Решение по дело №918/2020 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 260071
Дата: 11 ноември 2020 г. (в сила от 13 януари 2021 г.)
Съдия: Десислава Борисова Николова
Дело: 20203200500918
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                             260071                  ,11.11.2020 година, град Добрич

 

                                     В      ИМЕТО   НА     НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

  На единадесети ноември две хиляди и двадесета година

  В закрито заседание в следния състав :

 

                                       Председател : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА 

                                             Членове : ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

                                           младши съдия         ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ                                                                                                            

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно гражданско дело № 918 по описа за 2020 година намира следното :

 

 

                   Производството е образувано по реда на член 435 и сл. от ГПК по две жалби на М.С.Ж. *** длъжник по изпълнително дело № 20147390401063 по описа на ЧСИ Слави Сербезов , с рег. № 739 по регистъра на КЧСИ, с район на действие – ДОС.

         Жалба с вх.№ 04111/18.09.2020 г. ( по регистъра на ЧСИ ) е насочена срещу отказа на ЧСИ , обективиран в постановление от 10.09.2020 г., да установи настъпило прекратяване на принудителното изпълнение на основание член 433,ал.1, т.8 от ГПК и да предостави на длъжника „ копие от таблицата, приложена към договора за цесия “ . В тази жалба има позоваване на : извършено върху изпълнителния лист отбелязване на прекратяването на изпълнителното дело на същото основание ; незаконосъобразно конституиране на „ ОТП Факторинг България “ ЕАД, град София като нов взискател без доказателства за прехвърляне на изпълняемото право от първоначалния взискател „ Банка ДСК“ ЕАД ; липса на извършени след 18.11.2015 г. изпълнителни действия от първоначалния взискател – банката. 

         Жалба с вх.№ 04189/24.09.2020 г. ( по регистъра на ЧСИ ) е насочена срещу съобщение с изх.№ 5867/16.09.2020 г. на ЧСИ за извършена корекция – поправка на допусната грешка - в отбелязването върху изпълнителния лист, че изпълнителното дело е прекратено на основание член 433,ал.1, т.8 от ГПК .В тази жалба има позоваване на липса на правомощия на ЧСИ да внася поправки в изпълнителния лист – член 431 от ГПК .

         Взискателят „ ОТП Факторинг България “ ЕАД, град София не подава писмени възражения по първата жалба в срока по член 436,ал.3 от ГПК, считан от 21.09.2020 г.  Подава писмени възражения с вх.№ 04271/ 30.09.2020 г. ( по регистъра на ЧСИ ) по втората жалба . В тях извън срока по член 436,ал.3 от ГПК излага доводи срещу основателността на първата жалба – за прекъсващи срока по член 433,ал.1,т.8 от ГПК изпълнителни действия ( опис на движими вещи ) , които ЧСИ е извършил по своя инициатива, но които са санирани от взискателя ( чрез внасяне на дължимите такси и липса на негово изрично противопоставяне ) и последвали от тях периодични постъпления на суми. Според взискателя отбелязването , че изпълнителното производство е прекратено , е извършено от неоправомощено лице  ( сътрудник в кантората на ЧСИ ) при техническа грешка , а ЧСИ е постановил на 10.09.2020 г. отказ за прекратяване на изпълнението . Иска жалбата да се отхвърли  и  разноските на противната страна да не се възлагат върху него с оглед приложението на член 78,ал.2 от ГПК .

         Съдлъжникът М.Х.Г. ***  няма право на писмени възражения по член 436,ал.3 от ГПК.

         В писмени мотиви на ЧСИ се съдържа изложение за извършените в хронологичен ред изпълнителни действия и уведомявания . Според него  през месец октомври 2017 г.  съдебният изпълнител наложил запори върху банкови сметки на двамата длъжници и от 2015 г. „ до настоящия момент “ те правят ежемесечни вноски за погасяване на дълговете си , поради което не е осъществено основанието по член 433,т.8 от ГПК . Преценката за него е в правомощията на ЧСИ и се дължи в нарочно постановление , вместо от деловодителя му чрез отбелязване върху изпълнителния лист . При  допуснати от последния технически грешки те се отстраняват по общите правила на ГПК .

         Жалба с вх.№ 04189/24.09.2020 г.  е процесуално недопустима . Отбелязването по член 455,ал.2 от ГПК не засяга съдържанието на изпълнителния лист, но се прави върху него, за да се удостовери настъпил след издаването му факт – погасяването на притезанието чрез плащане на суми от постъпленията по изпълнението на взискателя. Правилото на член 455,ал.2 от ГПК не урежда отбелязване на други факти. Удостоверяването на такива факти ,както в случая – настъпило прекратяване по член 433, ал.1, т.8 от ГПК ,няма правни последици за страните. Нито правилото на член 435,ал.2 от ГПК, нито други правила от част пета на ГПК предвиждат обжалваемост на отбелязването или поправката му . Ето защо тази жалба има недопустим предмет и следва да се остави без разглеждане.

         Жалба с вх.№ 04111/18.09.2020 г.  е насочена срещу постановление на ЧСИ от 10.09.2020 г. , което в едната си част е отказ да прекрати принудителното изпълнение, а в другата част – отказ да уважи искането на длъжника Ж. да й предостави „ копие от таблицата , приложена към договора за цесия “ . Тази друга част от постановлението не съставлява обжалваем от длъжника отказ по член 435,ал.2,т.6 от ГПК . Длъжникът е субект на лични данни , които се обработват от администратора  – ЧСИ.  Нарушаването на правото му на достъп  до тях е основание за жалба по член 38 от ЗЗЛД ( и все пак като страна по изпълнително дело длъжникът  има право да получи преписи от всички приложени по делото доказателства от значение за правата му и ЧСИ следва да му предостави  съответния обем данни , отнасящи се до него, в съответствие с Регламент             ( ЕС ) 2016/679. ) . Следователно жалбата в тази й част има  недопустим предмет също и следва да се остави без разглеждане .

 Първата част от постановлението е обжалваем от длъжника акт на съдебния изпълнител по член 435,ал.2 ,т.6 от ГПК – отказ да прекрати принудителното изпълнение спрямо него . Правото на жалба е упражнено  редовно, в срока по член 436,ал.2 от ГПК, считан от съобщението                           ( връчването на постановлението на длъжника при посещение в кантората  на л. 623 от копието на изпълнителното дело ) на 15.09.2020 г. Жалбата е процесуално допустима.

Постановлението от 10.09.2020 г., с което е отказано прекратяването на изпълнителното производство, е мотивирано от съображения , че делото е номерирано, че конституирането на новия взискател ( цесионер ) - „ ОТП Факторинг България “ ЕАД, град София - е надлежно извършено, но и ако не е надлежно, не е осъществено основанието по член 433,ал.1,т.8 от ГПК, че първоначалният взискател не е поискал на 11.11.2015 г. извършване на изпълнително действие и че от 2015 г. до настоящия момент длъжникът Г. ежемесечно внася по сметка на ЧСИ суми в изплащане на дълга.

Номерирането на делото е техническа дейност, от която законосъобразността на принудителното изпълнение не зависи. Предпоставка за заместването на първоначалния взискател – банката от частния му правоприемник „ ОТП Факторинг България “ ЕАД, град София е прехвърлянето на изпълняемото право при висящността на изпълнителното производство ( както се твърди - с договор за прехвърляне на вземания от 20.04.2015 г.) . Тази предпоставка е материалноправна и по  по жалба за процесуална незаконосъобразност на изпълнението съдът не я проверява . Оспорването на акта на правоприемство се извършва чрез иска  по член 439 от ГПК .

По делото се осъществява принудително удовлетворяване на  солидарни парични вземания. Положението на солидарните длъжници е аналогично на това на обикновените другари – член 216 от ГПК. По жалба на единия от солидарните длъжници условието по член 433,ал.1,т.8 от ГПК се проверява с оглед извършените от и срещу него процесуални действия.  Длъжникът Ж. е внесла по сметка на ЧСИ малки по размер суми . Последното внасяне е от 15.03.2016 г. на сума в размер от 150 лева.                      ( приходен касов ордер № 568/ 15.03.2016 г.  – на л. 246 от изп.д.) , същото е посочено в т.5 от мотивите на обжалваното постановление . След това ЧСИ е предприел изпълнителни действия срещу длъжника Ж. въз основа на  молба с вх.№ 906876/ 10.10.2017 г. ( на л. 330 от изп.д.)  на новоконституирания взискател. С разпореждания на ЧСИ от 10.10.2017 г.          ( на л.331 ) и от 17.10.2017 г. ( на л. 338 ) са наложени запори върху сметки на длъжника Ж. в  „ Банка ДСК“ и в „ Сосиете Женерал Експресбанк“ АД . Съобщенията за тях за връчени на третите лица на 16.10.2017 г. ( л. 349 ) и на 26.10.2017 г. (  л. 355 ) . Третите лица не са внесли суми по сметка на ЧСИ по липса на наличности в тях ( писмо с вх.№  07327 от 1.11.2017 г. на л. 365 ). Описи на движими вещи на длъжника Ж. не са поискани от взискателя и не са извършени от ЧСИ.  В продължение на две години, считано от налагането на последния запор - 26.10.2017 г., взискателят не е поискал извършване на нови изпълнителни действия срещу длъжника Ж. . Доброволното внасяне междувременно на суми от другия длъжник М.Г. няма значение . При това положение срокът по член 433,ал.1,т.8 от ГПК е изтекъл на 26.10.2019 г. и това е основание за прекратяване на принудителното изпълнение спрямо съдлъжника Ж.. Жалбата е основателна и следва да се уважи с отмяна на отказа и установяване настъпилото по закон, считано от 27.10.2019 г.  прекратяване . Искане за присъждане на разноски не прави нито една от страните.

Воден от горните съображения, ДОБРИЧКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД

 

                                               Р     Е     Ш     И      :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх.№ 04111/18.09.2020 г.                 ( по регистъра на ЧСИ) на длъжника М.С.Ж. , ЕГН: ********** ***  в частта й срещу постановление  от 10.09.2020 г. на  ЧСИ Слави Сербезов , с рег. № 739 по регистъра на КЧСИ, с район на действие – ДОС по изпълнително дело № 20147390401063 , с която е оставено без уважение искането й за предоставяне на писмено доказателство - „ копие от таблицата , приложена към договора за цесия “.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх.№ 04189/24.09.2020 г.                    ( по регистъра на ЧСИ ) на длъжника М.С.Ж. срещу съобщение с изх.№ 5867/16.09.2020 г. на ЧСИ за извършена корекция – поправка на допусната грешка - в отбелязването върху изпълнителния лист, че изпълнителното дело е прекратено на основание член 433,ал.1, т.8 от ГПК и ПРЕКРАТЯВА частично производството .

ОТМЕНЯ постановление  от 10.09.2020 г. на  ЧСИ Слави Сербезов , с рег. № 739 по регистъра на КЧСИ, с район на действие – ДОС по изпълнително дело № 20147390401063 в частта на отказа да прекрати изпълнителното производство по отношение на длъжника М.С.Ж. , КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ПРЕКРАТЯВА принудителното изпълнение по посоченото изпълнително дело спрямо М.С.Ж. , ЕГН: ********** *** , считано от 27.10.2019 г. на основание член 433,ал.1,т.8 от ГПК .

РЕШЕНИЕТО в частта на отменения отказ по член 435,ал.2,т.6 от ГПК НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ .

РЕШЕНИЕТО в останалата му част с характер на определение по член 274,ал.1,т.1 от  ГПК ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред Варненския апелативеи съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните .

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                       2.