Решение по дело №67/2021 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

№

 

гр. Харманли  31.V.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Харманли в открито заседание на десети май, две хиляди дваде-сет и първа година в състав

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселин Коларов

 

 

Предявен е иск за установяване съществуване на вземане, с правно осно-вание чл.422 от Гражданско процесуалния кодекс .

В исковата молба се твърди, че на 24.ІІІ.2016г. между „ 4финанс“ ЕООД (Вивус) и ответника П.Д.Н. бил сключен Договор за кредит № 99267170 02, по реда на чл.6 от Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Сочи се, че съгласно тази разпоредба -договор за предоставяне на финансо-ви услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние -едно или по-вече. Сключеният договор бил оформен съгласно разпоредбите на чл.3 във вр. с чл.2 от Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.  Процедурата по сключването на договора за кредит било подробно описана в Общите условия на „4 финанс“ ЕООД и било в съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство : Кредитополучателят подавал заявка за отпускане на кредит, след регистрация в систе-мата на „Вивус“ на интернет страницата на кредитодателя - www.vivus.bg.  На тази страница „Вивус“ предоставял Общите си условия, които кредитополучателят трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна инфор-мация, с която трябвало да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР.  След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставял на кредитопо-лучателя на интернет страницата на „Вивус“.  Кредитополучателят трябвало да подпи-ше договора, ако го приеме, като това се извършвало чрез натискане на бутона „Подпи-ши“. С натискането на бутона „Подпиши“ от кредитополучателя се считало, че се под-писват всяка страница от договора и приложимите Общи условия. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе сума-та по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***-тернативен начин.

Твърди се , че в настоящия случай - на 24.ІІІ.2016г. страните сключили  до-говор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус“ под № ********** и явяващ се вто-ри по ред договор между страните. В искането си ответника Н. заявял желание да му бъде отпусната сума в размер 600.00лв., като заявявал и използването на допълни-телната, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката. Съгласно заяв-ката и условията на Договора сумата била отпусната на кредитополучателя чрез пари-чен превод посредством „Изипей“ АД , в деня на сключване на договора, за период от 30дни, с падежна дата - 23.ІV.2016г.

Твърди се , че към уговорената дата на връщане на сумата, кредитополуча-теля се задължил да върне сума в общ размер на 761.99лв. ,от които: 600лв.- главница; 141.78лв.- начислени такси за експресно разглеждане и 20.21лв.- договорна лихва за пе-риода на ползване на кредита.

Ответникът не изпълнил задълженията си на уговорения падеж. Съгласно клаузите на договора и т. 13.2 от Общите условия и във връзка с неизпълнението, „4фи-нанс“ ООД (Вивус), започвал да начислява наказателна лихва върху главницата, фор-мирана чрез надбавяне на наказателен лихвен процент в размер на законовата лихва -10.00% към уговорения договорен лихвен процент за периода на просрочието. Кредито-рът изпратил до длъжника уведомителни писма във връзка с настъпилото неизпълне-ние, като съгласно т.13.4 от Общите условия разноските за това също били за сметка на кредитополучателя и се определяли според Тарифата на кредитодателя.

В исковата молба се твърди , че на 23.ХІ.2018г. „4финанс“ ЕООД (Вивус), в качеството си на цедент, сключил с „Кредитреформ България“ ЕООД, Договор за прех-върляне на вземания № BGF-2018-033/23.ХІ.2018г., по силата на който прехвърлил на цесионера вземанията си срещу П.Д.Н. по Договор за кредит № 9926717 002 в общ размер на 1.359.15лв., от които: 600лв.- главница; 655.20лв. -наказателна лих-ва, 63.74лв. - такса експресно разглеждане, 20.21лв. - договорна лихва и 20.00лв. – из-пратени писма.

Сочи се, че съгласно чл. 26 от Договора за прехвърляне на вземания „4фи-нанс“ ЕООД, упълномощил „Кредитреформ България“ ЕООД да уведоми длъжника, от името на цедента, за прехвърлянето на вземанията. Съгласно разпоредбата на чл.99 ал.3 от ЗЗД длъжникът бил уведомен лично на 13.ХІІ.2018г. за извършената цесия, чрез пис-мовна пратка, като бил поканен да погаси вземането си към новия кредитор. Към нас-тоящия момент обаче изпълнение на престацията не било извършено.

Твърди с, че на 05.VІІІ.2020г. ищцовото дружество подало Заявление за из-даване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред Районен съд - Харманли срещу П.Д.Н., в което се претендирала главница в размер 600.00лв. и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Образувано било ч. гр. д. № 928/2020г. по описа на Районен съд Харманли, Заповедта за изпълнение по което би-ла връчена на длъжника при условията на чл.47 ал. 5 от ГПК. Това обусловило правния интерес у ищцовото дружество от предявяване на настоящата претенция за установя-ване на вземането.

Моли съда да постанови решение с което да признае за установено,че „Кре-дитреформ България“ ЕООД има изискуемо и ликвидно вземане срещу П.Д.Н. в размер 600.00лв.- представляващи главница по Договор за кредит № 99267170 02, както и законна лихва върху главницата, от подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на вземането.

Претендират се присъждане на разноски по заповедното и настоящото про-изводство.

 

В законоустановения едномесечен срок ответника П.Д.Н., редовно уведомен не е депозирал отговор на исковата молба. Не представя доказа-телства и не прави доказателствени искания. В съдебно заседание, редовно призован -  не се явява, не се представлява.

 

Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за постано-вяване на неприсъствено решение, а именно - ответника не е представил в срок отго-вор на исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, както и като съобрази направеното от ищцовото дружество искане за постановяване на неприсъствено решение намира, че следва предявения иск, като вероятно основателен, да се уважи.

 

Съгласно дадените разяснения в новото ТР №4 от 18.VІ.2014г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№4/2013г.-т.12 от същото съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разнос-ките, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпре-дели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Прието е, че  съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не из-меня разноските по издадената заповед за изпълнение.В този смисъл ответника  следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство деловодни разноски в общ размер на 75лв.( 25.00лв. внесена държавна такса и 50.00лв. юрисконсултско възнаграждение) ,предмет на издадената заповед по чл.410 от ГПК.

С оглед изхода на делото, на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, предвид обстоятелството, че с поведението си ответника е дал по-вод за тяхната направа. По изложените съображения на ищеца следва да бъдат присъде-ни направените от него разноски в размер на 25.00лв. внесена държавна такса и 100.00лв. юрисконсултско възнаграждение или обща 125.00лв.

Водим от горното и на основание чл.239 ал.1 във вр. с чл.238 от ГПК съдът,

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на П.Д.Н. ЕГН ********** ***, че вземането на „Кредитреформ Бълга-рия“  ЕООД гр. София, ЕИК …. представлявано от управителя Р. В., за сумата в размер на 600.00лв.- представляваща главница по Договор за кредит № **********, ведно със законна лихва, от подаване на искова молба – 20.І.2021г. до окончателно изплащане на вземането, която сума е включена в издадената Заповед № 492 от 16.ІХ.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 928 по описа на РС Харманли за 2020г. - СЪЩЕСТВУВА.

 

ОСЪЖДА П.Д.Н. ЕГН ********** ***, да заплати на „Кредитреформ България“  ЕООД гр. София, ЕИК …., сумата от 75.00лв.- направени деловодни разноски в заповедното произ-водство по ч.гр.д.№ 928 по описа на РС Харманли  за 2020г., която сума е включена в издадената от съда Заповед № 492 от 16.ІХ.2020г. за изпълнение на парично задълже-ние  по чл. 410 от ГПК.

 

ОСЪЖДА П.Д.Н. ЕГН ********** ***, да заплати на „Кредитреформ България“  ЕООД гр. София, ЕИК ….., деловодни разноски за исковото производство в размер на 125.00лв. внесена дър-жавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

                                                                                       Районен съдия: ........................