РЕШЕНИЕ
№ 551
гр. Кюстендил, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20221520100502 по описа за 2022 година
Образувано е по искова молба, депозирана от “Банка ДСК“ АД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, ул.
„Московска“ №19, представлявано от изп.директори Д. И. и Д. М., чрез юрк.
Г. К., против П. Б. /P. B./, роден на **.**.****г., ЛНЧ **********.
На 08.05.2018 г., между „Банка ДСК“ АД от една страна като Кредитор и
P. B./П. Б./, от друга страна като Кредитополучател, бил сключен Договор за
кредит за текущо потребление. „Банка ДСК“ АД предоставила на
кредитополучателя кредит в размер на 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/,
със срок на издължаване - 120 месеца, считано от датата на неговото
усвояване, като кредитът се усвоявал еднократно чрез разплащателна сметка
№ BG39STSA93000025235393 с титуляр P. B. и се погасявал чрез същата
разплащателна сметка с месечни вноски, дължими на всяко 20-то число на
месеца съгласно погасителен план - Приложение № 1 към Договора.
Крайният срок за окончателно погасяване бил 08.05.2028 г.
За обезпечаване вземането на Банката бил сключен Договор за залог на
вземане по сметка в „Банка ДСК“, по която сметка съгласно чл. 9 от договора
за кредит кредитополучателят се е задължил да осигурява постъпления от
доходите, декларирани и удостоверени към датата на разрешаване на кредита.
Видно от Приложение №13 - Декларация за гражданско и имуществено
състояние и свързани лица, при кандидатстване за предоставяне на кредита
кредитополучателят е декларирал нетен месечен доход, както и свързаност и
участие в две търговски дружества. Съгласно правилата на „Банка ДСК“ АД
кредитоискатели физически лица, които са съдружници и/или собственици в
1
търговски дружество, кандидатстват за предоставяне на потребителски
кредити като доказват доходи от стопанската дейност на тези търговски
дружества, като за целта представят документи /протоколи, отчети,
декларации и др./ от дейността на търговеца, на база на които се прави анализ
на платежоспособността. Към 2018 г. ответникът имал дялово участие от 50%
от капитала на „Пунто стил шуус“ ООД с ЕИК ********* и 100 % от капитала
на „Арт шуус“ ЕООД с ЕИК *********, доказателство за което били
Удостоверения с изх. №100201800084375/16.03.2018 г. и изх.№
100201800084274/16.03.2018 г. издадени от ТД на НАП, офис Кюстендил,
Протоколи за разпределение на дивиденти, приложени към ИМ. При справка
в ТР ответникът и към настоящия момент участва в двете дружества.
Били изготвени и подписани от страните по спора Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица
(наричани „Общите условия“) и извлечение от Тарифата за лихвите, таксите и
комисионите, които „Банка ДСК“ АД прилага по извършвани услуги на
клиента (наричана „Тарифата“), които Кредитополучателят е получил и
приема с подписването на договора. В Общите условия, подписани от
Кредитополучателя били уговорени усвояването, олихвяването, разходите и
погасяването на кредита, задълженията на страните по договора,
обезпеченията по кредита, отговорностите и санкциите при неизпълнение и
други уговорки, включително се съдържа и информация относно наличието
или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това
право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване.
В Общите условия било уговорено, че при забава на плащането на месечната
вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора, частта от
вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни
пункта. Ако Кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до
седмия ден след падежната дата, надбавката за забава не се прилага. Отделно
от това в ОУ съществувала разпоредба, съгласно която при допусната забава в
плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък
от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен
процент и с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта.
Последиците по предходното изречение настъпват автоматично, а ако законът
го изисква - след уведомление до клиента, изпратено до последния посочен от
него адрес за коренспонденция. След предявяване молбата за събиране на
вземането по съдебен ред остатъкът от главницата се олихвява със законната
лихва по чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът изтъква, че понастоящем не били платени 30 месечни вноски.
Поради преустановяване на погасяването на задължението по Договор за
кредит за текущо потребление от 08.05.2018г., считано от месечна вноска с
падеж 20.10.2019 г., били налице предвидените в т.18.2. от Глава VII
„Отговорности и санкции” от Общите условия към Договора за кредит
обективни предпоставки за предсрочна изискуемост на кредита и с
настоящата искова молба ищецът обявявал вземането по Договор за кредит за
текущо потребление от 08.05.2018 г. за предсрочно изискуемо. Иска се
2
предсрочната изискуемост на вземането да се счита за обявена на ответника с
връчването на препис от исковата молба. По отношение на изявлението за
предсрочна изискуемост законодателят не бил въвел изискване за форма.
Кредиторът би могъл да направи изявлението за предсрочна изискуемост и с
исковата молба. Това изявление би могло да породи действие с връчването на
длъжника - ответник на препис от исковата молба.
На тази база се поддържа искане за постановяване на решение, с което
да бъде осъден P. B. /П. Б./, роден на **.**.****г., гражданин на И., с
ЛНЧ**********, с адрес РБ.: гр.К., ул.Ц.№* да заплати на „Банка ДСК“ АД,
вписана в ТР към АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София 1000, район „Оборище“, ул. „Московска“ №19, сумите,
произтичащи от неизпълнение на Договор за кредит за текущо потребление
от 08.05.2018 г.:
13 586,83 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане;
3 766,22 лева - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от
С 21.09.2019г. до 22.03.2022г. /вкл./.;
190,60 лева - обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава), дължима за
периода от 21.09.2019г. до 22.03.2022г. /вкл./.
Иска се присъждане направените от „БАНКА ДСК“ АД в настоящото
производство разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение в на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 2
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор, в
който сочи, че обективно кумулативно съединените осъдителни искове били
допустими, но неоснователни. Не се оспорват обстоятелствата на които са
базирани исковете на ищецът – предоставен бил кредит в посочения в ИМ
размер. Вярно било и твърдението, че към датата на предявяване на исковете
– 23.03.2022 г. кредитополучателят не бил погасил 30 месечни вноски. Искът
бил неоснователен, тъй като на 05.05.2022 г. процесните задължения били
изцяло погасени от ответника, чрез дебитиране на обслужващата кредита
разплащателна сметка с №25235393 , чийто титуляр е Б. в размер на 18450, 05
лв. Последната сума включва сумата от 17543, 65 лв. – сбор от исковите
суми, ведно със законната лихва върху главницата от 13 586, 83 лв., считано
от 23.03.2022 г. до окончателното изплащане – 05.05.2022 г. Твърди се, че
преди плащането ответникът е направил справка за точния размер на
задължението си. Не се възразява срещу приемането на приложените към ИМ
писмени доказателства. Неоснователността на исковете се базирала на
пълното предсрочно погасяване на банковия креди на 05.05.2022 г., като се
иска плащането да се трактува в светлината на чл.235, ал.3 от ГПК. Възразява
се, с оглед плащанията от ответника за назначаване на съдебно-икономическа
експертиза.
В съдебното заседание процесуалният представил на ищцовото
дружество заявява, че претенцията е изцяло погасена в хода на производство
и иска единствено ответникът да бъде осъден за сума в размер на 350 лв.,
3
представляваща юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, редовно
призован, не се явява, неговият процесуален представител заявява, че искът
следва да бъда отхвърлен, тъй като в хода на делото, при условията на чл. 235,
ал. 3 от ГПК, са погасени всички вземания на ищеца, включително и
държавната такса.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото и неоспорен Договор за
кредит за текущо потребление от 08.05.2018 г. / л. 8-10 от делото/, страните са
били в договорни отношения, по силата на които ищцовото дружество е
предоставило на ответника кредит в размер на 15 000 лева, със срок за
издължаване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. ГПР
6,49%. Приложени са и Общите условия по договора / л.10-13 от делото/,
представляващи неразделна част от договора. Представен е и погасителен
план, видно от който с изключение на първата и последната вноска, тя е в
размер на 167,66 лв. месечно. От датата на договора за кредит между страните
е сключен и договор за залог на вземане по сметка в „Банка ДСК“ ЕАД, и със
същия е уговорено обезпечаване на вземането на банката за главница, лихви и
разноски по кредита за потребление. Налице е и договор за ползване на пакет
„частно банкиране“ на „Банка ДСК“ ЕАД.
Между страните не се спори, че ответникът е спрял месечните
плащания към ищцовото дружество, считано от месечна вноска с падеж
20.10.2019 г. С Определение №527 от 23.05.2022 г. по настоящото делото е
отделено като ненуждаещо се от доказване обстоятелството за сключване на
процесния договор за кредит от 08.05.2018г., усвояването му от ответника и
фактът, че към 23.03.2022 г. Б. не е погасил 30 месечни вноски по същия
кредит.
При условията на чл. 235, ал.3 от ГПК, т.е. след предявяване на иска,
ответникът е извършил цялостно погасяване на задълженията си към
ответника, по Договор за кредит за текущо потребление от 08.05.2018 г., за
което в хода на производството ищецът, след искане от ответника, представя
по делото извлечение /л. 54 от делото/, видно от което П. Б. е изплатил
задължения в размер на 13586, 83 лв., платени са още и лихви в общ размер
на 4119,11 лв. и съдебни такси в общ размер на 744, 11 лв.
Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните
изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.
4
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
Безспорно е, че страните са били обвързани от облигационни
правоотношения, при които кредиторът е предоставил парична сума в размер
на 15 000 лв. /по силата на Договор за кредит за текущо потребление от
08.05.2018 г./, а ответникът се е задължил да му плаща в продължение на 120
месеца месечна сума в размер на 167, 66 лв., като първата вноска е 100 лв., а
последната 83,65 лв., считано от датата на неговото усвояване, при уговорен
ГПР 6,49%. По делото изобщо липсва спор, затова че ответникът към
момента на предявяване на иска не е бил погасил 30 бр. вноски, част от които
са падежирали към датата на приключване на устните състезания, а за другата
част от вноските е обявена предсрочна изискуемост чрез изявление в
исковата молба. В този смисъл съдебната практика е категорична, че ако
обявяването на предсрочната изискуемост не е достигнало до ответника преди
завеждане на иска /, какъвто е настоящият случай/, то същото настъпва с
връчването на препис от исковата молба. Ответникът при условията на чл.
235, ал. 3 от ГПК е погасил изцяло задълженията си към ищцовото дружество,
за което ответникът представя доказателства – по-горепосоченото
извлечение. Същото процесуално действие има двояка природа, тъй като
съставлява и признание на задължението. С оглед погасяване на
задължението изцяло в хода на делото и изявлението на процесуалния
представил на ищцовото дружество, че претенцията им е удовлетворена, то
съдът намира за безпредметно да излага повече аргументи по спора.
Ето защо, съдът ще остави без уважение исковата претенция за
осъждане на ответника за 13 586,83 лв. – главница по Договор за кредит за
текущо потребление от 08.05.2018 г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от 23.03.2022 г. /датата на предявяване на иска в съда/ до
окончателното плащане, 3 766, 22 лв. – договорна лихва, и 190, 60 лв.
обезщетение за забава, като изцяло погасени в хода на производството.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 от ГПК, макар да съдът да
отхвърля иска, но след като ответникът е дал повод за завеждането му и
съответно е погасил претенцията в хода на производството, то на ищцовото
дружество му се следват разноските по делото. Същите са в размер на 350 лв.
– представляващи юрисконсултско възнаграждение. Именно такава е
претенцията за разноски в приложения по делото списък по чл.80 от ГПК
/л.55/, като за останалите направени от ищеца разноските по делото се
5
установи, че ответникът ги е погасил заедно с главните и акцесорните
задължения. За тази сума ответникът ще бъде осъден да плати на „Банка
ДСК“ ЕАД.
По обжалваемостта:
На основание чл. 259, ал. 1, във вр. с чл. 258 от ГПК, настоящият
съдебен акт може да бъде обжалван в двуседмичен срок от връчването му
чрез Районен съд-Кюстендил пред Окръжен съд – Кюстендил.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Банка ДСК“ АД, ЕИК: *********, седалище
и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, ул. „Московска“ №19,
представлявано от изпълнителни директори Д. И. и Д. М., чрез юрк. Г. К., да
бъде осъден П. Б. /P. B./, роден на **.**.****г., ЛНЧ **********, да плати
сумите, произтичащи от неизпълнение на Договор за кредит за текущо
потребление от 08.05.2018 г.: 13 586, 83 лева - главница, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на предявяване на исковата молба –
23.03.2022 г., до окончателното й заплащане; 3 766, 22 лева - договорна
лихва, дължима за периода от 21.09.2019 г. до 22.03.2022г. и сумата от 190, 60
лева - обезщетение за забава дължима за периода от 21.09.2019 г. до
22.03.2022 г., като погасени чрез плащане в хода на производството по
делото.
ОСЪЖДА П. Б. /P. B./, роден на **.**.**** г., ЛНЧ **********, да
заплати на Банка ДСК“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Оборище“, ул. „Московска“ №19,
представлявано от изпълнителни директори Д. Н. - И. и Д. М., сумата от 350
лв. (триста и петдесет лева), представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6