Определение по дело №371/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл ГПК и е образувано по частна жалба на А. П. М. от САК, в качеството му на пълномощник на „. –А.Е., ЕИК *********, представлявано от А. Л.С. и „.Е., ЕИК *********, представлявано от А. И. К., насочена против Определение № без номер от 14.04.2014 г. на РС Сандански, постановено по гр.д. № 172/2014 г., Определение № 841/15.04.2014 г. на РС Сандански по гр.д. № 368/2014 г. и Определение № 854/16.04.2014 г.

В жалбата са наведени подробни доводи в подкрепа на твърденията на жалбоподателя за неправилност на атакуваните съдебни актове поради нарушение на съдопроизводствените правила.

Като правен резултат сеиска тяхната отмяна.

Пред настоящата инстанция не се сочат нови доказателства.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на жалбоподателя и данните по първоинстанционното дело, намира следното:

Предявената жалба е процесуално допустима единствено в частта й, касаеща Определение № 854/16.04.2014 г.

По отношение на Определението без номер от 14.04.2014 г., постановено по гр.д. № 172/2014 г. и на Определението под № 841/15.04.2014 г., постановено по гр.д. № 367/2014 /а не както се сочи в жалбата – гр.д. № 368/2014 г. по описа на РС Сандански/, частната жалба се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, предвид следното:

Първото от определенията е постановено по дело - № 172/2014 г., което не е приложено към настоящето и съдът не може да преценява.

На самостоятелно основание и доколкото самият съдебен акт е приложен по гр.д. № 368/2014 г. по описа на РС Сандански, от съдържанието му се установява, че е такова постановено по реда на чл.210, ал.2 ГПК, поради което и същото не подлежи на последващ постановяването му контрол.

Последното т.к. за него ГПК не предвижда възможност самостоятелно да подлежи на инстанционен контрол, с оглед установената от процесуалния закон само издалият го съд да преценява възможността за съвместното разглеждане на такива искови претенции /в тази насока и Определение № 494/05.10.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 427/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Е. М./.

По отношение на Определението под № 841/15.04.2014 г. след внимателен прочит на делото решаващият съд установи, че такъв съдебен акт не е постановяван, поради което и съдът е в невъзможност да осъществи контрол по отношение на същия.

Освен това служебно известно на решаващият състав е, че в ОС Благоевград е образувано в.ч.гр.д.№ 538/2014 г. по жалба на настоящия жалбоподател насочена именно към цитираното вече определение № 841/15.04.2014 г., постановено по гр.д. № 367/2014 г. по описа на РС Сандански, по което въззивно дело последното е приложено. Същото е различно от приложеното по настоящето първоинстанционно такова под № 368/2014 г.

Ето защо и настоящият състав счита, че и в частта й, касаеща определение № 841/15.04.2014 г., постановено по гр.д. № 367/2014 г. по описа на РС Сандански жалбата на А.М. следва да се остави без разглеждане, предвид процесуалната й недопустимост, с оглед обстоятелството, че такъв акт не е постановяван по гр.д. № 368/2014 г. от една страна и от друга, че по отношение на същия се осъществява съдебен контрол по друго въззивно дело.

В допустимата си част, касаеща Определение № 854/16.04.2014 г., постановено по гр.д. № 368/2014 г. по описа на РС Сандански, частната жалба се явява неоснователна, предвид следното:

След предявяване на исковата молба съдът е давал указания на съда за отстраняване на констатирани нередовности, вкл. и в частта й, касаеща заявената претенция по чл.33, ал.2 ЗС.

При изпълнение на тези указания последната предявена молба от жалбоподателя е от 08.04.2014 г.

Изложените в нея обстоятелства и конкретизиран петитум районният съд е приел, че е сезиран с претенция по чл.33, ал.2 ЗС, който извод и настоящата инстанция напълно споделя.

Претенцията е субективно съединена – предявена от дружествата жалбоподателя против страните по сделката за покупко-продажба, материализирана в нот.акт № 28, т.I, рег. № 317, дело № 26/2013 г.

В обстоятелствената част на исковата молба обаче са наведени доводи, че двете ищцови дружества са съсобственици, заедно с “У.”ООД /което не е страна по делото/ на недвижим имот - поземлен имот с идентификатор 65334.202.55 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Сандански, ведно с всички построени в този имот сгради, сред които и едноетажно монолитно панелно тяло с предназначение "Столова", идентична със сграда с идентификатор № 65334.202.55.5 с площ от 517 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Сандански, при квоти съответно 90%, 5% и 5%.

Посочено е, че с цитирания вече нот.акт № 28, т.І, рег.№317, д.№26 от 25.02.2013 г. на нотариус С. П. с рег.№197 по регистъра на НК, с район на действие РС Сандански, вторият от ответниците по делото „. 2003”-Е. /с предишно наименование “Е. т.”-Е./ е продало 10% ид.ч. от процесната сграда на първия ответник „. инвест”-Е..

Поддържани са твърдения, че към момента на продажбата продавачът „. 2003”-Е. не е бил собственик на 10% ид.ч. от процесната сграда, поради което не е и могъл да я продава.

Други доводи не са наведени, а е формулиран петитум, с който двете ищцови дружества са заявили, че искат да изкупят от „У.“ООД 5 % ид.части от процесната сграда, при условията на цитирания вече нот.акт.

Към исковата молба са приложни писмени доказателства в подкрепа на твърденията в исковата молба.

От прочита им се установява, че с нот.акт № 28, т.І, рег. № 317, д. № 26 от 25.02.2013 г. на нотариус С. П. с рег.№ 197 по регистъра на НК, с район на действие РС-Сандански, „. 2003”-Е. е продало на „. инвест”-Е. 10% ид.ч. от сграда с идентификатор № 65334.202.55.5 с площ от 517 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Сандански, находяща се в поземлен имот с идентификатор 65334.202.55 за сумата от 3000 лв.

Освен това представеното постановление за възлагане на недвижим имот от 23.06.2008г. на публичния изпълнител при РД-С. на Агенцията за държавни вземания установява, че на първото от ищцовите дружества - „. ан”ООД е възложен недвижим имот, представляващ 90 % ид.ч. от дворно място с площ от 36 000кв.м., находящо се в гр.Сандански, Промишлена З., м.”С.”, заснето като имот пл.№ 65334.202.55 по действащия кадастрален план на Промишлената З. от 2005 г., ведно с построените върху имота 10 сгради.

В последствие с договор за продажба на търговско предприятие по реда на чл.15-чл.16а от ТЗ от 24.03.2009 г., с нотариална заверка на подписите, “Е. т.”ООД е продало обособена част от търговското си предприятие, а именно 10% ид.ч. от дворно място с площ от 36 000кв.м., съставляващо поземлен имот с идентификатор 65334.202.55 по кадастралната карта и кадастралните регистри на промишлената З. на гр.Сандански, ведно с построените върху имота 9 сгради, на “К.”-Е. и на “У.”-ООД.

Преценявайки твърденията в исковата молба и конкретизирания петитум наред с представените към нея доказателства районният съд приел, че следва да прекрати производството по делото, поради недопустимост на предявения иск.

Изложил съображения, че съгласно чл.33, ал.2 от ЗС заинтересованият съсобственик може да изкупи продадената част при действително уговорените условия, ако е нарушена разпоредбата на ал.1, съгласно която съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само ако преди това е предложил на другите съсобственици да купят частта му при същите условия и никой от тях не е приел предложението.

Извел, че разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗС предвижда възникването на преобразуващото право на останалите съсобственици за изкупуване при същите условия, поради което и интерес от предявяване на иска ищците ще имат в случай, че техен съсобственик се е разпоредил с частта си от съсобствеността в полза на трето лице, като пасивно легитимирани по иска следва да бъдат страните по сделката, а именно продавачът-съсобственик и купувачът-трето лице.

Акцентирал, че в исковата молба не се поддържат твърдения, че е осъществена продажба на дела на единия съсобственик на трето за собствеността лице, т.е. че продавачът по атакуваната сделка, а именно „. 2003”Е. е съсобственик на процесния имот.

Горното обстоятелство точно е съобразено от районния съд, като въззивната инстанция също то констатира.

В този смисъл видно е от обстоятелствената част, вкл. на т.нар. поправена искова молба, че ищците през цялото време поддържат твърдения, че съсобственици на имота са двете ищцови дружества /на 95 % ид.ч./ и едно трето за стора лице - “У.”ООД /на 5 % ид.ч./.

Тези твърдения в никакъв случай не могат да легитимират посочените от ищцовите дружества ответници като надлежно пасивно процесуално легитимирани по предявения иск по чл.33, ал.2 ЗС, т.к. липсват твърдения, че продавача по сделката е съсобственик на имота, предмет на същата.

На самостоятелно основание правилно районният съд е съобразил и че в исковата молба действително липсват твърдения относно това, че именно съсобственикът на имота “У.”ООД е продало своята част от съсобствеността на трето лице. В нея се поддържат единствено твърдения, че сделката, по отношение на която ищците предявяват настоящия иск, е осъществена между чужди на съсобствеността лица.

Освен това са формулирали искане да изкупят собствените на “У.”ООД /трето за спора лице/ 5 % ид.ч. от процесния имот при условията на нотариалния акт от 25.02.2013г., обективиращ сделка между „. 2003”Е. и „. инвест”Е., по която третото за спора лице не е страна.

При тези данни районният съд правилно е приел, че в случая липсва правен интерес за ищцовите дружества от предявяване на претенция по чл.33, ал.2 ЗС, вкл. и надлежна пасивна процесуална легитимация, което налага прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на иска.

Въззивната инстанция изцяло споделя горния извод на районния съд, т.к. същият се налага след обективна преценка на фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и конкретизираното в същата искане към съда.

Т.к. твърденията и искането към съда са тези, които определят обективните и субективни предели на спора, в случая очертаните от ищцовите дружества предели сочат на недопустимост на заявената претенция по чл.33, ал.2 ЗС против двете ответни дружества, т.к. не се твърди някое от тях /вкл. продавача по сделката/ да е съсобственик в общия имот. Той е недопустим и поради фактът, че в петитумът на исковата молба липсва надлежно искане, насочено и касаещо продажбата на 10% ид.ч. между двете ответни дружества, а е отправено искане за изкупуване по условия на този договор, но на 5 % ид.ч. и то от трето за спора лице.

По изложените съображения се налага изводът, че атакуваното определение на районния съд е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила и следва да се потвърди.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.278 ГПК, Благоевградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 854/16.04.2014 г., постановено по гр.д. № 368/2014 г. по описа на РС Сандански.

ОСТАВА БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като ПРОЦЕСУАЛОН НЕДОПУСТИМА частната жалба на А. П. М. от САК, в качеството му на пълномощник на „. –А.Е., ЕИК *********, представлявано от А.Л. С. и „.Е., ЕИК *********, представлявано от А.И.К., насочена против Определение № без номер от 14.04.2014 г. на РС Сандански, постановено по гр.д. № 172/2014 г. и Определение № 841/15.04.2014 г. на РС Сандански по гр.д. № 367/2014 г.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБългария.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: