№ 34786
гр. София, 03.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110170464 по описа за 2022 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявен е от В. В. Г. против „...................“ ЕООД осъдителен иск с правно основание
чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 738,16 лева, представляваща договорна
неустойка по т. IV от договор за покупко – продажба на недвижими имоти от 04.07.2019 г.,
обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 180, том III, рег. № 4759,
дело № 527/2019 г. по описа на А.Г. - помощник – нотариус по заместване при нотариус Д.Т.
с рег. № ... на НК и с район на действие Софийски районен съд, дължима заради забава при
въвеждането в експлоатация с разрешение за ползване на недвижимите имоти, предмет на
договора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 23.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и насрещен
осъдителен иск с правно основание чл. 266 ,ал. 1 ,вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, предявен от
„...................“ ЕООД срещу В. В. Г. за заплащане на сумата от 6 378 лева, представляваща
стойност на извършени допълнителни строително-монтажни работи по силата на
неформален договор от 04.07.2019 г., касаещи паркомясто № 3, находящо се в процесната
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.02.2023 г. до окончателното й
изплащане.
Ищецът В. В. Г. твърди, че по силата на договор за покупко – продажба на недвижими
имоти от 04.07.2019 г., обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижими имоти №
180, том III, рег. № 4759, дело № 527/2019 г. по описа на А.Г. - помощник – нотариус по
заместване при нотариус Д.Т. с рег. № ... на НК и с район на действие Софийски районен
съд, като купувач е придобил от ответното дружество, като продавач, следните недвижими
имоти, находящи се в подземния паркинг в общия сутерен на жилищна сграда 1 и жилищна
сграда 2, разположени в поземлен имот с идентификатор 68134.1971.3327 по КККР на гр.
София, с адрес: ........................, а именно: 1). 13,32/518,56 идеални части от подземния
паркинг в общия сутерен на сграда № 1 и сграда № 2, изграден на „груб строеж“,
разположен на кота -3,10 м, състоящ се от паркоместа с номера от 1 до 35 включително, с
площ на всичките паркоместа от 518,56 кв. м. и с прилежащите към него площи за
маневриране от 635,97 кв. м., като целият подземен паркинг е с обща площ от 1154,53 кв. м.,
които идеални части, съгласно инвестиционния проект представляват паркомясто № 1, с
площ от 13,32 кв. м., при съседи: от три страни маневрено пространство и паркомясто № 2,
заедно с 1,927 % идеални части от общите част на сутерена на сграда № 1 и сграда № 2,
равняващи се на 12,26 кв. м. или обща площ на паркомястото от 25,58 кв. м. и заедно със
съответните идеални части от правото на строеж върху урегулирания поземлен имот, като
1
гаражът, в който се намира процесното паркомясто № 1 представлява самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.1971.3327.2.17 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-3/11.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
с адрес на имота: ........................, етаж - 1, който самостоятелен обект се намира в сграда № 2,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 68134.1971.33.27, с предназначение на
самостоятелния обект: гараж в сграда; и 2). 14,25/518 идеални части от подземния паркинг в
общия сутерен на сграда № 1 и сграда № 2, изграден на „груб строеж“, разположен на кота -
3,10 м., състоящ се от паркоместа с номера от 1 до 35, включително, с площ на всичките
паркоместа 518,56 кв. м. и с прилежащите към него площи за маневриране от 635,97 кв. м.,
като целият подземен паркинг е с обща площ от 1 154,53 кв. м., които идеални части,
съгласно инвестиционния проект представляват паркомясто № 3, с площ от 14,25 кв. м., при
съседи по одобрен проект за преработка: склад № 1, склад № 2, заедно с 2,062 % идеални
части от общите части на сутерена на сграда № 1 и сграда № 2, равняващи се на 13,11 кв. м.,
или общата площ на паркомястото с включена площта на идеалните части от 27, 36 кв. м., и
заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху урегулирания поземлен
имот, като гаражът, в който се намира процесното паркомясто № 3 представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1971.3327.2.17. Поддържа се, че
договорената между страните обща продажна цена за двата обекта възлиза на сумата от 14
000 евро, от която сума в размер на 4 000 евро била заплатена от В. Г. по банков път в деня
на подписване на нотариалния акт, а останалата част в размер на 10 000 евро страните
уговорили да бъде заплатена след представяне от страна на ответното дружество на Акт
образец 16 за сградата, в която се намират процесните две паркоместа. Ищецът заявява, че
на 04.07.2019 г., в изпълнение на поетото си с договора задължение, заплатил по сметка на
продавача „...................“ ЕООД сумата в размер на 4 000 евро /чиято равностойност в лева
възлиза на 7823,32 лева/. Посочва, че по искане на ответника, Г. заплатил и останалата част
от продажната цена на обектите в размер от 10 000 евро, чрез частични плащания
посредством превод на паричните суми по банков път, с последен такъв на 13.01.2022 г.
Съгласно клаузите на договора и конкретно на т. IV от последния, „...................“ ЕООД
следвало да представи на ищеца разрешение за ползване на сградата или друг документ,
удостоверяващ годността й за ползване в срок до 31.12.2019 г. Между страните било
уговорено в случай на допусната забава, продавачът да заплати на купувача неустойка в
размер на 10 % от продажната цена на обектите. В исковата молба се твърди, че
„...................“ ЕООД изпълнило с голямо закъснение това свое задължение, като предоставил
на купувача Удостоверения за въвеждане в експлоатация на процесните имоти едва на
16.03.2022 г., а с това и със забава повече от две години. Ето защо, в полза на Г. се е
породило правото да получи неустойка за забавата в размер на сумата от 2 738,16 лева в
размер от 10 % от продажната цена на обектите съгласно договор за покупко – продажба на
недвижими имоти от 04.07.2019 г., обективиран в Нотариален акт за продажба на
недвижими имоти № 180, том III, рег. № 4759, дело № 527/2019 г. Намира за дължима и
претендира и законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 23.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и присъждане на
сторените по делото разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответното дружество
„...................“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. М. М., не оспорва и признава, че между
него и ищеца В. В. Г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от
04.07.2019 г., по силата на който Г. е придобил процесните имоти, представляващи,
съответно 13,32/518,56 идеални части/14,25/518 идеални части от подземния паркинг в
общия сутерен на сграда № 1 и сграда № 2, изграден на „груб строеж“, съответно
представляващи съгласно инвестиционния проект паркомясто № 1 и паркомясто № 3 за
обща продажна цена в размер на 14 000 евро. Не оспорва, че част от тази сума в размер от
4000 евро е предена на продавача от купувача в деня на подписване на договора, а
2
останалата част в размер от 10 000 евро е заплатена след подписване на договора чрез
частични плащания, осъществени на 04.07.2019 г., 07.12.2020 г., 13.05.2021 г., 05.08.2021 г.,
01.11.2021 г. и на 13.01.2022 г., които възлизат общо в размер на 27 535,38 лева (левовата
равностойност). Ответното дружество не оспорва, че съгласно уговореното между страните
по договора, същото е следвало да предостави на ищеца разрешение за ползване на сградата
в срок до 31.12.2019 г., както и, че не е изпълнил това свое задължение в срок. Твърди
обаче, че е изправна страна по договора за покупко-продажба от 04.07.2019 г., тъй като е
положило необходимите усилия за изпълнение в срок на задължението си, а забавянето се
дължи на независещи от него причини. Конкретно посочва, че такива са действията на
административния орган във връзка с проведена отчуждителна процедура на имоти,
попадащи в рамките на улицата, даваща достъп до процесната жилищна сграда, както и в
издаването на процесния Акт образец 16 – поради въведено изискване за напълно изградена
инфраструктура, в т.ч. чрез обединяване на терените под сградите с общ подход за
паркоместата. Наред с това негативно влияние оказала и възникналата пандемия от „Ковид
19“, вследствие от която липсвали материали и строителни работници, които да довършат
обекта. Ответникът оспорва и размера на претендираната неустойка, с твърдение, че същата
е прекомерна. С тези доводи „...................“ ЕООД отправя искане за отхвърляне на иска.
С определение на съда от 06.06.2023 г. е приета за съвместно разглеждане в
настоящото производство наред с първоначалната искова молба и предявения със същата
осъдителен иск, насрещната искова молба, обективирана в писмен отговор от 23.02.2023 г.,
уточнена с молба от 12.05.2023 г. с предявения със същата иск за осъждане на В. В. Г. да
заплати на „...................“ ЕООД сумата от 6 378 лева, представляваща стойност на
извършени допълнителни строително-монтажни работи по силата на неформален договор от
04.07.2019 г., касаещи паркомясто № 3, находящо се в процесната ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 23.02.2023 г. до окончателното й изплащане.
Във връзка с насрещната искова претенция, обективирана в писмения отговор, ищецът
по насрещния иск „...................“ ЕООД излага твърдения, че по силата на устен договор за
извършване на строително – монтажни работи от 04.07.2019 г., сключен между страните,
предвид това, че процесните паркоместа за закупени от В. Г. в степен на завършеност „груб
строеж“, дружеството се е задължило да извърши допълнителни строително – монтажни
работи, касаещи паркомясто № 3, с промяна на неговото предназначение в самостоятелен
гараж. Излага, че във връзка със сключения договор в периода 04.07.2019 г. – 16.03.2022 г.
извършил възложените му строително – монтажни работи, както следва: 1. изработка на
нова електрическа инсталация за самостоятелно електрическо захранване на гаража и
прикачване на измерването на ел. енергия към ателие 2; 2). направа на нова тухлена стена с
дебелина 12 см.; 3). измазване на нова тухлена стена с варов разтвор; 4). изработка на черна
каса за монтаж на гаражна врата; 5).доставка и монтаж на секционна термоизолирана
гаражна врата Hormann, задвижвана с дистанционно управление, които възлизали на обща
стойност от 6 378 лева, с ДДС. За последните била издадена фактура №
**********/13.02.2023 г. Посочва, че във връзка с така изпълнените на място СМР не са
направени възражения от Г., но последният не заплатил дължимата сума. С тези доводи се
отправя искане за уважаване на насрещния иск, съответно за прихващане на двете
установени вземания до размера на по-малкото от тях, в случай на уважаване на
първоначалната искова претенция.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК В. В. Г. е депозирал отговор на насрещния иск, с който
оспорва исковата претенция като недопустима и неоснователна. Намира, че между
първоначалния и насрещния иск не е налице връзка, която да обуславя разглеждането им в
едно производство съгласно изискването на чл. 211, ал. 1 ГПК, а при условията на
евентуалност, че съвместното разглеждане ще бъде затруднено, предвид многобройните
факти, които подлежат на доказване по предявения насрещен иск, поради което се отправя
искане за разделянето им. По същество оспорва насрещната искова претенция като
3
неоснователна. Оспорва между В. Г. и „...................“ ЕООД да е сключен устен договор за
строително – монтажни работи от 04.09.2019 г., по силата на който дружеството да е поело
задължение за ремонт на паркомясто № 3 и за промяна предназначението на същото в
самостоятелен гараж. Оспорва „...................“ ЕООД да е извършило описаните в насрещната
искова молба строително – монтажни дейности именно въз основа на устен договор, като
заявява, че последните е следвало да бъдат сторени по силата на сключения договор за
покупко – продажба на недвижим имот от 04.07.2019 г. Твърди, че сочената от ответника
фактура е издадена едва на 13.02.2023 г,. а с това и в хода на настоящото производство.
Посочва, че представеният от дружеството Акт – образец 19 за извършени СМР е
антидатиран, изготвен е за целите на процеса и не е подписван от Г.. С тези доводи отправя
искане за отхвърляне на насрещния иск. Намира за недопустимо искането на „...................“
ЕООД за евентуално извършване на прихващане, тъй като в случая се касае за предявен
насрещен иск.
Съдът, след извършена служебна проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК намира, че
предявената насрещна искова претенция се явява процесуално допустима. В тази връзка и с
отговор на доводите, изложени от В. Г. в депозирания писмен отговор, съдът намира за
необходимо да отбележи, че с определението от 06.06.2023 г., с което насрещният иск е
приет за съвместно разглеждане, съдът е извършил преценка за наличието на
предпоставките по чл. 211, ал. 2 ГПК, поради което е постановил и съвместно разглеждане
на двата иска. Ето защо, към настоящия момент не е налице основание за разделяне на двете
претенции за разглеждане в отделни производства, още повече, че съгласно чл. 211, ал. 1
ГПК предпоставка за съвместно разглеждане е и възможността за прихващане между
вземанията, предмет на двата иска. Следва да се отбележи, че действително евентуално
заявеното искане от „...................“ ЕООД за извършване на прихващане в настоящото
производство не представлява последица от уважаване на исковите претенции, тъй като не
се касае за вземане, въведено с възражение за прихващане по чл. 298, ал. 4 ГПК, но
същевременно при изрично формулиран осъдителен петитум по насрещния иск, то това
допълнително искане не рефлектира върху допустимостта на насрещната искова претенция,
а на ищеца бъдат дадени указания да уточни дали поддържа същото. На ищеца по
насрещния иск следва да бъдат дадени указания да уточни и какво е уговореното между
страните възнаграждение за извършване на описаните СМР съгласно договора от 04.07.2019
г.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както следва:
1). По осъдителния иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е, при условията на пълно и главно доказване, да установи:
сключването между страните на процесния договор за покупко-продажба от 04.07.2019 г.,
предвидено в същия задължение за предаване на обектите от ответника в съответния срок,
поемането от ответника, чрез валидна неустоечна клауза, на задължение да заплати на
ищеца неустойка при неизпълнение на задължението си за въвеждане в експлоатация и
предаване на обектите, описани в нотариалния акт, в уговорения срок, както и размера на
неустоечното вземане.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
изпълнил точно и своевременно задължението си за въвеждане в експлоатация и предаване
на ищеца на обектите, описани в нотариалния акт, съответно, че несвоевременното
изпълнение на задълженията му се дължи на обективни причини, независещи от него, както
и твърдяната прекомерност на неустойката в сравнение с действително настъпилите за
ищеца вреди.
С оглед конкретните твърдения на страните и направените оспорвания, на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване
4
обстоятелствата, че между В. В. Г., като купувач и „...................“ ЕООД, като продавач, е
сключен договор за покупко – продажба на недвижими имоти от 04.07.2019 г.; че в договора
е предвидено задължение за продавача да предаде обектите на купувача в срок до 31.12.2019
г., че предаването е осъществено след изтичане на този срок; наличието на изрична уговорка
в договора за заплащане от продавача на неустойка в размер от 10 % от продажната цена на
имотите, при допусната забава в изпълнение на задълженията си за своевременното им
предаване; че купувачът е изпълнил задължението си и е заплатил продажната цена на
имотите.
2). По насрещния иск с правно основание чл. 266, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е, при условията на пълно и главно доказване, да установи
сключването на договора от 04.07.2019 г., по силата на който В. Г. да е възложил на
дружеството „...................“ ЕООД извършването на конкретните СМР в паркомясто 3;
реалното извършване от ищеца на възложените строително – монтажни работи, приемане на
работата от възложителя, както и тяхната стойност.
В тежест на ответника е да опровергае твърденията, като установи възраженията си за
липсата на сключен договор между страните и за осъществено възлагане на конкретни СМР.
По доказателствените искания:
Приложените към исковата молба, писмения отговор и към отговора на насрещната
искова молба писмени материали са допустими и относими към предмета на спора, поради
което и следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото, като въпрос по
същество е как същите ще бъдат ценени с крайния съдебен акт.
Произнасянето по искането на ищеца по насрещния иск - „...................“ ЕООД за
допускане на гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели при режим на довеждане
за установяване на обстоятелството, свързано със сключването на договор за строително –
монтажни работи и за изпълнението им от дружеството следва да бъде отложено до
изпълнение на указанията му във връзка с насрещната искова претенция.
По реда на чл. 145 ГПК на ответника по насрещния иск следва да бъде указано да
уточни дали оспорва стойността на описаните СМР да възлиза на посочената от ищеца
стойност от 6 378 лева с ДДС, предвид това, че самото им изпълнение именно от
дружеството „...................“ ЕООД не се спори, като спорен е въпросът относно основанието
за това – дали се касае за задължение по договор за покупко – продажба или за задължение,
поето с договор между страните от 04.07.2019 г. След уточнението съдът ще се произнесе по
необходимостта от изслушване на поисканата СТЕ.
С отговора на насрещната искова молба ответникът по насрещния иск В. В. Г. е
поискал допускането на съдебносчеотовдна експертиза, която да отговори на
формулираните от него въпроси. Съдът намира, че на ответника следва да бъде указано да
уточни по какъв начин въпроси 1-4 са относими към конкретните му възражения и
оспорвания, какви обстоятелства ще се установяват с тях, а на ищеца по насрещния иск –
твърди ли процесната фактура от 13.02.2023 г. да е осчетоводена и да е включена в
дневниците за покупки и продажби по ЗДДС. След изпълнение на тези указания съдът ще се
произнесе по искането за Ссч.Е.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по насрещния иск В. В. Г. за
отделяне на насрещната искова претенция и за разглеждането й в отделно исково
5
производство.
ДОКЛАДВА делото съобразно мотивите на настоящото определение.
УКАЗВА на ищеца по насрещния иск „...................“ ЕООД в двуседмичен срок от
получаване на съобщените с препис от настоящото определение, с писмена молба да уточни:
1). поддържа ли искането си за евентуално извършване на прихващане на вземанията по
двете искови претенции в случай на уважаване на исковете, при съобразяване с мотивите на
настоящото определение; 2). какво е уговореното между страните по договора за СМР от
04.07.2009 г. възнаграждение, дължимо на дружеството – изпълнител, 3). твърди ли
процесната фактура от 13.02.2023 г. да е осчетоводена от дружеството и да е включена в
дневниците за покупки и продажби по ЗДДС, като му УКАЗВА, че при липсата на
уточнение по т. 2 съдът ще приеме, че това е стойността на фактурираните СМР, за които се
твърди, че са реално изпълнени.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.12.2023 г. от
11:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на насрещната исковата молба.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
страните писмени материали.
ОТЛАГА до изпълнение на указанията, респ. изтичане на срока за това, произнасянето
си по искането на ищеца по насрещния иск за допускане на гласни доказателства чрез
разпит на трима свидетели при режим на довеждане за изясняване на обстоятелствата,
посочени в отговора на исковата молба.
УКАЗВА на ответника по насрещния иск В. В. Г. в двуседмичен срок от получаване
на съобщените с препис от настоящото определение, с писмена молба да: 1). уточни дали
оспорва стойността на описаните СМР да възлиза на посочената от ищеца стойност от 6 378
лева с ДДС, като при липсата на отговор в срок съдът ще приеме, че не е налице изрично
оспорване на стойността им; 2). по какъв начин въпроси 1-4, поставени към исканата
съдебносчетоводна експертиза са относими към конкретните му възражения и оспорвания и
конкретно какви обстоятелства ще се установяват с отговорите по тези въпроси, като му
УКАЗВА, че при липсата на уточнение в срок, искането ще бъде оставено без уважение.
ОТЛАГА до изпълнение на горните указания, респ. изтичане на срока за това,
произнасянето си по искането на ищеца по насрещния иск за допускане изслушване на СТЕ
и по искането на ответника за допускане изслушване на ССчЕ.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ като ги
ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на
медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
6
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА при постъпване на уточнителни молби и от двете
страни, респ. при изтичане на срока за това.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7