РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Перник , 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и трети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20201700500341 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 438/06.11.2019г. по реда на чл. 250 ГПК е допълнено Решение №
21/14.08.2019 г. по гр. д. № 115/2018 г. на РС - Трън по извършване на съдебна делба, с
което допълнително решение не е уважено искането на ответницата Ц.А. за претенции по
сметки на стойност 134 789 лв. представляващи подобрения на процесните 22 земеделски
имоти. Ответницата Ц.А. обжалва решението в цялост с доводи, че РС не е обсъдил
събраните по делото писмени доказателства, приети са избирателно и едностранно гласните
доказателства относно извършените подобрения; не са обсъдени и преценени обективно
всестранно и пълно всички събрани писмени доказателства по делото в тяхната съвкупност,
както и приетите съдебно технически експертизи. Иска се отмяна на обжалваното доп.
решение от въззивния с уважаване изцяло, направените от съделителката Ц.А. подобрения
на имотите от наследствената маса в размер на 136 789 лв.
С решение № 21/14.08.2019г. по гр. д. № 115/2018г. на РС – Трън по извършване на
съдебна делба е прекратена съсобствеността между съделителите на допуснатите до делба 22
земеделски имоти, като на осн. чл. 353 ГПК съдът е разпределил между тях подробно
описаните в решението имоти, обособени в седем самостоятелни дяла, както и С.Н. е осъден
да заплати на Ц.Е. за уравняване на дяловете сумата 10 лв. и на В.Й. сумата 3,52 лв.; Ч.Н. е
осъден да заплати на В.Й. за уравняване на дяловете сумата 500,43 лв.; А.Б. е осъдена да
1
заплати на В.Й. за уравняване на дяловете сумата 508,48 лв.; С.Й. е осъдена да заплати на
В.Й. за уравняване на дяловете сумата 132,79 лв. и М.Г. е осъден да заплати на В.Й. за
уравняване на дяловете сумата 443,41 лв. Недоволна от решение № 21/14.08.2019г.,
допълнено по реда на чл. 250 ГПК с решение № 438/06.11.2019г., постановени по гр. д. №
115/2018г. на РС – Трън е останала съделителката В.Й., която обжалва решението с доводи,
че и с основното и с допълващото решение съдът не се е произнесъл по направените
искания от страните, като впоследствие прилага разпоредбите на чл. 353 ГПК, без да се
произнесе по искането за възлагане на имот на осн. чл. 349, ал. 2 ГПК. Изразява несъгласие,
че делбата е извършена по реда на чл. 353 ГПК, вместо чрез теглене на жребий. По
изложените съображения се иска отмяна на решение № 21/14.08.2019г., допълнено по реда
на чл. 250 ГПК с решение № 438/06.11.2019г., постановени по гр. д. № 115/2018г. по описа
на РС – Трън в частта, в която делбата е извършена по реда на чл. 353 ГПК и постановяване
на ново, с което съдът се произнесе по искането за възлагане на имот по реда на чл. 349, ал.
2 ГПК и делбата се извърши по реда на чл. 350-352 ГПК чрез теглене на жребий.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Ц.А. е подала отговор на въззивната жалба на В.Й., в
който по подробни съображения изразява становище за нейната неоснователност и за
потвърждаване на решение № 21/14.08.2019г. по гр. д. № 115/2018г. на РС – Трън.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК М.Г. е подал отговор на въззивната жалба на Ц.А., в
който по подробни съображения изразява становище за нейната неоснователност и за
потвърждаване на допълнително решение № 438/06.11.2019г., с което по реда на чл. 250
ГПК е допълнено Решение № 21/14.08.2019 г. по гр. д. № 115/2018 г. на РС - Трън.
Пернишкият окръжен съд намира, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваните решения са валидни и допустими.
Съдът, с оглед предмета на спора, очертан от въззивните жалби, доказателствата по
делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
С влязло в сила решение № 52 от 30.10.2013 г. по гр. д. № 64/2012 г. на БРС е
допусната съдебна делба на подробно описаните в решението 20 зем. земи, находящи се в
землището на ***, и 2 зем. земи, находящи се в землището на ***, между и при делбени
квоти както следва: С. А. Н. - 1/16 ид. част, В. Н. Й. - 4/16 ид. части, С. С. Й. - 2/16 ид. части,
М. С. Г. - 2/16 ид. части, В. С. П. - 1/16 ид. част, А. Н. Б. - 1/16 ид. част и Ч. А. Н. - 1/16 ид.
част и Ц.А. Е. - 4/16 ид. части.
Относно приложимия способ за делба:
Определените в ГПК способи за прекратяване на съсобствеността при извършване на
съдебна делба са четири: възлагане на неподеляемо жилище по реда на отделните хипотези
по чл. 349 ГПК; теглене на жребий по чл. 352 ГПК; разпределение по чл. 353 ГПК и
извършване на публична продан по чл. 348 ГПК.
2
Възлагателните претенции на съделителите В.Й. и Ц.А. досежно процесните имоти са
неоснователни, поради липса на предпоставките на чл. 349, ал. 2 ГПК за уважаването им –
имотите са земеделски, т.е. не са жилищни, а старата жилищна сграда в имот № *** по
картата на землището - нива от 5, 088 дка, м. "***", не е предмет на делбата, доколкото
жилищната сграда не е посочена и описана изрично в исковата молба или по реда на чл. 341,
ал. 2 ГПК, респективно в съдебния акт за допускане на делбата. Още повече, че не се
установява старата жилищна сграда да е жилище така както това понятие е описателно
дефинирано в чл. 40 от ЗУТ- то да се ползва за жилище и да представлява такова. Затова
въпросната стара жилищна сграда не може да бъде възложена на В.Й. или Ц.А. на осн. чл.
349, ал. 2 ГПК.
Публичната продан по реда на чл. 348 ГПК е изключен способ, доколкото имотите са
повече от броя на съделителите. След като броят на допуснатите до делба имоти /или на
обособените дялове/ е по-голям от броя на съделителите, то всеки съделител съгласно чл. 69
ЗН следва да получи дял в натура, било чрез разпределяне на дяловете по чл. 353 ГПК, било
чрез теглене на жребий по чл. 352 ГПК. Стойността на отделните дялове, както и квотите на
съделителите са от значение за избиране на способа за извършване на делбата - разпределяне
по чл. 353 ГПК или жребий. Принципът по чл. 69 ЗН за реален дял е водещ в делбата и не
може да бъде игнориран по съображение, че имотите са с различна стойност, защото чл. 69
ЗН изрично предвижда в този случай неравенството в дяловете да се изравни в пари. В
конкретния случай е налице неудобство за извършването на делбата по чл. 352 ГПК чрез
теглене на жребий поради разликата в притежаваните от съделителите идеални части, от
една страна, и разликата в стойността на отделните имоти, допуснати до делба, от друга, при
което при този способ е възможно съделителите с по-голям дял в съсобствеността да
получат дял на по-малка стойност и обратно. Безспорно е за страните и се установява от
заключението на СТЕ, че делбените зем. земи могат да се обособят в седем самостоятелни
дяла, като дяловете да отговарят стойностно на квотите на съделителите, като всеки от
съделителите получи в свой дял реално обособени земеделски земи отговарящи на
изискванията на чл. 72 от ЗН. Обособените седем дяла, два от които се равняват на 12/48
идеални части са на стойност от по 11 503. 18 лв. и 11 513. 18 лв., други три дяла, се
равняват на 4/48 идеални части са на стойност от по 3 837. 72 лв., други два от които се
равняват на 6/48 идеални части са на стойност от по 5 756. 59 лв., които са съобразени с
това, че в хода на делбеното производство съделителката В. П. е починала и дяловете на
наследниците й С. А. Н., Ч. А. Н.. и А. Н. Б. /вече конституираните като страни по делото/
се редуцират. С оглед това делбата следва да бъде извършена чрез способа по чл. 353 от
ГПК, като за да се спази принципът по чл. 69 ЗН за реален дял, съдът разпределя
допуснатите до делба имоти между съделители с различни квоти като възлага по-големите
имоти на съделителя с по-голяма квота, а по-малките - на съделител с по-малка квота, без да
е необходимо за прилагането на този способ съгласието на всички съделители. Правилно
при тези обстоятелства с обжалваното решение № 21/14.08.2019г. по гр. д. № 115/2018г. на
РС – Трън делбата на делбените имоти е извършена чрез способа по чл. 353 от ГПК и
3
съгласно първия вариант за разпределение на зем. имоти в седем дяла от заключението на
СТЕ, което относно способа следва да бъде потвърдено, включително и в частта за
присъдените суми за изравняване на дяловете, държавни такси и разноските, правилно
разпределени между страните съгласно чл. 355 ГПК. Въззивната жалба на В.Й. е
неоснователна.
Относно исковете по чл. 346 от ГПК:
В първото редовно съдебно заседание след допускане на делбата, съделителят Ц.А. е
предявила срещу останалите съделители претенции по сметки в общ размер на 134 789 лева
/подробно конкретизирани по пера, време на извършване и стойност в представените по
делото молби/ представляващи стойност на извършени подобрения в делбените 22 броя
земеделски имоти.
За доказване на направените разноски в процесните имоти и че тези разноски са
извършени от съделителя Ц.А. в първоинстанционното производство са събрани гласни и
писмени доказателства /множество касови бележки, фактури и разписки за закупени стоки и
материали, както и договори/ и тричленна съдебно-техническа експертиза /л. 144, том 3-ти/.
От показанията на свидетелите се установява, че от възстановяване на собствеността през
*** г. само Ц.А. обработва въпросните земи. През *** г. нивите били в охрастено състояние,
но последно през *** г. установяват, че е вложено много труд и старание, както и средства,
както личен труд, така и от наети работници на надница. Помагали на ответницата Ц.А. в
чистенето на площите, никой друг освен нея и наети от нея хора не са обработвал нивите,
както и че без нейния труд нивите 9 и 10 категория сега нямало да имат никаква стойност.
Тричленната съдебно-техническа експертиза, извършена на база представени от
ответницата и приети по делото разходни документи, свидетелските показания по делото и
след оглед на място, дава заключение, че без редовни грижи земеделската земя деградира,
губи потребителната си стойност, бъдещата икономическа изгода от използването и й
цената си, защото няма свойствата да се самовъзпроизвежда. Като следствие от
целенасочената стопанска дейност по-голямата част от процесните земи са вече в
категорията на земеделските земи с добра практика и подлежат на подпомагане. Изводът е,
че като следствие от приложените агромелиоративни и агротехнически мероприятия е
постигнато трайно подобрение на агропроизводствените качества на почвата. От процесните
имоти са декларирани само тези, които са в добро агротехническо състояние- т. е.
плодородните. В приложение 1.1. от експертизата са дадени подробно по пера и дейности
извършените подобрения за всеки от 22 процесни имоти, включително личен труд, семена,
материали и различни агромелиоративни и агротехнически мероприятия. Общата сума на
вложените ресурси под формата на закупени материали, инвестиции и личен труд,
изчислени на база калкулиране на всички разходи за агромелиоративните и
агротехническите мероприятия, както и на разходите за семена, торове и други материали
възлизат на 134 789 лв. /л. 155, том 3-ти/. В таблица 1 от експертизата е посочено, че общата
4
стойност на всичките 22 имота е 4 840 лева, с направените подобрения стойността е
нараснала на 35 068 лв. а разликата в стойността е 30 223 лв. В о. с. з. на 25.10.2016 г. /л.
188, том 3/ вещите лица потвърждават, че са ходили на място, като процесните имоти са се
различавали по добрия си вид от съседните имоти, на които не са извършвани
почвоподобрителни мероприятия. Отново посочват, че стойността се е повишила на
имотите, тъй като без подобрения към тях няма интерес, и ако не е имало подобрения
процесните земи нямало да бъдат включени в програмите за субсидиране и подпомагане на
фермерите.
При съвкупната преценка на всички гореобсъдени доказателства и тричленната СТЕ,
настоящият въззивен състав приема, че установяват по категоричен начин, че съделителят
Ц.А. е извършила лично и за своя сметка сочените от нея разходи по процесните имоти, вкл.
– че са увеличили стойността на имотите, както и че са извършени през периода от време и
във вида и обема, който тя сочи. Събраните доказателства относно обстоятелството, че
съделителят Ц.А. е извършила лично и за своя сметка сочените от нея разходи по
процесните имоти /гласни и писмени такива- множество касови бележки, фактури и
разписки за закупени стоки и материали, както и договори/, заключението на тричленната
СТЕ/ са достатъчни. От анализа на горепосочените доказателства се налага извод, че се
касае за извършване на подобрения, защото доказателствата и тричленната СТЕ установяват
нововъведения, които изменят общата вещ и които не са били необходими за запазването и
съхраняването им, както и че същите съществуват понастоящем. Без извършването на
подобренията, които се установява от експертизата са били необходими имотите не са могли
да се ползват по предназначение, от което следва и извод, че разноските предмет на
претенцията по чл. 346 ГПК са необходими подобрения в имота, а не са само разноски
свързани с обичайното ползване на имота, които подобрения подробно са описани в
заключението на тричленната СТЕ. Установено е, че всички разходи в имотите са били
извършени от съделителя Ц.А., която е организирала със собствени средства и труд
организацията по благоустрояването и поддържането на имотите и е заплатила всички
разходи за извършените подобрения, остойностени от тричленната съдебно-техническа
експертиза. По делото не са събрани доказателства за други лица, които да са извършвали
подобрения в имотите. Горните изводи на настоящия въззивен състав не се променят от
установеното, че съделителят Ц.А. е регистриран земеделски производител и като такъв в
лично качество и чрез фирмата си "Агростоик" ЕООД е обработвала земеделски земи,
включително и процесните делбени имоти, като за това е получавала субсидии за периода от
2009- до 2014г. Това е така, защото получената субсидия е в следствие от приложените
агромелиоративни и агротехнически мероприятия, с които е постигнато трайно подобрение
на агропроизводствените качества на почвата /според тричленната СТЕ/. Освен това
субсидията за подпомагане на земеделски производител се основава на специални
предпоставки, предвидени в Закона за подпомагане на земеделските производители и
Наредба № 3/99 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, като
декларирането на имоти, съсобствеността на които не е ликвидирана и получаването на
5
субсидии за тях, не е пречка за уреждане на отношенията между съсобствениците по
отношение на разходите за имотите по реда на чл. 346 ГПК.
В конкретния случай не е установено другите съделители-ищците да са давали
изрично съгласието си за извършването на претендираните подобрения в процесните имоти,
нито пък, че са се противопоставили, но същевременно подобренията в съсобствените
имоти са извършени в интерес на всички съсобственици, поради което отношенията между
съделителите по този повод следва да се уредят по правилата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД за водене
на чужда работа без пълномощие, в който случай се дължи заплащане на подобренията до
размера на обогатяването, а именно по-малката стойност между увеличената стойност на
притежаваната от другия съсобственик част от съсобствената вещ вещта /която
представлява разликата между цената на имота без подобренията и цената с подобренията/ и
действително изразходваните средства. При това положение се дължи увеличената стойност
на имотите от 30 223 лв., а не действително извършените разходи в размер на 134 789 лв., в
който смисъл е заключението на тричленната СТЕ. От сумата 30 223 лв. съделителят Ц.А.
може да иска от другите съсобственици-ищците само сумата, която се припада на техните
дялове. За сумата, която се следва на дела на извършилия подобренията той не може да
претендира, тъй като е налице сливане на качеството кредитор и длъжник. Ето защо,
съделителите С.Н., А.Б. и Ч.Н., съобразно притежаваните от тях ид. части от процесните
имоти, следва поотделно да заплатят на съделителя Ц.А. сумата от по 2518,58 лв. за така
извършените подобрения, съответно С.Й. и М.Г. - сумата от по 3777,87 лв. и В.Й. – 7555,75
лв. В тези размери исковете с пр. осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД следва да се уважат, а за разликата
над тези суми до пълния претендиран размер от 134 789 лева следва да се отхвърлят.
При горните изводи, обжалваното доп. решение № 438/06.11.2019г. по гр. д. №
115/2018 г. на РС - Трън следва да бъде отчасти отменено за отхвърлянето на претенциите
по чл. 346 ГПК за стойността на извършените в имотите подобрения в общ размер от
22667,23 лв. и вместо това да се постанови ново за уважаване на исковете в посочения
размер. В частта за отхвърляне на исковете за разликата над общия размер от 22667,23 лв. до
предявения размер от 134 789 лв. решението следва да се потвърди. Въззивната жалба на
Ц.А. е частично основателна.
По разноските:
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя В.Й. не се дължат разноски по
въззивното производство /като липсва и списък по чл. 80 ГПК/.
Жалбоподателят Ц.А. изрично заявява, че не претендира разноски по въззивното
производство /като липсва и списък по чл. 80 ГПК/, поради което такива не й се дължат.
Въззиваемите С.Н., С.Й., М.Г., А.Б. и Ч.Н. не претендират и не доказват разноски,
поради което такива не им се дължат.
6
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 438/06.11.2019г. по гр. д. № 115/2018 г. по описа на Районен
съд – Трън, с което по реда на чл. 250 ГПК е допълнено решение № 21/14.08.2019г. по гр. д.
№ 115/2018г. на същия съд по същото дело в частта, с която са отхвърлени предявените по
реда на чл. 346 ГПК от Ц. Е. А., ЕГН ********** срещу В. Н. Й., ЕГН **********, С. А. Н.,
ЕГН **********, С. С. Й., ЕГН **********, М. С. Г., ЕГН **********, А. Н. Б., ЕГН
********** и Ч. А. Н., ЕГН **********, искове с пр. осн. чл. 61, ал.2 ЗЗД за заплащане на
общата сума от 22667,23 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С. С. Й., ЕГН ********** от *** да заплати на Ц. Е. А., ЕГН **********
от ***, на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД и по реда на чл. 346 от ГПК сумата от 3777,87 лв. -
представляваща припадащата се съобразно квотата на съделителя в съсобствеността част от
сумата, с която се е увеличила стойността на имотите в резултат на извършени от
съделителя Ц. Е. А., ЕГН ********** разноски за подобрения в съсобствените между тях 22
процесни имоти, за които е допуснато извършването на делбата.
ОСЪЖДА М. С. Г., ЕГН ********** от *** да заплати на Ц. Е. А., ЕГН **********
от ***, на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД и по реда на чл. 346 от ГПК сумата от 3777,87 лв. -
представляваща припадащата се съобразно квотата на съделителя в съсобствеността част от
сумата, с която се е увеличила стойността на имотите в резултат на извършени от
съделителя Ц. Е. А., ЕГН ********** разноски за подобрения в съсобствените между тях 22
процесни имоти, за които е допуснато извършването на делбата.
ОСЪЖДА С. А. Н., ЕГН ********** от *** да заплати на Ц. Е. А., ЕГН **********
от ***, на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД и по реда на чл. 346 от ГПК сумата от 2518,58 лв. -
представляваща припадащата се съобразно квотата на съделителя в съсобствеността част от
сумата, с която се е увеличила стойността на имотите в резултат на извършени от
съделителя Ц. Е. А., ЕГН ********** разноски за подобрения в съсобствените между тях 22
процесни имоти, за които е допуснато извършването на делбата.
ОСЪЖДА А. Н. Б., ЕГН ********** от *** да заплати на Ц. Е. А., ЕГН **********
от ***, на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД и по реда на чл. 346 от ГПК сумата от 2518,58 лв. -
представляваща припадащата се съобразно квотата на съделителя в съсобствеността част от
сумата, с която се е увеличила стойността на имотите в резултат на извършени от
съделителя Ц. Е. А., ЕГН ********** разноски за подобрения в съсобствените между тях 22
процесни имоти, за които е допуснато извършването на делбата.
ОСЪЖДА Ч. А. Н., ЕГН ********** от *** да заплати на Ц. Е. А., ЕГН **********
от ***, на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД и по реда на чл. 346 от ГПК сумата от 2518,58 лв. -
7
представляваща припадащата се съобразно квотата на съделителя в съсобствеността част от
сумата, с която се е увеличила стойността на имотите в резултат на извършени от
съделителя Ц. Е. А., ЕГН ********** разноски за подобрения в съсобствените между тях 22
процесни имоти, за които е допуснато извършването на делбата.
ОСЪЖДА В. Н. Й., ЕГН ********** от *** да заплати на Ц. Е. А., ЕГН **********
от ***, на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД и по реда на чл. 346 от ГПК сумата от 7555,75 лв. -
представляваща припадащата се съобразно квотата на съделителя в съсобствеността част от
сумата, с която се е увеличила стойността на имотите в резултат на извършени от
съделителя Ц. Е. А., ЕГН ********** разноски за подобрения в съсобствените между тях 22
процесни имоти, за които е допуснато извършването на делбата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 438/06.11.2019г. по гр. д. № 115/2018 г. по описа на
Районен съд – Трън, с което по реда на чл. 250 ГПК е допълнено решение № 21/14.08.2019г.
по гр. д. № 115/2018г. на същия съд по същото дело, в останалите обжалвани части.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 21/14.08.2019г. по гр. д. № 115/2018г. по описа на
Районен съд – Трън.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК, в 1-месечен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8