Р Е Ш Е Н И Е
№ 204 /13. Април
2023г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На двадесет и втори март 2023г. в
публично съдебно заседание в състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 844/ 2022г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на Н.З.Е. ***, чрез адв. С. ***
срещу Решение № 2153-14-123/23.09.2022г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен и
потвърденото с него Разпореждане № 2113-14-730#10/15.07.2022г. на Ръководител Пенсионно осигуряване,
с което на осн. чл. 68 ал.1-2, чл.9а ал.2 КСО и чл. 10 от НПОС е отказано
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя,
тъй като няма необходимия стаж за пенсиониране.
Жалбоподателят оспорва решението и потвърденото с него
разпореждане като незаконосъобразно, поради противореичие с материалния закон и
целта на закона. Счита, че неправилно не са признати за осигурителен стаж
периодите, вписани в трудовата му книжка от 01.01.1995г. до 31.12.1996г. и от
01.01.1999г. до 10.08.2000г., поради липсата на подпис на главен счетоводител.
Сочи, че всички изискуеми данни, удостоверяващи необходимия трудов стаж са
вписани в трудовата му книжка, която е оформена с подпис на работодателя и
печат, а пропускът е несъществен и не следва да се отразява на правото му на
пенсия. Счита, че липсата на подпис на главен счетоводител в трудовата книжка
не може да обори удостоверителната сила на трудовата книжка, тъй като предприятието
не е имало назначено такова лице, видно от свидетелските показания. Посочва, че
на негови колеги, работили при същия работодател, при оформена по същия начин
трудова книжка е било признато право на пенсия. На следващо място счита, че
несъхраняването на архива на предприятието не може да му се вмени във вина и да
търпи негативни последици от това независещо от волята и възможностите му
обстоятелство. Счита, че вписванията в трудовата му книжка доказват осигурителен
стаж на осн. 40 ал.1 НПОС, при липсата на запазени ведомости след
преустановяването дейността на работодателя или други оборващи доказателства.
Моли да се върне преписката на ръководителя на пенсионното осигуряване за
постановяване на ново разпореждане. Претендира присъждане на направените
деловодни разноски.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Плевен, чрез
юрисконсулт Тодорова, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита,
че правилно не е бил зачетен за осигурителен стаж спорния период, тъй като
представената трудова книжка за този период не е оформена според изискванията
на чл.6 ал.1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. При това
обстоятелство и при липсата на представен документ УП-3, удостоверяващ
осигурителен стаж на жалбоподателя за
периода 1995г. – 2000г. , както и при невъзможност за извършване на проверка
при осигурителя, правилно е прието, въз основа на данните от регистъра на
осигурените лица, че не следва да се зачитат за трудов стаж периодите 1995 –
1996г. и 1999-2000г. Разпоредбата на чл. 40 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж изрично посочва с какви документи се установява осигурителен
стаж. Счита, че въз основа на наличните по делото писмени доказателства и
показанията на разпитаните свидетели не може да бъде направен категоричен
извод, че спорните периоди следва да се зачетат като осигурителен стаж на
жалбоподателя. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр.
чл. 118 ал.1 и ал.3 КСО.
Решението на Директора на ТП на НОИ – Плевен е връчено
на 28.09.2022г. Жалбата е подадена на 11.10.2022г. в законния 14-дневен срок за
съдебно обжалване, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване
индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят Н.З.Е. ***
е подал Заявление Рег. № 2113-14-730/19.05.2022г. за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст съгласно чл. 68 ал.1-2 КСО. Към заявлението е
приложил документи за осигурителен стаж – военна книжка, трудова книжка № 17/1985г.
и продължение.
В хода на производството с писмо Изх. № 2113-14-730#2/30.05.2022г. е указано на жалбоподателя да представи
следните допълнителни доказателства от значение за правото и размера на
пенсията: УП-3 за периода 01.09.1980г. – 31.07.1984г. от ОУ „Васил Левски“ – с.
Телериг, УП-3 за периода 01.08.1984г. – 08.07.1985г. от ОбНС – с. Крушари и
УП-3 за периода 01.09.1990г. – 06.10.1994г. от ОУ „Св.св. Кирил и Методий“ – с.
Подем, тъй като стажа в трудовата книжка не е оформен и заверен в съответствие
с чл. 6 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Указано е да
представи и удостоверение УП-3 за периода 01.01.1995г. – 10.08.2000г. от ЕТ „***“
– Плевен, тъй като стажа в трудовата книжка не е оформен и заверен в
съответствие с чл. 6 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, а в
Регистъра на осигурените лица има подадена информация само за периода
01.01.1997г. – 31.12.1998г. вкл. Изискано е и УП-2 с отразени помесечно суми на
брутното трудово възнаграждение от ЕТ „***“ за периода 01.01.2000г. – 09.08.2000г.
вкл., тъй като липсва информация в регистъра на осигурените лица. Изискано е
жалбоподателя да представи УП-2 с отразени помесечно суми на брутното трудово
възнаграждение за периода 08.07.2004г. – 31.08.2004г. вкл. от „Дани ойл“ –
Плевен, тъй като липсва информация в регистъра на осигурените лица. Предупреден
е, че ако не представи необходимите документи в едномесечен срок, ще бъде
постановено разпореждане въз основа на наличните редовни документи, а при
необходимост и на данните от регистъра на осигурените лица по чл. 5 ал.4 КСО
съгласно чл. 1 ал.5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.
Жалбоподателят е представил исканите удостоверения
УП-3 от Община Крушари и от кметство с. Подем, въз основа на които стажът за
посочените периоди е зачетен по УП-3, видно от приложения по делото опис на
осигурителния стаж.
За периода 01.01.1995г. – 10.08.2000г. е представил Трудов
договор от 01.01.1995г. , сключен с ЕТ „***М 91“ – Плевен за длъжността „управител“
за неопределено време на пълен работен ден с място на работа в
„Млекопреработващо предприятие“ – с. Подем срещу месечно възнаграждение – 5000 лв.;
Допълнително споразумение към трудовия договор от 30.11.1997г. за промяна на
трудовото възнаграждение на 600 000 лв. и Допълнително споразумение от
01.07.1999г. за промяна на трудовото възнаграждение на 67 лв. и клас прослужено време – 12% (8,04лв.)
Приложил е заверена в ТП на НОИ осигурителна книжка № 12560, в която е вписано,
че е осигуряван от ЕТ „******“ Плевен за длъжността управител, считано от
01.01.1995г. В осигурителната книжка са вписани основната заплата, брутната
заплата/осигурителния доход, върху който са начислени осигурителните вноски за
1995г., 1996г., 1997г., 1998г. и за
първите пет месеца от 1999г., оформена е с подпис на осигурител и осигурен, но
липсва заверка от контролните органи на ДОО, която да удостовери, че са
начислени всички дължими осигурителни вноски и че са внесени.
С Писмо № 2113-14-730#6/07.07.2022г. жалбоподателят е уведомен, че към
датата на подаване на заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл. 68 ал.1-2 от КСО по представените документи и/или по данните
от информационната система на НОИ му е зачетен осигурителен стаж от трета
категория труд в размер на 34г. 03м. и 10д., при навършена възраст 64г. 05м.
22дни. Недостигащият осигурителен стаж според пенсионния орган е в размер на
04г. 10м. 20д. Дадена му е възможност на осн. чл. 9а ал.2 КСО при недостигащ
осигурителен стаж до 5 години да внесе осигурителни вноски за недостигащия
осигурителен стаж. Декрарирал е писмено, че не желае да се възползва от тази
възможност.
Видно от приложения опис на осигурителния стаж на
жалбоподателя е зачетен осигурителен стаж от трета категория труд в размер на
34г. 03м. 10д. по данните от трудова книжка № 17 и трудова книжка –
продължение, военна книжка и удостоверения УП-3 и данните в регистъра на
осигурените лица. За периода 01.01.1995г. – 10.08.2000г. трудовият стаж в ЕТ„***“
не е зачетен по Трудова книжка № 17, тъй като при вписване на данните за
трудовия стаж при прекратяване на договора вписванията не са оформени съгласно
изискванията на чл. 6 ал.1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж с
подпис на главен счетоводител. От целия период по трудова книжка – 5г. 07м.
09д. в ЕТ „***“ е зачетен осигурителен стаж само за периода 01.01.1997г. –
31.12.1998г. – 2 г. според наличните данни от регистъра на осигурените лица, а
останалото време 3г. 07м. 09 д. – не е зачетено, поради липсата на данни за
осигуряването в РОЛ и поради ненадлежно оформена трудова книжка с подпис на
главен счетоводител. За периода 23.03.2022г. – 18.05.2022г. също е зачетен
осигурителен стаж според данните в регистъра на осигурените лица - в трудова
книжка-продължение липсват вписвания за
този период.
Видно от справката от търговския регистър осигурителят
„***– 91-***“ ЕТ е заличен служебно на осн. §5 ал.1 от Закона за търговския
регистър, считано от 01.01.2012г., тъй като не е поискал пререгистрация в
законния срок и дейността му е прекратена. При извършена вътрешна проверка в
регистрите на ТП на НОИ е установено, че едноличният търговец не е изпълнил
задължението си да предаде ведомостите за заплати след прекратяване на
дейността и затова са взети предвид наличните данни за осигуряването в
Регистъра на осигурените лица.
С Разпореждане № 2113-14-730#10/15.07.2022г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“
при ТП на НОИ – Плевен е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на осн. чл. 68 ал.1-2, чл.9 КСО на Н.З.Е. ***, тъй като отговаря
на условията на чл. 68 ал.1-2 на КСО за навършена възраст 64г. 05м, но няма
необходимия стаж – 39г. 02м., изискуеми за 2022г. и не се е възползвал от
възможността по чл. 9а ал.2 КСО за закупуване на недостигащия осигурителен стаж
до 5 г.
Заявителят е роден на ***г. и към 19.05.2022г. –
датата на подаване на заявлението има навършена възраст 64г. 05м.22д. Въз
основа на представените документи – трудови книжки и представени удостоверения
УП-3 и справка от РОЛ е зачетен осигурителен стаж от трета категория – 34г.03м.19д.,
или изчисления осигурителен стаж превърнат към трета категория труд съгласно
чл. 104 КСО според пенсионния орган е 34г.03м.19д. Недостигащия осигурителен
стаж според пенсионния орган е 04г. 10м. 20д. Не е установен осигурителен стаж
от първа и втора категория труд. Видно от трудова книжка – продължение
жалбоподателят е работил на длъжност „шофьор“ за периода 07.07.2017г. –
01.11.2019г. в „Еко Транс Къмпани“ ЕООД – София – 2г.03м.24д., който стаж е зачетен
като трета категория труд, без да е изследвано дали е управлявал товарен
автомобил над 12т., за да се прецени дали не попада във втора категория труд и
съответно да бъде превърнат към трета категория труд – този въпрос не е
изяснен.
Разпореждането е връчено с обратна разписка на 28.07.2022г.
В законния едномесечен срок Н.Е. подал жалба до Директора на ТП на НОИ –
Плевен. Счита, че неправилно не му е зачетен за трудов стаж част от периода на
работа в ЕТ „******- ***“, въпреки вписванията в ТК № 17 и представените от
него трудов договор, допълнителни споразумения и осигурителна книжка, които
доказват по безспорен начин положения труд за процесния период, но са останали
необсъдени от пенсионния орган и неправилно не са взети предвид при преценка
правото на пенсиониране.
С Решение №2153-14-123/23.09.2022г. на Директора на ТП
на НОИ – Плевен разпореждането е потвърдено. В мотивите е посочено, че ТК №
17/1985г. относно вписванията за периода 01.01.1995г. – 10.08.2000г. не
отговаря на нормативните изисквания – чл. 6 ал.1 от Наредбата за трудовата книжка
и трудовия стаж, тъй като заверката е само с един подпис – на ръководител, а е
необходимо да бъде оформена и с подпис на главен счетоводител, какъвто липсва.
Последица от неспазването на това изискване е липсата на обвързваща
доказателствена сила на документа. Представените документи – трудов договор,
допълнителни споразумения към него и незаверена от финансов ревизор
осигурителна книжка не могат да се приемат за документи, удостоверяващи
осигурителен стаж и доход по смисъла на чл. 40 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж. Затова е изискан документ УП3 от осигурителя, какъвто
лицето не е представило и затова е зачетен осигурителен стаж според данните в регистъра
на осигурените лица за периода 01.01.1997г. – 31.12.1998г. Поради прекратяване
на осигурителя е констатирана невъзможност за извършване на проверка от
контролните органи и длъжностното лице по пенсионното осигуряване не е в
състояние да установи по безспорен начин наличието на осигурителен стаж за
периодите 01.01.1995г. – 31.12.1996г. и 01.01.1999г. – 10.08.2000г.
Претендираният стаж не може да бъде установен с редовни документи по чл. 40 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, поради което липсва правно
основание за неговото зачитане при преценка правото на пенсия. Отказал се от закупуването
на недостигащия осигурителен стаж. С тези мотиви Директорът на ТП на НОИ –
Плевен е потвърдил отказа на пенсионния орган. За пояснение е посочено, че
спорния период може да бъде установен чрез предявяване на иск по реда на Закона
за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
В хода на съдебното производство за изясняване на спорните
факти и обстоятелства относно осигурителния стаж на жалбоподателя са разпитани
свидетелите М.П.Х., К.Б.Г.и Д.Д.К., от чиито показания се установява, че са
работили в същото предприятие – мандра в с. Подем, стопанисвана от ЕТ „ ***М –
91 – ***“ в периода 1996г. – 2000г. Свидетелят Х. е работил като шофьор-закупчик
през 1996г. – 2000г., а свидетелят Г. е работил като електротехник от
започването на дейността от 1995г. до 2000г. Това се потвърждава от представените по делото
трудови книжки на двамата свидетели – Х. е работил като шофьор за периода 01.09.1996г. – 01.07.2000г. , а Г. е
работил като ел.механик за периода 01.04.1996г. – 01.07.2000г. Свидетелят К. е
работил в мандрата през същия период след края на 1994г. до пенсионирането си
през 1999г./2000г. като организатор производство. През този период, според
свидетелите, в предприятието са работили около 15 човека персонал, Е. е бил
управител, не е имало главен счетоводител или друга администрация. Не са
запознати дали предприятието е било обслужвано от външен счетоводител, не знаят
и не са виждали такова лице.
Съгласно чл. 98 ал.1 КСО ръководителят на пенсионното
осигуряване към ТП на НОИ – Плевен е териториално и материално компетентен да
издава разпореждания за отпускане и изменение на пенсиите. На осн. чл. 117 ал.1
т.2 б.”а”, ал.2 и ал.3 от КСО разпорежданията за отказ или неправилно
определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към
тях подлежат на задължително обжалване по административен ред пред
по-горестоящия административен орган – Директора на ТП на НОИ в едномесечен
срок. Последният се произнася с мотивирано решение в едномесечен срок, като
решава въпроса по същество или връща преписката на пенсионния орган за ново
разглеждане, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване
на разпореждането. Решението на Директора на ТП на НОИ подлежи на обжалване по
съдебен ред пред административния съд. Определеният ред и срокове за обжалване
и произнасяне са спазени.
Разпореждането е издадено от Ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Плевен, а решението, с което е
потвърдено, е издадено от Директора на ТП на НОИ – Плевен и следователно от
съответния териториално и материално компетентен орган в рамките на
предоставените от закона правомощия.
Директорът на ТП на НОИ - Плевен се е произнесъл по
обжалваното разпореждане и доводите на жалбоподателя относно недостигащия
осигурителен стаж в подкрепа на становището на пенсионния орган. Разпореждането
съдържа всички необходими реквизити на индивидуален административен акт и
отговаря на изискванията за форма, като съдържа кратки мотиви.
Не е спорно, че жалбоподателят към датата на заявлението – 19.05.2022г. има
навършена възраст 64г. 05.мес. 22 дни и отговаря на условието на чл. 68 ал.1, 2 КСО – за навършена възраст 64 г. 05м. за 2022г. за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Спорно е дали има изискуемия осигурителен стаж от 39г.
02м. за 2022г.
Директорът на ТП на НОИ – Плевен е приел, че спорния
момент е по отношение на стажа на жалбоподателя за периода 01.01.1995г. –
10.08.2000г., в който жалбоподателят според вписванията в ТК № 17/1985г. е
работил по трудово правоотношение като управител и домакин в ЕТ „***“ – Плевен,
но не е зачетен целия период, тъй като вписването на трудовия стаж в трудовата
книжка при прекратяване на трудовото правоотношение не е оформено според
изискванията на чл. 6 ал.1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж,
тъй като липсва подпис на главен счетоводител. Призната е само част от този
период – от 01.01.1997г. до 31.12.1998г., за който има подадени данни в
Регистъра на осигурените лица. Проверка при осигурителя не е извършвана от
контролните органи, тъй като търговеца е прекратил дейността си и е служебно
заличен, но не е предал ведомостите за заплати в ТП на НОИ и няма възможност да
се извърши проверка за достоверността на вписванията в трудовата книжка.
Съгласно чл. 40 ал.1 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж – осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5 ал.4
т.1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден
образец. Данните по чл. 5 ал.4 т.1 КСО се подават в НОИ от осигурителите,
считано от 01.01.1997г., затова за предходния период в Регистъра на осигурените
лица на НОИ не са налични данни и той не може да служи като източник на
информация за периода 01.01.1995г. – 01.01.1997г. Осигурителите подават
периодично данни за трудовия стаж и осигуряването на наетите лица в НОИ, а при
поискване от осигуреното лице осигурителят е длъжен да му издаде необходимите
документи за осигурителен стаж и осигурителен доход.
Съгласно чл. 40 ал.3 НПОС – удостоверенията за
осигурителен стаж и доход – обр. УП2 и обр.УП3 се издават въз основа на
ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за
възлагане на труд. Съгласно ал.5 – когато такива документи липсват,
осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават
удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или осигурителен
доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно
данни за осигурителния стаж и доход. Съгласно ал.8 такива удостоверения след
предварително разрешение на ТП на НОИ издават и ведомствата, предприятията и
организациите, които съхраняват ведомости за заплати или други
финансово-счетоводни документи в случаите, когато осигурителят е прекратил
дейността си и няма правоприемник, когато за това има уредба в отделен
нормативен акт. Съгласно ал.9 – до създаването на информационната система по
чл. 5 КСО териториалните поделения на НОИ издават документи за осигурителен
стаж и доход въз основа на съхраняваните от тях ведомости за заплати и други
документи, а когато за определени периоди тези документи липсват, ТП на НОИ
издават документи за осигурителен стаж и доход и въз основа на други автентични
документи, доказващи изплащане на възнаграждения.
В случая осигурителят е с прекратена служебно дейност,
без правоприемство, не е изпълнил задълженията си за подаване на информация за
осигуряването към НОИ и не е предал ведомостите за заплати, поради което за
жалбоподателя е обективно невъзможно да се снабди с исканите от пенсионния
орган удостоверения за осигурителен стаж и доход въз основа на ведомостите за
заплати, тъй като те не се съхраняват нито в правоприемник, нито в НОИ, нито са
налични данни в РОЛ след 01.01.1999г., а за периода преди 01.01.1997г. не са събирани
такива данни от осигурителите.
Но са налице достатъчно данни в трудовата книжка,
представени са и други документи - трудов договор и допълнителни споразумения,
заверена осигурителна книжка, в която са нанесени периода, дохода и дължимите
осигурителни вноски, независимо, че липсва заверка от контролен орган на НОИ,
че същите са внесени, които доказват по несъмнен начин съществуването на
трудово правоотношение между жалбоподателя и неговия работодател / осигурител /
– ЕТ „***“ – Плевен през периода 01.01.1995г. – 10.08.2000г. Нанесени са и всички необходими данни за трудовата
дейност на служителя съгласно изискванията на чл. 349 ал.1 от Кодекса на труда,
включително за размера на трудовото възнаграждение. Както трудовата книжка,
така и всички останали изброени документи, установяващи съществуването на
трудовото правоотношение са подписани от страните – служител и работодател,
каквото е изискването на КТ. Тези доказателства са първоизточника, от който се
извличат данните в трудовата книжка, вписват се и във ведомостите за заплати,
затова видно от цитираната по-горе нормативна уредба при липсващи ведомости и
липсваща трудова книжка или нередовни вписвания в нея, могат да служат и за
установяването на осигурителен стаж. Затова допуснатата нередовност при
вписването на осигурителния стаж на жалбоподателя в трудовата книжка – липсващ
подпис на главен счетоводител, не е достатъчно основание да не се зачете
официалната удостоверителна сила на този документ за вписаните в него
обстоятелства съгласно чл. 347 КТ и вписания в нея трудов стаж следва да бъде
зачетен при преценка правото на пенсия на осн. чл. 40 ал.1 НПОС. Както се изясни от свидетелските показания - предприятието
е малко и не е разполагало с наето лице на длъжност главен счетоводител, няма
данни да е ползвало услугите на външен счетоводител, затова и няма как да бъде
положен подпис от такова лице, за да се изпълни това нормативно изискване за
оформяне на трудовата книжка. Осигуреното лице не следва да търпи
неблагоприятни последици от неизпълнението на задължението на работодателя да
подава информация в регистъра на осигурените лица, да внася дължимите
осигурителни вноски, да съхранява ведомостите за заплати за период от 50 г., а
при прекратяване без правоприемство да ги предаде в ТП на НОИ. Осигурените лица
по трудово правоотношение не губят своите права, ако не са били начислени и
внесени дължимите осигурителни вноски от работодателя или не е подадена
необходимата информация за осигуряването.
Ето защо пенсионният орган неправилно е тълкувал и
приложил закона. Следва да се зачете за трудов и осигурителен стаж за
пенсиониране и останалия период, през който жалбоподателят е работил по трудово
правоотношение в ЕТ „***“ – Плевен от 01.01.1995г. – 10.08.2000г., а не само
зачетените въз основа на данните в РОЛ за двете години – 1997 и 1998г., за
които са подадени данни от осигурителя. Или следва да бъдат зачетени
допълнително и останалите 3г. 7м. 09д. в това предприятие за осигурителен стаж,
с което общият осигурителен стаж на жалбоподателя става 37г. 10м.19д. като за
остатъка до изискуемия стаж от 39г. и 02м. следва да му се даде възможност да довнесе
осигурителни вноски за недостигащия осигурителен стаж от 1 г. 3м.11д.
Освен това в т.20 от описа на осигурителния стаж за
периода 07.07.2017г. – 01.11.2019г. , зачетен по трудова книжка за трудов стаж
от трета категория – 2г. 03м. 24д., видно от трудовата книжка жалбоподателят е
работил в Еко Транс Къмпани ЕООД като шофьор, но не е изследван въпроса като не е изискано удостоверение УП3, нито
други доказателства за изясняване на категорията труд с оглед товароподемността
на автомобила и не става ясно защо е зачетен за трета категория. От втора
категория е трудът, положен след 31.12.1999г. на длъжност шофьор на товарен
автомобил с товароподемност 12 и повече тона съгласно чл.2 т.25 от Наредбата за категоризиране на труда
при пенсиониране. В случай, че този осигурителен стаж е от втора категория труд
при превръщането му към трета категория труд следва да се направи преценка за
недостигащия осигурителен стаж, за който жалбоподателят следва да доплати
осигурителни вноски, което е от съществено значение за определяне правото на пенсиониране.
Директорът на ТП на НОИ се произнася с мотивирано
решение в едномесечен срок, като решава въпроса по същество или връща
преписката на пенсионния орган за ново разглеждане, когато не са изяснени
всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Директорът на
ТП на НОИ при задължителното административно обжалване извършва цялостна
преценка на правото, за което дължи излагане на мотиви, а не само проверка по
наведените оплаквания, произнася се по същество или връща преписката на органа
с указания, когато не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за
правото.
Пенсионният орган не е приложил правилно материалния
закон и целта му при преценка на осигурителния стаж на жалбоподателя за периода
1995г. – 2000г. и не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за
определяне категорията труд за периода 07.07.2017г. – 01.11.2019г., което е
дало отражение при изчисляване на общия осигурителен стаж от значение за
правото на пенсиониране на жалбоподателя. Неизясняването на всички факти и обстоятелства
от значение за правото на пенсия е съществено процесуално нарушение, което е
основание за отмяната на решението и потвърденото с него разпореждане като
незаконосъобразно. Поради това преписката следва да се върне на пенсионния
орган за изясняване на всички факти и обстоятелства относно категорията на
положения от жалбоподателя труд като шофьор, след което да извърши нова
преценка за наличието на необходимия осигурителен стаж за пенсиониране, за да
се даде възможност на лицето да заплати осигурителни вноски за недостигащия
осигурителен стаж, съобразно подробните указания по тълкуването и прилагането
на закона в мотивите на настоящото решение.
По изложените съображения жалбата е основателна и
следва да се уважи.
При този изход на делото в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят направените деловодни разноски в размер на 360 лв.
Водим от
горното и на осн. чл. 172 ал.2 и чл. 173 ал.2 от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №
2153-14-123/23.09.2022г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен и потвърденото с
него Разпореждане № 2113-14-730#10/15.07.2022г.
на Ръководител Пенсионно осигуряване, с което на осн. чл. 68 ал.1-2, чл.9а ал.2 КСО и чл. 10 от НПОС е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на Н.З.Е. ***.
ВРЪЩА преписката на Ръководителя на пенсионно осигуряване
при ТП на НОИ – Плевен за нова преценка и произнасяне по заявлението на Н.З.Е. *** за отпускане на пенсия за осигурителен
стаж и възраст при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Плевен да заплати на Н.З.Е. *** направените деловодни разноски в
размер на 360 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в
14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я : /П/