Решение по дело №2098/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/ вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна подадена чрез юрисконсулт Н. против решение № 1232/09.08.2023 година, постановено по анд № 1578/2023 година по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено наказателно постановление /НП/ № 03-2200388/18.05.2022 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна. Решението се обжалва с основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ вр. чл. 63в от ЗАНН – нарушение на закона. Сочи се, че нарушението за което е издадено НП е съставомерно от обективна и субективна страна. Счита, че в хода на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че не е нарушено правото на защита на санкционираното лице, тъй като е узнало за констатираното нарушение при връчване на протокола за извършена проверка. Отправеното искане към съда е за отмяна на атакувания съдебен акт и потвърждаване на издаденото НП.

В депозирано чрез представител по пълномощие писмено становище, жалбата се поддържа изцяло на посочените в нея основания. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Касационният ответник – „Диадком 7“ ЕООД чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на Районен съд-Варна да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на сторените разноски.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на решението на Районен съд – Варна.

Съдът, като прецени доводите на страните, мотивите на обжалваното решение и фактите, които районният съд е извел от събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, определяща обхвата на служебната проверка, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна предвид следното:

С решение № 459/04.04.2023 г. постановено по канд № 251/2023 г. по описа на Административен съд-Варна е отменено решение № 1585/28.11.2022 г. постановено по анд № 3128/2022 г. по описа на Районен съд-Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Производството пред Районен съд – Варна е образувано по жалба на „Диаком 7“ ЕООД, срещу НП № 03-2200388/18.05.2022 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което за нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 2 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, вр. чл. 121а, ал. 1, т. 1, буква „а“ и ал. 8 от Кодекса на труда /КТ/ и на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева.

Районен съд-Варна е приел от фактическа страна, че при извършена от служители на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна проверка по спазване на трудовото законодателство е установено, че „Диаком 7“ ЕООД, в качеството си на работодател, е командировало лицето Н. С. У. на длъжност „тръбар“ в рамките на предоставяне на услуги на територията на друга държава членка на Европейския съюз – Швеция, с допълнително споразумение от 02.09.2021 г. по договор с „Tura-Mont“ s.r.o., Чешка република, като в споразумението работодателят не е определил времетраенето на изменението на трудовото правоотношение чрез посочване на начална и крайна дата на командироването. За констатираното срещу „Диаком 7“ ЕООД е съставен АУАН № 03-2200387/27.04.2022 г. Същевременно било установено, че същият работодател, при същите обстоятелства и за същия работник не е определил дните на официалните празници в приемащата държава, за което нарушение срещу дружеството бил съставен АУАН № 03-2200388/27.04.2022 г. На 18.05.2022 г. АНО издал оспореното НП, като в същото посочил, че се издава въз основа на преписка по АУАН № 03-2200388/27.04.2022 г.

При съобразяване със събраните доказателства Районен съд-Варна е достигнал до извод за издаване на АУАН и НП от компетентни органи и в законоустановените срокове. Приел е, че при провеждане на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като има несъответствие между описанието на нарушението от фактическа и правна страна в АУАН и НП. Приел е за ирелевантен фактът, че за нарушението , за което е издадено НП има съставен друг АУАН, тъй като в съдържанието на НП е вписан конкретен акт и НП е издаден въз основа на него.

Обжалваното съдебно решение е валидно , допустимо и правилно.

В приложения по административнонаказателната преписката АУАН № 03-2200388/27.04.2022 г., с който е повдигнато административнонаказателното обвинение, е посочено, че деянието се състои в неопределяне от работодателя на дните на официалните празници в приемащата държава. Същото е квалифицирано като нарушение по чл. 2, ал. 2, т. 5 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.

В обстоятелствената част на оспореното пред районния съд НП е описано, че нарушението от фактическа страна се изразява в непосочване от санкционираното дружество-работодател на началната и крайната дата на командироването на лицето Николай Стефанов Узунов. От правна страна противоправното деяние е квалифицирано по чл. 2, ал. 2, т. 2 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.

Описанието на нарушението в АУАН от фактическа и правна страна не кореспондира на това в процесното НП. В чл. 2, ал. 2, т. 1-9 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги са посочени обстоятелствата, свързани с командироването на работника в рамките на предоставяне на услуги на територията на друга държава членка на Европейския съюз, които следва да бъдат посочени в споразумението по ал. 1 на чл. 2 от наредбата. Непосочването на всяко едно от тези обстоятелства в споразумението представлява отделно противоправно деяние. Тоест неспазването на изискванията за съдържание на споразумението, предвидени в чл. 2, ал. 2, т. 2 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги и в чл. 2, ал. 2, т. 5 от същия подзаконов нормативен акт, съставляват различни административни нарушения.

След като в процесното НП е описано едно нарушение /по чл. 2, ал. 2, т. 2 от наредбата – непосочване на началната и крайната дата на командироването/, а в АУАН – друго /по чл. 2, ал. 2, т. 5 от наредбата – неопределяне на дните на официалните празници в приемащата държава/, Районен съд-Варна правилно е приел, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения.

Фактическото описание на нарушението и правната му квалификация определят параметрите на админинстративнонаказателното обвинение в неговата цялост. Всяко несъответствие в тази насока между АУАН, чрез който се повдига и предявява админинстративнонаказателното обвинение, и НП, с което се определя и налага административното наказание по същото това админинстративнонаказателно обвинение, води до обективна невъзможност за адекватно упражняване на правото на защита. Посоченото е гарантирано от закона на санкционираното лице от момента на съставяне на АУАН, чрез право на възражения, респективно – съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо незаконосъобразност на НП. Ирелевантно е обстоятелството, че санкционираното лице е узнало за обвинението чрез връчването на акта за извършена проверка на контролните органи на дирекция „Инспекция по труда“-Варна. Протоколът за извършена проверка не поставя началото на АНП и с него не се предявява обвинение, а представлява писмено доказателство за установените при извършването на проверката факти.

В случая е ирелеванто , че за описаното в НП нарушение е издаден друг АУАН. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН, който е вписан в неговото съдържание и именно чрез този акт е повдигнато и предявено конкретното обвинение.

С оглед изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора се дължат разноски на ответника, но не представя доказателства за плащането им, поради което не следва да се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1232/09.08.2023 година, постановено по анд № 1578/2023 година по описа на Районен съд – Варна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател:
Членове: