№ 149
гр. Стара Загора, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Н. Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20225500500120 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Й. М. Й., с адрес: гр.С.З., *** против
решение № 260745/01.11.2021 г. по гр.д.№ 2796/2020 г. по описа на
Старозагорския районен съд.
Първоинстанционното решение се обжалва като неправилно поради
постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснато
съществено процесуално нарушение и необоснованост.
Излагат се оплаквания за необоснованост на правните изводи на
първоинстанционния съд относно липсата на качеството на кредитор на Й. М.
Й. на първия от ответниците С.Д.П. и незнанието на последния за
увреждането на кредитора с процесната правна сделка поради неправилна
интерпретация на събраните по делото доказателства.
По отношение на правните изводи на първоинстанционния съд относно
незнанието на ответниците Д.С.П. и С.С.П. за увреждащия характер на
сделката се излагат оплаквания за допуснато съществено процесуално
нарушение чрез незачитане на законоустановената презумпция по чл.135, ал.2
от ЗЗД, която не е била оборена надлежно от ответниците.
Твърди се, че всички тези пороци на първоинстанционния съдебен акт
от своя страна са довели и до неправилно приложение на материалния закон.
1
Претендира се отмяната на обжалваното решение и постановяването на
ново, с което предявеният Павлов иск бъде уважен, а на страната бъдат
присъдени сторените пред двете съдебни инстанции разноски.
В законоустановения срок въззиваемият С.Д.П., действащ чрез адв.К.К.,
е представил отговор на въззивната жалба, с който я е оспорил като
неоснователна.
Изложил е доводи, че обжалваното решение е правилно, т.к.
първоинстанционният съд обсъдил всички относими доказателства и въз
основа на тях е направил обосновани и съответни на материалния закон
правни изводи за неоснователност на предявения иск.
Претендира се потвърждаването на първоинстанционното решение и
присъждането на разноските пред въззивната инстанция.
Въззиваемите Д.С.П. и С.С.П. не са подали отговори на въззивната
жалба.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът се представлява
от процесуален представител, чрез когото поддържа жалбата си и пледира за
отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с което
предявеният иск бъде уважен.
Въззиваемият С.Д.П. се представлява от процесуален представител,
чрез когото оспорва въззивната жалба и пледира за потвърждаване на
обжалваното първоинстанционно решение. Претендира присъждането на
разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение по реда
на чл.38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./.
Въззиваемите Д.С.П. и С.С.П. не се явяват и не се представляват в
откритото съдебно заседание.
Въззивният съд, след като взе предвид твърденията и възраженията
на страните, събраните по делото доказателства и приложимите
материално-правни и процесуално-правни норми, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е редовна, т.к. отговаря на изискванията на чл.260 от
ГПК и чл.261 от ГПК, и е допустима, т.к. е подадена в предвидения срок за
обжалване, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, при наличието на правен интерес от
въззивно обжалване.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Й. М. Й.
срещу С.Д.П., Д.С.П. и С.С.П., с която е бил предявен иск по чл. 135 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за обявяване на относителната
недействителност спрямо ищеца на договор за дарение на недвижим имот,
обективиран в н.а. № 106, т.IX, рег.№ 20872, дело № 1302 от 2018 г. на
нотариус Д.Н., с рег.№ 181 на НК и район на действие при Районен съд –
Стара Загора.
2
Ищецът е изложил твърдения, че е кредитор на ответника С.Д.П. по
развален по право поради липса на предмет предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който при сключване на
договора е заплатил продажната цена на имота от 5 000 лв.
Сочи, че на 27.09.2018 г. е сключил с ответника С.Д.П. предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ дворно
място, находящо се в с.К., ***, с който страните са се съгласили в срок до
30.10.2019 г. да сключат окончателен договор за покупко-продажба, по силата
на който Й. М. Й. да закупи от С.Д.П. посочения недвижим имот за сумата от
5 000 лв., която Й. заплатил изцяло и в брой на П. още при сключването на
предварителния договор. При сключването на предварителния договор П.
предупредил Й., че на уговорената дата за сключване на окончателния
договор може да отсъства от града, поради което му дал пълномощно с
нотариална заверка на подписа и съдържанието, с което го упълномощил да
прехвърли имота на себе си, или на трето лице.
Твърди, че на уговорената дата за сключване на окончателния договор
С.Д.П. не се явил пред нотариуса, което било надлежно констатирано със
съставен от нотариуса констативен протокол.
Твърди, че вместо да изпълни задължението си по предварителния
договор С.Д.П. се разпоредил със същия, като с договор за дарение от
14.11.2018 г., обективиран в н.а. № 106, т.IX, рег.№ 20872, дело № 1302 от
2018 г. на нотариус Д.Н., с рег.№ 181 на НК и район на действие при Районен
съд – Стара Загора, го дарил на децата си Д.С.П. и С.С.П..
По този начин с действията си ответника С.П. направил сключването на
окончателния договор невъзможно поради липсата на предмет и съзнателно
увредил своя кредитор, т.к. намалил имуществото си, след като за него
възникнало задължението да върне получената при сключването на
предварителния договор продажна цена от 5 000 лв.
С подадения отговор на исковата молба С.Д.П. е оспорил предявения
иск, като е възразил, че Й. М. Й. няма качеството на кредитор по силата на
сключения предварителен договор , т.к. въз основа на даденото му от П.
пълномощно на 02.11.2018 г. е сключил договор за покупко-продажба с трето
лице - М.И.М., обективиран в н.а. № 168, т.I, рег.№ 2847, дело № 147 от 2018
г. на нотариус Е.Т., с рег.№ 364 на НК, район на действие при Районен съд –
Стара Загора, по силата на който действайки като пълномощник на С.Д.П. е
продал имота за сумата от 5 000 лв., която е получил от купувача и не е
предал на упълномощителя си. Впоследствие тази сделка била унищожена с
влязло на 11.06.2020 г. в сила съдебно решение, постановено по гр.д.№
238/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Оспорва също така като унищожаем предварителния договор като
излага твърдения, че С.Д.П. страда от душевна болест – биполярно афективно
3
разстройство, поради което, макар и да не е поставен под пълно или
ограничено запрещение, към момента на сключване на предварителния
договор не е бил в състояние да разбира и ръководи действията си. Във връзка
с обострянето на заболяването си на 04.10.2018 г. С.Д.П. е постъпил на
лечение в ДПБ – Раднево и след подобряване на състоянието си си спомнил,
че е упълномощил Й. М. Й. да извърши разпоредителни действия с имота му в
с.К., което последният сторил на 02.11.2018 г. като го продал на М.И.М.. Тъй
като С.Д.П. не желаел в действителност да се разпорежда с единствения си
имот, при това на силно занижена цена, упълномощил своя брат Н. П., който
от негово име сключил с Д.С.П. и С.С.П. процесния договор за дарение,
обективиран в н.а. № 106, т.IX, рег.№ 20872, дело № 1302 от 2018 г. на
нотариус Д.Н., с рег.№ 181 на НК и район на действие при Районен съд –
Стара Загора, по силата на който имотът бил дарен на децата на С.Д.П..
Сочи също така, че на 26.09.2018 г. между Й.Й. и С.П. бил сключен и
договор за заем, по силата на който Й. предал в заем на П. сумата от 6 000 лв.,
която веднага след предаването й била отнета насилствено от П. от трето
лице, намиращо се в заложната къща на Й.. С оглед на особеното психично
състояние, в което се намирал С.П., не бил съвсем наясно дали е получил
сумата от 5 000 лв. като цена по предварителния договор, който не е имал
намерение да сключва, или му е дадена като заемна сума по договора за заем,
но бил сигурен че е получил от Й. еднократно сума от 5 000 лв., която
веднага му била отнета от намиращото се в заложната къща трето лице. Във
връзка с това било образувано и се водело досъдебно производство.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил иска,
като е приел, че ищецът е кредитор на ответника С.П. по силата на
предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот, който е
приел за унищожаем; че С.П. не е знаел, че с процесния договор за дарение
уврежда Й., т.к. към момента на сключване на договора не е разбирал
значението на действията си и не е можел да ги ръководи, както и че
приобретателите по договора не са знаели за увреждането.
Въззивният съд намира, че правно-релевантните факти са били
установени правилно от първоинстанционния съд въз основа на събраните по
делото доказателства, а въз основа на тях съдът е направил обосновани
изводи, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
обжалваното решение.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства
безспорно се установява, че Й. М. Й. има агенция за недвижими имоти и
заложна къща.
На 26.09.2018 г. Й. М. Й. и С.Д.П. са сключили договор за заем, по
силата на който Й. е дал на П. в заем сума от 6 000 лв.
На 27.09.2018 г. Й. М. Й. и С.Д.П. са сключили предварителен договор
4
за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който са се съгласили
да сключат окончателен договор за покупко-продажба, по силата на който П.
да продаде на Й. недвижимия си имот - дворно място, находящо се в с.К., ***
срещу продажна цена от 5 000 лв., която при сключване на договора е била
заплатена изцяло от Й. на П..
С предварителния договор страните са се уговорили на 30.10.2018 г. да
се явят пред нотариус за сключване на окончателния договор.
Във връзка със сключване на окончателния договор С.Д.П. е
предоставил на Й. М. Й. пълномощно с нотариална заверка на подпис и
съдържание, с което го е упълномощил да продаде на себе си или на трето
лице недвижимия имот – предмет на предварителния договор за покупко-
продажба.
Безспорно е установено, че на 30.10.2018 г. С.Д.П. не се е явил пред
нотариуса за сключване на окончателния договор, а на 02.11.2018 г. Й. М. Й.,
действайки като пълномощник на С.Д.П. е продал на М.И.М. недвижимия
имот – предмет на предварителния договор за покупко-продажба за сумата от
5 000 лв., която не е предал на упълномощителя си.
Този договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 168, т.I, рег.№
2847, дело № 147 от 2018 г. на нотариус Е.Т., с рег.№ 364 на НК, район на
действие при Районен съд –Стара Загора, е бил унищожен с влязло на
11.06.2020 г. в сила съдебно решение, постановено по гр.д.№ 238/2019 г. по
описа на Районен съд – Стара Загора.
На 22.06.2020 г. Й. М. Й. е върнал на М.И.М. сумата от 5 000 лв., която е
получил по унищожения договор за покупко-продажба, както и му е заплатил
допълнително сумата от 1 000 лв. за извършено от М. обзавеждане на имота.
Безспорно също така е установено, че С.Д.П. страда от биполярно
афективно разстройство, като към м.септември 2018 г. е бил в манийна фаза.
Състоянието му е било силно обострено, поради което на 04.10.2018 г. е
постъпил за лечение в ДПБ – Раднево, където бил лекуван до 13.12.2018 г.
На 07.11.2018 г., след подобряване на състоянието му и медицинско
удостоверяване, че е в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, С.Д.П. е подписал нотариално
заверено за подпис и съдържание пълномощно, с което упълномощил брат си
Н. Д. П. да дари недвижимия имот, находящ се в с.К., *** на Д.С.П. и С.С.П.
/деца на С.Д.П./.
С договор за дарение, обективиран в н.а. № 106, т.IX, рег.№ 20872, дело
№ 1302 от 2018 г. на нотариус Д.Н., с рег.№ 181 на НК и район на действие
при Районен съд – Стара Загора, Н. Д. П., действайки като пълномощник на
брат си С.Д.П., е дарил на Д.С.П. и С.С.П. недвижимия имот, находящ се в
с.К., ***.
От приетите заключения на първоначалната и повторната съдебно
5
медицински експертизи, които въззивният съд кредитира, безспорно е
установено, че С.Д.П. страда от биполярно афективно разстройство и от
органично личностно разстройство, които са повлияли неблагоприятно върху
способността му да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги
ръководи. Към момента на подписване на предварителния договор за
покупко-продажба на 27.09.2018 г. П. у бил в манийна фаза, под влиянието на
болестни афективни и психотични изживявания. Наличната
психопатологична симптоматика е довела до нарушаване на аналитико-
синтетичната дейност на мозъка, като е разстроила умението правилно да
анализира, преценява, прогнозира и да взема адекватни решения. Наличните
две психични заболявания в конкретния случай са го лишили от
възможността да разбира получаването на парична сума, свързано със
задължението му за отчуждаване на недвижим имот.
Въззивната жалба се преценява за неоснователна, а обжалваното с нея
решение като правилно по следните съображения:
Разпоредбата на чл.135 от ЗЗД урежда правото на кредитора да иска да
бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът
му го уврежда, ако при извършването им последният е знаел за увреждането.
Въззивникът с исковата си молба претендира, че е кредитор на
въззиваемия С.Д.П. за сумата от 5 000 лв., дължима му по силата на развален
по право предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,
чието изпълнение според страната е станало невъзможно след сключването на
атакувания като относително недействителен договор за дарение,
обективиран в н.а. № 106, т.IX, рег.№ 20872, дело № 1302 от 2018 г. на
нотариус Д.Н., с рег.№ 181 на НК и район на действие при Районен съд –
Стара Загора.
Това твърдение на въззивника-ищец е неоснователно, т.к. с
отчуждаването на недвижимия имот предварителният договор не се е
развалил по право, т.е. за Й.Й. не е възникнало парично вземане за платената
от него цена от 5 000 лв.
Утвърдено е в съдебната практика разбирането, че продажбата на чужда
вещ не води до нищожност на сключения договор.
В тази връзка не съществува правна пречка да се обещае продажбата на
вещ, която не е собственост на обещателя и такъв договор обвързва валидно
страните.
По аргумент от по-силното основание, ако между две лица е бил
сключен предварителен договор и след сключването му обещателят се
разпореди с вещта-предмет на този договор, то той не се разваля по право, а
за развалянето му се прилагат правилата на чл.87 от ЗЗД.
В случая след като въззивникът Й. и въззиваемия С.П. са сключили
предварителен договор за покупко-продажба в случай на неизпълнение от
6
страна на обещателя за Й.Й. би възникнало единствено правото да иска
обявяването на договора за окончателен по съдебен ред.
С разпореждането от страна на обещателя по договора - С.П. с
недвижимия имот, предварителният договор не се е развалил по право, а е
следвало да бъде развален от Й.Й. по реда на чл.87 от ЗЗД и едва тогава за
последният е щяло да възникне правото да иска даденото от него в
изпълнение на разваления договор.
По делото не са налице доказателства към момента на сключване на
атакувания като относително недействителен договор за дарение,
обективиран в н.а. № 106, т.IX, рег.№ 20872, дело № 1302 от 2018 г. на
нотариус Д.Н., с рег.№ 181 на НК и район на действие при Районен съд –
Стара Загора сключеният на 27.09.2018 г. предварителен договор да е бил
развален, поради което въззивникът не се е легитимирал като кредитор за
сумата от 5 000 лв. към онзи момент.
Въззивният съд не обсъжда в аспекта на качеството „кредитор“ на
въззивника Й. М. Й. направеното от насрещната страна възражение за
унищожаемост на предварителния договор като сключен от дееспособно
лице, което не е могло да разбира и да ръководи действията си, т.к.
унищожаемият договор е действителен и до момента на унищожаването му
поражда целените с него правни последици.
В случая с предявения иск не се претендира реално изпълнение на
предварителния договор /иск за обявяването му за окончателен/, поради което
за разглежданият по делото правен спор е ирелевантно дали този
предварителен договор е действителен или е унищожаем, доколкото към
момента на сключване на атакувания като относително недействителен
договор за дарение предварителният договор е пораждал правните си
последици.
В допълнение на аргументите за липса на изискуемата от закона
предпоставка ищецът да има качеството кредитор към момента на
извършване на действието, чието обявяване за относително недействително
се претендира следва да се има предвид, че въз основа на събраните
доказателства може да се приеме, че Й.Й. не е бил кредитор на С.П. за
твърдяното вземане поради своеобразното изпълнение на предварителния
договор.
Безспорно е установено, че при сключването на самия предварителен
договор обещателят П. е предоставил на въззивника пълномощно, по силата
на което Й. е бил овластен да продаде на себе си или на трето лице
недвижимия имот – предмет на предварителния договор.
Безспорно е, че по силата на учредената му представителна власт на
02.11.2018 г. Й.Й. е продал имота на третото лице-М.И.М., като по този начин
самия той е предизвикал твърдяната от него невъзможност да се сключи
7
окончателен договор.
Въз основа на пълномощното Й. М. Й. е имал правната възможност да
продаде имота на себе си, като по този начин е щял да изпълни сключения на
27.09.2018 г. предварителен договор.
