РЕШЕНИЕ
№ 721
гр. Пловдив, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20225330105873 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.
Иск на К. В. Й., ЕГН **********, от ****************, против „Изи Асет Мениджмънт“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, бул. „Джавахарлал Неру“
№ 28 ет. 2 офис 40 - 46, да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца сума, дадена
при начална липса на основание – недействителен договор за потребителски кредит между
страните, или нищожни или недействителни отделни клаузи за неустойка и /или
възнаградителна лихва по същия.
Твърденията в исковата молба са , че между страните имало договор за паричен заем под
*********, сключен на дата 24.04.2017г. По силата на договора, Й. получила назаем сума от
1500 лева, който следвало да върне , ведно със възнаградителна лихва и неустойка, ако
кредитополучателя не представи точно посочено договорено обезпечение на кредитора,
при фиксиран годишен процент по заема в размер на 35 % и посочен в договора годишен
процент на разходите от 41.71 %. Такова обезпечение не било представено; ищецът платил
на ответника съобразно договора сума от 2759.93 лева , с която погасил изцяло главницата ,
неустойка в размер от 1051.80 лева и възнаградителна лихва от 208.13 лева.
Твърди се обаче, че договорът е недействителен на основанията по чл. 11 от ЗПК, вр. с чл.
22 от същия закон; отделно са изложени твърдения, според които част от клаузите в
договора са нищожни или недействителни, поради противоречие с императивна правна
норма, поради заобикаляне на добрите нрави и поради прекомерност на договорената
неустойка. Предвид твърдяната недействителност на договора или неустоечната клауза,
1
платеното по тях се явявало дадено без основание, поради което се моли ответникът да бъде
осъден да го върне на ищеца, като му заплати сума от 50 лева платени по неустоечната
клауза и 50 лева по клаузата за кредиторово възнаграждение, ведно със законната лихва
върху тези суми от датата на подаването на исковата молба - 27.04.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, разноските по спора, а на процесуалния представител на ищеца (
адвокатско дружество ) – и хонорар по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
В хода на делото искането е увеличено по размера си , като се иска от съда да осъди
ответника да плати 997.85 лева платени по неустоечната клауза и 187.94 лева по клаузата
за кредиторово възнаграждение.
Ответникът оспорва иска, отрича нарушение на чл. 11 от ЗПК, отрича и основание за
нищожност на целия договор или отделни негови клаузи. Моли исковете да бъдат
отхвърлени.Също моли за присъждане на разноски .
Допустим осъдителен иск с правно основание в чл. 55 от ЗЗД.
Предвид изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства , съдът съобрази
следното:
В хипотезата на чл. 55 от Закона за задълженията и договорите , следва ищеца да докаже
имущественото разместване между страните, а ответника – наличието на основание за това
разместване. Сключването на договора между страните не е спорно , представено и е копие
от същия на л. 19 и следващите от делото; установява се от представената от ответника
справка на л. 25 от делото , на която и ищеца се позовава, че неустойката за непредставено
обезпечение е платена до размер от 1051.80 лева, а кредиторовото възнаграждение – в
размер от 208.13 лева. И двете суми са платени точно , съобразно изначално предвидения
между страните погасителен план. Макар и изходящ от страната частен документ, с тази
справка ответникът – издател признава неизгодния за него в хипотеза по чл. 55 от ЗЗД факт
на получаването на сумата , при което съдът следва да кредитира справката и нейното
съдържание и да приеме , че имуществено разместване между страните има.
Така основния въпрос по делото е , дали договора между страните е годно основание за
имуществено разместване по смисъла на чл. 55 от ЗЗД. Основания за общата му
недействителност според чл. 22 от ЗПК не се намериха, но е недействителна - нищожна –
клаузата на чл. 4 ал. 2 от същия , която предвижда неустойка при непредставяне на
обезпечение на вземанията на кредитора по договора, тъй като противоречи на добрите
нрави; липсата на представени обезпечения е безспорен факт. С оглед дадените от ВКС в
ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК критерий, следва да се каже , че тази
неустойка не разполага с присъщите си функции. Тя не обезпечава вземане на кредитора за
вреди, каквито не биха могли да настъпят само заради неизпълнението на задължението на
ответника да представи обезпечение. Пак по същата причина, неустойката няма
възстановителна функция, а прилагането й като санкция не може да обоснове
законосъобразност, доколкото паричния й еквивалент е значителен, почти три четвърти
части от главницата. Изводът на съда е , че плащането на сумата по тази неустойка е
2
самоцелно, а оттам – тази клауза противоречи на добрите нрави. Тази клауза е и
неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите – тя води до
значително неравновесие между договорените права на страните, като облагодетелства
недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора. Няма данни тази клауза да е
индивидуално договорена, ищецът не доказва такива преговори , следователно тази клауза е
нищожна и на основанието по чл. 146 от ЗЗП.
Искът да се върне платеното съобразно тази договорка между страните е основателен.
Не се споделя обаче довода на ищеца и за нищожност поради противоречие с добрите
нрави на клаузата, определяща размера на кредиторовото възнаграждение. Договорът е
сключен на 24.04.2017г., при фиксиран лихвен процент от 35 % на годишна база, със срок
от десет месеца, при общ размер на възнаграждението от 221 лева, разсрочено като част от
месечната погасителна вноска. Затова и договорната лихва е част от методиката, закрепена
в приложение № 1 на ЗПК и участва във формирането на годишния процент на разходите
,който на свои ред е лимитиран императивно по размера си. Тоест, възможния максимален
размер на договорната лихва е нормативно регулиран, макар и опосредено, при което
възражение за противоречие на размера на кредиторовото възнаграждение с добрите нрави
не може да бъде споделено. Съдът е запознат с практиката на съдилищата, според която
противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва, (решение № 61/21.10.2015 г., т. д. №
894/2014 г. на I т. о. на ВКС и др. ), но тази практика е формирана и следвана преди
въвеждането на максимален размер на ГПР в позитивното право.
Исковете за репариране на недължимо платена договорна лихва следва да бъдат
отхвърлени.
Разноските по иска се присъждат в тежест на ответното дружество , пропорционално.
Дължи се хонорар на представител на ищеца, на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата (не се ангажираха доказателства за имущественото състояние на ищеца и
съдът не може да отрече отрицателното му твърдение за липса на средства), които се
определя да е пропоционален на минималния такъв от 300 лева.
На ответното дружество се присъжда съответна част от минималния хонорар за защита
срещу иска за реституция на даденото по клаузата на кредиторовото възнаграждение. В
случая, даденото от СЕС в негово решение (четвърти състав) от 16 юли 2020 година по
съединени дела C-224/19 и C-259/19 разрешение не е приложимо, тъй като не се
установи недействителност на клаузата, която предвижда задължение за плащане на
кредиторово възнаграждение; ищецът следва да понесе отговорност за разноски по така
съединените искове. Съдът определя размер на възнаграждението на ответника за
юрисконсулт от 150 лева, при което дължат се пропоционално на отхвърлената част 23.77
лева възнаграждение .
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
3
РЕШИ:
Осъжда „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, бул. Джавахарлал Неру“ № 28, сграда „Силвър Център“, ет. 2 офис 40 -
46 да заплати на К. В. Й., ЕГН **********, от ****************, сумата от 997.85 лева,
като дадена при изначална липса на основание по нищожна клауза ( чл. 4 ал. 2 ) за
непредставено обезпечение по договор под *********, сключен на дата 24.04.2017г.,, ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.04.2022г до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА в частта, представляваща искане за 187.94
лева недължимо платена лихва по същия договор, като неоснователен.
Осъжда „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, бул. Джавахарлал Неру“ № 28 , сграда „Силвър Център“, ет. 2 офис 40
-46 да заплати на К. В. Й., ЕГН **********, от ****************, сумата от 42.07 лева
разноски по делото.
Осъжда „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, бул. Джавахарлал Неру“ № 28 , сграда „Силвър Център“, ет. 2 офис 40-
46 да заплати на адвокат К. Й. К., личен номер на адвокат ************* с адрес на дейност
********************* , сумата от 252.45 лева хонорар по делото, на основание чл. 38 от
Закона за адвокатурата.
Осъжда К. В. Й., ЕГН **********, от ****************, да заплати на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, бул.
Джавахарлал Неру“ № 28, сумата от 23.77 лева - хонорар на юрисконсулт за защита по
отхвърлената част от иска по чл. 55 от ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4