Р
Е Ш Е
Н И Е № 339
гр. Сливен,
20.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І - ви
граждански състав, в публично заседание на двадесет и пети февруари две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖИВКА КИРИЛОВА
при участието на съдебен секретар АЛБЕНА
ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 4479
по описа на СлРС за 2019 год., за да се произнесе, съобрази :
Предявен е положително
установителен за установяване на вземане от страна на ищцовото дружество по
отношение на ответниците, а именно: главница в размер на 562,64 лв., мораторна лихва в
размер на 92,09 лв. за периода от 15.09.2014 г. до 12.04.2017 г., както и
сумата за дялово разпределение в общ размер на 31,69 лв., от които 26,62 лв.
главница и 5,07 лв. лихва за периода на дяловото разпределение от м. 06.2013 г.
до м. 04.2016 г.,в едно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата
молба се твърди, че в качеството им на собственици на топлоснабдения имот, А.В.Б.
и М.Г.Б. са клиенти на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на §
190. от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно § 1 т.2а. (Нова - ДВ. бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г /Обн. ДВ. бр.107 от 9 Декември 2003г., изм. ДВ.
бр.18 от 5 Март 2004г., изм. ДВ. бр.18 от 25 Февруари 2005г., изм. ДВ. бр.95 от
29 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.65 от 11
Август 2006г., изм. ДВ. бр.74 от 8 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.49 от 19 Юни
2007г., изм. ДВ. бр.55 от 6 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм.
ДВ. бр.36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ. бр.43 от 29 Април 2008г., изм. ДВ. бр.98
от 14 Ноември 2008г., изм. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009г., изм. ДВ. бр.41 от 2 Юни
2009г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г.,
изм. ДВ. бр. 103 от 29 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.54 от 16 Юли 2010г., изм.
ДВ. бр.97 от 10 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.35 от 3 Май 2011г., изм. ДВ. бр.47
от 21 Юни 2011г., изм. ДВ. бр.38 от 18 Май 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.54 от 17
Юли 2012г., изм. ДВ. бр.82 от 26 Октомври 2012г., бр. 15 от 15.02.2013 г., в
сила от 01.01.2014 г., доп., бр. 20 от 28.02.2013 г., в сила от 28.02.2013 г.,
бр. 23 от 8.03.2013 г., в сила от 8.03.2013 г., изм. и доп., бр. 59 от
5.07.2013 г., в сила от 5.07.2013 г., изм., бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от
26.07.2013 г./ Сочат, че "Битов клиент" е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди, “потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имота, което използва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.
Сочат също, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие
се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна
енергия от “Топлофикация София ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата
и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др.
Сочат, че ответницата не е упражнила правата си по чл.
150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея са влезли в сила Общите
условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София" ЕАД
на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение №
ОУ-002/07.01.2008 г. на КЕВР, публикувани във в-к “Дневник” на 14.01.2008 г. в
сила от 13.02.2008 г.; и Общите условия за продажба на топлинна енергия от
“Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с
Решение ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикуване във в-к „24 часа” и в-к „19
минути” в сила от 14.03.2014 г. В раздел VII от ОУ — „Заплащане на ТЕ”, чл. 32,
ал. 1 /чл.ЗЗ от ОУ-02/03.02.2014/ е определен редът и срокът, по които
купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този
смисъл, задължението на ответниците за заплащане на дължимите от тях суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 30-дневен срок от датата
на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е
регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през
отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиента изпадне в забава
т.е след изтичане на 30 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура
за съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от месеца
ответницата е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е
начислявана законна лихва върху дължимите суми.
Твърдят, че ответницата, видно от приложеното
извлечение от сметки за абонатен № 200718, е използвала доставяната от
дружеството ни топлинна енергия през исковия период.
Сочат, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 112г,
ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1396 от ЗЕ/ сградата-етажна собственост, в която се намира
топлоснабдения имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма “Нелбо инженеринг" ООД. Въз
основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за
ТЕ, за топлоснабдения имот, са начислявани от ‘Топлофикация София" ЕАД по
прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата - “Нелбо инженеринг" ООД на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от
Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката
и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.). За
топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки, които прилагат като
доказателство в подкрепа на твърденията си, че сумите за топлинна енергия, са
начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в имота. Сочат също, че съгласно Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът
от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавя към първата
дължима сума за процесния период. В случай, че резултата от изравнителната
сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените
задължения, като се започне от най - старото.
Молят съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на А.В.Б. и М.Г.Б. в условията на разделна отговорност
, че дължат на „Топлофикация София" ЕАД отговорност сумата в общ размер на
686,42 лв., от които 562,64 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г.
отразена в изравнителни сметки с № **********/31.07.2014 г., сметка с №
**********/31.07.2015 г. и сметка с № **********/31.07.2016 г. за период
01.05.2014 г. - 30.04.2016 г. и 92,09 лв. — законна лихва за забава от
15.09.2014 г. до 12.04.2017 г., както у сумата за дялово разпределение в общ
размер на 31,69лв. от която 26,62 лв. главница и 5,07 лв. лихва за периода на
дяловото разпределение от 06.2013 г. - 04.2016 г., в едно със законната лихва
върху главницата до окончателното изплащане на задължението при следните квоти
а именно:
- А.В.Б. - 1/2 от отговорност сумата в общ размер на
343,21 лв., от които 281,32 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г.
отразена в изравнителни сметки с № **********/31.07.2014 г., сметка с №
**********/31.07.2015 г. и сметка с № **********/31.07.2016 г. за период от
01.05.2014 г. - 30.04.2016 г. и 46,00 лв. - законна лихва за забава от
15.09.2014 г. до 12.04.2017 г., както и сумата за дялово разпределение в общ
размер на 15,84 лв., от която 13,31 лв. главница и 2,53 лв. лихва за периода на
дяловото разпределение от м. 06.2013 г. – м. 04.2016 г., в едно със законната
лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението.
- М.Г.Б. - 1/2
от отговорност сумата в общ размер на 343,21 лв., от които 281,32 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г. отразена в изравнителни сметки с №
**********/31.07.2014г., сметка с № **********/31.07.2015 г. и сметка с №
**********/31.07.2016 г. за период 01.05.2014 г. -30.04.2016 г. и 46,00 лв. -
законна лихва за забава от 15.09.2014 г. до 12.04.2017 г., както и сумата за
дялово разпределение в общ размер на 15,84 лв. от която 13,31 лв. главница и
2,53 лв. лихва за периода на дяловото разпределение от м. 06.2013 г. – м.
04.2016 г., в едно със законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане на задължението.
Молят, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК като трето лице да бъде привлечена ФДР - “Нелбо инженеринг” ООД със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул.”Тинтява”№ 15-17 - фирмата, извършваща
дяловото разпределение на ТЕ на топлоснабдения имот, като фактическите им
твърдения, обуславящи правния интерес от привличане на фирма “Нелбо инженеринг'
ООД като трето лице - помагач по делото на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК са
следните: На основание чл. 146, ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 51 от
Наредбата за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 31 от 26.03.2002 г./ „Топлофикация
София” ЕАД има сключен договор при общи условия с фирма "Нелбо инженеринг”
ООД, за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост. През процесния период „Топлофикация
София’' ЕАД е остойностявала топлинната енергия за процесния имот по данни
предоставяни от фирма “Нелбо инженеринг” ООД. Отношенията между дружеството им
и фирмите за дялово разпределение се уреждат и с Общи условия на договорите
между “Топлофикация София” ЕАД и търговец, по смисъла на Закона за
енергетиката, за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия между
потребителите в СЕС в гр. София /приети с Решение по т. 1 от Протокол №
43/11.05.2005 г. на Съвета на директорите на “Топлофикация София” АД и одобрени
с Решение № ОУ-013/20.06.2005 г. на ДКЕВР, на основание чл. 146, ал. 2 от ЗЕ и
чл. 298, ал. 1 от ТЗ/. Съгласно чл. 14 от тези ОУ, търговецът разпределя
потребената топлинната енергия между потребителите в сградата по правилата на
Наредбата за топлоснабдяване, а също така определя и дяловете за отчетен период
за имотите на всички потребители в сградата. Разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 1
и т. 5 от ОУ предвиждат задължение за “Топлофикация София” ЕАД да предава
ежемесечно на търговеца данни за количеството на топлинната енергия за
разпределение, и съответно да изготвя данъчни фактури, както и дебитни и
кредитни известия по данни на търговеца.
Сочат, че за фирма “Нелбо инженеринг” ООД съществува
правен интерес да е трето лице, защото с участието си по делото може да докаже,
че извършеното от нейни служители разпределение на топлинната енергия е
извършено в съответствие с действащата нормативна уредба и съгласно цитираните
ОУ, както и подписания между страните договор.
Твърдят, че за “Топлофикация София” ЕАД съществува
правен интерес от привличането на това трето лице-помагач, тъй като при
евентуално неуважаване на предявения иск поради оспорване на извършеното дялово
разпределение на топлинна енергия, дружеството им може да заведе регресен иск
срещу “Нелбо инженеринг” ООД, предвид което желаят съда да ги обвърже с мотивите
и диспозитива на съдебното решение. Основанията им за предявяване на регресен
иск произтичат от изрично предвидената в цитираните ОУ отговорност при
неизпълнение на задълженията. Съгласно чл. 42, т. 2 от същите, в случай на
установяване на допуснати грешки от търговеца, състоящи се в неправилен отчет
или невярно дялово разпределение в предходен изравнителен период, в следствие
на което “Топлофикация София" ЕАД е сторнирала и отнесла в загуба
начислени суми за отделен потребител, загубата се дължи от търговеца на
“Топлофикация София” ЕАД в пълен размер.
Молят, да им бъдат присъдени разноските по настоящото
производство и по заповедното такова.
С исковата молба е направено е
доказателствено искане за допускане от страна на ищцовото дружество за
прилагане на частно гражданско дело № 2970/2018 г. по описа на СлРС,
което е изискано и следва да се приобщи към доказателствения
материал по делото.
В срока за отговор е постъпил такъв от
ответниците, в който считат, че предявените искове за недопустими,
неоснователни и недоказани.
Ответниците твърдят, че са
изплатили задълженията по настоящия иск в пълен размер на 11.06.2019 г., като
прилагат доказателства за извършеното плащане и писмо от „Топлофикация София“
ЕАД, в което ги уведомяват, че сумата дължима по делото е платена, като съда ще
се произнесе само по отношение на дължимото юрисконсултско възнаграждение.
В отрито съдебно заседание ищцовото
дружество не изпраща представител.
Ответната страна не се явява и не се
представлява в открито съдебно заседание.
Постъпила е
по делото молба с вх. № 2127/29.01.2020 г. от ответниците, с която заявяват че
не искат изготвяне на експертизи, тъй като никога не са оспорили задълженията.
Напротив платили са ги в пълен размер, включително и съдебно деловодни
разноски, или общо сума в размер на 1207.71 лв. За насроченото о.с.з. на
25.02.2020 г. биха искали да присъстват, но тъй като са на планувано пътуване
извън България не могат да присъстват и молят делото да се отложи за друга дата,
за която ще се явят лично.
С последващо
заявление вх. № 2209/30.01.2020 г. представя закупените самолетни билети.
Постъпила е
молба от ищцовото дружество с вх. № 3859/18.02.2020 г., с която молят да се даде ход на делото в тяхно
отсъствие, като им се даде възможност да изразят становище по отношение на от
ответната страна твърдения. Правят уточнение, че претендираната сума от
ответниците е изцяло погасена с изключение на претенцията за юристконсултско
възнаграждение в заповедното и в исковото производство. Молят съда да постанови
решение, с което да отхвърли исковете, като погасени чрез плащане и им присъди
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, с оглед обстоятелството, че
ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на настоящото
производство.
Постъпила е
молба с вх. № 4338/21.02.2020 г. от ищцовото дружество, с която заявяват, че не
оспорват извършените плащания от ответниците. Действително такива са постъпили
по сметката на дружеството и вземането, предмет на производството е изцяло
погасено. Считат, че не са налице предпоставки за прекратяване, тъй като
ответниците са извършили плащането след завеждане на делото. По съществото на
спора, моли съда да отхвърли исковете, като им присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, както и разноски в заповедното производство.
Оттеглят исканията си за допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза, както и за привличане на трето лице помагач по делото.
С молба вх.
№ 4475/25.02.2020 г. ищцовото дружество заявяват, че не са налице процесуални
пречки за даване ход на делото и молят същото да се разгледа в тяхно отсъствие,
като им бъде дадена възможност да изразят становище по отношение на евентуално
наведените от ответната страна твърдения. Поддържат исковата молба и
доказателствата приложени с нея. В случай, че делото е изяснено от фактическа
страна, молят да се даде ход на делото по същество, като бъде уважена исковата
претенция, както по основание, така и по размер. Претендират за присъждане на
направените по делото разноски. В случай, че частично уважи съда претенцията,
молят да им бъдат присъдени разноски за компенсация. Правят изрично възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
ответната страна.
От
събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
Установи се, че ищцовото дружество
“Топлофикация– Сливен” ЕАД, в качеството му на доставчик на топлинна енергия е
подало на 31.05.2017 г. в Софийски районен съд заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответниците, въз основа на извлечение от
сметка, за което е образувано ч.гр.д. № 35188/2017 г. по описа на СРС, което е
изпратено по подсъдност на Районен съд – Сливен, въз основа на което е
образувано ч.гр.д. № 2970/2018 г.. Издадена е Заповед за изпълнение № 1565/20.06.2018
г. за дължими суми за топлоенергия за обект: гр. София 1505, обл. София, общ.
Оборище, ул. „Васил Друмев”, № 7, ет. 1, ап. 4, аб. 200718, в размер на -
сумата 589.26 лева /петстотин осемдесет и девет лева и двадесет и шест
стотинки/, представляваща главница за ползвана, но не заплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху нея, считано
от 31.05.2017 г. до окончателното й изплащане,
- за сумата 97.16 лева/деветдесет и
седем лева и шестнадесет стотинки/ представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2014г. до 12.04.2017 г.
- за сумата 125.00 лева /сто двадесет и пет лева/, представляваща разноски по
делото.
Ответниците са подали възражения по
чл. 414 от ГПК в срок, след което ищцовото дружество е депозирало положително
установителен иск в едномесечен срок.
Горната
фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото
писмени доказателства, които съдът прецени във връзка едни с други и с оглед
всички събрани по делото доказателства.
По делото са представени доказателства, че ответниците
са изплатили задълженията по настоящия иск в пълен размер на 11.06.2019 г., както
следва: - 589,26 лв. главница, 97,16 лв. мораторна лихва, 400 лв. съдебни
разноски и 121,29 лв. законна лихва, или общо 1207,71 лв., но след завеждане на
установителния иск.
От
приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявените
при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са допустими
- предявени са от юридическо лице - заявител, имащо правен интерес да иска
установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на
вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против която
е подадени своевременно възражения от страна на длъжниците - ответници.
Разгледани по същество същите са неоснователни и недоказани, поради
следните съображения:
Предявените положителни установителни искове имат за предмет
установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите,
за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
По тези искове ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, следва с
пълно доказване да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост
спрямо ответниците – длъжници.
По делото
се установи по безспорен начин, с оглед представени доказателства, че
ответниците са изплатили задълженията по настоящия иск в пълен размер на
11.06.2019 г, в 15.43 ч. видно от
представения с молбата фискален бон на л.48 и л.49 по делото, както следва: -
589,26 лв. за главница, 97,16 лв. за мораторна лихва, 400 лв. - съдебни
разноски и 121,29 лв. законна лихва, или общо сумата от 1207,71 лв.
Претенцията
на ищцовото дружество за присъждане на юрисконсулско възнаграждение е
неоснователна, тъй като видно от представеното доказателство за извършено
плащане, ответниците са заплатили съдебни разноски в размер на 400 лв.
Ответниците в
заповедното производство се задължени да заплатят на ищцовото дружество 125 лв.
разноски, от които 25 лв. държавна такса и 100 лв. за юрисконсулско
възнаграждение.
В настоящото исково производство ищцовото
дружество е заплатило 150 лв. държавна такса, като съда счита, че следва да им
се присъди и 125 лв. юрисконсулско възнаграждение.
Следователно
след аритметичния сбор от материализираните суми и записи във фискалния бон от
11.06.2019г. на л.49 по делото се калколираха и доказаха, че направените
разноски за държавна такса и юрисконсулско възнаграждение по заповедното
производство и в настоящото производство възлизат на 400 лв., които са
заплатени от ответниците на посочената вече дата, а именно - 11.06.2019 г. като
е записано че това са плащания по съдебно дело.
В тази връзка, съдът намира, че следва да отхвърли
положително установителния иск, като недоказан и неоснователен, ведно с всички
произтичащи от това законни последици, като разноски в тази връзка не се
дължат, тъй като от писмените такива се установи и доказа, че са изплатени в
хода на настоящото гражданко производство.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от “ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Сливен, бул. “Стефан Караджа” № 23, чрез адв. Г. *** против А.В.Б., с ЕГН ********** и с адрес: *** и М.Г.Б., с ЕГН ********** и с адрес: ***,в условията на
разделна отговорност, иск за признаване
за установено, че ДЪЛЖАТ сумата в общ размер на 686,42 лв., от които 562,64
лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г. отразена в изравнителни сметки с №
**********/31.07.2014 г., сметка с № **********/31.07.2015 г. и сметка с №
**********/31.07.2016 г. за период 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г. и 92,09 лв. —
законна лихва за забава от 15.09.2014 г. до 12.04.2017 г., както у сумата за
дялово разпределение в общ размер на 31,69лв. от която 26,62 лв. главница и
5,07 лв. лихва за периода на дяловото разпределение от 06.2013 г. - 04.2016 г.,
в едно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на
задължението при следните квоти а именно:
- А.В.Б. - 1/2 от отговорност сумата в общ размер на
343,21 лв., от които 281,32 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г.
отразена в изравнителни сметки с № **********/31.07.2014 г., сметка с №
**********/31.07.2015 г. и сметка с № **********/31.07.2016 г. за период от
01.05.2014 г. - 30.04.2016 г. и 46,00 лв. - законна лихва за забава от
15.09.2014 г. до 12.04.2017 г., както и сумата за дялово разпределение в общ
размер на 15,84 лв., от която 13,31 лв. главница и 2,53 лв. лихва за периода на
дяловото разпределение от м. 06.2013 г. – м. 04.2016 г., в едно със законната
лихва върху главницата, считано датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - до окончателното й изплащане, както
и разноски в размер на 62,50 лв. по ч.гр.д. № 2971/2018 г. по описа на СлРС.
- М.Г.Б. - 1/2 от отговорност сумата в общ размер на
343,21 лв., от които 281,32 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г.
отразена в изравнителни сметки с № **********/31.07.2014г., сметка с №
**********/31.07.2015 г. и сметка с № **********/31.07.2016 г. за период
01.05.2014 г. -30.04.2016 г. и 46,00 лв. - законна лихва за забава от
15.09.2014 г. до 12.04.2017 г., както и сумата за дялово разпределение в общ
размер на 15,84 лв. от която 13,31 лв. главница и 2,53 лв. лихва за периода на
дяловото разпределение от м. 06.2013 г. – м. 04.2016 г., в едно със законната
лихва върху главницата, считано датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - до окончателното й изплащане, както
и разноски в размер на 62,50 лв. по ч.гр.д. № 2971/2018 г. по описа на СлРС,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, бул. “Стефан Караджа”
№ 23, чрез адв. Г. *** против А.В.Б., с ЕГН ********** и с адрес: *** и М.Г.Б.,
с ЕГН ********** и с адрес: ***, иск за
заплащане на разноски в настоящото производство в общ размер на 275 лв., от
които 150 лв. държавна такса и 125 лв. юрисконсулско възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок, считано от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: