Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

27.07.2022

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

06.07

Година

2022

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Мария Божкова

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

Василева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

77

по описа за

2022

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от адв. С.М., действащ в качеството си на пълномощник на „Маказа 68“ ЕООД ***, с ЕИК ***, против Решение № 87/08.04.2022 г., постановено по АНД № 170/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е изменено Наказателно постановление № 09-2100018 от 20.12.2021 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, с което на „Маказа 68“ ЕООД ***, с ЕИК ***, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415в, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв., за извършено нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ, като е намален размерът на наложената имуществена санкция от 300 лв. на 100 лв. и е потвърдено наказателното постановление в останалата му част. С решението първоинстанционният съд е осъдил дружеството да заплати на ИА „ГИТ“ – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Оспорва изцяло мотивите на първоинстанционният съд, с които е приел за установено, че случая е налице нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ, като неправилни и необосновани, респ. неподкрепени от доказателствата по делото. В тази връзка сочи, че при извършената проверка на 08.10.2021 г. в обект на „Маказа 68“ ЕООД служителите на инспекцията по труда не били изискали екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред в предприятието, който бил наличен в обекта. В тази връзка сочи, че от разпитаните в хода на производството пред съда свидетели Е. С. и М. Д. се установило, че на въпросната дата в процесния обект се намирал екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред в предприятието, но никой не го бил поискал.

Релевира довод, че районният съд е формирал вътрешното си убеждение в противоречие с принципите на АПК и по този начин е допуснал съществено процесуално нарушение, явяващо се основание за отмяната на постановеното решение.

Сочи, че съгласно TP № 1 от 12.12.2007 г. на т. н. д. № 1/2005 г., в чл.28 от ЗАНН било предвидено, че за „маловажни случаи“ на административни нарушения наказващият орган можело да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При тълкуване на посочената норма следвало да се съобразят същността и целите на административно наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се имало предвид и субсидираното приложение на НК и НПК. Общото понятие за административно нарушение се съдържало в чл. 6 от ЗАНН. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган бил длъжен да приложи правилно закона, като ограничи „маловажните“ случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 87/08.04.2022 г., постановено по АНД № 170/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което да постанови съдебен акт, с който да отмени наказателното постановление. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител. От пълномощника адв. С.М. е постъпила молба, с която се поддържа касационната жалба, по изложените в нея съображения.

Ответникът по касация – директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, не се явява. Представлява се от юрисконсулт Н. К. е постъпило становище по делото, с което оспорва депозираната жалба. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното първоинстанционно решение, като правилно и обосновано. Счита, че районният съд е извършил цялостна преценка на събраните доказателства, от които се установявало извършването на процесното административно нарушение. Твърди, че в приложения по делото, екземпляр на процесното НП, в последния абзац на обстоятелствената част от същото, бил въведен коментар, че нарушението е било отстранено и съответния правилник за вътрешния трудов ред е бил представен на контролните органи. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат.

Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали намира касационната жалба за неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Излага съображения, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон, неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд  - Кърджали е изменил Наказателно постановление № 09-2100018 от 20.12.2021 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, с което на „Маказа 68“ ЕООД ***, с ЕИК ***, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415в, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв., за извършено нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ, като е намалил размера на наложената имуществена санкция от 300 лв. на 100 лв. и е потвърдил наказателното постановление в останалата му част. С оглед изхода на спора е осъдил дружеството да заплати на ИА „ГИТ“ – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Първоинстанционният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ, състоящо се в това, че при извършената проверка на 08.10.2021 г. в пицария „***“ *** не е представил на контролните органи от ДИТ – Кърджали екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред в предприятието. Изложил е съображения, че извършването на административното нарушение  се установява от показанията на свидетелите по АУАН и приетите писмени доказателства. Извършил е преценка на релевантните по делото доказателства, при което е изложил мотиви, кои от тях възприема като обективни и отговарящи на обективната истина и кои не кредитира, излагайки доводи за наличието на изолираност на съответното доказателствено средство и противоречие с останалите доказателства. Приел е, че при индивидуализиране на наказанието наказващия орган не е спазил принципите на чл. 27 от ЗАНН, тъй като не е съобразил степента на обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. В тази връзка е посочил, че липсват доказателства санкционираното дружества да е наказвано друг път за подобно нарушение и от деянието не са настъпили вредни последици, поради което законосъобразното наказания в случая се явявало санкция в минимално предвидения от закона размер. Предвид това е намалил размера на имуществената санкция на 100 лв., потвърдил е НП в останалата му част и е осъдил дружеството да заплати в полза на ИА „ГИТ“ гр.София разноски по делото в размер на 100 лв., произтичащи от юрисконсултско възнаграждение.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на „Маказа 68“ ЕООД *** са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е доказано, районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение.

Разпоредбата на чл. 403а, ал. 1 от КТ въвежда задължение за работодателя,  в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време.

Съгласно чл. 415в, ал. 1 от КТ, за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.

Правилно и в съответствие със събраните в производството доказателства районният съд е приел за доказано по делото, че на 08.10.2021 г. „Маказа 68“ ЕООД ***, в качеството си на „работодател“, не изпълнил задължението си по чл. 403а, ал. 1 от КТ, а именно при извършената на посочената дата проверка в пицария „***“ *** не е представил на контролните органи от ДИТ – Кърджали екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред в предприятието.

Видно от събраните в производството пред Районен съд – Кърджали писмени и гласни доказателства, на посочената в АУАН и НП дата, на 08.10.2021 г. служители на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали са извършили проверка в пицария „***“ в ***, който обект е бил стопанисван от „Маказа 68“ ЕООД. В хода на проверката, на която присъствали управителят на дружеството С. О., на контролните органи не бил представен екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред в предприятието. За констатациите от проверката, включително и относно горното обстоятелство, бил съставен констативен протокол, подписан надлежно и от О. Впоследствие, на 15.10.2021 г. в Д „ИТ“ – Кърджали бил представен правилник за вътрешния трудов ред в „Маказа 68“ ЕООД.

С оглед така наличните доказателства, след като е приел за установено в съдебното производство процесното административно нарушение, а именно, че на релевантната дата между страните е съществувало трудовоправно отношение,  районният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт. Правилно са кредитирани показанията на свидетелите Х. Ч., Н. Н. и К. С., като логични, последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи със съдържанието на процесния акт за установяване на административно нарушение и останалите писмени доказателства по административната преписка.

Следва да се посочи, че събраните по административната преписка и в производството пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, водят до единствения извод, че на 08.10.2021 г. в пицария „***“, стопанисвана от „Маказа 68“ ЕООД ***, не е бил наличен и съответно представен на контролните органи от  Д „ИТ“ – Кърджали екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред в предприятието.

Касационната инстанция намира за правилен и обоснован отказът на  районния съд да кредитира показанията на свидетелите М. Д. и Е. С.. В тази връзка правилно е отчетено обстоятелството, че двамата свидетели са в трудови правоотношения със санкционираното дружество, което  обосновава заинтересоваността им от изхода на спора, респ. аргументира липса на достоверност и обективност на изложените от тях фактически обстоятелства. На следващо място, показанията им категорично се явяват изолирани и в противоречие с останалите доказателства по делото, които са непротиворечиви и взаимно кореспондиращи по между си. В този смисъл, крайно нелогично звучи, при положение, че екземпляр от правилника се е намирал в обекта, зад бара в заведението, както твърдят свидетелите, управителят на дружеството да не е представил на контролните органи същия при проверката или най-малкото да посочил наличието на правилника при проведената комуникация със служителите на инспекцията.

На следващо място, неизпълнението на задължението по чл. 403а, ал. 1 от Кт от страна на дружеството косвено се потвърждава и от обстоятелството, че при проверката контролните органи са съставили констативен протокол в присъствието на управителя на дружеството, който протокол е надлежно подписан от него, при което С. О. не е въвел каквито и да са възражения за описаните констатации, включително и за липсата на намиращ се в обекта на контрол екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред в предприятието. Такива възражения не са били вписани и при съставянето и връчването на процесния АУАН № 09-2100018/09.11.2021 г.

За така осъщественото административно нарушение е наложена имуществена санкция на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ, предвид обстоятелството, че деянието е формално, на просто извършване, липсват настъпили вредни последици за работници и служители и същото е било отстранено непосредствено след установяването му.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на КТ „Маказа 68“ ЕООД *** има качествата на работодател по смисъла на цитираната разпоредба и като такъв се явява субект на нарушението по чл. 415в, ал. 1 от КТ, като в случая първоинстанционният съд е изменил НП, привеждайки наложената имуществена санкция в минималния размер, предвиден в посочената норма.

С оглед горното и доколкото АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като процесният акт е съставен в присъствието на управителя на санкционираното дружество и надлежно връчен на представителя на ЮЛ, настоящият състав намира, че не са налице допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, извършеното нарушение е установено по несъмнен начин и след като е стигнал до същия извод районният съд е постановил законосъобразен и обоснован акт.

По аргумент от Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК, специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на „маловажно“ административно нарушение по чл. 415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, съгласно която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. „Маловажните“ нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в КТ имат два основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък размер.

В тази връзка, с цитираното в касационната жалба Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по НД № 1/2007 г., ОСНК, е прието единствено, че преценката на административнонаказващия орган за „маловажност“ на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол, а както бе посочено по-горе, нормата на чл. 415в от КТ се явява специална, респ. изключваща приложението и на общата норма на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН,

По изложените съображения и изводи, настоящият касационен състав намира депозираната касационна жалба от пълномощника на „Маказа 68“ ЕООД ***, за неоснователна, поради което и обжалваното решение на Районен съд - Кърджали, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъдено „Маказа 68“ ЕООД ***, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 87/08.04.2022 г., постановено по АНД № 170/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

ОСЪЖДА „Маказа 68“ ЕООД ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С. А. О., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                  

                                                                                      

                                                                                        2.