Той обаче е предпочел да продаде имота направо на трето лице, в
съответствие със заявената от него при обясненията му в съдебно заседание
цел за сключването на предварителния договор.
Дори обаче да се приеме, че е налице неизпълнение на предварителния
договор, то това неизпълнение не е било от страна на С.Д.П..
Както вече бе посочено по-горе в мотивите, във връзка с изпълнението
на предварителния договор П. е упълномощил Й. да продаде имота на себе си
или на трето лице.
Въз основа на учредената му представителна власт Й. по свое
усмотрение е сключил договор за покупко-продажба с трето лице, а не със
себе си, поради което следва, че той със своите действия е обусловил
твърдяната според него невъзможност на сключване на окончателен договор
поради липсата на предмет, т.е. може да се приеме, че сам се е отказал от
сключването му, като в този случай недобросъвестната страна по
предварителния договор е бил той и за него не е възникнало правото да иска
платената цена обратно.
Обстоятелствата, че впоследствие договорът за покупко-продажба, по
силата на който Й. М. Й., действайки като пълномощник на С.Д.П., е продал
на М.И.М. недвижимия имот е бил унищожен по съдебен ред и Й. е върнал на
М. платената от него по договора цена биха могли да обусловят качеството на
въззивника на кредитор спрямо въззиваемия С.П., но на различно от
заявеното с исковата молба основание и към един последващ сключването на
процесния договор за дарение момент.
От събраните по делото доказателства се установява и липсата на
следващия изискуем от нормата на чл.135 от ЗЗД елемент, а именно към
момента на извършване на действието, чието обявяване за относително
недействително спрямо кредитора се претендира, длъжникът да е знаел за
увреждането на последния.
Налице са категорични доказателства по делото, че към момента на
сключване на предварителния договор С.Д.П. е страдал от две психични
заболявания, които заедно са довели до невъзможността му да разбира
свойството на действията си и да ги ръководи, като не е разбирал
получаването на паричната сума във връзка със задължението си за
прехвърляне на имот.
Налице е и подписването от страна на П. на пълномощно, с което
упълномощава Й. да продаде имота на себе си или на трето лице, както и
наличието на договор за заем от 26.09.2018 г., с който Й. е предоставил на П.
8
в заем сумата от 6 000 лв.
Именно след като си е спомнил за подписаното от него пълномощно
С.П. е взел решение да се разпореди с имота в полза на децата си, като за
целта е упълномощил своя брат, но без да съзнава, че е поел задължението за
сключването на окончателен договор за покупко-продажба.
С оглед на изложените съображения като неоснователни се преценяват
оплакванията във въззивната жалба за необоснованост на правните изводи на
първоинстанционния съд относно липсата на качеството на кредитор на Й. М.
Й. на първия от ответниците С.Д.П. и незнанието на последния за
увреждането на кредитора с процесната правна сделка поради неправилна
интерпретация на събраните по делото доказателства, което да е обусловило
неправилно приложение на материалния закон.
Неоснователно и е оплакването за допуснато от първоинстанционния
съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в нарушаване на
презумпцията по чл.135, ал.2 от ЗЗД, т.к. макар и това нарушение да е налице,
то само по себе си не обуславя неправилност на обжалваното решение ,т.е.
процесуалното нарушение не е от категорията на съществените.
По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
При този изход на делото въззиваемият С.Д.П. - ответник в
първоинстанционното производство, има право на разноски по реда на чл.78,
ал.3 от ГПК.
Тъй като във въззивното производство той е бил защитаван от адвокат,
който му е оказал безплатна правна помощ, на последния следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1 т.2 от ЗАдв.,
което с оглед материалния интерес по делото съда определя на 310 лв.
По изложените мотиви и на основание чл.272 от ГПК и чл.271, ал.1 пр.І-
во от ГПК Окръжен съд – Стара Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260745/01.11.2021 г. по гр.д.№ 2796/2020
г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от Гражданския процесуален кодекс
и чл.38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата Й. М. Й., ЕГН – **********, с
адрес: гр.С.З., ***, да заплати на адв.К.М. К., ЕГН – ********** от АК-Стара
Загора, сумата от 310 лв. (триста и десет лева) - адвокатско възнаграждение
пред въззивната съдебна инстанция за оказана безплатна правна помощ на
материално затруднено лице.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10