Разпореждане по дело №633/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 34807
Дата: 18 април 2022 г. (в сила от 18 април 2022 г.)
Съдия: Петя Петкова Стоянова
Дело: 20221110100633
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 34807
гр. София, 18.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Частно гражданско
дело № 20221110100633 по описа за 2022 година
РАЗПОРЕДИ:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

№ 18.04.2022 година град
София

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На осемнадесети април две хиляди двадесет и втора година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА

като разгледа докладваното от съдия Петя П.Стоянова
гражданско дело № 633 по описа за 2022 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 417 от ГПК и е образувано по заявление, подадено
от “ФИРМА” АД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ..., за издаване на заповед
за незабавно изпълнение на парично задължение против В. Г. М., с ЕГН **********, от гр.
София, АДРЕС, за сумата от 47 582,23 лв. - главница за периода от 20.09.2021 г. до
04.01.2022 г., по извлечение от счетоводните книги на “ФИРМА” АД към 04.01.2022 г.,
1
съставено въз основа на договор за потребителски кредит № НL33695 от 22.02.2008 г.,
допълнителни споразумения от 26.03.2009 г., 28.05.2012 г., 08.03.2013 г., 23.07.2013 г.,
19.02.2014 г., 29.09.2014 г., 23.03.2015 г., 07.10.2015 г., 05.05.2016 г., 30.11.2016 г.,
08.08.2017 г. и 30.10.2019 г., сумата от 157,86 лв. възнаградителна лихва за периода от
18.10.2021 г. до 28.10.2021 г., със законната лихва върху главницата от 07.01.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата от 1 300,15 лв. – мораторна лихва за периода от 18.10.2021
г. до 04.01.2022 г., сумата от 66 лв. – такси по договора, сумата от 36 лв. – такси за връчване
на уведомление за предсрочна изискуемост, както и направените по делото разноски.
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 18.04.2022 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване
на заповед за изпълнение за сумата от 47 582,23 лв. - главница за периода от 20.09.2021 г. до
04.01.2022 г., по извлечение от счетоводните книги на “ФИРМА” АД към 04.01.2022 г.,
съставено въз основа на договор за потребителски кредит № НL33695 от 22.02.2008 г.,
допълнителни споразумения от 26.03.2009 г., 28.05.2012 г., 08.03.2013 г., 23.07.2013 г.,
19.02.2014 г., 29.09.2014 г., 23.03.2015 г., 07.10.2015 г., 05.05.2016 г., 30.11.2016 г.,
08.08.2017 г. и 30.10.2019 г., сумата от 157,86 лв. възнаградителна лихва за периода от
18.10.2021 г. до 28.10.2021 г., със законната лихва върху главницата от 07.01.2022 г. до
изплащане на вземането, като е присъдил и направените по делото разноски в размер на
954,80 лв.
По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК за сумата от 1
300,15 лв. – мораторна лихва за периода от 18.10.2021 г. до 04.01.2022 г., сумата от 66 лв. –
такси по договора, сумата от 36 лв. – такси за връчване на уведомление за предсрочна
изискуемост, съдът намира следното:
Съобразно с новелата на чл. 417, т. 2 от ГПК заявителят е приложил към заявлението
договор за кредит от 22.02.2008 г., който намира правното си основание в чл. 9 от ЗПК, а
длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по смисъла на чл. 5,
ал. 2 от ЗПК /отм./. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., закрепваща
служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда да осигури
възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното производство е
формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът намира, че в
рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на страните и
възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в договор, страна
по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на Закона за
потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на потребителите.
Претенциите за присъждане на мораторна лихва и такси по договора, при твърдяна
предсрочна изискуемост на кредита съдът намира, че е в противоречие с чл. 33, ал. 1 и 2 от
ЗПК и обосновава вероятна основателност на неравноправни клаузи. В настоящото
производство, което не предполага състезателен характер, а напротив: налице е едностранен
2
характер до връчване на препис от заповедта на длъжника, съдът не може да определи
дължима лихва, още повече когато вземането е по договор за потребителски кредит, при
който се изискват специални познания от компетентността на вещо лице – счетоводител за
определяне размера на дължимите лихви. За пълнота следва да се посочи, че претендирането
на мораторна лихва за периода след обявяване на предсрочната изискуемост на кредита би
довело до неоснователно обогатяване на кредитора и съобразно с практиката на СЕС една
такава клауза в договора за кредит обосновава извод за вероятна неоснователност.
Претенцията за присъждане на такси за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост
също обосновава вероятна основателност на неравноправна клауза. Ето защо и с оглед на
гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и
искането за издаване на заповед по реда на чл. 417 от ГПК за посочените суми следва да
бъде отхвърлено.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, съдът намира така направеното искане за основателно, по
следните съображения:
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК на заявителя следва да се присъдят направените по
делото разноски по производството и възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв,
съответно за юрисконсулт, съразмерно с уважената част на иска. В действителност
заявителят е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител –
адвокат. В конкретния случай по делото е представено доказателство за представителна
власт, но не и конкретен договор за правна помощ и съдействие, въз основа на който за
заявителя е възникнало задължение за заплащане на определено възнаграждение в
съответствие с договореното между него и адвоката, който го е представлявал по делото. По
делото не е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между заявителя и
адвокат, от който да се установи договореното възнаграждение по конкретното дело и
начина на плащането му. От приложеното преводно нареждане не може да се установи
конкретно договореното възнаграждение за защита именно по това производство. Ето защо
съдът намира, че на заявителя не следва да се присъжда възнаграждение за адвокат в
размера, посочен в заявлението с оглед липсата на възможност за преценка стойността на
договореното възнаграждение и начина на плащането му, които са част от сключения между
страните договор за правна защита и съдействие. За пълнота следва да се посочи, че няма
пречка при представяне на нужното доказателство разпореждането в частта за присъдените
на страните разноски да бъде изменено по надлежния ред.
Относно размера на присъдените по делото разноски за внесена държавна такса,
съдът е присъдил такива съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,

Р А З П О Р Е Д И :
3

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на “ФИРМА” АД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ..., против В.
Г. М., с ЕГН **********, от гр. София, АДРЕС, за сумата от 1 300,15 лв. /хиляда и триста
лева и петнадесет стотинки/ – мораторна лихва за периода от 18.10.2021 г. до 04.01.2022 г.,
сумата от 66 лв. /шестдесет и шест лева/ – такси по договора, сумата от 36 лв. /тридесет и
шест лева/ – такси за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, както и искането
за присъждане на адвокатско възнаграждение.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от
разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4