Решение по дело №2107/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Ищецът С.Г.К., ЕГН **********,***, чрез адв. Д.М. е предявил иск срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Варна, на основание чл.203 от АПК вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ с искане да бъде осъден ответника да заплати на С.Г.К. сумата от 1200 /хиляди и двеста/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на отменен като незаконосъобразен административен акт Заповед № 365з-3210/19.05.2022 г. на началника на отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Варна за налагане на дисциплинарно наказание, отменена с Решение № 1184/01.09.2023 г. по адм. дело № 1266/2022 г. на Адм. съд - Варна, представляваща пропусната възможност да получи индивидуална парична награда за постигнати резултати за периода 01.01.2022 г. – 30.11.2022 г. в размер на 1200 лева по Заповед № 8121з-1641/30.11.2022 г. на министъра на вътрешните работи, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба /20.09.2023/ г. до окончателното изплащане на сумата.

Посочва, че на основание Заповед № 365з-3210/19.05.2022 г. на началника на отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Варна и съгласно т.2.1 от Заповед № 8121з-1641/30.11.2022 г. на министъра на вътрешните работи не му е изплатена индивидуална награда в размер на 1200 лева. В случай, че не е била издадена заповедта от 19.05.2022 г. за дисциплинарно наказание е щял да получи паричната награда. Поради това намира, че заповедта от 19.05.2022 г. е причината да не получи сумата от 1200 лева. Отправено е искане за уважаване на иска. Претендира присъждане на сторените разноски и възнаграждение за адвокат по настоящото дело.

Ответникът – ОД на МВР – Варна чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Г. счита иска за неоснователен и недоказан по основание и моли да бъде отхвърлен.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на иска, поради наличието на отменен административен акт. Счита, че вредите са доказани, поради което моли за уважаване на исковата претенция.

Съдът намира за установено следното:

Със Заповед №365з-3210/19.05.2022 г. издадена от началник отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Варна, на основание чл. 204, т. 4, чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“ и чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР „нарушение на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР“ е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от осем месеца на инспектор С.Г.К. – разузнавач IV степен в сектор „Индустрия и търговия“ на отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Варна, считано от датата на връчване на заповедта. Същата е връчена на 20.05.2022 г. на С.К., обжалвана е от него и е образувано адм. дело № 1266/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, приобщено към доказателствения материал по настоящото производство.

С Решение № 1184/01.09.2023 г. постановено по адм. дело № 1266/2022 г. по описа на Административен съд – Варна е отменена като незаконосъобразна Заповед № 365з-3210/19.05.2022 г. на началник отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Варна. Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.211 от ЗМВР, защото е по спор за дисциплинарно наказание „порицание“ по чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР и е влязло в сила на 01.09.2023 г.

Със Заповед № 8121з-1641/30.11.2022 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 30, т. 9, чл. 191 и чл. 192, ал. 3 от Закона за Министерство на вътрешните работи, във връзка с чл. 10, ал. 4 от Наредба № 8121з-347 от 25.07.2014 г. за условията и реда за награждаване на служители на Министерство на вътрешните работи е заповядано:

/цитирани са само относимите точки от заповедта/

1. За постигнати резултати и съществен принос в изпълнението на целите и приоритетите в дейността на МВР през 2022 г., награждавам с индивидуална награда в размер на 1200 лева, служителите на МВР, намиращи се в служебно или трудово правоотношение към датата на издаване на настоящата заповед.

2. Да не се награждават служителите, които към датата на издаване на настоящата заповед:

2.1 са с наложени дисциплинарни наказания през периода от 01.01.2022 г. до издаването на настоящата заповед: за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР - по чл. 197, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6 от ЗМВР; за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР - по чл. 90, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5 от Закона за държавния служител; за лицата, работещи по трудово правоотношение - по чл. 188, т. 2 и 3 от Кодекса на труда.

4. Ръководителите на структури по чл.37 от ЗМВР да създадат организация и да утвърдят списъци на подчинените си служители, с конкретни размери на паричната награда при стриктно съблюдаване на установеното в т.2, без да се издават персонални заповеди, като списъците да бъдат предоставени в обслужващото финансово звено в срок до 02.12.2022 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим, като подаден от надлежна страна при наличието на предпоставките по чл.204, ал.1 от АПК, тъй като с него се претендира заплащане на вреди, които произтичат от отменен незаконосъобразен административен акт - Заповед № 365з-3210/19.05.2022 г. издадена от началник на отдел „Икономическа полиция“ при ОД МВР - Варна, с която на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание. Съгласно чл. 42, ал. 3 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) отдел „Икономическа полиция“ е структура на МВР, създадена към Областните дирекции. Съгласно чл.205, ал.1 от АПК, ОД МВР – Варна е надлежен ответник, тъй като на основание чл. 37, ал. 2 от ЗМВР е юридическо лице на бюджетна издръжка. Съгласно т.6 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд и чл.7, ал.1 от ЗОДОВ предявеният иск е подсъден на Адм. съд – Варна, /в този смисъл Определение № 3 от 17.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 49/2019 г./. Предявеният иск е процесуално допустим, разгледан по същество е неоснователен.

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал.1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки.

Съгласно чл. 4, ал.1 от ЗОДОВ, Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, съответно действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.

За уважаване на предявеният иск за имуществени вреди, ищецът следва да докаже по безспорен начин кумулативното наличие на следните предпоставки: че е претърпял описаните в исковата молба вреди и че те са в пряка връзка с посочения незаконосъобразен административен акт.

В случая е налице първата предпоставка - административен акт, отменен като незаконосъобразен. Не се спори по делото, че ищецът е изпълнявал длъжността „инспектор-разузнавач“ IV степен в сектор „Индустрия и търговия“ на отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР-Варна. Със Заповед № 365з-3210/19.05.2022 г. на началник отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР Варна, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 8 /осем/ месеца. Заповедта е оспорена по съдебен ред и с влязло в сила на 01.09.2023 г. Решение № 1184/01.09.2023 г. постановено по адм. дело № 1266/2022 г. по описа на Административен съд – Варна е отменена като незаконосъобразна.

На основание чл.211 от ЗМВР, обжалването на заповедта за дисциплинарно наказание не спира изпълнението. Не е налице съдебен акт, с който предварителното изпълнение на заповедта, допуснато по силата на закона да е спряно, на основание чл.166, ал.2 и 4 от АПК. В заповедта е посочено, че наказанието „порицание“ са налага, считано от датата на връчване на заповедта – 20.05.2022 г. Следва, че ищецът е държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, на който е било наложено дисциплинарно наказание по чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР – „порицание“ за срок от осем месеца, считано от 20.05.2022 г. и срокът на налагане на наказанието е изтекъл на 20.01.2023 г.

Недоказани са втората и третата предпоставка за уважаване на предявеният иск, а именно наличие на вреда от отменения административния акт, която да е в пряка причинна връзка с отменения административен акт. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 година по тълкувателно дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС, установяването на пропусната полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си и тъй като пропусната полза представлява реална, а не хипотетична вреда, то това предположение трябва да има качеството на реалност и сигурност, които се разкриват само в доказаната възможност за увеличаване имуществото и не може да почива на логическо предположение за закономерното настъпване на евентуално увеличение.

С разпоредбата на чл. 191 от ЗМВР е уредена възможността служителите по чл. 142, ал. 1 и 3 от ЗМВР да бъдат наградени с отличия и награди по чл. 192 - писмена похвала и обявяване на благодарност с парична награда в размер за постигнати високи резултати, за конкретен съществен принос при изпълнение на служебните си задължения или за продължителна служба в Министерство на вътрешните работи. С чл. 10, ал. 4 от Наредба № 8121з-347/25.07.2014 г. за условията и реда за награждаване на служителите на МВР е предвидено, че служители проявили героизъм, както и такива, които са постигнати високи резултати в служебната дейност с широк обществен отзвук или с изключителна значимост за обществото могат да бъдат наградени с парична или предметна награда от министъра на вътрешните работи до 1200 лв. – за индивидуална, и до 2400 лв., когато наградата е колективна. Награждаването се извършва въз основа на мотивирано предложение до органа, който има право да награждава със съответната награда. Предложения за награждаване могат да правят преките и висшестоящите ръководители, арг. чл. 11, ал. 1 и 2 от Наредба № 8121з-347/25.07.2014 г. На основание чл.72, ал.1 от Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, по време на изтърпяване на дисциплинарно наказание служителят може да бъде награждаван с предвидените в ЗМВР награди и отличия.

Съгласно т. 4 от Заповед № 8121з-1641/30.11.2022 г. на министъра на вътрешните работи, на ръководителите на структури по чл. 37 от ЗМВР, между които е и ОД на МВР - Варна, е възложено да изготвят списъци на лицата, които отговарят на посочените в заповедта условия, с конкретните размери на паричната награда, при стриктно съблюдаване на установените ограничения в т. 2. Разпредено е награждаване, като наградата има индивидуален характер по смисъла на чл. 2 и чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-347/25.07.2014 г. Със заповедта са създадени задължения за подчинените на министъра органи, на които е възложено създаването на организация за изплащане на наградата, отразяване, отчитане и контрол на средствата за същата. Ответникът не оспорва, че ищецът не е включен в списък на служителите, които имат право на награда за 2022 година. Това се основава на т.2 и т.2.1 от Заповед № 8121з-1641/30.11.2022 г. на министъра на вътрешните работи, защото заповедта създава задължение за директора на ОД МВР – Варна да не включва в списъка лица, на които през периода 01.01.2022 г. – 30.11.2022 г. е наложено дисциплинарно наказание. Както беше отбелязано заповедта за дисциплинарно наказание подлежи на предварително изпълнение, защото оспорването не спира същото и за периода 20.05.2022 г. – 20.01.2023 г. ищецът е бил с наложено дисциплинарно наказание „порицание“. В случай, че ищецът беше включен в списъка на служителите, които да получат награда от 1200 лева, директора на ОД МВР – Варна би нарушил заповедта на министъра на вътрешните работи от 30.11.2022 г., тоест на горестоящ орган, тъй като с чл.33 от ЗМВР е предвидено, че МВР се ръководи от министър. Не са налице доказателства ищецът да е оспорил Заповед № 8121з-1641/30.11.2022 г. на министъра на вътрешните работи или да е отправил искане до директора на ОД МВР – Варна на основание чл.72, ал.1 от Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021 г. да бъде включен в списъка с лицата, които да получат парична награда за работата си през 2022 г. Следва, че ищецът е възприел Заповед № 8121з-1641/30.11.2022 г. на министъра на вътрешните работи за законосъобразна, също така е приел, че действието на директора на ОД МВР – Варна по съставяне на списък на служителите, които да бъдат наградени е в съответствие с чл. 72, ал.1 от Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021 г.

Вредите се считат за преки, ако са типична, закономерна и необходима последица от увреждащия акт, тоест ако той пряко е довел до вредата, без намеса на други фактори и обстоятелства и без опосредяване от други актове или действия. В случая неполучаването на парична награда за 2022 г. от ищеца се дължи на издадената Заповед № 8121з-1641/30.11.2022 г. на министъра на вътрешните работи, която директора на ОД МВР – Варна е следвало да изпълни, тъй като в нея е посочено, че следва да се изпълни от ръководителите на структури по чл.37 от ЗМВР. Също така ищецът е имал право да отправи искане до директора на ОД МВР – Варна, да бъде включен в списъка с лицата, които имат право да получат парична награда с оглед нормата на чл.72, ал.1 от Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021 г., съответно при отказ /изричен или мълчалив/ е имал възможност да го оспори.

В настоящия случай е налице опосредяване на причината за неполучаване на паричната награда от 1200 лева, защото директора на ОД МВР – Варна е утвърдил списъци на подчинените си служители с конкретен размер на паричната награда при съблюдаване на т.2, т.2.1 и т.4 от Заповед № 8121з-1641/30.11.2022 г. на министъра на вътрешните работи.

От изложеното следва, че неполучаването на индивидуална парична награда, не представлява "пропусната полза" по смисъла на закона. Налице е само първата законова предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – отменен по съответния ред административен акт, но не са налице другите кумулативни изисквания за уважаване на иска, а именно причинена вреда в пряка причинна връзка от отменения административен акт. Не може да се счита, че увреждането е настъпило по повод извършване на административна дейност - издаване на незаконосъобразна заповед, макар да има връзка, когато тя не е пряка. Установяването на "пряка и непосредствена връзка" е елемент от фактическия състав на административната отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Предвид изложеното, настоящата инстанция счита, че не са налице кумулативните предпоставки на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди от отменената като незаконосъобразна Заповед № 365з-3210/19.05.2022 г. на началника на отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Варна е неоснователна. В този смисъл: Решение № 2469 от 16.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2353/2021 г., Решение № 533 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14550/2011 г. и др.

Поради неоснователността на главната искова претенция, следва да бъде отхвърлена и обективно съединената с нея акцесорна претенция за заплащане на законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното и изплащане.

Предвид изхода на спора по аргумент на противното на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ искането на ищеца за присъждане на сторени разноски и възнаграждение за един адвокат е неоснователно, поради което съдът го оставя без уважение.

Ответникът не е претендирал за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което такова не му се следва.

Воден от горното, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С.Г.К., ЕГН **********, срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Варна, на основание чл.203 от АПК вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ с искане да бъде осъден ответника да заплати на С.Г.К. сумата от 1200 /хиляди и двеста/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на Заповед № 365з-3210/19.05.2022 г. на началника на отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Варна за налагане на дисциплинарно наказание, отменена с Решение № 1184/01.09.2023 г. по адм. дело № 1266/2022 г. на Адм. съд - Варна, представляваща пропусната възможност да получи индивидуална парична награда за постигнати резултати за периода 01.01.2022 г. – 30.11.2022 г. в размер на 1200 лева по Заповед № 8121з-1641/30.11.2022 г. на министъра на вътрешните работи, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба /20.09.2023/ г. до окончателното изплащане на сумата.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: