълна идентичност на описанието на нарушението и
дадената му правна квалификация, на 17.03.2021 г. било издадено обжалваното НП № 64 от
на длъжност директор на дирекция КПД в РИОСВ София, която по силата на заповед №
имала правото да замества директора на РИОСВ София „в случай на отсъствие по
обективни причини“. И в НП не било описано в какво конкретно се състои нарушението, а
единствено констатацията, че при проверка на 05.08.2019 г. е установено, че дружеството не
е подало ПУР за 2019 г. В НП е даден отговор на възраженията на жалбоподателя, като
същите са приети за неоснователни и на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 15 000 лева на основание чл. 34е, т. 4 от ЗЧАВ за нарушение на чл. 20, ал. 3 от
Наредба № 7/2003 г.
Наказателното постановление е връчено на дружеството на 13.05.2021 г., което се
установява от известието за доставяне, като на 19.05.2021 г. в РИОСВ София е депозирана
жалбата срещу него.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
К. Г., като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, /преди всичко констативни протоколи,
копия на ПУР и писма, копия на изпратени електронни съобщения/, които съдът кредитира
изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата
обстановка по начина, възприет от съда.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Г., тъй като същите са непротиворечиви и
достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелката подробно
разказва за случая и за установеното от нея при проверката единствено в деловодната
система на РИОСВ София, в следствие на което е съставила и процесния АУАН. Но
очевидно не отговаря на истината твърдението на свидетелката, че до датата на съставяне на
АУАН, в РИОСВ не е бил представен ПУР за 2019 г., доколкото същият е с поставен печат
от органа с дата един ден преди датата на акта. Но съдът си обяснява това противоречие с
липсата на информация у свидетелката за това обстоятелство. Очевидно, същата не е била
информирана и за изпратения през месец април 2020 г. проект за ПУР по електронната
поща, който не е бил входиран и надлежно заведен в деловодството на органа.
Съдът намира, че представените от жалбоподателя писмени доказателства несъмнено
установяват приетите от съда факти, които и не се оспорват от наказващия орган,
включително и за датата на започване на експлоатацията на инсталацията, както и за
изпращането по електронен път на ПУР за 2019 г. още през април 2020 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
3
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че акта за установяване на нарушението е издаден
от компетентен за това административен орган, в предвидените в ЗАНН давностни срокове,
но при допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Освен това
съдът прие, че НП е издадено от некомпетентен орган, което е абсолютно основание за
неговата отмяна.
Доколкото настоящият случай касае извършено административно нарушение по чл. 34е
ЗЧАВ, която не попада сред хипотезите, посочени в разпоредбата на чл. 43, ал. 5, вр. ал. 4
ЗЧАВ, съгласно които директорът на РИОСВ е оправомощен да издава НП в изрично
изброените случаи, то приложима се явява разпоредбата на чл. 43, ал. 3 ЗЧАВ. Съгласно
посочената разпоредба, наказателните постановления в останалите хипотези /включително и
за нарушения по чл. 34е от ЗЧАВ/ се издават от министъра на околната среда и водите или
оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на
актосъставителя. По делото е приложена единствено заповед за оправомощаването на
конкретни длъжностни лица от РИОСВ-София да съставят АУАН по ЗЧАВ, но не е
представена и заповед от министъра на околната среда и водите, с която директорите на
РИОСВ са оправомощени да издават НП в случаи на нарушение по чл. 34е ЗЧАВ. Но в
случая процесното НП е издадено от лице вместо директора на РИОСВ-София без обаче то
да е било надлежно оправомощено за това със заповед на министъра на околната среда и
водите. Отделно от това съдът намира, че липсват доказателства и за компетентността в
случая на подписалата НП , тъй като не е установена предпоставката същата да има
правомощията на директора на РИОСВ София, а именно последният да „отсъства по
обективни причини“ съгласно изричния текст на Заповед № РД 115/23.10.2018 г. към датата
на подписване на НП. Доколкото тежестта на доказване в случая пада изцяло върху
наказващия орган, той е длъжен да установи не само процесното нарушение, но и
законосъобразното ангажиране на отговорността на дружеството, което включва и
компетентността на актосъставителя и наказващия орган. Но в случая РИОСВ София не е
представила доказателства за надлежно упълномощаване на подписалата НП, поради което и
съдът прие, че наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган. В този
смисъл са и Решение № 6108 от 27.10.2017 г. по адм. дело № 5452/2017 г. по описа на АССГ,
X касационен състав и Решение № 76963 от 27.04.2020 г. по НАХД № 20392/2019 г. на 97
състав, СРС.
Но освен този съществен порок на НП, съдът констатира и други допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на акта и НП, свързани с липсата на
конкретно описание на вмененото нарушение. Както е видно от текста на АУАН и НП,
актосъствителят и наказващият орган са се задоволили да посочат единствено, че при
проверка в деловодната система на РИОСВ София на 05.08.2020 г. е установено, че ПУР за
2019 г. не е постъпвал, без дори да е посочено кое дружество е следвало да го подаде. Иначе
правилно са изведени датата и мястото на нарушението, като е взето предвид и
удължаването на срока поради въведеното в страната извънредно положение. Но подобно
описание на нарушението не е достатъчно, доколкото в акта и в НП не се твърди
неправомерно поведение /действие или бездействие/ на наказания субект, т.е. никъде не е
посочено, че дружеството не е подало ПУР за 2019 г. в срок съответно на хартиен и
електронен носител. Така описано нарушението има отношение единствено към
деловодната система на органа, но не и към деяние на наказаното дружество. Още повече, че
в случая се установи, че фактически дружеството е подало по електронен път преди
изтичането на законовия срок проект за ПУР за 2019 г., който е и подписан от управителя
му, съответно има характеристиките на изискуемия от чл. 20 от Наредбата ПУР. Поради
липсата на ясно описание на нарушението, за наказаното лице остава неясно дали му е
4
вменено нарушение, изразяващо се в действие или бездействие, съответно дали се отнася
единствено за непредставяне на ПУР на хартиен носител или и за електронен такъв. Именно
това е довело до объркване на жалбоподателя, който не е представил навреме и
доказателствата пред наказващия орган, че всъщност ПУР за 2019 г. е бил представен по
електронен път в законовия срок.
Поради изложеното, съдът намира, че е нарушен чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН,
които предвиждат като задължителни реквизити на АУАН и НП точно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Тези нарушения са съществени,
доколкото са ограничили правото на защита на санкционираното лице и са самостоятелни
основания за отмяна на НП.
На следващо място, съдът намира, че в случая е допуснато и нарушение на
материалния закон. Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 20, ал. 3 от
Наредба № 7/2003 г. „Плановете за управление на разтворителите обхващат предходната
календарна година и се представят ежегодно пред РИОСВ на хартиен и електронен носител
не по-късно от 31 март на текущата година, включително с годишните доклади по чл. 125, т.
5 ЗООС.“, като съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за извънредното положение, срокът е бил
удължен до 13.06.2020 г. В случая несъмнено като оператор на инсталация за химическо
чистене, използваща разтворители, попада в обхвата на задължените лица по Наредба №
7/2003 г. Но наказващият орган е пренебрегнал възражението на жалбоподателя, че тъй като
инсталацията му не е работила 12 месеца, не би могъл да изчисли и съответно попълни
правилно данните за консумацията на разтворители в подадения ПУР. Очевидно, органът е
приел за основателен този довод, тъй като е изискал допълнителни доказателства за датата
на вкарване в експлоатация на инсталацията, но след това не е приел представените му
такива. Но съдът е склонен да се солидаризира с изразеното становище в жалбата относно
дефиницията на „консумация“ съгласно ДР на Наредба № 7/2003 г., където в пар. 1, т. 22 е
посочено, че това е общото количество вложени разтворители в една инсталация за
календарна година или друг 12 месечен период. Но поради липсата на разяснения или
инструкция как да се изчислява консумацията при по-кратки периоди възниква и резонният
въпрос дали в тези случаи е приложимо изискването на чл. 20, ал. 3 от Наредбата. В
конкретната хипотеза поради своето бездействие, контролният орган е създал ситуация на
несигурност у задълженото лице, въз основа на която в последствие му е наложил и
административно наказание, като подобна практика не бива да бъде толерирана.
На последно място, съдът взе предвид и приетия по-горе факт, че всъщност още на
03.04.2020 г. дружеството е изпратило до РИОСВ София по електронен път ПУР за 2019 г.
Независимо, че в придружаващото писмо документът е озаглавен проект за ПУР, той е
подписан и отговаря на изискванията на чл. 20, ал. 2 от Наредбата, поради което и съдът го
прие за срочно и надлежно изпълнение на задължението по чл. 20, ал. 3 от Наредба № 7/2003
г. от страна на дружеството, без да се ангажира относно правилното попълване на данните.
Но единствено поради бездействието на контролния орган и липсата на завеждане на
подадените по електронен път документи в деловодството на РИОСВ, в справката от
05.08.2020 г. е получена информация, че дружеството не е подало такъв план. Действително,
чл. 20, ал. 3 от Наредбата изисква планът да се подаде на хартиен и електронен носител, но с
оглед въведеното в страната извънредно положение и практическото отнемане на достъпа
на граждани до множество държавни органи, освен по електронен път, то следва
сканираното копие на подписания на хартия документ да бъде приравнено на подаването му
на хартиен носител. Поради това съдът достигна до извод, че така вмененото нарушение, не
е извършено от дружеството-жалбоподател, което е ново основание за отмяна на НП.
Поради всички изложени съображения, съдът намери подадената жалба за основателна
и прецени, че НП следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Доколкото
страните не са претендирали присъждането на разноски в производството, съдът не следва
5
да се произнася по този въпрос.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т.1, вр. ал. 3, т. 1 и 2 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 64/17.03.2021 г. издадено от директора на
дирекция КПД в РИОСВ - София, с което на жалбоподателя ‚ на основание чл. 83 от ЗАНН,
вр. чл. 34е, т. 4 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/ е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 15000.00 лева за нарушение
на чл. 20, ал. 3 от Наредба № 7 от 21.10.2003 г. за норми за допустими емисии на летливи
органични съединения, изпускани в околната среда, главно в атмосферния въздух в резултат
на употребата на разтворители в определени инсталации /обн. в ДВ бр. 96/2003 г./.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6