Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Пазарджик,06.07.2017
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на шести юни през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Мария
Кузева като разгледа докладваното от съдията Харизанова гр.д.№378 по описа
за 2017
година и за да се произнесе
взе предвид следното :
В исковата си молба срещу А.А.К. с ЕГН ********** ***
ищецът „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление град София, район Лозенец, ул.“
Хенри Ибсен“№15, представлявано от Александер Викторов Грилихес твърди, че на 30.08.2010г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД и ответника е бил сключен договор за потребителски паричен кредит с
номер PLUS-01511582 , по
силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД в качеството на кредитор е
предоставил на ответника в качеството на кредитополучател сума в размер на
3 324 лв. посочена от кредитополучателя банкова сметка *** , ведно с уговорената възнаградителна
лихва , а именно добавка , съставляваща печалба на кредитора на 24 месечни
погасителни вноски. Кредитополучателят е удостоверил с полагане на подписа си
върху договора , че е получил заеманата сума по банковата си сметка, поради
което е налице изпълнение от страна на кредитора по този договор. Твърди се, че
ответникът не е изпълнявал задълженията си по договора и е преустановил плащанията като падежът на първата неплатена вноска е
настъпил на 05.03.2012г. Считано от следващия ден длъжникът е изпаднал в забава.
В този случай съгласно договора се дължи договорно обезщетение за забава /
лихва за забава/, чиито размер се изчислява спрямо действащата законна лихва.
Крайният срок на изпълнение на договора е настъпил на 05.09.2012г., с което
става изискуем целият неплатен остатък от главното задължение- главницата ,
която е дължима ведно със законната лихва за забава / съгласно чл.86 от ЗЗД/ от
подаване на заявлението до изплащане на
задължението.Дължи се и неизплатената част от договорната възнаградителна
лихва, считано от падежа на първата неплатена вноска до края на договора. Дължи
се и обезщетение за забава , считано от момента на забавата. Твърди се, че на
08.07.2014г между„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и ищеца е сключен договор за прехвърляне на
вземания. По силата на този договор титуляр на вземанията по договора за
паричен заем включващ вземанията, претендирани в настоящото производство, става
ищеца.Цедентът упълномощава цесионера да уведоми длъжника за прехвърляне на
вземанията. В полза на ищеца има издадено пълномощно от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД , по силата на което новият кредитор е изрично упълномощен да
уведомява длъжниците , чиито вземания са прехвърлени . В изпълнение на
задължението си за уведомяване ищецът е направил опит да съобщи на длъжника за
настъпилата цесия като е изпратил писмено уведомление до ответника. Видно от
обратната разписка същото не е получено
от адресата и пратката е върната в цялост.Предвид този факт в настоящото
производство уведомлението , приложено към исковата молба се връчва заедно с
нея. Твърди се, че поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на
договорните му задължения ищецът в качеството си на цесионер по договора за
потребителски паричен кредит предявява
претенцията си по съдебен ред като е
подал заявление по чл.410 от ГПК. Въз основа на това заявление е образувано
ч.гр.д.№3887/2016г по описа на ПРС и
заповедният съд е издал заповед за изпълнение, препис от която е връчен на длъжника и същият е подал възражение срещу
заповедта. Това е обусловило правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск.
Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по
отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане по заповед за
изпълнение, издадена по ч.гр.д.№3887/2016г по описа на ПРС за следните суми:
главница в размер на 1 590 лв., договорна лихва в размер на 278.54 лв. за
периода от 05.03.2012г до 05.09.2012г лихва за забава в размер на 716.40 лв. за
периода от 06.03.2012г до 31.10.2016г, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата. Претендират се
направените в заповедното и в настоящото производство разноски. В подкрепа на
твърденията си ищецът сочи доказателства.
В срока
по чл.131 от ГПК от ответника ,чрез пълномощника му, е постъпил писмен отговор,
с който се оспорват предявените искове.
Противопоставя се, че от представения по делото договор за цесия не
ставало ясно, че точно процесното вземане е прехвърлено на ищеца, тъй като
същото не е описано в договора за цесия и от представения приемо-предавателен протокол от 24.07.2014г и приложение №1 към него не може да се приеме, че същите са част
от този договор, той като липсват доказателства, които да удостоверят по
несъмнен начин тяхната принадлежност към
този договор- нямат нотариална заверка, поради което като частни документи
нямат достоверна дата. Размерът на прехвърленото вземане е елемент от
фактическия състав на договора за цесия и след като той не е установен , ищецът
не може да претендира сума, легитимирайки се като титуляр на неизвестно по
размер вземане. Твърди се, че прехвърленото вземане не е произвело действие
спрямо ответника, тъй като същото не му е съобщено от цедента. Правно
релевантното за действието на цесията е единствено съобщението, извършено от
предишния кредитор , но не и съобщението, извършено от новия кредитор.
Упълномощаването не е произвело действие, тъй като законът изисква цедентът да
извърши това лично.
В
съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си , поддържа предявените искове.
В съдебно заседание
ответникът, чрез пълномощника си, поддържа писмения отговор. Подробни съображения
по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез
представените по делото писмени бележки.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира
събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно е
от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№3887/2016г. по описа на
РС-Пазарджик, че със заявление, депозирано на 08.11.2016г.ищецът в настоящото
производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед №2266/11.11.2016г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът А.А.К. / ответника
по делото/ да заплати на „Фронтекс
Интернешънъл“ЕАД с ЕИК ********* главница в 1 590.09 лв., договорна
възнаградителна лихва в размер на 278.54 лв. за периода от 05.03.2012г до
05.09.2012г., лихва за забава в размер на 716.40 лв. за периода от 06.03.2012г
до 31.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
08.11.2016г до окончателното изплащане на вземането.
В заповедта за изпълнение е посочено , че вземането
произтича от следните обстоятелства: непогасени парични задължения по договор
за паричен заем с номер PLUS-01511582 от
08/2010г, сключен между „БНП Париба Пъсрънъл Файненс“ЕАД с ЕИК ********* и А.К.
, вземането по който е прехвърлено с договор за цесия от 08.07.2014г на
заявителя.Срещу така издадената заповед за изпълнение длъжникът е депозирал
възражение в законовоустановения срок по чл.414, ал.2 от ГПК. С разпореждане
№12229 от 05.12.2016г. заповедният съд е указал на заявителя/ ищеца по делото/
да предяви иск за установяване на вземането си. Указани са и последиците
от неупражняване на това право в срок. Това разпореждане е 27.12.2016г и в законовоустановения / едномесечен срок/ , а
именно на 27.01.2017г. ищецът е предявил настоящия иск.
При това
положение съдът счита, че така предявеният
специален положителен установителен иск с правно основание чл.422 във вр.
чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Предявен е от легитимирана страна –
заявителя в заповедното производство, след подадено в срок от длъжника по заповедта за изпълнение
възражение. Налице е развило се заповедно производство с предмет, който е
идентичен с предмета на настоящото исково производство.
По
същество съдът намира следното :
Не е спорно по делото, а това релевантно
обстоятелство се установява и от приложените към исковата молба писмени
доказателства, че на 30.08.2010г между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД с ЕИК ********* от една страна в
качеството на кредитор и от друга страна ответника А.К. в
качеството на кредитополучател е сключен
договор за потребителски кредит PLUS-01511582, по
силата на който кредиторът се задължил
да предоставил на кредитополучателя
сумата от 3 324.00 лв. по банкова сметка, ***. Кредитополучателят се е задължил да върне на
кредитора сумата от 4 484.67 лв. на 24 броя месечни погасителни вноски
всяка в размер на 186.86 лв., с падеж на
вноските на пето число на съответния месец като
първата месечна вноска е била с падеж- 05.10.2010г, а последната с падеж 05.09.2012г., съгласно
погасителен план,обективиран в табличен вид в съдържанието на договора. Според
чл.3 от този договор всяка погасителна вноска включва главница по
заема, ведно с надбавка, покриваща радноските на кредитоар по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка , съставляваща печалба на кредитора.
Съгласно чл.5 от договора при забава на една или повече месечни погасителни
вноски кредитополучателя дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. Не е
спорно между страните, че сумата от
3 324 лв. е постъпила по
банковата сметка на длъжника, а и това обстоятелство е удостоверено от самия
него чрез полагане на подпис, с който удостоверява, че именно на 30.08.2010г е получил тази сума. В чл.18 от
договора е уговорено, че кредиторът може незабавно след сключване на договора
или по всяко друго време да прехвърли правата си по този договор на избрано от
него трето лице, без да е нужно предварително да получи съгласието на
кредитополучателя и приема горното
уведомление по чл.99 от ЗЗД.
Като
доказателство по делото е представен и договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 08.07.2014г. , от който се
установява, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД
е цедирало на ищеца „Фронтекс Интернешънъл „ЕАД вземанията си, произтичащи от договори за
потребителски кредити, сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват
задълженията си на заемополучатели по тях. В чл.1 от договора за цесия е
посочено, че продавачът е определил тези вземания в списък Приложение1 към този
договор, което е неразделна част към договора. Към договора е представено
пълномощно , с което „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД упълномощава „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД да уведоми по законовоустановения ред
длъжниците за сключения договор за цесия. Към договора като приложение е представен приемо- предавателен
протокол от 24.07.2014г.Представена е и извадка от списък Приложение №1 към приемо-предавателен
протокол от 24.07.2014г . Видно от
списък Приложение №1 под номер
69345 / страница 463 на приложението/ вземането на „БНП Париба Бърсънъл Файненс“ЕАД по договора договор PLUS-01511582 попада в
предметния обхват на цесията.
В позиция 69345 от списъка Приложение№1 е
вписано ЕГН **********, което е ЕГН-то на ответника.
Поради
направеното с писмения отговор оспорване
на представените с исковата молба
писмени доказателства в съдебно заседание представителят на ищеца
представи в оригинал договора за потребителски кредит, договора за цесия, първа
и последна страница на Приложение №1 и
стр.463 от това приложение като съдът в производство по чл.183 от ГПК
констатира, че представените с исковата молба преписи от посочените документи
съответстват на оригиналите на тези документи. Ищецът не представи оригинал на
приемо- предавателен протокол от 24.07.2014г, поради което съдът изключва от доказателствата по
делото този документ.
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана
съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните по делото.
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото бе изслушана съдебно
–икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и
обосновано изготвено и неоспорено от страните. След проверка на кредитното
досие на ответника, намиращо се в счетоводството на ищцовото дружество и по- конкретно при анализ на извлеченията от
счетоводните книги на ищеца вещото лице
е установило, че по процесния договора за потребителски кредит задълженията
на ответника са възлизали в общ размер от 4 484.67 лв., от които -3 324.00
лв. главница и 1 160.67 лв. договорна лихва Ответникът е платил 14 броя месечни погасителни вноски ,
всяка в размер на 186.86 лв. или общо
2 636.04 лв. Последното плащане по този договор е извършено на 06.02.2012г.
Вещото лице заключава, че остатъка от неплатената главница е в размер на 1590 лв. , а дължимата и неплатена договорна лихва е в размер на
258.54 лв. Според вещото лице
обезщетението за забава върху непогасената главница за периода от 06.03.2012г
до 31.10.2016г. е в размер на 754.70 лв.
Въз
основа на така възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът прави
следните изводи:
При така
изложените факти както се посочи и по-горе съдът приема, че е сезиран с иск с
правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.124 ,ал.1 предл.второ от ГПК – специален положителен установителен иск за съществуване на вземането , предмет на
ч.гр.д.№3887/2016г по описа на ПРС, за което е издадена заповед №2266 от 11.11.2016г
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК
всяка страна е длъжна да установи фактите , на които основава своите искания и
възражения. В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже
наличието на правен интерес от
предявяване на иска и фактите, от които произтича вземането му. Правният
интерес, който е свързан с допустимостта на иска, е доказан, по развитите от съда по-горе съображения.
Правопораждащият
факт, на който ищецът основава вземането си,
е договор за цесия от 08.07.2014г, по сила на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД в
качеството на цедент е прехвърлил на
ищеца в качеството на цесионер вземанията, които има спрямо ответника въз
основа на облигационната им връзка, а именно договор за потребителски паричен
кредит с номер PLUS-01511582,
сключен на 30.08.2010г.
Ищецът
установи наличието на валидно договорно отношение между неговият праводател- цецента „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ЕАД като кредитор и
ответника като длъжник като този правно
значим факт не бе спорен. Не бе спорен и релевантният факт, че
кредиторът по този договора за паричен кредит, сключен на 30.08.2010г. ,е изправна
страна по него. Установи се от данните
по делото/ кредитираното с пълно доверие като
обосновано и неоспорено заключение по изслушаната съдебно-икономическа
експертиза/, че този договор не е изпълнен от страна на кредитополучателя/ ответника
по делото/, което неизпълнение се изразява в непогасяване до приключване на
срока на действие на договора на задължението си/ краен срок на договора е
05.09.2012г./, формирано от уговорени от страните месечни погасителни вноски , имащи анюитетен
характер, като на 06.02.2012г е внесена според вещото лице П. в вноска размер на
373.72 лв. и след този момент длъжникът не е извършвал погасяване. Установи
се, че към настоящия момент е останала непогасена главница в
размер на 1590.09 лв. Това неизпълнение не се оспорва от длъжника. Тази
претенция е изцяло основателна.
Частично
основателна е/ с оглед кредитираното заключение/ претенцията за договорна
възнаградителна лихва, уговорена в чл.3 от договора, претендирана за периода
05.03.2012г/ датата на падежа на първата неплатена вноска/ до 05.09.2012г./ падежа на последната вноска/.
Вещото лице е установило, че неплатената договорна лихва за визирания период е в размер на 258.54
лв. По тази констатация спор между
страните няма. Ето защо съдът счита, че тази претенция е основателна до размера
на 258.54 лв. като за разликата от 258.54 лв. до претендираните 278.54 лв. е
неоснователна.
Основателна е и претенцията за
обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва върху
неизплатената главница, считано от настъпване на изискуемостта, а именно
06.03.2012г/ тъй като падежа на неплатената месечна вноска съгласно
погасителния план е 05.03.2012г./ до 31.10.2016г./ момент преди подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК , подадено на 08.11.2016г. ,по което задължение на кредитополучателя също няма спорове,
възражения относно основанието и размера му. Според заключението на вещото лице
обезщетението за забава е в размер на 754.70 лв. Претенцията по исковата молба
е в размер на 716.40 лв. и в такъв размер следва да се уважи, доколкото няма
направено изменение на исковата претенция по реда на чл.214 от ГПК.
Обезщетението за забава е дължимо, тъй
от доказателствената съвкупност / заключението на вещото лице/ се установи
неизпълнение на задължението на кредитополучателя да заплаща месечни
погасителни вноски в размер и падеж, така
както е уговорено в обсъдения по-горе
договор за потребителски паричен кредит.
Оттук
следва категоричния правен извод за съществуване на валидно облигационно
правоотношение между два правни субекта, което ги обвързва по начина, уговорен
в сключения помежду им договор , както и че е налице виновно неизпълнение на
поетите от кредитополучателя/ настоящия ответник/ задълженият спрямо кредитора му.
Ищецът установи, че на 08.07.2014г между него в качеството на
цесионер и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД в качеството на цедент е сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания , по силата на който продавачът/ цедентът/ е прехвърлил портфолио от
вземания, произтичащи от договори за потребителски кредити, сключени с
длъжниците, които не изпълняват задълженията си.
Спорът
по делото се фокусира върху обстоятелството дали вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД спрямо
ответника по договора за потребителски
паричен кредит с номер PLUS-01511582,
сключен на 30.08.2010г., попада в предметния обхват на цесионния договор.
Отговорът на този въпрос е положителен.Установи се от съвкупния анализ на
доказателствените материали/ обсъдените и ценени по правилата на чл.183 от ГПК
писмени доказателства и по- конкретно
списък Приложение № 1 към договора за цесия и заключението на вещото лице/, че вземането
към ответника е прехвърлено и същото е залегнало в позиция 69345 на стр. 463 от
списък Приложение№1, съставляващо неразделна част от договора. Това вземане е в
достатъчна степен индивидуализирано като е посочен номера на договора и ЕГН-то
на физическото лице- страна по този договор,
което ЕГН съвпада с ЕГН-то на
ответника. Тук е момента да са посочи, че ЕГН-то съставлява уникален номер, чрез който дадено
физическо лице се определя еднозначно. Обстоятелството, че приемо-
предавателния от 24.07.2014г., с който дефакто се извършва предаването на
компактдиска, съдържащ информация за цедираните вземания, е изключен от
доказателствения материал в хипотезата на чл.183, изр.2 от ГПК, не променя
горния извод на съда, предвид факта, че
в държане на ищеца се намира оригинала от списък Приложение №1/ обективиращ
всички вземания, попадащи в предметния обхват на цесионния договор/, който
оригинал бе предоставен на съда от ищцовата страна.
Допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че
вземанията към ответника действително са включени в обхвата на процесната цесия
и са установени както по основание, така и по размер, е счетоводното отразяване
на задълженията на ответника К. в счетоводството на
цесионера, проверката на вещото лице П. в това счетоводство и съдържащите се в
него документи , включително и в държаното от цесионера кредитно досие на
длъжника.
Другото основно възражение, инвокирано в
писмения отговор и поддържано в хода на съдебното дирене, а именно, че цесията
не е произвела действие спрямо ответника, поради несъобщаването и по надлежния
ред съдът намира за неоснователно по
следните съображения:
Следва да се
отбележи, че уведомяването на длъжника няма отношение към валидността на
цесионния договор, а има отношение за момента, от който новия кредитор може да
поиска изпълнение на вземането си като насочи претенцията си към вече
уведомения длъжник. Със сключването на договора за цесия, тоест с постигането
на съгласие , вземането преминава от цедента/ неговия носител към този момент/
върху цесионера/ приобретателя на вземането. С постигането на съгласието
цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към
същия момент, заедно с акцесорните му права- по аргумент на чл.99, ал.4 от ЗЗД.
В чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД е регламентирано, че предишният кредитор е длъжен
да съобщи на длъжника прехвърлянето, които има действие спрямо третите лица и
длъжника от деня , когато то е било съобщено
и на последния от предишния кредитор, но неуведомяването на длъжника не
води до недействителност на договора. Уведомяването е с цел да се създаде
достатъчна сигурност на длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с
нов и да обезпечи точното изпълнение на задълженията му тоест да изпълни спрямо
лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75 ал.1 от ЗЗД . Съобщаването има
единствено и само отношение към въпроса
на кого следва да плати длъжника
при евентуално предприето от него изпълнение на задължението чрез плащане- дали
да изпълни на цедента или цесионера под угрозата да не плати два пъти.
Длъжникът може да възразява успешно за липса на уведомяване само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено
от този кредитор лице до момента на
уведомяването , доколкото уведомяването по чл.99, ал.4 от ЗЗД има това
значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да бъде
изпълнено валидно другиму. В случая ответникът не излага доводи , че е платил
изцяло или отчасти остатъка но задължението си след датата на сключване на договора за цесия и преди съобщаването му за нея на някой от кредиторите си. Установи се, че
той изобщо не е плащал погасителни вноски по отпуснатия му кредит след 06.02.2012г. Ето
защо съдът счита, че ищецът се явява носител на процесното вземане.Цесията е
произвела действие спрямо ответника от датата на връчване на препис от исковата
молба и приложенията към нея.
За пълното на
изложението следва да се отбележи, че законът не въвежда изискване съобщаването
на длъжника за прехвърляне на вземането на кредитора „ БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД срещу него по процесния договор за потребителски кредит
да се извърши преди иницииране на заповедното производство. Съобщаването на
цесията може да стане във всеки един момент. Заповедното производство в
конкретния случай е образувано от цесионера срещу длъжника като е достатъчно
уведомяването за цесията да се извърши в хода на исковото производство по установяване
съществуването на вземане по чл.422 от ГПК ,както с исковата молба, така и в
хода на производството по делото, което е напълно достатъчно, за да валидира
всички процесуални действия на страните
по съобщаването на длъжника за цесията. Както се посочи по-горе съобщаването на
цесията има действие за длъжника не изобщо, а само в посока на кого следва
валидно да изпълни задължението си за плащане- на цесионера или на цедента, но
това не опровергава факта, че такова задължение
съществува и е непогасено, както и че е прехвърлено от цедента на
цесионера с факта на сключване на договора за цесия.
Предвид
изложеното съдът счита, че предявения
иск е частично основателен и следва да бъде уважен, като следва да се приеме за
установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане по Заповед
№2266 от 11.11.2016 г. по ч.гр.д.№3887/2016г по описа на ПРС за следните суми:
главница в размер на 1590.09 лв. , договоран лихва в размер на 258.54 лв. за
периода от 05.03.2012г до 05.09.2012г, лихва за забава в размер на 716.40 лв.
за периода от 06.03.2012г до 31.10.2016г, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението -08.11.2016г до окончателното изплащане на вземането
като за разликата от 258.54 лв. до претендирата договорна лихва в размер на
278.54 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода на
делото и съразмерно уважената част от иска
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 150.47
лв. разноски в заповедното производство и сумата от 328.98 лв. разноски в
исковото производство .
Така
мотивиран Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по
отношение на А.А.К. с ЕГН ********** ***,че
СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление град София, район Лозенец, ул.“Хенри Ибсен“№15,
представлявано от Александер Викторов Грилихес по Заповед №2266 от
11.11.2016 г. по ч.гр.д.№3887/2016г по описа на ПРС за следните суми: главница
в размер на 1590.09 лв. , договоран лихва в размер на 258.54 лв. за периода от
05.03.2012г до 05.09.2012г, лихва за забава в размер на 716.40 лв. за периода
от 06.03.2012г до 31.10.2016г, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението -08.11.2016г до окончателното изплащане на вземането като за
разликата от 258.54 лв. до претендирата договорна лихва в размер на 278.54 лв.
отхвърля иска.
ОСЪЖДА А.А.К. с ЕГН ********** ***
да заплати на „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление град София, район Лозенец, ул.“Хенри
Ибсен“№15, представлявано от Александер Викторов Грилихес сумата от 150.47 лв.
разноски в заповедното производство и сумата от 328.98 лв. разноски в исковото
производство .
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :