№ 1193
гр. София, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20211110213034 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на ХР. Б. Б. против Наказателно постановление № СО-33-Х-21-01-
114/16.08.2021 г., издадено от кмета на Столична община, с което, на основание чл. 209а, ал. 1 от
Закона за здравето (ЗЗ), на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 300 лева, за
нарушение на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ вр. т. I, 7 от Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. на Министъра на
здравеопазването.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление, с твърдения за процесуални нарушения (непрецизна
цифрова квалификация; несъответствие между АУАН и НП) и за маловажност на случая. Моли за
отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява и се представлява.
Поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира деловодни разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, изпраща представител. Намира
възраженията за несъстоятелни, а жалбата – за неоснователна. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. Разгледана по същество, същата е и
основателна.
При дължимата служебна проверка, извършена от настоящия съдебен състав, на
основание чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, настоящият съдебен състав констатира допуснати
1
процесуални нарушения, които са от категорията на съществените и които не могат да бъдат
отстранени в съдебната фаза на административнонакателното производство.
На първо място, коректно се отбелязва, че в АУАН не се цитира номер на заповед на
Министъра на здравеопазването, респективно – разпоредба от същата, която се твърди да не е била
спазена, поради което е и налице изначално, фрапантно ограничаване на правото на защита.
На следващо място, касателно цифровата квалификация, в АУАН се инкриминира деяние
по чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, докато с атакуваното НП – такова по чл. 209а, ал. 1 ЗЗ вр. т. I, 7 от Заповед №
РД-01-51/26.01.2021 г. на Министъра на здравеопазването, т. е. възражението за различна правна
квалификация в АУАН и НП се явява основателно, а това обстоятелство нееднократно (Р
2014/2013 АССГ, I кас. с-в; Р 5112/2013 АССГ, XI кас. с-в; Р 5223/2013 АССГ, XIII кас. с-в; Р
4442/2015 АССГ, I кас. с-в; Р 4110/2013 АССГ, I кас. с-в; Р от 16.02.2010 по кнахд 8659/2009
АССГ, II кас. с-в; Р по кнахд 4716/2009 АССГ, XII кас. с-в. Р 1349/2013 АССГ, I кас. с-в и др.) е
било коментирано от касационната инстанция, в контекста на съществените процесуални
нарушения.
На следващо място, разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ визира нарушаване или
неизпълнение на въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2. В този
смисъл, коректно се сочи от жалбоподателя, че коректната правна квалификация неминуемо
предполага привръзка към някоя от цитираните разпоредби, респективно – липсата на такава е
годен обект на основателна процесуална критика.
Всичко изложено налага извод за опороченост на производството, което обстоятелство
налага отмяна на атакуваното наказателно постановление, без да се обсъждат възраженията за
маловажност на случая., а в тежест на въззиваемата страна следва да се присъдят направените от
жалбоподателя разноски
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СО-33-Х-21-01-114/16.08.2021 г., издадено от
кмета на Столична община, с което, на основание чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, на ХР. Б. Б. била наложена
глоба, в размер на 300 лева, за нарушение на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ вр. т. I, 7 от Заповед № РД-01-
51/26.01.2021 г. на Министъра на здравеопазването.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на ХР. Б. Б., ЕГН ********** сумата от 300 лева
– деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2