П Р И С Ъ Д А

№ 260014

 

Град Пловдив, 01.10.2020 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО  ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗАЛИЯ ШЕЙТАНОВА

                                   

  СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: СИРМО СИРМОВ

МАРИЯ ЕНЕВА

 

                                                                                 

при участието на секретаря Красимира Кутрянска и в присъствието на прокурор Галин Гавраилов, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НОХД № 50 по описа за 2020 година, след съвещание

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Г.И.М., роден на ***г***, обл.Пловдив, българин, български гражданин, с висше образование, разведен, работещ, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че в периода 22.06.2019 г. - 26.06.2019 г., в с.И., обл. П. и в гр. П., обл. П., като длъжностно лице - „***“ в отдел „***“ към Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив при Българска агенция по безопасност на храните, като извършител, в съучастие със С.Д.Н., ЕГН **********, последният също като извършител, е поискал и приел дар, който не му се следва, за да не извърши действия по служба - да не състави акт за установяване на административни нарушения по реда на чл.417, ал.1 от Закона за ветеринарно медицинската дейност, като в периода 22.06.2019г. - 24.06.2019г. в с.И., обл. П. и в гр.П., обл. П. е поискал от И.А.Т., а на 26.06.2019 г. в гр. П., обл. П.а е приел от Г.К.К. дар - пари на стойност 1000 лева и хранителни продукти /четири буркана козе кисело мляко „х.“ на стойност 12,00лв., четири пакета козе сирене „х.“ на стойност 28,07 лв., два пакета козя извара „х.“ на стойност 10,25 лв., два пакета кози кашкавал „х.“ на стойност 24,36 лв., два пакета козе масло „х.“, на стойност 9,60 лв./ на обща стойност 84,28 лв. или всичко на обща стойност 1084,28 лв. /хиляда осемдесет и четири лева и двадесет и осем стотинки/, поради което и на основание чл.301, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1, вр.чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 5 000 лв., като го признава за НЕВИНЕН в това подкупът да е извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение, и го ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото му обвинение в този смисъл по чл.302, т.2, б.„а“ от НК.

На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален «ОБЩ» режим за изтърпяването на така наложеното наказание на подсъдимия Г.И.М. ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

 

На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК ПРИСПАДА от така наложеното наказание Лишаване от свобода, времето през което подсъдимият М. е бил задържан по настоящото дело, считано от 26.06.2019г. до 28.06.2019г.

 

 На основание чл.301, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.37, ал.1, т.6 и 7 вр. чл.49, ал.2 от НК ЛИШАВА подсъдимия Г.И.М., от право да заема държавна длъжност от ранга «***» и по-висока, в системата на БАБХ за срок от ДВЕ ГОДИНИ, както и от право да упражнява професията «***» също за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия С.Д.Н., роден на *** ***, обл.П., българин, български гражданин, с висше образование, неженен, работещ, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че в периода 22.06.2019г. - 26.06.2019г. в с. И., обл. П. и в гр. П., обл. П., като длъжностно лице - ***отдел „***“ към Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив при Българска агенция по безопасност на храните, като извършител, в съучастие с Г.И.М., ЕГН **********, последният също като извършител, е поискал и приел дар, който не му се следва, за да не извърши действия по служба - да не състави акт за установяване на административни нарушения по реда на чл.417, ал.1 от Закона за ветеринарно медицинската дейност, като в периода 22.06.2019г. - 24.06.2019г. в с. И., обл. П. и в гр.П., обл. П. е поискал от И.А.Т.,*** е приел от Г.К.К., дар - пари на стойност 1000 лева и хранителни продукти /четири буркана козе кисело мляко „х.“ на стойност 12,00 лв., четири пакета козе сирене „х.“ на стойност 28,07 лв., два пакета козя извара „х.“ на стойност 10,25 лв., два пакета кози кашкавал „х.“ на стойност 24,36 лв., два пакета козе масло „х.“, на стойност 9,60 лв./ на обща стойност 84,28 лв. или всичко на обща стойност 1084,28 лв. /хиляда осемдесет и четири лева и двадесет и осем стотинки/, поради което и на основание чл.301, ал.1 вр.  чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 2 000 лв., като го признава за невинен в това подкупът да е извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение, и го ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото му обвинение в този смисъл по чл.302, т.2, б.„а“ от НК.

На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното наказание на подсъдимия С.Д.Н.  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на влизане на присъдата в сила.

 

На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК ПРИСПАДА от така наложеното наказание Лишаване от свобода, времето през което подсъдимият Н. е бил задържан по настоящото дело, считано на 26.06.2019г.

 

На основание чл.301, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.37, ал.1, т.6 вр. чл.49, ал.2 от НК ЛИШАВА подсъдимия С.Д.Н., от право да заема държавна длъжност от ранга «***» и по-висока, в системата на БАБХ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.

 

Веществените доказателства: 2 хартиени листа формат А4, оформени като един документ с наименование „Ветеринарно медицинско свидетелство за придвижване/транспортиране на животни“, издадено от информационната система № *** и лист хартия, оформен като документ, наименован „приемо-предавателен протокол“, справка за налични животни в ОЕЗ към дата 22.06.2019 г., общо 8 листа, 2 бр. хартиени листа с формат А4, единият лист е копие от Заповед № ***., вторият е оригинал от Заповед № ***, 4 бр. хартиени листа формат А4, като само на един има цифри и ръкопис ДА ОСТАНАТ по делото, след влизане на присъдата в сила.

 

             Веществените доказателства: 10 банкноти с номинал от по 100 лв. след приключване на процедурата по освобождаването им и след влизане на присъдата в законна сила, да се върнат на предоставилият ги свидетел Г.К.К..

 

             Веществените доказателства: 25 бр. банкноти с номинал от по 20 лв., 8 бр. банкноти с номинал от по 50 лв. и 1 бр. банкнота с номинал от 100 лв., 50 бр. банкноти с номинал от по 20 лв.,  47 бр. банкноти с номинал от по 50 лв., 19 бр. банкноти с номинал от по 20 лв., 48 бр. банкноти с номинал от по 50 лв., 55 бр. банкноти с номинал от по 100 лв. и 90 бр. банкноти с номинал от по 50 лв., 2 броя банкноти с номинал 50 лева; 7 броя банкноти с номинал 20 лева; 1 брой банкнота с номинал 10 лева; 1 брой банкнота с номинал 5 лева и 1 брой банкнота с номинал 2 лева, всички пари в българска валута на обща стойност 17 387 лв., иззети от  подс.Г.И.М. – за разликата над размера на наложената му Глоба от 5 000 лева, ДА СЕ ВЪРНАТ на подсъдимия Г.И.М., след влизане на присъдата в сила.

 

             Вещественото доказателство 1 бр. чанта /борсета/, сива на цвят, картонена кутия с надпис на нея „ASPock“, ДА СЕ ВЪРНЕ на подсъдимия Г.И.М., след влизане на присъдата в сила.

 

             Веществените доказателства: 25 банкноти с номинал от по 20 лв., 40 бр. банкноти с номинал от по 50 лв. и 10 бр. банкноти с номинал от по 20 лв., общо 2 700 лв.  за разликата над размера на наложената на този подсъдим Глоба от 2 000 лв. – тоест 700 лв. ДА СЕ ВЪРНАТ на подсъдимия С.Д.Н., след влизане на присъдата в сила.

 

             Веществените доказателства мобилен телефон „Samsung“, розов на цвят и мобилен телефон “Lenovo”, черно-бял на цвят ДА СЕ ВЪРНАТ на подсъдимия Г.И.М., след влизане на присъдата в сила.

 

Вещественото доказателство мобилен телефон “Lenovo“ ДА СЕ ВЪРНЕ на собственика И.А.Т., след влизане на присъдата в сила.

 

Веществените доказателства: гумен зелен ластик и лист хартия с надпис върху него „1000“, син на цвят гумен ластик и лист хартия с надпис „50x20“, 2 бр. гумени ластици, кутия съдържаща найлонов плик - ДА СЕ УНИЩОЖАТ, след влизане на присъдата в сила, като вещи без стойност.

 

Веществените доказателства, събрани посредством използване на СРС да останат по делото, с оглед спазване на процедурата по съхранение и унищожаване на такива.

 

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимите Г.И.М. и С.Д.Н. /с установена по делото самоличност/ да заплатят направените по делото разноски, както следва - сумата от 207 лв. /двеста и седем лева/, или по 103,50 лева всеки един от двамта, по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив и 224 лв. /двеста двадесет и четири лева/ или по 112 лева всеки един от двамата по сметка на Окръжен съд Пловдив.

 

Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд- Пловдив в 15-дневен срок, считано от днес.

 

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                                                                                                              

                                            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

     

                                                                      

 

МОТИВИ към Присъда № 260014/01.10.2020г.  по НОХД № 50/2020г. по описа на Окръжен съд Пловдив.

 

 

Окръжна прокуратура - гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу:

 - Г.И.М. за това, че в периода 22.06.2019 г. - 26.06.2019 г. в с.И., обл.П. и гр.П., обл.П., като длъжностно лице - „***“ в отдел „З.“ към Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив при Българска агенция по безопасност на храните, като извършител, в съучастие със С.Д.Н., ЕГН **********, последният също като извършител, е поискал и приел дар, който не му се следва, за да не извърши действия по служба - да не състави акт за установяване на административни нарушения по реда на чл.417, ал.1 от Закона за ветеринарно медицинската дейност, като подкупът е извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение, като в периода 22.06.2019 г. — 24.06.2019 г. в с.И., обл.П. и гр.П., обл.П. е поискал от И.А.Т.,*** е приел от Г.К.К. дар - пари на стойност 1000 лева и хранителни продукти на обща стойност 84,28 лв. - четири буркана козе кисело мляко „х.“ на стойност 12,00 лв., четири пакета козе сирене „х.“ на стойност 28,07 лв., два пакета козя извара „х.“ на стойност 10,25 лв., два пакета кози кашкавал „х.“ на стойност 24,36 лв., два пакета козе масло „х.“, на стойност 9,60 лв., или всичко на обща стойност 1084,28 лв. /хиляда осемдесет и четири лева и двадесет и осем стотинки/ - престъпление по чл.302, т.2, б.„а“ вр. чл.301, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК;

- С.Д.Н. за това, че в периода 22.06.2019 г. - 26.06.2019 г. в с.И., обл.П. и гр.П., обл.П., като длъжностно лице - *** към Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив при Българска агенция по безопасност на храните, като извършител, в съучастие с Г.И.М., ЕГН **********, последният също като извършител, е поискал и приел дар, който не му се следва, за да не извърши действия по служба - да не състави акт за установяване на административни нарушения по реда на чл.417, ал.1 от Закона за ветеринарно медицинската дейност, като подкупът е извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение, като в периода 22.06.2019 г. - 24.06.2019 г. в с.И., обл.П. и гр.П., обл.П. е поискал от И.А.Т.,*** е приел от Г.К.К. дар - пари на стойност 1000 лева и хранителни продукти на обща стойност 84,28 лв. - четири буркана козе кисело мляко „х.“ на стойност 12,00 лв., четири пакета козе сирене „х.“ на стойност 28,07 лв., два пакета козя извара „х.“ на стойност 10,25 лв., два пакета кози кашкавал „х.“ на стойност 24,36 лв., два пакета козе масло „х.“, на стойност 9,60 лв. или всичко на обща стойност 1084,28 лв. /хиляда осемдесет и четири лева и двадесет и осем стотинки/ - престъпление по чл.302, т.2, б.„а“ вр. чл.301, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК.

В хода на съдебните прения, представителят на Прокуратурата поддържа обвинението, така както е повдигнато, намира същото за доказано по несъмнен начин, предлага, с оглед данните за личността на подсъдимите, да се наложат наказания: на подс.М. при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, към минимума на предвиденото в закона наказание Лишаване от свобода – три години, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл.66 от НК с изпитателен срок от пет години, и глоба в размер на 10 000 лева, като освен това подс.М. да бъде лишен от право да заема длъжност от ранга на тази, която е заемал в БАБХ, както и да бъде лишен от право да упражнява професията *** за срок от пет години. Що се отнася до подс.Н., прокурорът предлага санкционирането да стане по реда на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК, като се определи наказание Лишаване от свобода под законоустановения минимум, а именно в размер на 2 години, чието изпълнение да се отложи на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 4 години, като освен това се наложат наказания Глоба в размер на 5000 лева и подс.Н. бъде лишен от право да заема длъжност от ранга на тази, която е заемал в БАБХ, без да бъде лишаван от права. Прокурорът предлага вариант за разпореждане с веществените доказателства, а разноските по делото – да се възложат в тежест на подсъдимите. С оглед исканите наказания Глоба, се предлага иззетите от подсъдимите суми да бъдат върнати само за разликата над размера на наложените наказания глоба.

Защитата на подсъдимия Г.М., в лицето на адв.Й.Д., счита че подзащитният му, не е осъществил състава на вмененото му престъпление подкуп чрез изнудване, тъй като според адв.Д. липсват каквито и да било доказателства за осъществяване на този престъпен състав. Навеждат се доводи, че ако изобщо деятелността на подс.М. може да се вмести в даден престъпен състав, то това е този по чл.301, ал.1 от НК, и то само по отношение на млечните продукти на стойност 84 лева, което обуславя малозначителност на деянието и е предпоставка за приложимост на чл.9, ал.2 от НК. В случай, че не се възприеме тезата за малозначителност, адв.Д. предлага на подс.М. да се наложи наказание по основния текст на чл.301 от НК, при условията на чл.55 от НК – Лишаване от свобода под минимума, без глоба, без лишаване от право да упражнява професията си, и без лишаване от право да заема длъжност в ***. Изпълнението на основното наказание да се отложи с минималния изпитателен срок.

Подсъдимият Г.М. лично, не признава вината си, подкрепя казаното от защитника му, заяви, че се надява на справедливост от страна на съда.

Защитникът на подсъдимия С.Н. – адв.К., настоява, че обвинението против подс.Н. по квалифицирания състав е останало недоказано, като настоява за преквалифициране на извършеното по основния текст на чл.301, ал.1 от НК, тъй като в случая липсва изнудване. Освен това, адв.К. предлага и друг подход, предвид обстоятелството, че собственици на животновъдните обекти са не свидетелите И.Т. и Г.К., а техните синове, с оглед на което, според нея не става въпрос за подкуп, а за измама и правилната правна квалификация би била тази по чл.209, ал.2 от НК. Предвид това се иска преквалификация или по чл.209, ал.2 от НК, или по чл.301, ал.1 от НК, съответно санкциониране по реда на чл.55 от НК със замяна на наказанието Лишаване от свобода и налагане на такова Пробация. В случай, че не се възприемат тези доводи, адв.К. предлага наказанието по отношение на подс.Н. все пак да бъде определено по чл.55 от НК, като се наложи Лишаване от свобода под минимума по чл.302 НК, същото да се отложи с подходящ изпитателен срок, без да се налагат съпътстващите наказания Глоба и Лишаване от права.  

Подсъдимият С.Н. лично, признава вината си, разкайва се за извършеното и моли за справедливо наказание.    

Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК всички доказателства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

От фактическа страна:

 

Г.И.М. е роден на ***г***, обл.Пловдив, *** гражданин, със завършено висше образование, разведен, работещ, неосъждан, ЕГН **********.

С.Д.Н. е роден на ***г***, обл.П., *** гражданин, със завършено висше образование, неженен, работещ, неосъждан, ЕГН **********.

Към месец юни 2019г., подс.С.Н. заемал длъжността *** към Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив при Българска агенция по безопасност на храните, на която длъжност е назначен със заповед № ОСПП - 9/25.04.2019г. на Изпълнителния директор на БАБХ, считано от 02.05.2019 г. В Агенцията подс.Н. започнал работа през месец януари 2015 г., като през годините заемал различни длъжности до назначаването му като ***. Съгласно длъжностната характеристика за длъжността *** при БАБХ, връчена на подс.Н. срещу подпис на 08.05.2019г., длъжността била пряко подчинена на ***на ОДБХ - Пловдив. Основната цел на длъжността била да организира и контролира осъществяването на ветеринарномедицинската дейност в областта на здравеопазването на животните, профилактиката и борбата със заразните болести по животните, защита и хуманно отношение към животните. По длъжност, **, издавал сертификати и други ветеринарномедицински документи при търговия, обмен и изнасяне или пускане на пазара на живи животни и зародишни продукти. Като **на посочения отдел, подсъдимият контролирал дейностите по здравеопазване на животните, както и дейността по идентификация на животните и въвеждането на информацията, свързана с тази дейност в информационната система на БАБХ. Сред преките задължения в изпълнение на длъжността били: ежедневно да ръководи, организира, контролира и отговаря за цялостната дейност на отдела; ежедневно да проверява и контролира работата на ветеринарномедицинските специалисти в отдела по редица въпроси, включително такива свързани с водене на първична ветеринарна отчетност, регистрация на обекти и идентификация на животни; ежедневно да извършва проверки във ферми и предприятия с епизоотично значение на територията на региона; регулярно да извършва проверки на дейността на служителите в отдела; регулярно да контролира воденето на ветеринарномедицинската документация, касаеща здравеопазването на животните; регулярно да извършва контрол върху дейността на официалните ветеринарни лекари, свързана с изпълнението на Стратегията за развитие на млечното животновъдство и подобряване качеството на суровото мляко; инцидентно да издава предписания, актове за установяване на административни нарушения, ветеринарномедицински документи и сертификати.

Към същия период - месец юни 2019 г., подсъдимият Г.М., заемал длъжността *** в отдел „Здравеопазване на животните“ към Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив при Българска агенция по безопасност на храните. В Българска агенция по безопасност на храните, подс.М. постъпил през месец март 2014 г., като е заемал преимуществено посочената по-горе длъжност, а освен това, със заповед № РД 11 - 1251/31.07.2014 г. на Изпълнителния директор на БАБХ, бил определен за официален *** в отдел „Здравеопазване на животните“ към ОДБХ - Пловдив. Съгласно актуална длъжностна характеристика за длъжността *** към ОДБХ - Пловдив при БАБХ, връчена на обв.М. срещу подпис на 25.06.2018г., длъжността била пряко подчинена на ** на отдел „.“ при ОДБХ – Пловдив – подс.Н.. Основната цел на длъжността била да контролира осъществяването на ветеринарномедицинската дейност в областта на здравеопазването на животните и хуманно отношение към животните. По длъжност ***, издавал сертификати и други ветеринарномедицински документи при търговия, обмен и изнасяне или пускане на пазара на живи животни. Наред с други дейности, подс.М., като *** в отдел „Здравеопазване на животните“ към ОДБХ - Пловдив, контролирал дейностите по здравеопазване на животните, както и дейността по идентификация на животните в община Първомай и въвеждането на информацията, свързана с тази дейност в информационната система. В изпълнение на длъжността, той имал преки задължения, включително: ежедневно да организира и контролира дейността по идентификация на животните, регистрация на животновъдните обекти на територията на общината; ежедневно да извършва проверки на животновъдните обекти за спазване на ветеринарномедицинските изисквания и изискванията за хуманно отношение към животните.

Свидетелят Т.К. бил регистриран като ***- физическо лице, на основание Наредба № 3/29.01.1999 г. на МЗХГ за създаване и поддържане на Регистър на земеделските стопани, считано от 01.02.2005 г., с последващи заверки през годините и последна такава на 19.02.2019 г. Дейността се осъществявала във ферма, находяща се в землището на с.И., общ.П., обл.П., като съобразно регистрацията в Регистъра на земеделските стопани към 19.02.2019 г. в нея се отглеждали животни, в това число: говеда и биволи - 5 бр., от които всичките крави - млечни, както и кози - общо 219 бр. Към 2019 г. във фермата се произвеждали и млечни хранителни продукти - кози кашкавал, козе сирене, козя извара, козе масло и козе кисело мляко под марката „х.“. Цялостната дейност по отглеждане на животните, както и по производство на млечни продукти, се ръководела от бащата на св.Т.К. - св.Г.К., подпомаган от св.М.И. – негова съпруга, а св.Т.К., участвал в самото отглеждане на животните, разписвал и необходимите документи, свързани с дейността на фермата.

Свидетелят А.А. също бил регистриран като земеделски стопанин - физическо лице на основание Наредба № 3/29.01.1999 г. на МЗХГ за създаване и поддържане на Регистър на земеделските стопани, като последната му регистрация била от 07.01.2019 г. Той осъществявал дейността си във ферма - животновъден обект, находящ се в землището на с.Г.М., общ.К., обл.П., като съобразно регистрацията в Регистъра на земеделските стопани към 07.01.2019 г. отглеждал животни – кози, общо 120 бр., от които кози майки - 115 бр. Към края на м.април 2019 г. във фермата на св.А. се отглеждали 124 бр. кози. Фактическата дейност по отглеждане на животните и стопанисване на фермата се осъществявала от бащата на св.А. - св.И.Т., който месец преди обсъжданите събития, напуснал работа в завод „Л.“ край Пловдив и се включил активно в отглеждането на животните, за които и преди това оказвал помощ. 

Свидетелите Г.К. и И.Т. се познавали от участия в различни фермерски пазари, като всеки от тях бил наясно с дейността на другия, включително и с трудностите, които среща в работата. През м.април 2019 г. св.Т. споделил със св.Г.К., че всички пасища около фермата му в с.Г. М. са дадени под аренда и вече няма къде да извежда животните си на паша, което на практика ги обрича на глад. Св.Г.К. от своя страна му предложил да обединят дейността си по отглеждане на животни - кози, която да се осъществява на територията на фермата в с.И., обл.П., с тенденция К.и да се оттеглят впоследствие от фермата, като същата, ведно със съпътстващите я съоръжения, да бъде изкупена от св.Т.. Св.И.Т. одобрил и приел отправеното му предложение, тъй като реализирането му означавало стъпка напред за него, предвид възможността да произвежда млечни продукти, с какъвто ресурс разполагала фермата на сем.К.. Така, двамата свидетели сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижимия имот, върху който била разположена фермата на К. в с.И., обл.П.. Договора е сключен на 24.04.2019г. С оглед създалата се ситуация, породена от липсата на площи за паша около животновъдния обект на св.Т., при сключването на предварителния договор, свидетелите се разбрали отглежданите от св.Т. дребни преживни животни - кози, да се транспортират от обекта в с.Г. М. до фермата на К. в с.И. в най-скоро време.

Св.Г.К. имал познат – св.А.Д., който притежавал товарен автомобил „Мерцедес 316“ с рег. № ***, лицензиран за превоз на животни, св.Д. притежавал и документ, за съответствие с изискванията за хуманно отношение към животните при техния превоз.

Така, в изпълнение на намерението за обединяване на стадата, през м.май 2019 г., на неустановена дата, св.Г.К. се обадил на св.Д. по телефон и го ангажирал за транспорт на животни - 124 бр. кози – тези от фермата на св.Т. в с.Г. М., до неговата ферма в с.И.. Св.Д. поискал пътен лист, при което св.К. му отговорил, че не разполага с такъв, но случаят е спешен и е свързан с липса на прехрана за животните, като го помолил на негова отговорност да осъществи транспорта, а при евентуална проверка да заяви, че животните се превозват с цел паша. Св.Д. се съгласил да извърши превоза и на същата неустановена дата, превозил на три курса, с посочения товарен автомобил, общо 124 на брой кози, от фермата в с.Г. М. на св.Т. до фермата на св.К. в с.И. Превозването на животните било в разрез със специфичните изисквания, като това било известно както на водача на товарния автомобил – св.Д., на когото не били предоставени пътни листи за трите курса, с описани марките на животните които превозва, така и на св.К., който също бил наясно, че пътен лист за всеки курс е необходим. Св.Т. нямал опит в превозването на животни и не бил съвсем наясно с процедурата. А процедурата е предвидена в Закона за ветеринарно медицинската дейност - чл.132, ал.1, т.1, съгласно който собственикът или ползвателят на животновъден имот със селскостопански животни следва да осигурява ветеринарномедицинско обслужване на животните, които отглежда, а съгласно т.3 на същия текст, същите субекти имат задължения за спазване на ветеринарномедицинските изисквания и при транспорт на животни, което включва подаване на уведомление до официалния ветеринарен лекар, обслужващ животновъдния обект, за осъществяването на транспорт на дребни преживни животни - в случая кози, което следва да бъде направено в срок до 24 часа преди транспортирането им, с индивидуализиране на животните, посочване датата на транспортиране от съответния животновъден обект както и на животновъдния обект, в който животните се транспортират. Извършващият превоза на селскостопански животни между два животновъдни обекта следва да се снабди с пътен лист. В конкретния случай, св.И.Т. и синът му – св.А.А. не уведомили ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния им обект - св.Б.З., за извършването на превоза между обектите от с.Г.М. до с.И., не се снабдили и с пътен лист.

Към месец май 2019г., във фермата на св.К. ***, следвало да има налични за отглеждане 219 бр. кози, както и 21 бр. овце и 3 бр. говеда, съобразно подадената до БАБХ информация от собственика на животновъдния обект, която фигурира в интегрираната информационна система на Агенцията за налични животни в животновъдните обекти. При това положение, след транспортирането на козите от фермата на св.Т. до фермата на св.К. в животновъдния обект в с.И., обл.П. вече били налични общо 343 бр. кози от двете обединени стада. Видимо увеличения брой животни в обекта, надхвърлящ заявения такъв за отглеждане във фермата, направил впечатление на подс.Н.,*** и през м.юни 2019 г., минавал покрай обекта на св.К.. Подс.Н. информирал подс.М., главен инспектор за района, за възприетото от него относно броя на животните във фермата и за необходимостта на обекта да бъде извършена проверка.

Междувременно свидетелите Г.К. и И.Т. съзнавайки неофициалния формат на превозване на животните, наложено от спешната ситуация, свързана с липса на паша, решили да потърсят съвет от компетентните служби за това как следва да се легализира превоза. Св.К. се обадил по телефон на св.В.С. – *** в ОДБХ Пловдив, отговарящ за търговската мрежа в гр.П., когото познавал лично във връзка с работата си като производител на млечни продукти, и поискал разговор с него по повод служебен въпрос. Св.С. го поканил във ветеринарната лечебница в гр.П., където св.К. отишъл заедно със св.Т. на 20.06.2019г. При срещата в лечебницата, св.К. представил на св.С. св.Т., и го попитал как могат документално да обединят стадата си от кози. Св.С. им отвърнал, че въпроса не е от негова компетенция, тъй като той не се занимава с животни, а с млечните продукти, пласирани в търговската мрежа и ги завел в кабинета на колегите си по здравеопазване на животните – подс.М. и св.И.К.. Свидетелите К. и Т. поставили въпроса си и пред подс.М., който им разяснил реда за обединяване на дейността – уведомление до общопрактикуващия ветеринарен лекар, обслужващ обекта, където се намират животните, които ще се превозват и съответно издадено от този лекар ветеринарно-медицинско свидетелство за превоз на животните, снабдяване с пътен лист, спазване и на изискванията за хуманно отношение при транспортиране. Разяснявайки им реда за превоз, подс.М., който вече имал информация от подс.Н. за нарасналия брой животни във фермата на св.К., се обърнал към търсещите информация с въпроса да не би вече да са осъществили превоза, за който питат, което лесно може да се установи при една проверка и подлежи на санкциониране. Свидетелите К. и Т. не казали нищо повече за обединяването на стадата и напуснали лечебницата. 

Подс.М. съобщил на прекия си ** - подс.Н. за посещението в лечебницата на свидетелите К. и Т., при което подс.Н. устно му разпоредил извършване на проверка в животновъдния обект на св.К. ***, която да се извърши на 21.06.2019г. – петък. На тази дата, подс.М. имал семеен празник и нямал възможност да извърши проверка, поради планирано тържество, с оглед на което двамата подсъдими се уговорили проверката да бъде извършена на 22.06.2019 г. – събота, около 20.00 часа, когато животните следвало да бъдат прибрани след паша в животновъдния обект. На уговорения ден – събота, почивен ден, след 19.00ч. подс.М. посетил работното си място във ветеринарната лечебница в гр.П., като от служебния си компютър разпечатал справка от Интегрираната информационна система на БАБХ за налични животни в ОЕЗ - Животновъден обект № *** - фермата на семейство К. в с.И., обл.П., при което установил, че във фермата следва да се отглеждат, според регистрираната в агенцията информация, 21 бр.овце, 3 бр. говеда и 219 бр. кози. С тази справка, около 20.00 часа на 22.06.2019г. подс.М. отишъл в с.И., където в кафене, стопанисвано от семейството на подс.Н., го чакал последния. Двамата провели кратък разговор, при който се уточнили, подс.М. да извърши проверка относно броя и вида животни във фермата на св.К. и да върне информация на подс.Н. за констатациите. И двамата подсъдими били наясно с реда за извършване на проверки – винаги съвместно от двама служители, след издадена съответна заповед за извършване на проверката или включването й в план за съответния период и при пълно описание на констатациите от проверката. В случая заповед за такава проверка нямало, същата не била предвидена и планово, деня е събота, часа – след 20.00ч., подс.Н. нямало как да отиде не просто на проверка, а и изобщо в животновъдния обект, поради карантина, свързана с мерки за опазване здравето на животните, заради негово пътуване в съседна държава. Подс.Н. упътил подс.М. до обекта на св.К. и се върнал в кафенето, чакайки обаждане от него за резултата от посещението. Така, вечерта на 22.06.2019г., след 20.00ч. подс.М. отишъл до животновъдния обект на сем.К., където по това време се намирал св. И.Т.. Св.Г.К. отсъствал, тъй като бил на изложение в гр.С., като преди да замине, в петък на 21.06.2019г. многократно търсил подс.М. по телефон, за да изяснат случая с обединяване на стадата, но подсъдимият не приел нито един разговор с него. Св.Т. се изненадал от късното посещение, но допуснал подс.М. във фермата, тъй като го разпознал като служителя от БАБХ, с когото разговаряли във ветеринарната лечебница в гр.П.. Подс.М. огледал фермата, като без да изисква документи и да съпоставя номера на марки заявил, че установява завишен брой кози, в сравнение с регистрираните в информационната система на БАБХ за животновъдния обект, както и липсата на овце и говеда в обекта, които следвало да се намират там, констатирал и липсата на свине, каквито не следвало да има. Св.Т. потвърдил за пристигането във фермата на неговите животни, а подс.М. му заявил, че двамата със св.К. са допуснали сериозни нарушения с превоза на животните, което наложило и проверка в почивен ден и извън работно време и поискал да разговаря и със св.Г.К.. Научавайки, че св.К. е извън населеното място, подс.Г.М. се обадил от ползвания от него мобилен телефон с номер ***, на подс.Н., ползващ по същото време мобилен телефон с номер *** и го информирал за констатациите си във фермата на К. относно наличните животни и техния брой, както и относно обстоятелството, че на мястото се намира единствено св.И.Т.. Подс.Н. поръчал на подс.М. да се върне в кафенето в с.И., обл.П., като предупреди и св.Т. също да отиде там след около 15 минути. Подс.М. предал на св.Т., че следва да се яви в кафенето в с.И., за разговор със служителите на БАБХ и тръгнал натам, където го чакал подс.Н.. По време на престоя си във фермата, подс.М. не извършил надлежна проверка на обекта, не сверил номерата на ушните марки на наличните животни с тези от системата и не попълнил никакви документи, респективно не изискал от св.Т. представяне на каквито и да било документи. Връщайки се в кафенето, подс.М. потвърдил пред подс.Н. за констатираното относно броя на животните в животновъдния обект на К., като двамата стигнали до решение да дадат шанс на фермерите да осъществят намерението си за съвместна работа, без да констатират официално допуснатото нарушение, като в замяна поискат от тях неследващ им се дар. Около 10 минути по-късно, на място дошъл и св.Т., който за пръв път се срещал с подс.Н.. Св.Т. споделил накратко проблема с липсата на паша около фермата на сина му в с.Г. М. и наложеното вследствие на това, преместване на животните в с.И. Двамата подсъдими му разяснили допуснатите нарушения във връзка с обединяването на стадата, като освен това му казали, че във фермата на св.К. има и други нередности, което налага вземане на мерки – наказания, евентуално дори затваряне на обекта, тъй като следвало да останат само напълно изрядни ферми. Подсъдимите казали на свидетеля, че нещата във фермата на св.К., която той възнамерява да изкупи, са толкова зле, че надали могат да се оправят, както и че се налага да се самосезират за допуснатите нарушения, но не искат да го правят, заявили му, че дейността на фермата не може да продължава така, и им трябва време да решат какво да правят, но за да се затворят устите, на хората, които подават сигнали срещу тази дейност, трябва да се даде парична сума, а като добавка – и млечни продукти. Св.Т. останал с усещане, че върху него се упражнява някакъв вид натиск, както и, че от него и св.К. се иска подкуп, за да се прикрие положението с осъществения превоз на животни. Той попитал дали не може да се издаде ветеринарно-медицинско свидетелство за превоза на животните постфактум, но подсъдимите му заявили, че този документ предшества превоза. Подсъдимите заявили, че ще помислят до понеделник какво точно да правят и освободили св.Т. да си тръгва, като му указали от тук нататък да поддържа връзка само с подс.М., за да разбере какво е решението им. Св.Т. се прибрал във фермата и позвънил на св.К., на когото пресъздал разговора си с подсъдимите и посещението на подс.М. в животновъдния обект. Св.К. имал изградено видеонаблюдение в обекта си, което можел да следи и дистанционно, като споделил със св.Т., че всъщност е възприел идването на подс.М. във фермата. Оставайки сами в кафенето в с.И., двамата подсъдими обсъдили нарушенията, допуснати от свидетелите Т. и К. при превозването на козите от с.Г. М. до с.И. И двамата били наясно, че при извършване на коректна проверка в обекта, съпътствана от констатиране на нерегламентирания превоз на животни, ще се стигне до налагане на санкция и отнемане и унищожаване на животните. Подсъдимите решили да се възползват от ситуацията, в която се намират фермерите К. и Т. и се уточнили да поискат от тях 1 000 лв. за двамата, както и по една торбичка хранителни продукти от произвежданите във фермата на К., като благодарност, за да не констатират със съответен акт за установяване на административно нарушение, допуснатото такова в дейността на свидетелите Т. и К., а след това да официализират превоза с въвеждане на необходимата информация в системата на БАБХ. Разбрали се, контакти с фермерите по този въпрос да осъществява подс.М., след което се разделили.

За посещението си на 22.06.2019г. в животновъдния обект на семейство К. в с.И., подс.М., не изпратил доклад до ***на ОДБХ гр.Пловдив с констатациите от проверката, с попълнен чек-лист, не връчил предписание, нито съставил акт за установяване на административно нарушение. В случай, че беше изпълнил задълженията си по чл.139б, ал.1 от ЗВМД, то за собственика на животните, отглеждани в животновъдния обект на семейство К. биха настъпили множество ограничения, включващи, след разпореждане на *** на ОДБХ гр.Пловдив, отнемане на животните в полза на Държавата и тяхното умъртвяване или унищожаване. Подс.Н. също не предприел действия по уведомяване на ** на ОДБХ гр.Пловдив и иницииране на административно-наказателно производство по случая.

Тъй като св.Т. разбрал какъв е пропуска при превозването на неговите кози до с.И., решил да го отстрани, доколкото може по установения ред и на 23.06.2019 г. – неделя, се свързал по телефон с обслужващия животновъдния му обект в с.Г. М. *** - св.Б.З., като поискал от него издаване на необходимите документи за превоз на козите от фермата. Св.З. нямал възможност да извърши поисканата услуга веднага, като заявил на св.Т., че в понеделник сутринта ще е в кабинета си и ще състави необходимите документи. Още същия ден, на 23-ти, св.И.Т. подал уведомление от името на сина си - св.А.А., до св.З., че на 24.06.2019 г. – понеделник, ще транспортира всички налични в обекта 124 бр. кози, до животновъден обект № *** - животновъдния обект на семейство К. в с.И., така както изисква законоустановения ред – 24 часа преди превоза. Тъй като превоза вече бил осъществен, за да не поставя св.З. съвсем пред свършен факт, св.Т. върнал в обекта си в с.Г. М., малък брой от превозените в с.И. кози, около 10. Така, сутринта на 24.06.2019г. св.З., който следвало да прегледа животните преди да издаде документа за превоз, намерил само тази малка част от стадото пред обора на св.Т., при което последния признал за вече извършения превоз и го помолил да издаде документ за всички животни. Св.З. нямал съмнение в думите на св.Т. и в това, че животните отиват на мястото, на което му се казва, предвид което въпреки фактическата липса на всички животни, издал ветеринарно-медицинско свидетелство /пътен лист/ за цялото стадо.

Уведомлението, подадено от св.Т. било въведено от св.З. в информационната система на БАБХ, при което, подс.М., работейки със същата система, го видял и съобразил, че следва издаване и въвеждане на пътен лист, който при приемане от ветеринарен лекар в с.И., ще легализира местонахождението на животните във фермата на св.К., а това ще осуети намеренията им с подс.Н. за получаване на нерегламентиран дар. Предвид това, подс.М. се обадил на св.В.Ч.,***, изпълняващ *** за опазване здравето на животните, обслужващ животновъдния обект на семейство К.и в селото, и го информирал, че в информационната система ще се получи пътен лист за превоз на животни към фермата на св.Г.К., като му поръчал да не го приема.

На 24.06.2019г. св.Г.К., който вече се намирал в с.И., разбрал от св.Т. за подаденото до св.З. уведомление и предстоящото по този повод издаване и на пътен лист, поради което отишъл до ветеринарната лечебница в гр.П., като на място разговарял със св.Ч.,***, и го информирал за въведения в системата на БАБХ пътен лист за превоз на кози до неговата ферма, който *** следвало да приеме. Св.Ч. споделил със св.К., че има устно нареждане от *** на БАБХ за района - подс.М., да не приема пътния лист, поради което ще изчака максималния възможен за приемането тридневен срок.

Разбирайки, че действията по снабдяване с пътен лист, не дават резултат, св.Т. и св.К. решили, че все пак ще следва да се потърси контакт с подс.М., така както е поръчано на св.Т. при разговора в събота вечерта, въпреки съзнаването от тяхна страна, че действията на подсъдимите излизат извън рамките на закона, предвид съобщеното на св.Т. по време на този разговор, протекъл с крайно назидателен тон от страна на подсъдимите, дали му ясно да разбере, че във фермата има сериозни проблеми, без обаче да предложат ясен и законосъобразен ред за отстраняването им, а напротив – със заявка за предоставяне на неследваща се парична сума. Предвид това, на 24.06.2019г. – понеделник, около 12.00 часа на обяд, св.И.Т. взел номера на подс.М. – *** и му се обадил от собствения си телефон с номер ***. Представил се, при което подсъдимият му казал, че ще си запише телефонния му номер и ще му се обади по-късно, за да си уговорят среща. Около 17.00 часа на същата дата, подс.М. се обадил на св.Т. и му уговорил среща в 18.00 часа в гр.П., в района на паркинга на Болницата в града. Предвид спуснатата забрана да се приема пътния лист и с оглед характера на разговора в кафенето на с.И., св.Т. предполагал, че при предстоящия разговор, вероятно ще му бъдат поставени конкретни искания за даване на парични и предметни облаги, за да не се стигне до отнемане на животните, поради което решил да запише бъдещия разговор между него и подс.М., за да го чуе и св.Г.К.. За целта, пътувайки към мястото на срещата, инсталирал на собствения си мобилен телефон „Lenovo Р1а42” приложение за запис на звук “Voice Recorder”. Така, на 24.06.2019 г. около 18.00 часа, св.Т. отишъл до уговореното с подс.М. *** - паркинга на Болницата, като преди срещата включил в положение „запис“ инсталираното на мобилния му телефон приложение за запис на звук. Подс.М. пристигнал на мястото на срещата със служебния си лек автомобил „Лада Нива“ с рег. № *** и поканил св.Т. да седне вътре. Проведеният раговор, с около 14 минути продължителност, бил изцяло записан от св.Т. посредством мобилния му телефон. По време на разговора, подс.М. съобщил на св.Т. за извършеното нарушение при превозването на 124 бр. кози от с.Г. М. до с.И., липсата на пътни листове за всеки един от курсовете при превоза на животните, споделил със свидетеля колко много от неговото време, а и от времето на колегата му Н. е загубено по този случай, както и собственото му разбиране, че нещата следва да се оправят. Подс.М. казал на св.Т., че срещу св.К. има подадени сигнали в ОДБХ гр.Пловдив за различни негови нарушения, свързани с дейността му по отглеждане на животни в животновъдния обект, като обвързал оправянето на нещата и преустановяването на всичко, което води до загуба на времето му и това на колегата му Н., с даване от страна на свидетелите Т. и К. на сумата от 1 000 лв. и две торбички с хранителни продукти, произведени в животновъдния обект на св.Г.К.. Подс.М. обяснил, че хранителните продукти ще са за него и колегата му, за да се почерпят, а парите в размер на 1 000 лева са предназначени за забавяне на преписката, по която са депозирани сигнали в ОДБХ гр.Пловдив. Подс.М. разяснил на св.Т., че към момента има забрана да се приемат животните документално в обекта /което свидетелят вече знаел от разговора си със св.К. и информацията, дадена на последния от св.Ч./, но след даването на парите и хранителните продукти, подсъдимият ще вдигне забраната и животните ще могат да се приемат в обекта. Определил и срок в рамките на около две седмици, в който свидетелите Г.К. и И.Т. следва да отстранят и други дребни проблеми в дейността им в животновъдния обект в с.И.. Подс.М. обяснил, че при бъдеща проверка след изтичане на този срок, всички констатации трябва да съответстват като фактическо положение на отразените в интегрираната информационна система на БАБХ факти и обстоятелства, за да не се налага предприемането на административно-наказателни мерки, които да препятстват дейността в животновъдния обект. Подс.М. акцентирал и на нарушенията, извършени от превозвача на животните – св.Д., както и от ветеринарния лекар - св.З.. Св.Т. попитал на кой трябва да бъдат дадени парите и хранителните продукти, на което подс.М. отговорил, че същите следва да бъдат предадени на него, от св.Г.К.. Тъй като пътният лист бил с дата от 24.06.2019 г., респективно същият следвало да бъде приет в информационната система в рамките на три дни от посочената дата, подс.М. поръчал на св.Т., св.К. да му се обади и да му предаде парите и продуктите за подкупа в срок не по-късно от два дни. Св.Т. казал, че ще предаде разговора на св.Г.К., след което двамата се разделили.

След приключване на разговора с подс.М., св.Т. изпратил направения от него запис на св.Г.К.. Св.К. разбрал от записа на разговора какъв конкретен подкуп искат двамата подсъдими М. и Н. от него и св.Т., за да отстранят всички проблеми, свързани с преместването на козите на св.Т. в обекта на сем.К. в с.И., обл.П.. Свидетелите И.Т. и Г.К. обсъдили ситуацията, посъветвали се с адвокат и решили да се обърнат към Полицията, още повече, че против фермата на св.К. всъщност нямало висящи преписки и проверки, така както твърдял подс.М., разяснявайки на св.Т., че имат сигнали, които трябва да неутрализират с исканите пари. Така, на 25.06.2019 г., свидетелите К. и Т. потърсили съдействие от органите на полицията. По случая било изискано и съотвено разрешено прилагането на СРС по отношение на подс.М., с включени няколко оперативни способа – наблюдение, подслушване, проследяване и белязване на предмети. На 25.06.2019 г. св.Г.К. предал на разследващ полицай при РУ на МВР гр.Първомай 10 бр.банкноти с номинал от по 100 лв. на обща стойност 1000 лв., надлежно описани със серийните им номера - ***. Банкнотите били обработени по специфичен ред, съответно описани и след това били предадени обратно на св.К.. Действията на последния с така обработените пари били съобщавани на полицейските служители. На 26.06.2019 г. около 16.50 часа, св.Г.К. провел от своя телефон с номер ***разговор с подс.Г.М., в който му заявил, че е запознат с условията поставени пред св.И.Т. и е съгласен с исканията на подсъдимите, като се уговорили да се срещнат същия ден - на 26.06.2019 г., в гр.П., в района на бензиностанция на „Газпром“, около 17.30 часа за предаване на поисканата сума и продукти. Разговорът е записан и е предмет на приложено по делото ВДС, изготвено посредством прилагане на СРС. Св.Г.К. приготвил 2 бр. торби с хранителни продукти - млечни такива, негово собствено производство под марката „х.“, както следва: във всяка от торбите сложил по два буркана козе кисело мляко „х.“, два пакета козе сирене „х.“, един пакет козя извара „х.“, един пакет кози кашкавал „х.“ и един пакет козе масло „х.“. С така приготвените торби и банкнотите на обща стойност 1000 лева, св.Г.К. се отправил към мястото на срещата - бензиностанция „Газпром“ в гр.Първомай, обл.Пловдивска, където пристигнал около 17.30 часа и слязъл от автомобила си. Малко след него, на мястото на срещата дошъл със служебния си автомобил „Лада Нива“ с рег.№ *** и подс.Г.М., който също слязъл от автомобила си и отишъл до свидетеля. Подсъдимият обяснил на св.К., какви действия ще извърши технически през информационната система на БАБХ, за да прикрие случая с установените проблеми и да легализира местонахождението на животните във фермата в с.И.. Св.К. му казал, че носи в себе си парите и хранителните продукти, взел от автомобила си двете торби с хранителни продукти и отишъл до автомобила на подс.М.. Последният седнал на шофьорското място на служебния автомобил и отворил предна дясна врата на същия, а св.К. минал от дясната страна на служебния му автомобил и поставил двете торби с хранителни продукти на предна дясна седалка. Свидетелят попитал какво да прави с парите, на което подс.М. му отговорил да ги пусне в едната чанта, и свидетелят го направил, като поставил 10-те броя банкноти от по 100 лева, описани предварително от полицейските служители, в една от торбите с млечни продукти. След това, св.К. си тръгнал, а малко след това и подс.М. напуснал с автомобила си мястото на срещата, като преди това преместил двете торби зад предна дясна седалка.

След потеглянето на подсъдимия, полицейски служители от РУ на МВР гр.Първомай, които наблюдавали действията му, го спряли за проверка на ул. „К.Б.“ до № ** и пристъпили към задържането му. Предприети били процесуално - следствени действия по претърсване в служебния автомобил на подсъдимия, както и по личен обиск. При извършеното претърсване в лек автомобил „Лада Нива“ с peг. № ***, бял на цвят, намиращ се на мястото на задържане на подс.М., били открити и иззети: Зад предна дясна седалка на лекия автомобил - 2 хартиени торби, едната съдържаща червена полиетиленова чанта, в която били намерени и иззети 2 буркана с надпис „кисело козе мляко“, 2 полиетиленови опаковки с надпис „козе сирене“, 1 полиетиленова опаковка с надпис „козе кашкавал“, 1 пластмасова кутия с надпис „козя извара“ и 1 пластмасова кутия с надпис „козе масло, а във втората хартиена торба били намерени и иззети 10 банкноти с номинал от по 100 лв., със серийни номера ***, 2 буркана с надпис „кисело козе мляко“, 2 полиетиленови опаковки с надпис „козе сирене“, 1 полиетиленова опаковка с надпис „козе кашкавал“, 1 пластмасова кутия с надпис „козя извара“ и 1 пластмасова кутия с надпис „козе масло“. От ниша под жабката на автомобила били иззети 2 хартиени листа формат А4, оформени като един документ с наименование „Ветеринарно медицинско свидетелство за придвижване/транспортиране на животни“, издадено от информационната система № **. От жабката на превозното средство бил иззет лист хартия, оформен като документ, наименован „приемо-предавателен протокол“. При извършения на 26.06.2019 г. обиск на подс.Г.М. били открити и иззети: от черна кожена чанта с презрамка, препасана през рамото му мобилен телефон с надпис в предната му част „Samsung“, розов на цвят и мобилен телефон с надпис в задната му част “Lenovo”, черно-бял на цвят. От преден десен джоб на дънки, били иззети 2 броя банкноти с номинал 50 лева; 7 броя банкноти с номинал 20 лева; 1 брой банкнота с номинал 10 лева; 1 брой банкнота с номинал 5 лева и 1 брой банкнота с номинал 2 лева - общо сумата от 257 лева.

Последвали действия по претърсване в жилищата на двамата подсъдими. При извършеното на 26.06.2019 г. претърсване в двуетажна къща, находяща се в с.Г., обл.П., ул. „С. Г.“ № **, обитавана от подс.Г.М., били открити и иззети 1 бр. пачка банкноти, захваната с гумен зелен ластик и лист хартия върху тях с надпис върху него „1000“, съдържаща 25 бр. банкноти с номинална стойност от по 20 лв., 8 бр. банкноти с номинал от по 50 лв. и 1 бр. банкнота с номинал от 100 лв., 1 бр. пачка с банкноти, захваната със син на цвят гумен ластик и лист хартия върху тях с надпис „50x20“, състояща се от 50 бр. банкноти с номинал от по 20 лв., 1 бр. чанта, сива на цвят, съдържаща 47 бр. банкноти с номинал от по 50 лв., 19 бр. банкноти с номинал от по 20 лв., картонена кутия с надпис на нея „ASPock“ съдържаща 1 бр. банкнота с номинал 5 евро, 11 бр. банкноти с номинал от по 10 евро, 1 бр. банкнота с номинал 20 евро, 5 бр. банкноти с номинал от по 50 евро, 1 бр. банкнота с номинал 1 щатски долара, 1 бр. банкнота с номинал от 10 щатски долара, 30 бр. банкноти с номинал от по 100 щатски долара, 2 бр. пачки всяка от които захваната с гумен ластик, едната пачка съдържа 48 бр. банкноти с номинал от по 50 лв., втората пачка съдържа 55 бр. банкноти с номинал от по 100 лв. и 90 бр. банкноти с номинал от по 50 лв., 4 бр. хартиени листа формат А4, като само на един има цифри и ръкопис, 2 бр. хартиени листове с формат А4, единият лист е копие от Заповед № ОСПД-447/29.01.2019 г., вторият е оригинал от Заповед № ОСПД-2636/27.03.2019 г. От шкаф, разположен в помещение в къщата - жълта пластмасова кутия с надпис на нея „IWG“ съдържаща черен на цвят метален предмет, наподобяващ пистолет с поставен в дръжката пълнител, за който впоследствие е установено, че е газ-сигнален пистолет.

При извършеното на 26.06.2019 г. претърсване в двуетажна къща, находяща се в с.И., обл.П., ул. „Н. В.“ № *, обитавана от подс.С.Н., били открити и иззети от спално помещение, находящо се вляво от входа на първия етаж - от десен джоб на дънкови панталони - 25 банкноти с номинал от по 20 лв. и от горния рафт на метална каса, намираща се в гаражно помещение - кутия, съдържаща найлонов плик, с намиращи се в него 40 бр. банкноти с номинал от по 50 лв. и 10 бр.банкноти с номинал от по 20 лв., общо 2 200 лв.

При извършеното на 26.06.2019 г. претърсване в лек автомобил „Рено Флуенс“ с рег. № **, ползван от подс.Г.М., паркиран в обособено помещение в Общинска ветеринарна служба в гр. П., ул. „Х. Б.“ № * били открити и иззети от пода в багажно отделение в задната част на автомобила - един брой справка за налични животни в ОЕЗ към дата 22.06.2019г., състояща се от 8 бр. листа формат А4.

Св.И.Т. предал на 26.06.2019 г. на разследващ полицай при РУ на МВР гр.Първомай мобилният телефон, с който осъществил запис на разговора си с подс.М. - мобилен телефон „Леново“, модел „Lenovo Р1а42” с 1МЕ1:*** и IMEL***.

Стойността на хранителните продукти от двете торби, иззети от автомобила на подс.М., е установена посредством оценителна експертиза, като видно от заключениято на същата възлиза на: четири буркана козе кисело мляко „х.“ по 3 лв. на стойност 12,00 лв., четири пакета козе сирене „х.“ на обща стойност 28,07 лв., два пакета козя извара „х.“ на обща стойност 10,25 лв., два пакета кози кашкавал „х.“ на обща стойност 24,36 лв., два пакета козе масло „х.“ на обща стойност 9,60 лв. или всички продукти са на обща стойност 84,28 лв. Цената на млечните продукти, без киселото мляко, е изчислена на база цена за килограм, съпоставена със съответния грамаж на продукта.

Предаденият от св.Т. мобилен телефон „Леново“, модел „Lenovo Р1а42” с I**** и IMEL*** е изследван от експерта по изготвената техническа експертиза на веществено доказателство,  съъгласно чието заключение: В паметта на телефона е открито инсталирано приложение за запис на звук. В паметта на телефона е открит един записан аудио-файл. Не са открити следи от манипулиране на файла и съдържанието му. Съдържанието на аудио - файла е разпечатано на хартиен носител, като приложение към експертизата.

В съдебно заседание беше назначена и прета допълнителна техническа експретиза, изготвена от вещото лице А.К., съгласно която приложението за записване на глас “Voice Recorder”, версия 2.30 е нсталирано в паметта на телефона на св.Т. на 24.06.2019г. в 17:34:26 часа, като свалянето на инсталационния пакет и инсталацията е станало през услугата “Installer Google Play Магазин“.

Със Заповед от 12.09.2019г. на Изпълнителния Директор на БАБХ е прекратено трудовото правоотношение с подс.Н. по взаимно съгласие, считано от 20.09.2019г. и той е освободен от Агенцията. Подс.М. също вече не работи в системата на БАБХ.

  За да приеме за установени описаните по-горе факти, съдът ползва частично обясненията на подсъдимите, дадени пред съдебния състав, ползва и прочетените такива, давани от тях в хода на досъдебното производство.

 Обясненията, дадени пред съдебния състав от подс.Г.М. се кредитират само досежно обстоятелствата около посещението в лечебницата в гр.Първомай на свидетелите Г.К. и И.Т., отиването му в обекта на св.К. в с.И. на 22.06.2019г. вечерта и провеждането на разговор в кафенето в същото село между св.Т. и двамата подсъдими, факта на срещата му със св.Т. на 24.06.2019г. пред Болницата в гр.Първомай и факта на срещата му със св.К. на бензиностанция Газпром в гр.П. на 26.06.2019г. В тази им част, обясненията на подс.М. се явяват подкрепени от останалите събрани по делото доказателства и в този смисъл, след извършената проверка за тяхната достоверност за посочените обстоятелства, се оказва, че те отразяват правилно обективно случилите се събития. Що се отнася до версията му относно неговото лично участие във вмененото му деяние, какво е споделено при разговорите в кафенето и автомобила със св.Т., както и повода св.Г.К. да остави в автомобила му паричната сума от 1000 лева, съдът игнорира, както обясненията на този подсъдим, дадени пред съда, така и прочетените му такива от досъдебното производство, тъй като те се опровергаха от останалите събрани по делото доказателства и не издържаха проверката за достоверност. Обясненията на подс.С.Н. се възприемат относно обстоятелството, че е имало среща, в която и той е участвал, но доколкото пред съдебния състав подс.Н. не даде каквито и да било подробности по случая, а заяви, че поддържа дадените от него обяснения в досъдебното производство, то както за посоченото обстоятелство, така и за всички останали, относими към предмета на делото, съдът ползва прочетените досъдебни обяснения на подс.Н.. Относно заявеното пред съда за шеговития тон на споделеното със св.Т. при срещата между него и двамата подсъдими и проявената несъобразителност от страна на подс.Н., че действително може да се стигне до даване на нерегламентирана облага, съдът не дава вяра на така съобщеното, тъй като по отношение на тези обстоятелства, се събраха достатъчно на брой последователни и съвпадащи си данни, които опровергават заявеното пред съда от подс.Н., включително самият той, в обясненията си на досъдебното производство, пълно и точно описва събитията около разговора, в който е взето решение да се поиска подкупа, които обяснения, след прочитането им, бяха потвърдени от подсъдимия и съдът прие да ползва. 

Съдът ползва показанията на разпитаните непосредствено в съдебно заседание свидетели – изцяло на св.Г.К., за него и показанията, давани в хода на досъдебното производство, които бяха прочетени в съдебно заседание; изцяло на св.И.Т., включително и показанията, давани в хода на досъдебното производство, които бяха прочетени в съдебно заседание; изцяло на св.Т.К., св.М.И., св.Д.К., св.И.И., изцяло на св.В.С., включително и частично прочетените му показания от досъдебното производство, изцяло на св.А.А., включително и показанията му от досъдебното производство които бяха частично прочетени в съдебно заседание; изцяло на А.Д., изцяло на св.В.Ч., за него включително и прочетените му частично досъдебни показания, изцяло на св.Б.З.; изцяло на св.Н. А..   

Съдът ползва и писмените доказателства - прочетени на основание чл.283 от НПК и приобщени към доказателствения материал по делото, както и приетото експертно заключение по изготвената оценителна експертиза. Ползват се и приобщените веществени доказателства, без мобилния телефон, предаден от св.Т., ползват се и писмените доказателствени средства, без протокола за оглед на последно посоченото веществено доказателство. Съдът ползва и приложените ВДС, изготвени посредством използване на СРС.

 

Анализ на доказателствата:

 

За да приеме като случили се в обективната действителност поискването и получаването на описаните по-горе хранителни продукти на стойност 84,28 лева и пари в размер на 1000 лева, съдът кредитира показанията на св.Т. и св.Г.К., дадени пред съдебния състав, включително и потвърдените от тях показания, давани при разпитите им в досъдебното производство, по отношение на които бе приложена процедура по прочитане, кредитира и прочетените обяснения на подс.Н., частично и обясненията на подс.М.. Св.Т. е категоричен, че още при разговора в кафенето в с.И., на 22.06.2019г., двамата подсъдими са му дали да разбере, че допуснатото нарушение с превоза на животните може да се поправи, както и че момента за законосъобразно реагиране по този въпрос е безвъзвратно отминал. При това положение, за св.Т. станало ясно, че подсъдимите искат някаква облага – споменали за почерпка и пари, за да не констатират по предвидения ред осъщественото преместване на козите, а напротив – да прикрият с последващи действия допуснатото нарушение. По време на този разговор не било съобщено какъв ще е размера на искания подкуп, като именно затова, отивайки към срещатата с подс.М. на 24.06.2019г., св.Т. инсталирал записваща програма на телефона си, за да предаде впоследствие записа и на св.К.. Претенцията за даване на 1000 лева и две торби с млечни продукти, от произвежданите във фермата на св.К. е конкретизирана на 24.06.2019г. от подс.М. /предварително съгласувана и с подс.Н. още на 22.06.2019г. в кафенето на с.И./ пред св.Т., на когото подсъдимия М. изрично казал, че парите и продуктите следва да даде св.Г.К.. Подс.М. отрече в съдебно заседание такова развитие на събитията, но в досъдебното производство и той е заявил, че още при разговора в заведението в с.И., подс.Н. е предложил да поискат две торби с продукти от произвежданите от св.К., както и 1000 лева, които св.К. му дължал и сега е момента да се вземат. Съдът прие да ползва прочетените обяснения и на двамата подсъдими, тъй като именно те се явяват достоверни и подкрепени от останалите доказателства по делото. Подс.М. заявява в досъдебните си обяснения, че действително е провел среща със св.Т. на паркинга пред Болницата в гр.Първомай, на която му е заявил, че някой от тях двамата със св.К. следва да предостави това, за което са се разбрали с подс.Н. -  1000 лева и две торби с млечни продукти, за да нямат проблеми. Подс.М. дава обяснения и за срещата със св.Г.К. на бензиностанцията на Газпром в гр.Първомай, при която е получил от св.К. две торби с продукти, като свидетелят, след указание от негова страна, пуснал в едната торба и свитък с пари, най-горната банкнота от които била от 100 лева. Обстоятелствата по приготвяне на торбите и паричната сума, се потвърждават от показанията на св.Г.К.. Подс.Н., в прочетените му обяснения, дава информация за срещата в кафенето в с.И., по време на която е формулирано решението да се поискат парите и продуктите, категоричен е, че парите и продуктите били предназначени за двамата подсъдими – да се почерпят, при което версията на подс.М., че парите са стар дълг на св.К., се явява опровергана. Какво е имало в двете торби е обективно установено, тъй като същите са иззети при направеното претърсване в служебния автомобил на подс.М. и резултата от същото е закрепен по делото. Размера на предадената сума също е закрепен по обективен начин. Установено е и това, че иззетите банкноти са тези, които предварително е предоставил св.К. и които били белязани по съответен ред. Факт е, че парите и двете торби са иззети от автомобила на подс.М., като това е закрепено в съставения за целта протокол за претърсване и изземване. Съдът реши да ползва всички протоколи от извършени процесуално-следствени действия в досъдебното производство, свързани с изземване на вещи, независимо от обстоятелството, че в разпорежданията за одобряването им е допусната техническа грешка в датата. При съпоставка на приложените по делото документи, става ясно, че датата на одобряване е тази на внасяне на протоколите в съда, при което неудачите с очевидно погрешното изписване на дата от 2109г. се явяват преодоляни. Така, версията на подс.М., че той не е участвал в искането и получаването на подкупа, е опровергана. Св.Т. дава информация за това, какво е заявено и от двамата подсъдими при разговора в кафенето на с.И., както и за това, какви уточнения по искания подкуп е направил в разговора в автомобила подс.М., при което е установено, че изискването на парите и продуктите е съвместна инициатива на двамата подсъдими. Установено е и това, че св.К. не е имал задължение в размер на 1000 лева към подс.Н., както и че последния не е споменавал за такова задължение по време на разговора в кафенето. Предвид това, съобщеното от подс.М. относно водещата роля на подс.Н. при поискването на подкупа, може да се разглежда единствено като негова защитна позиция, целяща да омаловажи личното му участие в престъпното деяние. Не се установи, подс.Н. да е поръчвал на подс.М. да се яви на среща със св.К. за да получи пари, дължими на него, нито св.К. да е предавал парите чрез подс.М. за подс.Н.. Нелогично звучи и поднесената от подс.Н. версия, че разговора му с подс.М. в кафенето в с.И., при който е взето решението да се поискат пари и млечни продукти от фермерите е бил в шеговит тон, като той не е предполагал, че подс.М. действително ще осъществи общия замисъл. От анализа на събраните доказателства, става ясно, че именно подс.Н. е забелязал и съобщил на подс.М. за нарасналия брой животни във фермата на св.К., поръчал му е да извърши нерегламентирана проверка в обекта, като предвид визуалните констатации от същата, потвърждаваща факта на допуснатото от фермерите нарушение, се е стигнало и до формулиране на общата идея да се поиска подкуп. Да, след разговора в кафенето, подс.Н. се е оттеглил от организацията по уточяващите раговори и фактическото получаване на подкупа, но това е станало при изрично указание от страна на самия подс.Н., че след 22.06.2019г., фермерите следва да поддържат контакт единствено с подс.М.. Това се потвърждава от прочетените обяснения на двамата подсъдими, както и от показанията на св.Т.. При това положение и с оглед стеклите се след това събития, няма как да се възприеме тезата, че подс.Н. не е очаквал поискания подкуп действително да бъде взет, а така съобщеното от него очевидно представлява защитна позиция.

От показанията, както на свидетелите Г.К. и И.Т., така и на останалите разпитани свидетели, се установяват обстоятелствата по проведения разговор във ветеринарната лечебница в гр.П., превозването на козите на св.Т. – първо от с.Г. М. до с.И., а после и връщането на малка част обратно до с.Г. М. и отново към с.И., посещението на подс.М. във фермата на сем.К. на 22-ри вечерта, последвалия разговор в кафенето на сем.Н. в същото село, задействането на процедурата по издаване на превозни документи за превоза на козите на св.Т. *** и наложената устно от подс.М. забрана пътния лист за това да бъде приеман в системата на БАБХ, както и факта на последвалото приемане на този пътен лист, след задържането на подсъдимите.

Показанията на свидетелите Г.К. и И.Т., както и тези на членовете на семействата им, са последователни и логични, като не се откроява причина, поради която тези показания да бъдат поставени под съмнение. Именно затова, съдът ги възприе изцяло, тъй като посочената група свидетели напълно добросъвестно излага фактите по делото, включително с признание за допуснатото нарушение и опита то да бъде поправено, споделеното от тези свидетели се подкрепя от показанията на свидетелите С., К., Ч., З. и Д., както и от приобщените и кредитирани от съда писмени и веществени доказателства и доказателствени средства. Показанията на последно цитираните свидетели също се ползват изцяло, като логични, последователни и съответстващи на останалите събрани и възприети доказателства. Тези свидетели дават напълно обектива информация за възприетото от тях, като свидетелите З. и Д. споделят и за допуснатите от тях нарушения, което лично ги поставя в неблагоприятна позиция, но още повече подсилва извода за достоверност на казаното.  

Част от свидетелите – А., И. и К. дават информация единствено за обстоятелства, свързани с характеристиката на подсъдимите, която съдът прие да ползва, тъй като има отношение към изграждането на образа на подсъдимите, освен като личности, и като длъжностни лица от системата на БАБХ.  

Приетото експертно заключение по оценителната експертиза е изготвено с необходимата компетентност, отговаря пълно и точно на поставените въпроси, не беше оспорено от страните по делото, поради което и съдът го ползва изцяло. Що се отнася до заключението по техническата експертиза на вещото лице А.К., както и заключението на същото вещо лице по допълнително поставената му задача в съдебна фаза, то макар и двете заключения да са пълни и обосновани, то съдът не ги ползва при изграждане на фактическата обстановка по делото.   

Писмените доказателства съдържат важна информация за случилото се – от тях се установява, кога са подадени уведомлението до св.З., кога той е попълнил ветеринарно-медицинското свидетелство за превоз на животните, както и обстоятелствата около длъжностното качество и компетенциите на подсъдимите и регистрацията на животновъдните обекти на свидетелите К. и Т. и вписаните към тях видове и брой животни, установява се и упълномощаването на посочените свидетели да извършват дейността във фермите, не на последно място – от тях се установява и процедурата при констатирани нарушения в животновъден обект – от приложените Вътреши правила за приемане и отчитане на сигнали в ОБДХ Пловдив, това, че двамата подсъдими са нямали изготвени индивидуални работни планове за проверки през 2019г., респективно – проверката в обекта на св.К. на 22.06.2019г. не е била заложена за извършване. От приложените справки от БАБХ се установява и обстоятелството, че за случая с превозването на дребни преживни животни от с.Г. М. в с.И. в нарушение на изискванията за транспортиране не е съставян Акт за установяване на административно нарушение в периода до 26.06.2019г. След задържането на подсъдимите и приемането на пътния лист, издаден от св.З., вече не била налице възможност за установяване и санкциониране на допуснатото нарушение.    

Приобщените веществени доказателства, без мобилния телефон, с който е извършен записа на разговора между св.Т. и подс.М. също се ползват. Ползват се и ВДС, изготвени посредсвом ползване на СРС, от които се установява, проведения телефонен разговор между св.Г.К. и подс.М., в който е уговорена срещата на бензиностанцията и при който свидетелят е заявил на подсъдимия, че е съгласен с това, което подс.М. е поискал чрез св.Т., установява се и обработката на банкнотите, предмет на подкупа, закрепени са и действията на участниците в срещатата на бензиностанцията при предаване на подкупа.

От анализа на телефонната комуникация на свидетелите и на подсъдимите е видно, че св.Г.К. действително е търсил по телефон подс.М. на 21.06.2019г. така както съобщи пред съда, но нито едно от четирите обаждания не е прието. Този анализ потвърждава и проведените телефонни разговори между подсъдимите в периода до срещата в кафенето в с.И., както и обажданията на св.Т. към подс.М. на 24.06.2019г. и на св.К. към същия подсъдим на 26.06.2019г.

Съдът изключи от доказателствената съвкупност, на първо място записа, направен с телефона на св.Т., и като последица от това и самия телефон, приобщен като веществено доказателство, протокола за оглед на този телефон, съдържащ разпечатан на хартия записания разговор и двете експертни заключения, работили върху задачите за евентуална манипулация върху записа, и вида и момента на инсталиране на записващото приложение. В случая е без значение обстоятелството, че записа е автентичен, тоест няма каквито и да било следи от манипулации върху съдържанието му, тъй като този запис по начало няма как да бъде годен доказателствен източник в процеса, предвид факта, че е направен в разрез с изискванията за намеса в личната сфера на записаното без негово съгласие лице. По делото е установено, че подс.М. не е бил информиран, че разговора му със св.Т. ще се записва, респективно – не е давал съгласие за това, а от друга страна не е изпълнена процедурата за запис без предварително съгласие, а именно прилагане на разрешени и регламентирани в НПК и ЗСРС способи. Използването на СРС по делото е включено ден след този записан разговор, в момента, когато св.К. и св.Т. са подали оплакване в Полицията, като именно записа, предоставен и на полицейските служители е поставил началото на действията по разследване, довели до задържане на двамата подсъдими. Прилагането на записа и предаването на телефона, с който той е направен на полицейските служители не правят този запис годно доказателство по делото, тъй като при направата му св.Т. е целял да запише исканията на подс.М., конкретизиращи подкупа който се иска от фермерите. Преди въпросната среща не е бил подаден сигнал в Полицията и респективно не са били включени по съответен и предвиден в закона ред, способи за подслушване и запис на казаното, напротив способа за запис на разговора е избран от св.Т., който тайно от подс.М. го приложил и така записал казаното и от последния, без той да е наясно с това, което на практика е прилагане на нерегламентирано частно СРС, попадащо извън рамките на закона. Именно защото в записа няма нищо случайно и той не е направен неволно по повод друга, различна от разговора за размера на подкупа дейност, напротив – иницииран е да запише целенасочено точно тези искания на длъжностното лице, които свидетелят е очаквал да бъдат споделени на срещата, то няма как този запис да придобие статут на доказателство по делото. Подобни записи могат да се ползват като доказателства в наказателния процес, само в случаите, когато са изготвени при преследване на друга цел, в хода на което неочаквано, случайно, се събира и информация, интересуваща дадения процес. Само тогава, събрана по този начин информация, може да бъде включена в доказателствения обем и да послужи за изясняване на обстоятелствата по делото, тъй като правата на записаното лице няма да се явят целенасочено засегнати. По тези съображения, съдът изключи от доказателствената съвкупност, групата описани по-горе доказателствени източници, свързани с коментирания запис и не ги ползва.               

 

         От правна страна:

 

Подсъдимият Г.И.М. е осъществил състава на престъплението по чл.301, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК, затова, че в периода 22.06.2019 г. - 26.06.2019 г., в с.И., обл.П. и в гр.П., обл.П., като длъжностно лице - *** Община Първомай“ в отдел „З.“ към Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив при Българска агенция по безопасност на храните, като извършител, в съучастие със С.Д.Н., ЕГН **********, последният също като извършител, е поискал и приел дар, който не му се следва, за да не извърши действия по служба - да не състави акт за установяване на административни нарушения по реда на чл.417, ал.1 от Закона за ветеринарно медицинската дейност, като в периода 22.06.2019г. - 24.06.2019г. в с.И., обл.П. и в гр.П., обл.П. е поискал от И.А.Т., а на 26.06.2019 г. в гр. П., обл.П. е приел от Г.К.К. дар - пари на стойност 1000 лева и хранителни продукти /четири буркана козе кисело мляко „х.“ на стойност 12,00лв., четири пакета козе сирене „х.“ на стойност 28,07 лв., два пакета козя извара „х.“ на стойност 10,25 лв., два пакета кози кашкавал „х.“ на стойност 24,36 лв., два пакета козе масло „х.“, на стойност 9,60 лв./ на обща стойност 84,28 лв. или всичко на обща стойност 1084,28 лв. /хиляда осемдесет и четири лева и двадесет и осем стотинки/.

Подсъдимия С.Д.Н. е осъществил състава на престъплението по чл.301, ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК затова, че в периода 22.06.2019г. - 26.06.2019г. в с.И., обл.П. и в гр. П., обл.П., като длъжностно лице - *** към Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив при Българска агенция по безопасност на храните, като извършител, в съучастие с Г.И.М., ЕГН **********, последният също като извършител, е поискал и приел дар, който не му се следва, за да не извърши действия по служба - да не състави акт за установяване на административни нарушения по реда на чл.417, ал.1 от Закона за ветеринарно медицинската дейност, като в периода 22.06.2019г. - 24.06.2019г. в с. И., обл. П.и в гр.П., обл. П. е поискал от И.А.Т.,*** е приел от Г.К.К., дар - пари на стойност 1000 лева и хранителни продукти /четири буркана козе кисело мляко „х.“ на стойност 12,00 лв., четири пакета козе сирене „х.“ на стойност 28,07 лв., два пакета козя извара „х.“ на стойност 10,25 лв., два пакета кози кашкавал „х.“ на стойност 24,36 лв., два пакета козе масло „х.“, на стойност 9,60 лв./ на обща стойност 84,28 лв. или всичко на обща стойност 1084,28 лв. /хиляда осемдесет и четири лева и двадесет и осем стотинки/.

По тази правна квалификация, съдът ги призна за виновни.

От доказателствата по делото безспорно се установи, че при срещата в кафенето на с.И., вечерта на 22.06.2019г. двамата подсъдими са стигнали до извод - да се възползват от ситуацията, в която са попаднали фермерите К. и Т., осъществявайки превоз на дребни преживни животни в нарушение на изискванията за това, като вместо да констатират по установения ред извършеното нарушение, те взели решение да поискат от фермерите неследващ им се дар – млечни продукти собствено производство на сем.К. и сума пари, за да не съставят акт за установявване на нарушението по превоза. Размера на подкупа е конкретизиран при разговора в автомобила на подс.М. на 24.06.2019г., когато вече било ясно, че има и подадено уведомление до св.З. и респективно издаден пътен лист за превоз на животните, като подс.М. включил в уговорките с фермерите и изискване за спешно предоставяне на подкупа – до 2 дни тъй като именно в този срок следвало да се отреагира и по издадения вече пътен лист, въведен в информационната система на БАБХ. На този разговор е поставено и изискването паричната сума от 1000 лева и двете торби с млечни продукти от серията на сем.К., да се предоставят на подс.М. от св.Г.К., което последния изпълнил, след предварително съгласуване с органите на Полицията. На тази последна среща, подс.М. разяснил на св.К. какви действия в информационната система на БАБХ ще предприеме, за да неутрализира допуснатото нарушение. Установи се, че Акт за установяване на административно нарушение по повод превозването на животните от с.Г. М. в с.И. без предварително уведомление, респективно без издаден пътен лист, не е съставян, въпреки, че подсъдимите били наясно с допуснатото нарушение и имали компетенции да извършат коректно проверка в обекта, след която да съставят такъв акт. За допуснатото нарушение, което негласно установили, те не сезирали и Директора на ОДБХ Пловдив. Безспорно установено е и обстоятелството по получаване на поискания подкуп, в замяна на неиздаването на акт. Задълженията на подсъдимите като служители и длъжностни лица в БАБХ са ясно регламентирани в ЗВМД и Вътрешните правила за отработване на сигнали в БАБХ, от които следва, че при констатирано нарушение от вида на това, допуснато при превоза на животните без документи, е следвало незабавно да бъде уведомен Директора на ОДБХ Пловдив, както и да се съставят нужните документи – предписания, а в случай на наличие на основания за това – Акт за установяване на административно нарушение, което не е направено, напълно целенасочено, за да се обезпечи постигане на целта по получаване на подкуп от длъжностните лица. Поисканите и предадени парична сума и млечни продукти представляват дар по смисъла на чл.301, ал.1  от НК, тъй като липсва годно правно основание, въз основа на което да са дължими от свидетелите К. и Т. към подсъдимите, като предвид това с приемането им се стига до неследващо се имуществено облагодетелстване на подсъдимите. Пред св.Т. е казано, че паричната сума е за прекратяване на преписка против дейността на св.К. и за затваряне на устите на тези, които се оплакват, но зад този предтекст, подсъдимите са съзнавали, че парите ще се разделят между тях двамата. С това състава на престъплението, за което подсъдимите бяха признати за виновни, се явява изпълнен от обективна страна.

Установи се, че уговорката за поискването на подкуп, който да се раздели между двамата подсъдими е направена от тях при разговора в кафенето на с.И. на 22.06.2019г., тогава е уточнено и какви действия да се предприемат за осъществяване на общото намерение за престъпно облагодетелстване, съвместно е уточнен и размера на подкупа, който е съобщен впоследствие на св.Т., поради което и съдът възприе предложената от прокуратурата форма на съучастие по смисъла на чл.20, ал.2 от НК, тъй като и двамата подсъдими са взели участие в осъществяване на изпълнителното деяние „поискване“ на извършеното съвместно от тях престъпление, а предмета на подкупа е бил предназначен за двамата по равно, като подс.М. го е получил не само за себе си, а и за подс.Н..

Двамата подсъдими са имали качеството на длъжностни лица по смисъла на чл.93, т.1, б.”а” от НК, тъй като са изпълнявали служба в държавно учреждение - Българска агенция по безопасност на храните и в този смисъл са годни субекти на престъпление по чл.301 от НК.

Съдът призна подсъдимите за невинни в това подкупът да е извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение, и ги оправда по първоначално повдигнатото им обвинение в този смисъл по чл.302, т.2, б.„а“ от НК, тъй като не намери основания за възприемане на тази квалификация. Свидетелите Г.К. и И.Т. са потърсили съдействие от подс.М. за разрешаване на възникналия казус с преместване на животни и са получили от него информация как следва да се организира това преместване. Впоследствие - при разговора в с.И., подсъдимите, които вече знаели за осъщественото преместване, поставили условия пред св.И.Т. – даване на почерпка и пари, за да не съставят акт за установяване на допуснатото нарушение. Обстановката, при която условията са поставени на привикания късно вечерта на разговор свидетел – под формата на монолог от страна на всеки от подсъдимите, в назидателен тон и с даден срок до понеделник за конкретизиране на исканията, прави възможен извода, до който е стигнал и св.Т. – че от фермерите се иска даване на облага, за да не се санкционира преместването на козите, но действията на подсъдимите тук не разкриват признаци на изнудване чрез злоупотреба със служебно положение и това е очевидно, макар и св.Т. да е останал с усещане, че спрямо него се упражнява натиск. Изнудването предполага поставяне на изнудвания в ситуация, от която той няма друг изход освен да изпълни условията на изнудващия, без да претърпи вреди, което в случая не е налице, тъй като по време на този разговор дори не е конкретизирано искането на подсъдимите. След като св.Т. предприема действия по снабдяване с пътен лист, което има за последица неутрализиране на допуснатото нарушение при приемане на документа от ветеринарен лекар в с.И., подс.М. предприема по-агресивен подход и поставя срок на св.Т. при разговора им в автомобила на 24.06.2019г. – до два дни св.К. да предаде поисканата сума от 1000 лева и млечните продукти, тъй като бил наясно, че приемането на пътния лист може да се забави най-много до три дни, след което няма да има причина, поради която да получат изискания подкуп, като при този разговор в автомобила, уточнява пред св.Т., че знае за този лист и той ще бъде придвижен след получаване на поискания дар. Изнудване обаче, отново няма. Нито св.Т., нито св.К. са поставяни от страна на някой от подсъдимите в ситуация, в която да са принудени да дадат поисканите млечни продукти и пари, за да не извършат подсъдимите вменени им по служба задължения, при изпълнение на които биха се поставили в опасност или биха били накърнени законни права и интереси на свидетелите. В конкретния случай, ситуацията е обусловена от допуснатото нарушение при превозването на животните, за което свидетелите си признават. След разговора във ветеринарната лечебница в гр.П. с подс.М., те вече са наясно какъв е пропуска и как може да бъде поправен, предприемат стъпки в тази насока, но се изправят пред отказа на длъжностното лице - подс.М. да допусне приемането на съставения макар и впоследствие пътен лист, предшестван от разговора в кафенето на с.И., при който е направена заявката за получаване на подкуп. И свидетелите и подсъдимите знаят, че при приемане на пътния лист от ветеринарен лекар в с.И., нарушението ще се „заличи“, без да е налице възможност за установяването му със стара дата. Освен това, свидетелите, а и подсъдимите са наясно с процедурите по проверка на даден животновъден обект и респективно по съставяне на актове за установяване на административно нарушение. В случая, дори и да беше извършена коректна проверка в обекта на св.К. след превозването там на животните на св.Т., и това превозване без съответно уведомление да бе констатирано, то подс.М. или който и да било друг проверяващ, би съставил Акт за установяване на административно нарушение, съобразно разпоредбата на чл.417, ал.1 от ЗВМД. Компетентността на подсъдимите е ограничена в този диапазон – проверки и съставяне на актове, включително даване на предписания, като нито един от двамата не е оправомощен да налага наказания за констатираните нарушения. Единствено в кръга правомощия на административно наказващия орган е да прецени съдържанието на акта и да издаде наказателно постановление, с което да наложи съответна санкция при наличие на основания за това. В конкретния случай, административно наказващ орган е Директора на ОДБХ гр.Пловдив. Тоест, не от подсъдимите зависи крайния изход от ситуацията с осъществения превоз на животни, респективно – те не са в позиция да изнудват подлежащи на проверка от тях лица. Субект на изнудване, посредством злоупотреба със служебното положение, в конкретния случай може да бъде само административно-наказващия орган, тоест *** на ОДБХ Пловдив. Констатациите в един административен акт за установяване на административно нарушение могат да бъдат оспорени, като провереното лице има възможност да се защити по-нататък в процедурата, поради което и няма как актосъставителя (в каквато роля единствено биха могли да бъдат подсъдимите) да постави това лице в положение, принуждавайки го да даде дар, в което да застраши или накърни негови права и законни интереси с извършване на действия по служба. Освен това, принципно положение е, че изнудване може да има само когато търсещия съдействие от длъжностното лице отстоява свои законни права и интереси, които длъжностното лице отказва да удовлетвори с цел да получи дар и така злоупотребява със служебното си положение. В случая съдействие се търси за прикриване, макар и свидетелите да го наричат поправяне, на вече извършено нарушение, като длъжностните лица решават да се възползват от създалата се ситуация и да получат дар, за да не констатират нарушението, но и при ясното съзнание, че самите те ще допуснат нарушение, позволявайки документалното оформяне на превоза пост фактум. Изнудване няма, защото свидетелите не са били поставени от подсъдимите в ситуация, от която да нямат изход, без да претърпят вреди, като първите са били наясно, че могат да се обърнат и към други служители на Агенцията, което са и направили, отивайки при св.Ч., както и да оспорят евентуално издаден акт, засягащ правата им, а подсъдимите са съзнавали, че и други техни колеги могат да разрешат проблема на свидетелите, каквато процедура е била на път и да се осъществи при приемане на пътния лист в деня на издаването му – 24.06.2019г., както и че Директора на Областната дирекция е този, който има решаваща дума по въпроса с наказанията.

Предвид това, съдът оправда подсъдимите по посочената по-тежка квалификация, вменена им с повдигнатото с обвинителния акт обвинение.   

 Деянието, за което подсъдимите бяха признати за виновни, е извършено от тях умишлено, при форма на вината пряк умисъл и за двамата, единствено възможен в случая, тъй като те са съзнавали обществено опасният му характер, предвиждали са и са искали, настъпването на неговите обществено опасни последици. 

 

По възраженията на подсъдимите и защитниците:

 

Защитата на подс.М. и самият той, възразяват против повдигнатото обвинение, като развиват доводи за липса на данни за участие на подс.М. в поискването на инкриминираните парична сума и млечни продукти, както и по приемането на паричната сума като неследващ се дар. На второ място се възразява по предявената квалификация подкуп чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение, с навеждане на доводи за приложимост на основния текст по чл.301, ал.1 от НК, в който случай се настоява, за възприемане на маловажност, с отпадане на паричната сума от предмета на престъплението и прилагане на чл.9, ал.2 от НК. Възраженията са частично основателни, що се отнася до доводите за неприложимост на квалификацията на подкупа „чрез изнудване, посредством злоупотреба със служебното положение“, като в този смисъл съдът вече изложи съображения, предвид оправдаването на подсъдимите точно по тази част от повдигнатите им обвинения. В останалата им част, възраженията са неоснователни. По-горе вече беше посочено, че съдът приема и то доказателствено обезпечено, че подс.М. и подс.Н. съвместно са взели решението да се поиска почерпка и сума пари от фермерите, като тази почерпка и парите са били предназначени за двамата подсъдими, макар и пред св.Т., подс.М. да е заявил, че парите са за спиране на преписка срещу св.К.. Ясно е, че преписки не се спират с пари, установи се и това, че подс.Н. не е имал вземане към св.К. в размер на 1000 лева, което да е било изисквано чрез св.Т., на последния изобщо не е споменавано такова условие, на самия св.К. – също, при което защитната позиция на подс.М. в посочения по-горе смисъл, остана изолирана и непотвърдена. От показанията на св.Т., а и от тези на св.Г.К., както и от прочетените обяснения на подс.Н. се установи, че и паричната сума от 1000 лева е била обект на поискване от двамата подсъдими, като предаването й на подс.М. *** е било в изпълнение на това поискване, съответно тя е била предназначена и за двамата подсъдими, а не само за подс.Н., както твърди подс.М.. Случая не разкрива характеристиките на малозначителен, дори и да се отнасяше само до млечните продукти, тъй като обществената му опасност е до такава степен завишена, че заплашва устоите на Държавата. Да се приме, че подкуп от длъжностно лице в държавна структура е малозначително деяние, означава да се легитимира искането и даването на дребни на пръв поглед, неследващи се облаги, което е недопустимо и противоречи на идеята за прозрачност и обективност в дейността на държавната администрация, като самото деяние не е от вид, който да предполага „подвеждане“ на извършителя към извършването му, свързано с последващо искрено разкаяние. Факта, че свидетелите К. и Т. са допуснали нарушение, довело до възникване на ситуация, „удобна“ за подкуп, не променя този извод, тъй като подсъдимите внимателно са обсъдили стъпките си, в действията им няма нищо импулсивно, стековали са ролите си и са направили всичко възможно да постигнат целта си, включително и при възникване на пречката с вече издадения пътен лист. Предвид това, възраженията в тази насока, не бяха уважени. Подс.М. не е бил длъжен да възприеме идеята за подкуп, макар и да е формирана съвместно с прекият му началник, напротив, следвало е да се въздържа от такива действия, предвид което и наведените доводи, че едва ли не подс.М. е принуден към подкупа от своя началник, са неприемливи.       

Защитата на подс.Н., възразява по обвинението за подкуп чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение, като по този въпрос важат изложените вече съображения по повод същото възражение на защитата на подс.М.. Тук се възразява и изобщо против квалифициране на извършеното като подкуп, тъй като адв.К. намира сериозен пропуск в обстоятелството, че свидетелите И.Т. и Г.К., всъщност не са регистрирани по относимата наредба и не те са лицата, отговорни за дейността на фермите, а такива са синовете им. Предвид това се настоява, че като са правени уговорки за предаване на пари и млечни продукти със свидетелите И.Т. и Г.К., не се касае за подкуп, а за измама. Възражението е неоснователно. Действително, регистрирани по наредбата са синовете на свидетелите Г.К. и И.Т., но дейността във фермите е осъществявана от бащите, които разполагат и със съответни пълномощни за това. За самите подсъдими, легитимните лица с които търсят контакт, също са бащите, макар и те да са наясно кой има регистрация. В крайна сметка при съставяне на акт за установяване на административно нарушение, на която и да е от фермите, засегнати ще бъдат интересите именно на пряко осъществяващите дейността в лицето на бащите, при което и съдът намери, че няма пречки за възприемане на квалификация на извършеното по чл.301, ал.1 от НК, тъй като подкупа е поискан от лица, осъществяващи, подлежаща на контрол от страна на подсъдимите дейност. С оглед на това, съдът не прие идеята за преквалификация на извършеното по чл.209, ал.2 от НК.     

Макар и подсъдимите да бяха оправдани за това, подкупа да е извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение, то с оглед изричното възражение на защитата на подс.М. в тази насока, който настоява, че употребените термини, в случая изнудване, в различни текстове на НК имат един и същи смисъл, като за някои от тях е уточнено, че касаят сила и заплашване, а тук сила и заплахи не се установяват, следва да се отбележи, че за подкуп, осъществен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение не е необходимо да е употребена сила или заплашване, за да бъде принудено лицето да даде дар противно на волята си, достатъчно е служебното положение на длъжностното лице да му дава право да извърши или да не извърши такова служебно действие, каквото е необходимо за разрешаване на поставения от изнудваното лице въпрос. В този смисъл - Решение № 285/1980г. по н.д. № 277/80г. и Решение № 86/78г. и двете на I н.о., ВС, а въпроса за еднаквия смисъл на употребените фрази в различни текстове на НК е изяснен в ТР № 72/74г. по н.д. № 65/74г. на ОСНК, ВС.  А иначе, напълно възможно е при подкуп чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение да е налице и използване на сила и/или заплашване.

 

По наказанието:

 

         Съдът, като взе предвид от една страна степента на обществената опасност на конкретно извършеното деяние – висока, с оглед обществените отношения, които се явяват засегнати и отражението на извършеното върху държавността като цяло, както и обществената нетърпимост към явлението подкуп, и от друга - степента на обществената опасност на дейците – ниска, предвид добрите им характеристични данни, за подс.М. – само в личен аспект, като прецени наличните смекчаващи отговорността обстоятелства – подсъдимите не са осъждани, имат придобита квалификационна степен и са трудово ангажирани, за подс.М. – семейното му положение и обстоятелството, че се грижи за три деца, а за подс.Н. и признанието на вина, както и изразеното разкаяние за извършеното, като отчете и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, с изключение на лошата служебна характеристика на подс.М., и ролята на всеки от подсъдимите в осъществяване на деянието, намери, че наказанията следва да се определят както следва:

За подс.М. при условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, около, но над минимума на предвиденото в закона. Нормата на чл.301, ал.1 от НК предвижда санкция Лишаване от свобода в размер до 6 години, както и Глоба в размер до 5000 лева. В случая, подс.М. е получил информация за допуснатото нарушение и е могъл да отреагира по законоустановения начин със сигнал до Директора на ОДБХ Пловдив и съответна проверка в обекта, но не го е направил, включвайки се в общо престъпно намерение с подс.Н.. Впоследствие е имал възможност да коригира поведението си и да се отклони от извършването на престъпление, като предприеме надлежна и коректна проверка в животновъдния обект при научаването, че на 24 юни е издаден пътен лист за превоз на вече превозените животни, но вместо това, той намира начин да довърши общото намерение за получаване на поискания подкуп, като включва изискване към фермерите за скоростно предоставяне на парите и млечните продукти, налага и устна забрана за приемане на пътния лист, възползвайки се от обстоятелството, че именно той има правомощия в тази насока. Това отличава подс.М. от подс.Н., като го поставя в по-неблагоприятна ситуация от прекия му началник и води до необходимост от по-сериозно санкциониране, разкрива и установената посредством показанията на свидетелите К. и И. склонност на подс.М. да престъпва закона, изпълнявайки служебни задължения, което също беше отчетено от съдебния състав при определяне вида и размера на наказанията, които да наложи, в аспекта на лоша служебна характеристика. 

За подс.Н., съдът прие да наложи наказание при условията на чл.54 от НК, при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, ориентирано около минимума на предвиденото в закона.  Нормата на чл.301, ал.1 от НК предвижда санкция Лишаване от свобода в размер до 6 години, както и Глоба в размер до 5000 лева. Този подсъдим призна вината си и изрази разкаяние за извършеното, като за него не се установява лоша характеристика във връзка с работата му в ОДБХ Пловдив.  

Така, при съобразяване на изложеното по-горе относно обстоятелствата, имащи значение при определяне вида и размера на наказанието, като съобрази и данните за имущественото положение на подсъдимите, съдът прие да наложи наказания Лишаване от свобода в размер на 1 година и 6 месеца за подс.М. и в размер на 1 година за подс.Н., както и Глоба в размер на 5 000 лева за подс.М. и в размер на 2000 лева за подс.Н..

На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, съдът определи първоначален общ режим за изтърпяване на така определеното наказание Лишаване от свобода в размер на 1 година и 6 месеца за подс.М., като приспадна на основание чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК времето на задържане на този подсъдим по делото, считано от 26.06.2019г. до 28.06.2019г. Преценявайки обстоятелствата, относими към начина на изтърпяване на наложеното наказание Лишаване от свобода спрямо подс.М., съдът стигна до извод, че целите на наказанието в конкретния случай са непостижими при отлагане на изпълнението на това наказание, при което независимо от формалното наличие на предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, съдът постанови наказанието да се изтърпи реално. Необходимо е подс.М. да бъде изолиран за срока на наказанието от естествената му среда, което ще му осигури възможност да преосмисли поведението си като държавен служител, и да вземе мерки за промяна в посока стриктно спазване на вменените на длъжностните лица задължения и въздържане от нерегламентирани действия, уронващи престижа на институцията, в която работи, а и на държавността като цяло. Нагласата на подс.М. към извършеното, изведена от съобщеното от него пред съда, показва че посочените цели са недостижими при отлагане на изпълнението на основното наказание и именно затова съдът определи първоначален общ режим за изтърпяването му. Това ще даде и ясен сигнал в предупредителна насока към останалите членове на обществото, каквато цел също се преследва с налаганото наказание.    

На основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на наложеното на подс.Н. наказание Лишаване от свобода в размер на 1 година, беше отложено за срок от 3 години, считано от влизане в сила на присъдата, като и спрямо подс.Н., на основание чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК беше приспаднато задържане по делото, считано на 26.06.2019г. Съобразявайки всички обстоятелства относими към начина на изтърпяване на основното наказание, наложено на подс.Н., съдът стигна до извод, че спрямо него, приложението на института на условното осъждане ще окаже достатъчен поправително-възпитателен ефект и не е необходимо той да изтърпява ефективно наказанието Лишаване от свобода. Това е така, тъй като в случая с подс.Н. може да се каже, че изпълнението на целите на наказанието вече е започнало, предвид обстоятелството, че самият наказателен процес е повлиял поправително на подсъдимия, който искрено се разкая за извършеното, призна вината си, призна и всички факти по обвинителния акт, искайки процес без разпити и съответно срещи със свидетелите, което не можа да се осъществи предвид волята на другия подсъдим, като от отношението му към извършеното може да се направи извод, че той е осъзнал противоправността на постъпката си, срамува се от нея и риска от рецидив при него граничи с нула. Предвид това, независимо от тежестта на престъпната проява, съдът прие да отложи изпълнението на наказанието Лишаване от свобода спрямо подс.Н.. Самия факт, че се налага наказание Лишаване от свобода, ще способства за постигане и на търсения с наказанието предупредителен ефект в аспекта на общата превенция.  

На основание чл.301, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.37, ал.1, т.6 и 7 вр. чл.49, ал.2 от НК съдът лиши подс.Г.М. от право да заема държавна длъжност от ранга „***“ и по-висока, в системата на БАБХ за срок от 2 години, както и от право да упражнява професията „***“ също за срок от 2 години.

На основание чл.301, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.37, ал.1, т.6 вр. чл.49, ал.2 от НК съдът лиши подс.С.Н., от право да заема държавна длъжност от ранга „***“ и по-висока, в системата на *** за срок от 1 година и 6 месеца.

Съдът прие да наложи и тези наказания, съобразявайки размерите им с този на основното наказание, с което те се налагат едновременно, тъй като прецени, че за постигане целите на наказанието е необходимо за посочените срокове двамата подсъдими да нямат възможност да заемат същите или по-високи длъжности в системата на **, от които позиции са се възползвали, за да извършат престъплението, за което бяха осъдени. Отделно от това, подс.М. беше лишен и от право да упражнява професията „***“ за определен срок, тъй като неговото поведение в по-сериозна степен разкрива нагласи за нерегламентирани действия, и готовност с лекота да се прикриват допуснати нарушения, което следва да се коригира в законосъобразна посока и именно с временното ограничаване на възможността за практикуване може да се постигне това. Лишаване от такова право спрямо подс.Н. не е необходимо, като изводи в тази насока направиха и страните.

По този начин, с избрания вид и размер на наказанията и начина на тяхното изтърпяване, могат успешно да се постигнат целите по чл.36, ал.1 от НК.

Съдът не намери основания за приложимост разпоредбата на чл.55 от НК спрямо който и да било от двамата подсъдими, тъй като в конкретния случай, най-лекото предвидено в закона наказание – Лишаване от свобода в минималния размер по общата част на НК – 3 месеца, не се оказва несъразмерно тежък спрямо извършеното от подсъдимите по смисъла на посочената разпоредба. Напротив, осъществената проява, сама по себе си е такава, че изисква налагане именно на предвидените в закона санкции, за да се постигне нужния предупредително-възпитателен ефект на наказанието. 

Съдът не приложи разпоредбата на чл.307а от НК спрямо предмета на престъплението, тъй като в случая този предмет е предоставен от св.К., парите са били белязани по съответен ред, впоследствие, продуктите са върнати, а парите беше разпоредено да бъдат върнати след влизане на присъдата в законна сила, като в такива ситуации, предмета няма как да се отнеме, тъй като подлежи на връщане, не може да се приеме и че липсва, за да се присъди неговата равностойност.  

Причини за извършване на престъпленията и за двамата подсъдими – слаби морално волеви задръжки, стремеж към лично облагодетелстване по престъпен начин.

Относно веществените доказателства:

- 2 хартиени листа формат А4, оформени като един документ с наименование „Ветеринарно медицинско свидетелство за придвижване/транспортиране на животни“, издадено от информационната система № *** и лист хартия, оформен като документ, наименован „приемо-предавателен протокол“, справка за налични животни в ОЕЗ към дата 22.06.2019 г., общо 8 листа, 2 бр. хартиени листа с формат А4, единият лист е копие от Заповед № ОСПД-447/29.01.2019г., вторият е оригинал от Заповед № ОСПД-2636/27.03.2019г., 4 бр. хартиени листа формат А4, като само на един има цифри и ръкопис съдът постанови да останат по делото, след влизане на присъдата в сила.

- 10 банкноти с номинал от по 100 лв. след приключване на процедурата по освобождаването им и след влизане на присъдата в законна сила, съдът постанови да се върнат на предоставилият ги свидетел Г.К.К..

- 25 бр. банкноти с номинал от по 20 лв., 8 бр. банкноти с номинал от по 50 лв. и 1 бр. банкнота с номинал от 100 лв., 50 бр. банкноти с номинал от по 20 лв.,  47 бр. банкноти с номинал от по 50 лв., 19 бр. банкноти с номинал от по 20 лв., 48 бр. банкноти с номинал от по 50 лв., 55 бр. банкноти с номинал от по 100 лв. и 90 бр. банкноти с номинал от по 50 лв., 2 броя банкноти с номинал 50 лева; 7 броя банкноти с номинал 20 лева; 1 брой банкнота с номинал 10 лева; 1 брой банкнота с номинал 5 лева и 1 брой банкнота с номинал 2 лева, всички пари в българска валута на обща стойност 17 387 лв., иззети от  подс.Г.М. – съдът постанови за разликата над размера на наложената на този подсъдим Глоба от 5 000 лева, да се върнат на същия, след влизане на присъдата в сила.

- 1 бр. чанта /борсета/, сива на цвят, картонена кутия с надпис на нея „ASPock“, съдът постанови да се върне на подсъдимия Г.М., след влизане на присъдата в сила.

- 25 банкноти с номинал от по 20 лв., 40 бр. банкноти с номинал от по 50 лв. и 10 бр. банкноти с номинал от по 20 лв., общо 2 700 лв. за разликата над размера на наложената на този подсъдим Глоба от 2 000 лв., съдът постанови да се върнат на подсъдимия С.Н., след влизане на присъдата в сила.

- мобилен телефон „Samsung“, розов на цвят и мобилен телефон “Lenovo”, черно-бял на цвят съдът постанови да се върнат на подсъдимия Г.М., след влизане на присъдата в сила.

- мобилен телефон “Lenovo“ съдът постанови да се върне на собственика И.Т., след влизане на присъдата в сила.

- гумен зелен ластик и лист хартия с надпис върху него „1000“, син на цвят гумен ластик и лист хартия с надпис „50x20“, 2 бр. гумени ластици, кутия съдържаща найлонов плик – съдът постанови да се унищожат след влизане на присъдата в сила, като вещи без стойност.

- веществените доказателства, събрани посредством използване на СРС съдът постанови да останат по делото, с оглед спазване на процедурата по съхранение и унищожаване на такива.

Тъй като по делото е допуснато обезпечение на бъдещи наказания Глоба по отношение на суми, иззети от двамата подсъдими, то и предвид обстоятелството, че такива наказания бяха наложени, съдът разпореди, иззетите суми, над размера на наложените глоби, до който се разпростира и обезпечението след конкретизиране размера на наказанията, да се върнат на подсъдимите.

С оглед осъдителната присъда, съдът възложи на подсъдимите направените по делото разноски в полза на органа, който ги е направил - по сметка на ОД на МВР – Пловдив направените в хода на досъдебното производство разноски за експертизи в размер на 207 лева, като всеки един от тях следва да заплати по 103,50 лева, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пловдив, направените разноски в хода на съдебното следствие в размер на 224, като всеки един от тях следва да заплати по 112 лева.

         По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.

                                  

                              

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: